§ 8. Съдебна практика. Правила на морала. Справедливост

Сп` действащата Конст съдебната власт, която е разгранич както от законодат, така и от изпълнит власт, е призвана да защитава П<sup>та</sup> и законните интереси на П субекти. Със Закона за съдебната власт (ЗСВ) беше установена с-ма­та на органите, ч` които Д осъщ-ва тази власт. Решаващо значение за защитата на С^те П има д/стта на съдилищата. Тя се обсъжда във връзка с източ^те на ГП, защо­то е свързана не само с конкретното прилагане на П^теН към отделни случаи, а и с изясняване на точния смисъл на Г/П^те Н. Пр-път на рав­ната правоспособност, забраната за ограничения и при­вилегии на отделни П субекти (чл. 6 от Конст) може да действа само при точно и еднакво прила­гане на П^теН спрямо всички - чл. 5 ЗСВ.

За да се изясни ролята на съдилищата за точното прилагане на Г^то законод^во, следва да се разгледат диференцирано разл^те съдебни актове.

Сп` ЗСВ Г съдилища биват районни, окръжни, апелат и ВКС. Със за­кон могат да се създават специализирани съдилища, като напр търг, трудови, патентни и др, каквито има в някои съврем<sup>ни</sup> Д. Основната функция на съдилищата е да разглеждат конкретни спо­рове и да се произнасят с решения по тях. Съдебните актове по конкретни дела се състоят от мотиви, в ко­ито въз основа на анализ на събраните доказат се обосновават приетите за доказани факти и се аргу­ментира тяхната П квалификация и породените от тях П последици. В мотивите често ч` тъл­куване се изяснява смисълът на подлежащата на прила­гане Г/П^на Н. Ч` диспозитива на ре­шението се дава търсената П защита или се отх­върля искът. При опред предпост съд<sup>то</sup> реш става неатакуемо и задължит за стр<sup>те</sup> по спора и за Д<sup>те</sup>О. Решенията по от­делните Г спорове в частта им, в която се съдържа изясняване на смисъла на Г/П<sup>и</sup> Н, не са задължит за други съдилища или ДО, които прилагат същите ПН. Нашата П с-ма не признава съдебния прецедент като източник на ПН. Това е х-но за европ континент П с-ми. Обрат­ното важи за англо-америк П, при което ч` решения на висши съдебни инстанции се установя­ват правила за повед, задължит за всички ос­танали съдилища и П субекти. Съдебният преце­дент представл признаване на задълж^та сила на правило за повед, установено за пръв път със съдебен акт по конкретно дело. Всеки съд, който след постановяване на съд^то решение, установяващо прецедента, е сезиран с аналогичен спор, е длъжен да при­лага установеното правило.

Във Великобр от 26.12.1966 г. Камарата на лордовете като висша съдебна инстанция не се счита абсолютно обвързана нито от собствените си решения, нито от тези на Апе­лативния и на Високия съд.

Законод^ят си служи рядко с понятието „съдеб­на практика”. ЗСВ го използва в 3 разпоредби с извес­тни различия в знач^та. Чл. 41 от ЗСВ се отнася до „противор съдебна практика на ВКС и ВАС”. В тази разпор се имат предвид актове на 2 отделни висши съдебни инстанции, в които те са изра­зили разл становища относно смисъла на едни и същи ПН. Имат се предвид актове на двете висши инстанции, които се отнасят до 1 и същи ПН, изтълкувани и приложени различно от тях.

Чл. 84, т. 2 ЗСВ се отнася до произнасяне на тълкува­т^ни реш при „неправилна или противоречива съ­дебна практика”. В този текст под съдебна практика се имат предвид съд актове на разл съдилища, включит на състави на ВКС, които се отнасят до едни и същи ПН. Противор е съд^та практика, когато има различия в тълк^то и прил^то на едни и същи разпор. Съд^та практи­ка на едно или повече съдилища по опред^ни Г/П Н може да бъде и единна, непротиворечи­ва, последоват, наричана още „константна практи­ка” по прилагането на определени разпоредби.

Неправилната съдебна практика се основава на не­точно, погрешно тълкуване и прилагане на Н^те разпоредби.

