Раздел І Митническата тарифа и тарифното класиране на стоките

Раздел І
Митническата тарифа и тарифното класиране на стоките

Действащите понастоящем преференциални споразумения, по които България е страна, както и едностранните преференции, предоставяни към развиващите се страни ще прекратят действието си и ще се прилагат преференциалните договорености на ЕС с тези страни.

Търсенето се осъществява по два начина:

• 
  чрез кода на стоката по TARIC или
  
• 
  чрез описание на стоката.
  

TARIC съдържа следните основни категории мерки:

• 
  Тарифни мерки:
  
  • 
    Митата по вноса от трети страни, определени в Комбинираната номенклатура;
    
  • 
    Суспендирани мита;
    
  • 
    Тарифни квоти; и
    
  • 
    Тарифни преференции.
    
• 
  Селскостопански мерки:
  
  • 
    Селскостопански компоненти;
    
  • 
    Допълнителни мита за съдържанието на захар и брашно;
    
  • 
    Изравнителни такси; и
    
  • 
    Възстановявания при износ на основни (непреработени) селскостопански стоки.
    
• 
  Търговски мерки:
  
  • 
    Антидъмпингови мерки; и
    
  • 
    Изравнителни мита.
    
• 
  Мерки, свързани с ограничение на движението:
  
  • 
    Забрани по вноса и износа;
    
  • 
    Ограничения по вноса и износа; и
    
  • 
    Количествени ограничения.
    
• 
  Мерки за набиране на статистически данни:
  
  • 
    Проследяване на вноса;
    
  • 
    Проследяване на износа.
    

• 
  преглед на номенклатурата на Митническата тарифа;
  
• 
  търсене по текст от описанието на стоките по Комбинираната номенклатура;
  
• 
  търсене на държава или географска област;
  
• 
  преглед на мерките по вноса/износа на стоки;
  
• 
  изчисление на дължимите вземания.
  

За да бъдат изчислени дължимите вземания е необходимо в съответните полета на Калкулационния модул да се въведат определени данни от ЕАД. Задължителните за попълване данни са маркирани с “*”. В случай, че въведените данни не са достатъчни за изчислението или е налице логическо несъответствие между тях (например страна на произход “САЩ” и код на преференцията в кл. 36 “300”) се появява съобщение за грешка (което в този случай гласи: “Няма мерки за декларираната преференция).

І.3.Управление на тарифните квоти

В Европейското законодателство съществуват два режима за управление на тарифните квоти – от митническата администрация на принципа “пръв пристигнал – пръв обслужен” и на базата на вносни лицензии, издадени от компетентен национален орган.

Информация за всички използвани номера на тарифни квоти се съдържа в базата данни TARIC (TARIC на ЕС или националната приложение TARIC BG). Чрез въвеждане в базата данни на десетзначния тарифен код на стоката и страната на произход се прави справка за прилаганите по вноса в Европейския съюз тарифни мерки. В случаите на възможност за ползване на тарифна квота е посочен съответния Order number и номера на нормативния документ, с който е въведена мярката.

І.3.1. Управление на тарифни квоти на принципа “пръв пристигнал – пръв обслужен”

От 01.01.2007г. ще се промени процедурата по управлението на тарифните квоти на принципа „пръв пристигнал – пръв обслужен”.

Законовите разпоредби относно управлението на тези тарифни квоти се съдържат в чл.308а-чл. 308с на Регламент (ЕЕС) № 2454/93 (изменен с Регламент (ЕС) № 1427/97).

В процеса на управление на тарифните квоти са ангажирани митническите органи на страните-членки и ГД „Данъци и митнически съюз” към Европейската комисия.

Администрирането на тарифните квоти се извършва в хронологичен ред въз основа на датата на приемане на митническата декларация за допускане за свободно обращение на стоките.

Митническите органи приемат и регистрират ЕАД за свободно обращение, който представлява искане за ползване на тарифна квота. Приемането и регистрирането от митническите органи на ЕАД за свободно обращение, представляващи искания за ползване на тарифна квота следва да се извършва съобразно общовалидните разпоредби на митническото законодателство за приемане и регистриране на ЕАД за свободно обращение. Отпада изискването за предварително регистриране на ОМД.

