§ 67. Прекъсване на погасителната давност

Упраж^то на С^теП не зависи само от волята на техните притежатели. Възможно е те да предприемат необх^те П действия, но до осъ­щест^не на П^та да не се е стигнало, поради лошо­то имуществено състояние на длъжника. При обстоят, от които личи, че носителят на С^тоП проявява активност да го упражни, но това не става по независещи от него причини, ч` П^та уредба на прекъсването на давността се осуетява нейното из­тичане и несправедл^то лишаване на притежателя на П^то от П^на защита.

Прекъсване на погасит^та давност може да нас­тъпи, само когато за определено притезание тя е започ­нала да тече, но още не е изтекла. При погасит^та давност не се допуска възможност за възстановяване на изтеклия срок, което при други срокове по принцип е до­пустимо въз основа на изрична ПН.

Основанията за прекъсване са уредени изчерпателно в чл. 116 ЗЗД.

а) Признаване на вземането от длъжника - чл. 116, б. „а” ЗЗД. Признаването може да се извърши изрично, като се декларира, че Л^то има П задължение към носи­теля на притезанието или се обещае изпълнение в бъде­ще или се поиска отсрочка или се предложи частично из­пълнение на задълж^то. Признанието, че е осъщест­вен ЮФ, който е годен да породи П задължение, не представлява признание на П^то задъл­жение, защото може този факт в конкретния случай да е нищожен или породеното от него задължение да е пога­сено по давност. В този смисъл е р. 1861 на I г. о. на ВС, Сб. 1970, 101 и др.

Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия като плащане на лихвите на задълж^то или ако задълж^то Л предложи обез­печение на дълга ч` залог, ипотека, поръчителство.

Признаването може да се извърши лично или ч` пред­ставител. То трябва да се адресира до носителя на при­тезанието, до негов представител или да се направи пред ДО, сезиран с искане за защита на С^тоП - съд, съдия-изпълнител, преди да е изтекъл давностният срок - р. 860/99 г., II г. о., Бюл. № 5-6/1999 г., с. 24.

Признаване на задълж^то си може да извърши как­то ФЛ, така и ЮЛ ч` предста­вителния си орган или упълномощени представители.

В тази разпор се предвижда предявяване на иск за притез^то, като няма знач дали той е първона­чален или е насрещен или обратен - р. 3742 на I г. о. на ВС, Сб. 1983, 84. На предявяване на иск се приравнява искане­то за издаване на изпълнит лист.

Искът може да е предявен за същото СП^о от прокурора. Ако има дефекти при предявяване на иска, те тр. да се отстранят. От момента на образуване на делото погасит^та давност се спира, при условие че искът е уважен. Оттеглянето на иска води до отпада­не на спирането и осуетява прекъсването на давността - в този смисъл р.816 на I г. о. на ВС,Сб.1991,70.

С влизане в сила на решението за уважаване на иска давността се прекъсва. Но с уважаване на иск за обезщетение поради непозволено увреждане за опред период от време не се прекъсва давността спрямо при­тез^то за друг период от време - р. 1681 на IV г. о. на ВС, Сб. 1984, 202. ВС приема, че при съединяване на искове, ако съдът не се произнесе по един от тях и не е поискано допълнит решение в 1-мес^я срок по чл. 193, ал. 1 ГПК, нова давност за този иск започва да тече от прек­рат^то на висящността на процеса спрямо този иск с изтичането на едномесечния срок - р. 1117 на II г. о. на ВС, Сб. 1986, 193.

Възраж^то прекъсва погасит^та давност, ако се отнася до П^о, за което тя тече, и се прави от Л^е, което осъщ свое СП^о ч` него - р. 3742 на I г.о. на ВС, Сб.1983,84. Напр. по вземането на владелеца за подобрения в` чужда вещ погасит давност е започнала да тече от връщане на вещта на собственика. Последният предявява иск за плодовете на вещта, а владелецът противопоставя възражение за дължимото му обезщетение за подобрения. Ако съдът уважи възраж^то, давността за вземането за подобр^та се прекъсва.

3^тото основание по чл. 116, б. „б” няма П дейс­твие, тъй като ГПК не урежда възможност за започване на помирит произ^во.