ВКС като висша съд инстанция има задълж да упражн върховен съд надзор за точно и еднакво прил на закона. В изпълнение на това задълж ВКС изследва и а-зира съд^та практика на вс съдилища по Г^ки дела. Когато се констатира наличие на неправилна или противор практика, Об­щото събр на Г^та колегия на ВКС (ОСГК на ВКС), в което се вкл вс съдии, които решават Г дела, разпределени в няколко отделения, постановява тълкуват решения, с които дава ука­зания за отстраняване на грешките при тълкуване и прилагане на съответните Г/П Н. Предложения за издаване на тълкуват реш мо­гат да правят само председателят на ВКС, мин^ра на правос^то и гл прокурор - чл. 86, ал.1 ЗСВ. В заседанията на Общото събр за произнасяне на тълкуват реш^я задължит присъстват гл. прокурор или негов заместник и представи­тел на Висшия адвок съвет, които изразяват ста­новища. Председ на ВКС или неговият заместник-председ, който отговаря за Г^та ко­легия, могат да поканят на засед^то на Общото събр съдии от др съдилища, изтъкнати спец^ти от П^та т-я и практика, които изразяват становища, но нямат П на глас. Тълкуват^те реш на ОСГК са задължит за органите на съдебната и изпълнит^та власт. Очевидно е, че косвено тълкуват^те решения са задължит и за субектите на Ч^тоП - Ф^ки и Ю^киЛ, и Д^та като страни по Г^ки спо­рове.

Чл. 95, т.3 ЗСВ предвижда издаване на тълк^ни реш от Общото събр на съдиите от ВАС при неправилна и противореч съд практика по прилож^то на закона в админ П/­раздаване. Тези тълк реш също са задъл­жит за органите на съд^та и изпъл^та власт.

Със ЗСВ беше внесена промяна в действащия преди това режим по ЗУС (отм.). Сп` отменения закон тъл­куват^те реш на ОСГК на ВС не бяха задължи­т, а служеха за ръководство на съдилищата и орга­ните на администрацията. ЗУС предвиждаше издаване и на постановления от Пленума на ВС по въпроси, свър­зани с тълк^то на Г/П^ни Н. Чл. 41 ЗСВ предвижда издаване на тълкуват^ни постановл от пленумите на ВКС и на ВАС на съвместно засе­дание само при противоречива практика на тези висши инстанции. Изрично не се урежда П^ната сила на тези постановл, но щом като тълкуват^те реш на ОСГК на ВКС и на ОС на ВАС са задължит, следва да се приеме, че и постановл са задължит за органите на съд^та и изпълнит^та власт.

В лит^та при действието на ЗУС имаше спор дали общите актове на ВС са НА и дали са източник на ГП. При действащата

Конст трудно може да се приеме, че тълкуват^те реш на ОСГК на ВКС и на ОС на съдиите при ВАС са НА. Тези органи не са включени в упражняващите нормотворческа компетентност сп` Конст. Публикуването на актовете им освен това не е предвидено като условие за пораждане на задължит^та им сила. Такова изискване за НА е установено в чл. 5, ал. 5 от Конст.

Независ, че не са НА във форма­лен смисъл, тълкуват^те реш и постановления по ЗСВ съдържат задължит общи тълкуват пра­вила и доколкото тези правила засягат Г/П Н, те следва да се признаят за източник на ГП поради задълж^то единство м` тълкувана Н и задължит тълкуват правило. Мн съществен пропуск на ЗСВ е липсата на изискване за публикуване на тълк^те актове на висшите съдебни инстанции. Ако в съдебната с-ма тези актове могат служебно да се довеждат до знание­то на всички съдии, затруднения по прилагането им ще се породят за органите на изпълнит власт.

ПН не са единствените правила, ч` които се въздейства в` поведението на хората в об­ществото. Заедно с тях действат още морални, профе­сионални, религиозни, технически и др. правила, които мотивират и санкционират по своеобразен начин соци­алното поведение. За ГП най-голямо зна­чение имат моралните пр-пи и Н.

Както правосъзнанието, така и моралът, макар да зависят от материалните соц-иконом ус­ловия, представл непосредствен продукт от духов­ното разв на общ^то, формиран под влияние на традициите, религията, науката и др. Моралът се създава постепенно и непосредствено, незабелязано, без участието на държавната или друга принудит сила. Той се установява като господстващи в дадено общ-во възгледи, принципи и понятия за добро и зло, за спра­ведливо и несправедливо, за порядъчно и непорядъчно по­ведение м` хората. От идеите и пр-пите на мо­рала се извеждат нравствено-етични правила за поведе­ние. Някои от тези правила се възприемат от законо­дателя и се превръщат в ПН. Правилата на морала се различават от ПН по н-на на установяването им - те не възникват въз основа на властнически актове и не са снабдени със санкции ч` Д принуда. Санкцията при несъблюдаването им се проявява в неодобрение на нарушението от оста­налите членове на обществото, в преустановяване на социални контакти с нарушителя.