При приемане и регистриране на ЕАД за свободно обращение, представляващ искане за тарифна квота, митническите служители извършват задължителна проверка относно коректното попълване на кл. 36, 39, 44. В кл. 36 на ЕАД следва е посочен един от кодовете по Annex 38 от Регламент (ЕЕС) № 2454/93 (изменен с Регламент (ЕС) № 2286/2003), определящи третиране в рамките на тарифни квоти /например 120, 220, 320 и т.н/. В кл.39 на ЕАД се посочва номера на тарифната квота /Order number/, за която е отправено искането. В кл. 44 на ЕАД се кодифицира и описва сертификата за произход или друг специфичен документ, ако той е условие за прилагане на намаленото или нулево мито в рамките на тарифната квота. Освен това се прави проверка за съответствие и обвързаност на посочения в кл. 33 код по КН, произхода на стоката и датата на отваряне и затваряне на тарифната квота.

След проверката на декларацията и нейното приемане и регистриране в БИМИС, чрез модул TQS автоматично веднъж в денонощието се извличат определен набор от данни по ЕАД и се генерира съобщение-заявка /искане/ за ползване на тарифна квота, което се изпраща веднъж на ден към ГД „Данъци и митнически съюз”. TQS е модул от системата ITMS - Система за управление на Интегрираната тарифа, посредством който исканията на България за ползване на тарифни квоти ще се изпращат под формата на съобщение към ГД “Данъци и митнически съюз” и чрез който ще се връща отговора на ГД “Данъци и митнически съюз” (отново под формата на съобщение) по тези искания. Разпределение по съответната тарифна квота се извършва на втория ден следващ датата на приемане на митническата декларация. В случаите, в които декларация е приета и регистрирана в събота или неделя, тя се счита като приета в понеделник. Първото разпределение на количества по декларации приети в началото на годината се прави на четвъртия работен ден за Комисията след 4 януари. Разпределения се правят всеки работен ден с изключение на официалните празници в Брюксел и събота и неделя.

При установяване на неправилно използване на количество по дадена тарифна квота митническите учреждения следва да уведомят ЦМУ по утвърден ред, което от своя страна да извърши връщане към Комисията на неусвоените или погрешно усвоени количества.

Митническите учреждения могат да оттеглят искания за ползване на дадена тарифна квота, ако съобщението-заявка е генерирано от системата, но все още не е изпратено до Брюксел или вече е изпратено, но очаква отговор. За тази цел по утвърден ред следва да се уведоми ЦМУ.

В съобщението с резултата от разпределението, което Комисията връща на страната-членка се съдържа както отговор по отправените от наша страна искания, така и информация относно баланса на тарифните квоти, всички изчерпани, отворени отново или блокирани квоти и информация относно статута на „критичност”. Тази информация се съдържа в модул TQS.

В случай на извънредни обстоятелства митническите учреждения могат, по утвърден ред, да изпращат по факс в ЦМУ заявки за ползване на тарифна квота, след като са приели и регистрирали ЕАД за свободно обращение, представляващи искания, като тези данни ще се въвеждат ръчно в модул TQS.

Митническите учреждения уведомяват ЦМУ, по утвърден ред, при искания за тарифни квоти в случаи на прилагане на процедурите по възстановяване или опрощаване на митни сборове.

Митническите служители не трябва да приемат и регистират ЕАД, представляващи искания за ползване на тарифна квота, в случай че квотата е изчерпана.

При регистриране на ЕАД за свободно обращение, представляващи искания за ползване на тарифни квоти, се учредява обезпечение, което следва да покрива разликата изчислена между митото при ползване на тарифната квота и митото приложимо извън нея.

Отговорът на ГД “Данъци и митнически съюз” по всяко конкретно искане за тарифна квота ще се отразява в БИМИС.

Информация относно текущия баланс на всички тарифни квоти се публикува на сайта на Европейската комисия www.europa.eu.int като тази информация е общодостъпна.