Законодат отдава знач на морала не само като възприема нравствено-етични правила и ги прев­ръща в ПН. Г^то законодат съдържа редица примери, при които законодат привлича морала като допълнит източник на пра­вила за поведение с П знач или на критерии за изясняване съдърж^то на ПН и за оценка на поведението на Г/П субекти. Тези слу­чаи, при които законът изрично се позовава на морала или на отделни нравствено-етични категории, дават основание моралът да се счита за субсидиарен източ­ник на ГП.

От гл.т. на използваната терминология Г законодат претърпя разв п` пос­ледните 50 год. Първонач в ЗЗД се използваше терминът „правила на социалистическо общежитие”, като се имаха предвид предимно правилата на морала. След влизане в сила на Конст от 1971 г. този термин беше заменен с „правила на социалистическия морал”. При последното изменение на ЗЗД правилата на социалистическо общежитие бяха заменени с понятие­то „добри нрави” от латинския термин „boni mores”. Това понятие беше използвано в бълг Г законодат след Освобожд-то, заимствано от западноевроп законодат и с него се ус­тановява изискването за честност, коректност и бла­гоприличие в поведението на страните по П/О^та в областта на ЧП. В Г^то законодат се използва и едно трето понятие с нравствено-етично съдърж - „добросъвестност” - чл.12, 63, ал.1 ЗЗД и др.

Трите понятия, с к` понастоящем си служи Г^то законодат: морал или правила на морала, добри нрави и добросъвестност, принадлежат към един род и имат сходна х-ка, те са нравствено-етични пр-пи и правила. Най-широката ка­тегория е моралът, тъй като неговите изисквания на­мират приложение спрямо всяко соц повед, а не само спрямо правно-релевантните отнош. С по-тясно съдърж и приложно поле са добрите нрави, които са морални изисквания, пригодени за съблюд при осъщ-не на Ю факти и П/О^я. Изискването за добросъвестност се вкл в съдърж^то на добрите нрави, то е най-тясната по съдърж от 3 катег.

Все още в действащото законодат се употре­бява терминът „социалистически морал”. Очевидно е, че моралът не тр да се свързва с опред политич идеология, поради което този термин следва да се схва­ща като господстваш, в общ-вото морал.

В четири насоки законод^ят отдава общо П знач на посочените нравствено-етични категории, без оглед на конкр^те случаи, за които те ще бъдат прилагани.

На 1 място, тяхното знач се проявява при тълк^то на разпор^те на Н^теА - чл. 46, ал.1 ЗНА. Ако в резултат на логич^то тъл­к в широк смисъл не може да се изясни еднозначно съдърж^то на разпор^та, като допълнит кри­терий се привличат правилата на морала и норматив­ният текст се схваща в този смисъл, който съответ­ства на тях.

На 2 място, общото значение на правилата на морала се проявява при преодоляването на непълноти в Г законодат ч` двата вида анало­гия - чл. 46, ал. 2 ЗНА. Съобразя^то с правилата на морала е предвидено като предпоставка за допустимост и при двата вида аналогия. Тъй като моралът е социал­на категория, различна от правото, считаме, че разум­ното тълкуване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА налага да се приеме, че правилата на морала имат само допълнит значение, доколкото критериите, извле­чени пряко от законод^то не дават задоволи­телен отговор дали аналогията е допустима.

На 3 място, в чл. 9 ЗЗД добрите нрави са заедно с повелителните ПН, онези соц катего­рии, които установ рамките, в които се простира автономията на Г/П субекти сами да определят вида и съдърж^то на договорите и съдърж^то на останалите сделки, които законът допуска да се сключват. Излизането извън тези граници се санк­ционира с 1 от най-строгите санкции в П^то -недействителност на сделката. Съгласно чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 44 ЗЗД недействит са договорите и ед­ностранните сделки, които противоречат както на за­кона, така и на добрите нрави. Ако основанието на сдел­ката като типична цел, с оглед на която при даден вид сделки се извършват имущ^ни размествания, про­тиворечи на добрите нрави, сдел^та също е нищожна. Дарението е нищожно, ако мотивът, единствено пора­ди който е направено, противоречи на добрите нрави - чл. 226, ал.3 ЗЗД.