І.3.2. Управление на тарифни квоти на база на лицензии за внос

Вносни лицензии за ползване на тарифни квоти ще се издават от определен компетентен национален орган (например в България: за селскодтопански стоки - Министерство на земеделието и горите, за текстилни изделия – Министерство на икономиката и енергетиката) а митническите органи ще приспадат декларираните за свободно обращение количества от предварително разпределените количества.
ІІ. Престава да бъде валидна Комбинираната номенклатура на Република България, приета ПМС 289/2001г. Започва да се прилага Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС /8 знака/, приета с Регламент (ЕК) № 1594/2006 г. от 17 октомври 2006 г., изменящ Приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 относно тарифната и статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа (обн., “Официален вестник” на ЕС, серия L, брой 301 от 31.10.2006г.)

КН на Европейския съюз e публикувана на адрес: http://europa.eu.int/eur-lex/, а на български език може да бъде консултирана на Internet страницата на Агенция “Митници” – www.customs.bg.

Тази номенклатура не отразява изцяло реално прилаганите мита при внос в ЕС Тя отразява ангажиментите на Съюза по отношение на митата за съответната календарна година в рамките на СТО и някои случаи на автономни мита. Тя не се използва за целите на декларирането при внос.
ІІІ. За целите на декларирането при внос се използва Интегрираната митническа тарифа на ЕС /ТАRIC/ . От тази дата при износ на стоки, се използва Комбинираната номенклатура на ЕС. Когато това е целесъобразно /например при износ на стоки с възможна двойна употреба/ се използват допълнителни четирицифрени TARIC кодове, а за стоките, за които са предвидени експортни субсидии се използва Номенклатурата на експортните субсидии. Номенклатурата на TARIC е 10 значна /8 знака КН на ЕС + 2 знака/ като в допълнение са предвидени две групи четиризначни допълнителни кодове – едните от които се използват за стоки, облагани с допълнителен селскостопански компонент, зависещ от съдържанието на млечни мазнини, млечни протеини, нишесте и захар, а вторите – за стоки обект на антидъмпингови мерки. Номенклатурата на експортните субсидии е 12 значна – 8 знака по КН на ЕС и допълнителен четиризначен код.
ІV. От 01.01.2007г стават приложими Решенията на Европейския съд в областта на тарифното класиране. Те могат да бъдат консултирани в рубрика “Обща митническа тарифа” от Азбучния указател на Решенията на съда на Интернет адрес:

http://www.curia.europa.eu/fr/content/juris/index_tab.htm

Така класирането на стоките ще се извършва вече съгласно следните документи:

- Решения на Съда на Европейските общности. .

- Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура /последна версия, публикувана в серия “С” на “Официален вестник” на Европейските общности, брой 50 от 28.02.2006 г./. Предстои публикуването им и на български език.

- Мненията за класиране и Обяснителните бележки към Номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, приета от Световната Митническа Организация. Предстои тяхната актуализация спрямо версия ХС2007 и публикуването им на български език в Интернет страницата на Агенция “Митници” на адрес www.customs.bg. Също така, след сключване на абонамент, те могат да бъдат консултирани и на страницата на Световната митническа организация – www.wcoomd.org

V. От 01.01.2007г. престават да бъдат валидни националните Обвързващи тарифни информации /ОТИ/, издадени до тази дата по реда на чл. 23 от ЗМ и чл. 32 до чл. 37 от ППЗМ.

Стартира европейската система за издаване на Обвързваща тарифна информация, регламентирана в чл. 12 от Регламент № 2913/92 и чл. 5 до чл. 14 от Регламент 2454/93.

ОТИ, издадени от всички държави-членки на ЕС, ще имат правна сила и в Република България. ОТИ ще бъдат валидни на цялата територия на ЕС за срок от 6 години (а не както досега за три години). ОТИ ще се издават на база искане, съгласно формуляра от Анекс 1В на Регламент 2454/93, който може да се изтегли от интернет-страницата на Агенция “Митници” – рубрика “ Полезна информация за бизнеса”. На същото място се намират и указания за попълване на искането.