На 4 място, законодат изисква Г/П субекти да се съобразяват с изисква­нията на морала както в отнош^та, които предхож­дат скл^то на сделката, така и при изпълнение­то на своите Г/П задълж. Недобро­съвестното поведение при преговори за скл-не на дог, ако причини виновно вреди, е основание за гражданска отговорност - чл. 12 ЗЗД. Законодателят би мо­гъл да не предвижда специално основание за отговорност при наличие на общата нормативна повеля да не се вре­ди другиму. В чл. 12 ЗЗД основанието е несъблюдаване правилата на морала - недобросъвестност заедно с вре­дата и вината.

Поради стремежа на законодателя да наложи по Н път съблюд^то на нравствено-етичните Н, той установява добросъв^та и като един от критериите при изясняване смисъла на конкретни­те волеизявления при сделката ч` тълкуване - чл. 20 от ЗЗД.

Добросъв^та е един от критериите при пре­ценка на вината като предпоставка за дог^та от­гов^ст- чл. 63, ал.1 от ЗЗД.

В специални хипотези в Г^то законодат също се отдава знач на морала, като напр сп` чл. 105, ал.1 от СК при прекратяване на бра­ка отмяна на дарения на значителна стойност, из­вършени във връзка или п` време на брака от съпруг или от негови близки на другия съпруг, се допуска само ако не противоречи на морала, т. е. дарението може да се запази, ако с оглед на морала това е оправдано.
3. Справедливостта като субсидиарен източник

Справедл^та като субсидиарен източник на ГП беше обоснована от практиката на стария ВКС и в лит^та от Й. Фаденхехт въз основа на отмененото Г законодат. Като нормативна опора за това схващане се сочеха чл. 10 от Зак за Г съдопроизводство (ЗГС), чл. 29 от ЗЗД (отм.) и чл. 124 от ЗУС (отм.). Чл. 10 ЗГС повеля­ваше, че когато съдът не може да реши спора нито въз основа на конкретна ПН, нито по общия сми­съл на законите, той следва да основе решението си на справедл. Сп`чл. 29 от отменения ЗЗД дого­ворите задължаваха не само за това, което е изрично изразено в тях, но и за всички последици, които според справедл, обичая и закона произтичат от тях. В клетвата, която са полагали съдиите и която и сега полагат, изрично им се вменява в дълг да бъдат честни и справедливи.

Справедл се схваща като правило за поведе­ние, адресирано до правоприложителя, до правозащит­ния орган. То се отнася за случаите, когато няма конк­р ПН или тя е абстрактно формулирана. Според това правило правозащитният орган е длъжен въз основа на законод^то, като изхожда от сво­ето правосъзнание и като се съобрази с обстоят^та на конкр случай, да изведе конкретно прави­ло за поведение, на което да основе правозащитния акт. Справедл не допуска произвол от страна на съ­дията, защото той е длъжен да се съобразява както с конкретните ПН, така и с общите пр-пи на П, заложени в законод^то. Относно съобраз^то с обект^то П съдебният акт подлежи на контрол от висшестоящите инстанции. Ч` справедл не се създават нови ПН. Прилагането й може да подпомогне законод при усъвърш на действащото законодат. Справедл е ср-во да се достигне до конкр^то правило, с оглед на което да се реши всеки П спор при отчитане на конкр^те обстоятелства.

В действащото понастоящем законодателство също има разпоредби, в които общо се говори за справедл като източник за решаване на конкр спор. При деликтната отгов^ст обезщетението за неимущ вреди се опред според чл. 52 от ЗЗД от съда по справедл. Неимущ^те вреди, като напр болки, душевни страдания, обезобразяване, засягане на честта и достойнството на лицата и др., като после­дица от виновно неправом повед не се поддават на точна парична оценка поради естеството си. По тази причина законодат, като допуска присъждане на обезщетение за такива вреди, задължава съдията да оп­редели размера с оглед степента на засягане на неиму­щ^те блага на личността и на конкр^те об­стоят при извършване на нарушението по свое усмотрение, но в съответствие с пр-пите на обек­т^то П и с указанията в общите актове на ВКС.

Друга разпор, която също допуска съдът да се ръ­ководи от съображ за справедл при реш на конкр спор, е чл. 130 от ГПК. Сп` него, когато искът е установен по основание, но не е точно доказан по размер, съдът може да определи размера по своя прецен­ка, по справедл.

Възможност за творческа роля на правозащитните органи в рамките на законод^то и на задълж^те указания в общи актове на висши съдебни ин­станции се открива и от ПН, които са фор­мулирани абстрактно и прилож-то им по необход предполага съобраз от съда на конкр об­стоят, с цел да се определят по този н/н спра­ведливо П последици, съотв-щи на конку­р^те ЮФ. Общите понятия, с кои­то си служи законодат, като напр подходящ срок за изпълнение в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, грижа на добър стопанин в чл. 63, ал. 2 и чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, основателни причини за прекратяване на дог за друж-во в чл. 363 „д” от ЗЗД и др., следва да бъдат изпълнени с конкретно съдържание във всеки отделен случай, ч` което съдията доразвива общото правило и ч` своето спра­ведливо усмотрение съобразавя П^те последици с конкр^те ЮФ.

Изложеното дава основание да се приеме, че и при дейс­тващото понастоящем Г и Г про­цес П справедл може да се счита като субсидиарен източник на ГП. Сп` чл. 14 ЗСВ при своите действия съдиите се основават на закона и събраните по делото доказат, преце­нени съобр тяхната съвест и свободно вът­решно убеждение. В чл. 107 от ЗСВ, който съдържа текста на клетвата, която всеки съдия при встъпване в длъжност полага, се установява повелята магист­ратът да изпълнява задълж<sup>та</sup> си „по съвест и вът­решно убеждение, да бъде безпристрастен, обективен и справедлив”.
§ 9. Действие на Г/П Н
Г/П Н са общи правила, пред­назнач продължит време да възд-ват в` повед^то на Г/П субекти, които не са индивидуално определени. Г/П Н са ср-во за постигане на опред соц цели, което налага тяхното действие да бъде поставе­но в определени граници. Три са насоките, в които се ог­раничава действието на П^теН. На 1 мяс­то, то се х-ра с начало и край във времето. Вторият ограничител е територията, на която се проявява действието. На 3 място, Г/П Н обвързват опред кръг П субекти. Следоват действието на Г/П Н е ограничено по време, по място и спрямо лицата. П^теН, които регламентират дейст­вието на Г/П Н, биват общи и специални. Общите Н се съдържат в Конст - чл. 5, чл. 18, ал. 2, чл. 26, ал. 2, и в ЗНА - чл. 11, 13, 14, 15, 34-45. Специални разпор за действието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите гражд закони, най-често в преходните и заключит раз­поредби в края.
1. Влизане в сила на Г закон /ГЗ/

Действието на ГЗ се проявява от мо­мента на влизането му в сила. Задължит предпо­ст за влизането му в сила е неговото публикуване. По този н-н се създава обективна възможност за уз­наване на съдърж-то на закона от неговите адреса­ти. Само при съблюдаване на тази предпост е оп­равдано да се изисква спазване на ПН. Задълж^та сила на ГЗ се проявява независ дали Г/П субекти са се въз­ползвали от разгласяването му и са узнали съдърж-то на П^теН или не. Известна е латинската максима: „Ignoratio juris neminem excusat”, която се при­лага с пълна сила. Практиката познава разл н/­ни, ч` които съдърж^то на един НА може да се узнае от неограничен кръг Л: отпечатва­не в множество публично разпространени екземпляри, обявяване по радио, поставяне на публично място на текста на НА. Отпечатване само на из­вестие, че е гласуван закон с опред заглавие, дори ако накратко се предаде съдърж^то му, не е публику­ване на закона.

След Освобожд у нас се възприема практиката на др европ стр – публик^то на Н^теА да се извършва ч` отпечатване на пълния им текст в официалния печатен орган на Нар събр „ДВ”.

Сп` чл. 5, ал. 5 от Конст: „Всички НА се публик. Те влизат в сила 3 дни след обнар^то им, освен когато в тях е опред друг срок.” От обнар^то на НА до влиза­нето му в сила изтича опред п-д от вр, нари­чан „vacatio legis”, който е предназначен за запознаване със съдърж^то на закона. Той може да бъде опред в самия НА, а ако липсва такава разпо­редба, срокът е 3 дни, които се отчитат от следва­щия ден след този на обнар^то. При ГЗ и кодекси той е обикн по-дълъг от 3 дни, напр СК бе обнар на 28.05.1985 г., а влезе в сила на 1.07.1985 г., при ЗС е 1 месец и т. н. При важни ГЗ той може да бъде и няколко год, напр ГГЗ е обнар на 18.08.1896 г., а влиза в сила на 1.01.1900 г.

Отмяната на ГЗ преустановява не­говото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането (desuetudo) на ГЗ, което не го лишава от задълж^та му сила. Промени в соц-иконом отнош могат да доведат до загубване на практич знач на НА, но това не води до неговото автоматическо отме­няне. То следва да послужи на законодат като основа­ние да го отмени. Отпадането на повода или мотива за издаването на ГЗ също не води автома­тически до отмяната му.

Основанието за отмяна на НА може да се съдържа в неговия текст, като напр срок за дейс­твието му или определена цел. С изтичане на срока или постигане на целта настъпва отмяната. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов НА. В законод^то не се дава отговор на въпроса кой НА е по-нов. В лит^та се поддържат разл схващания за определяне на съотношението на НА във времето. Й. Фаденхехт приема за решаващ мо­мент датата на подписване на указа от държ глава за промулгиране на закона. Според В. Таджер дата­та на обнар-то на НА в „ДВ” трябва да бъде меродавна при отговора на пос­тавения въпрос. Тъй като нито подписването на указа от президента за обнар на закона, нито публик-то му в „ДВ” сами по себе си пораждат правното действие на НА, според нас само датата на влизане в сила може да има определя­що значение при отговора на въпроса кой ГЗ е по-нов.

Задължит изискване при отмяната с по-нов НА е последният да има същата или по-висо­ка степен (ранг) от отменения НА.

Сп` това дали в отменящия НА из­рично се изброяват НА или ПН, които загубват силата си или липсва изрично ука­зание за това, отмяната бива изрична (abrogatio expressa) и мълчалива (abrogatio tacita). В чл. 11, ал.3 от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна, като се установя­ва правилото, че НА се отменят, из­менят или допълват с изрична разпоредба на новия, из­менящия или допълващия акт. При мълчаливата отмя­на в по-нов НА, без да се указва изрично кои ПН се отменят, се вкл правила, ко­ито уреждат по разл н-н случаи, уредени в по-стар закон. При нея обаче е от значение какъв е х-рът на заварения и на по-новия ГЗ. Отмяна ще бъде налице, ако и двата закона са общи, напр действащият ЗЗД отмени стария ЗЗД от 1892 г., или и двата закона са специални, напр ЗНО отмени Закон за наемите от 1952г. Само в тези случаи действа правилото: „Lex posterior derogat legi priori”. По-новият общ закон не отменя заварения спец закон, послед­ният продължава да действа в своето приложно поле, освен ако в общия закон изрично е посочено, че не се до­пускат изключения от неговите разпоредби. Така с вли­зане в сила на Закона за кооперациите (ЗК) не беше от­менен Законът за Жилищностроит^те кооперации (ЗЖСК). По-новият спец закон също не отменя из­цяло заварения общ закон, а само ограничава неговото приложно поле. ЗСПЗЗ с влизането си в сила не отмени ЗС, а само установи спец режим за собственост­та и ползването на земеделските земи.

Мълчаливата отмяна често съпътства изричната и намира широко прилож. Тя задълж П/приложителя внимателно да вникне ч` тълкуване в смисъ­ла на П^теН, за да прецени кои разпор от завареното законод^во са засегнати от нея. С вли­зане в сила на Конст, поради непоср^то действие на нейните разпор, мълчаливо бяха отменени всички Г/ПН от заварено­то законод^во, които им противоречат. Междунар договор, ратифициран от НС, публикуван и вля­зъл в сила, може да отмени бълг ГЗ.

Отмяната тр да се отличава от спиране (суспен­диране) действието на ГЗ. Последното означ непораждане на П действие от Н^яА, който не е отменен. Суспендиране може да се постанови с по-нов НА от същата или от по-висша степен. Случай на суспендиране бе предвиден в § 13 от Преходните разпор на Указ № 56 по отноше­ние на ПН от завареното законодат, които противоречат на разпоредбите на Указа. Сус­пендиране на ПН от заварени закони се нала­га при възприемане на нови пр-пи в законод^то, които не могат бързо да се развият в нови прав­ни режими, които да заместят остарели НА.

Действието на ГЗ може да бъде спря­но и при настъпване на изключит обстоят като природни бедствия, военни действия и др. подоб­ни, които представл пречка за изпълнение на П задълж и упражн на субективните П. В такива случаи с НА се постановява мораториум.

Спирането на ГЗ може да важи за ця­лата страна или за отделни части от нея.

Отмяната на ГЗ не е пречка за него­вото прилагане спрямо Ю факти, възникнали при неговото действие.

Преоценка на минали Ю факти в обратния смисъл - превръщането им от действителни при ста­рия ГЗ в недействит, бе допуснато пак по съображ за стопанска целесъобразност с § 8 от Заключ разпор на ЗППДОП. Сп` тази разпор „унищожаеми са сделките на разпореж­дане с Д^но и общинско имущ, както и дого­ворите за гражд друж^во, сключени при явно неизгодни условия след 1.01.1990 г”. Този закон влезе в сила през май 1992 г., следоват цитираната разпор се отнася до минали факти.

Прилагането на новия ГЗ към минали ЮФ в трета група случаи може да доведе до съществена промяна на правните последици на тези факти. Такъв беше случаят, когато разпоредбата на СК, ч` която се въведе общност в имущ-те права на съпрузите, придобити по време на брака, беше приложена и спрямо имущ^ни П по заварени бракове, придобити от всеки от съпрузите преди влизане в сила на СК - § 4 от Преходните разпоредби на СК.

Сп` Таджер за обратното действие на новия закон е съществено освен новата П оценка на ми­нали ЮФ, която той дава, и действие­то на Ю факт от един минал момент, предхождащ влизането на новия З в сила. Действие­то на новия закон от момент, предшестващ влизането му в сила, се означава с лат термин „ex tunc”. Об­ратно действие има ГЗ сп` проф. Т. само когато се връща във времето и поражда П последици преди влизането му в сила. Когато новият ГЗ се прилага към заварени факти и П/О, но за в бъдеще, това е явление, раз­лично от обратното действие сп` проф. Т. То не е изключ от правилото за действието на закона по време. Вярно е, че новият ГЗ по прави­ло поема под своето действие заварените към влизане­то му в сила висящи Г П/О и съ­щ-щи факти, на които той придава П зна­ч. Мн примери предлагат преходните разпор на действащите ГЗ и съдебната практика в тази насока. Сп` § 3 от Прех^те пра­вила на ЗС от 1951г. П^то на соб-ст и др^те вещни П, придобити до влизане на този З в сила, се запазват, но за в бъдеще се уреждат от неговите раз­пор. Същото правило се прилага за висящите обли­гац отнош по ЗЗД, за авторските, наследствените и др. П/О. Ф^теЛ, кои­то към момента на влизане в сила на ЗЛС, бяха навър­шили 18-год възраст, станаха пълнолетни, тъй като възрастовата граница беше намалена от 21 на 18 год - чл. 155 ЗЛС.

Действието на ГЗ от един минал мо­мент, предхождащ влизането му в сила, правилно се ока­чествява от Й. Фаденхехт като правна фикция. По­настоящем няма забрана законодателят да си служи с фикции, когато счете, че има достатъчно основат причини за това. Разбирането на Й. Фаденхехт за об­ратното действие на ГЗ е по-широко от застъпеното становище от проф. Таджер. Ако се прие­ме, че и при действие за в бъдеще ГЗ може да има обратно действие, следва да се изясни кри­терият, с оглед на който ще се разграничава обратно­то действие като изключение от действието на новия ГЗ спрямо заварени П/О и факти. Правилно сп` нас Й. Фаденхехт посочва като разгранич белег основанията, които мотиви­рат законод да преуреди минали Ю фак­ти. Когато преоценката на такива факти се дължи на кач-ни промени в П<sup>те</sup>възгледи, от които изхожда законод, ще бъдем изправени пред обрат­но действие, макар П последици да настъпват ex nunc. При текущо усъвърш<sup>не</sup> на Г законод<sup>во</sup>, което налага в бъдеще да се внесат промени в заварени Г П/О няма да има обратно действие, ще сме изправени пред действие на ГЗ, което се вмества напълно в правилото. Така напр реституционните закони, въпреки че действат за в бъдеще, сп` нас представляват обратно действие, докато в други разпор от новите закони се предвижда действие спрямо заварени висящи П/О, като напр § 2, ал. 8 от Закона за патентите (ЗП), който предвижда трансформиране на заварените авторски свидетелс­тва в патенти или прекратяване на действието им.

Само тълкувателните ПН действат по правило с обратна сила от момента на влизане в сила на тълкуваната Н, с цел да се осигури еднаквото и приложение спрямо всички П субекти. Г/процес^те Н не спадат към изключ^то. Сп` нас за тях е х-но, че се прилагат спрямо заваре­ните висящи процесуални П/О, а не с об­ратна сила.

Освен обратното действие, правилото за действие­то на ГЗ за в бъдеще спрямо бъдещи фак­ти има още едно изключение, което се нар преживя­ване на отменения ГЗ. В преходните пра­вила на Г^теЗ се предвиждат случаи, при които спрямо факти, осъществени след влизане в сила на ГЗ, се прилагат Н^те на отменен закон. Така сп` § 2, ал. 9 от Преходните и заключи­т разпор на ЗП правата на авторите на приз­нати и внедрени изобретения, рационализации, откри­тия се уреждат по отменените закони - ЗИР и ЗОИРП. Интересно правило е предвидено в Г^теЗ за сроковете, които са започнали да текат при един ГЗ, отменен преди изтичането им от нов закон. Според § 7 от Преходните правила на ЗЗД и § 4 от Преходните правила на ЗС правилата на новия закон се прилагат само ако остатъкът от срока, който следва да изтече след влизане в сила на ЗЗД или ЗС според ста­рия закон е по-дълъг от цялата продължителност на срока по ЗЗД или ЗС. Ако остатъкът от срока след вли­зане в сила на ЗЗД или ЗС според стария закон е по-кра­тък, продължителността на срока се определя по отме­нения закон.
4. Действие на гражданския закон по място

Действието на ГЗ е ограничено и по място. Територията, в` която той може да дейст­ва, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази, в` която се разпростира суверенитетът на РБ. Това е територията на нашата Д по суша и водните пространства, които сп` Конст, Закона за морските пространства и междунар дог, обвързващи нашата страна, са под нейната политич и икономич власт. Като част от бълг Д територия се трети­рат кораби и самолети, които извън бълг прос­транства се движат под бълг флаг, а също и бъл­г дипломатич и консулски предст-ва в чужбина. Извън така опред-те пространст­вени граници ПН на бълг ГП могат да действат само въз основа на Н на МЧП, на междудържавни актове или по споразумение м` засегнатите П субекти в рамките на предоставената им автономия от П^те порядъци, на които те са подчинени.

Повечето от ГЗ действат на те­риторията на цялата страна, без да съдържат изрични ограничения по място. Законод-та практика у нас познава и ГЗ с огранич действие по място. Такива в миналото бяха ЗСГ, някои норми на ЗТСУ за имотните обезщетения при отчуждаване на недвижими имоти и др., които понастоящем са отменени. Постановления на МС, които съдържат и Г/П Н, могат да имат ограничено действие само за определени области в страната. Решенията на общин­ските народни съвети са типични НА с ограничено действие само на територията на съот­ветната община.

Чуждестранни ГЗ могат да дейст­ват на територията на нашата страна съгласно Н^и на МЧП, междудържавни актове и по споразумение на заинтересованите стра­ни, ако не противоречат на повелителни Н от бъл­г^то законодателство.

Действието на ГЗ се х-ра и ч` прилагането му спрямо Л^та. Г^теЗ се прилагат спрямо вс Г/П су­бекти, освен ако от съдърж^то им не следва друго. Притежаването на бълг гражд-во не е условие за прилагане на бълг^те ГЗ. Те на­мират приложение по правило и спрямо чужди граждани, Л без гражданство или с двойно гражданство.

За Л^та, които не са бълг граждани, има и спе­циални Г/П Н, които установяват различия в режима в сравнение с този за бълг граждани. Това не са дискриминационни Н, защото важат за всички Л, които нямат бълг гражд-во.

Наред с общите ГЗ, които се прила­гат за всички Г/П субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо опред вид Г/П субекти или опред групи субек­ти. Това са особените ГЗ, чието предназ­начение е не да установяват дискриминация, а да прис­пособяват П режим към вида на П субек­ти. Напр СК, ЗГР се прилагат само за ФЛ, докато разпор^те на ЗЮЛНЦ, ЗПП и др. се при­лагат за определен вид ЮЛ.

Чужди ГЗ могат да бъдат прилагани и спрямо бълг граждани сп` Н^те на МЧП и на чуждестр-те законод-ва.

Сложни ?^и за действието на ГЗ по място и спрямо Л^та се поставят в Д с федерат устр-во като ФРГ, САЩ, Рус федер и др.