Сп` чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давност­та започва да тече нова давност. Това означава, че из­теклият срок до прекъсването загубва своето П зна­чение като давност. Новата давност започва да тече от настъпване на основанието за прекъсване. При иска и възражението този момент е влизане на решението, с което са уважени, в сила.

Може да се предизвикат няколко прекъсвания на пога­сит^та давност ч` признаване на дълга или пред­приемане на различни изпълнителни действия, които не са се увенчали с успех.

Когато прекъсв^то е станало поради уважаване на иск или възражение за СП^о, ще настъпи и П^та последица по чл. 117, ал. 2 (редакция ДВ, бр. 12/ 1993 г.) ЗЗД, сп` която за вземания, установени със съдебно решение, новата давност е всякога 5 год, т.е. общата давност се прилага.

В останалите случаи на прекъсване на погасит^та давност новата давност ще бъде също различна по продължителност от общата, ако се урежда от специал­ни ПН.

Сп` чл. 125 ЗЗД прекъсването на давността спря­мо един солидарен длъжник няма действие спрямо оста­налите. От същия принцип се изхожда в чл. 148 ЗЗД в от­ношенията м` поръчител и длъжник.

Сп` чл. 120 ЗЗД погасит<sup>та</sup> давност не се при­лага служебно. Нейните П последици настъпват, ако задълж<sup>то</sup> Л изяви воля да се ползва от нея. Това то прави ч` възражение (ope excptionis). Възраж^то може да се направи винаги, когато носителят на С^тоП, за което е изтекла давността, иска да получи по него изпълнение. Погасит^та давност дава П^о на задълж^то Л да откаже правомерно да из­пълни задълж^то си, като противопостави възраж^то за изтекла погасит давност. Ако П/имащият предяви иск или образува изпълнит дело, възра­жението за давност трябва да се направи и пред съда или съдията-изпълнител, за да доведе до отхвър­ляне на иска или прекратяване на изпълнит^то дело.

Задълж^то Л само преценява дали да се ползва от давността или не. Чл. 113 ЗЗД урежда възможността то да се откаже от изтеклата погасит давност. Това задълж^то Л може да направи с едност­р волеизявл, адресирано до носителя на притез^то. Отказът може да бъде пълен и тогава започ­ва да тече нова погасит давност. Когато отказът е частичен, т.е. отнася се само до част от изтеклата давност, тя следва да продължи толкова време още, за колкото се отнася отказът.

Отказ от неизтекла погасителна давност е недейст­вителен - чл. 113 ЗЗД.

Следва да се различават последиците на изтеклата погасителна давност и на фактическия състав, който включва освен срока и възражението, основано на него.

1) Изтеклата давност поражда единствено непритезат^то П на задълж^то Л да откаже изпъл­нението му ч` възражение.

Ако вместо да направи възражение, задълж^то Л изпълни, по този н/н то погасява П^то си задължение и не може да иска възстановяване на даденото или извършеното. Същият П ефект настъпва и когато задълж^то Л изпълни, без да знае, че погасит^та давност е изтекла. Възражението за погасит давност може да породи П последици само когато задължението не е още погасено, а в този случай то се погасява ч` П/мерно изпълнение.

2) Последиците на изтеклата погасит давност, когато е направено възражение от задълж^то Л, са, на 1 място, прекратяване на П^то на иск и/или на принудит осъщест^не в материален смисъл, т.е. от притезание С^тоП преминава в състояние, при което не се ползва със защита и не можеда се осъществи принудит, превръща се в естестве­но П. П/имащият може да разчита само на добро­вол^то изпълнение от страна на задълж^то Л. Ако длъжникът изпълни, след като е направил възраж^е за давност, той няма да може да получи обратно престацията си, защото неговото задълж не е прекратено и той го е погасил ч` изпълнение.

Ако погасеното по давност притезание е част от сложно П/О, погасит^та давност по него не засяга останалите СП^а по П/О^то, ако законът не постановява изрично друго.

Погасяването на главното вземане предизвиква пога­сяване и на допълнит^те, макар давността за тях да не е изтекла, напр. погасяването на договорно вземане води до погасяване и на неустойката за неговото изпъл­нение - чл. 119 ЗЗД.

Третите Л, които са поели задължения заради чужд дълг, се ползват от изтеклата давност спрямо длъжника - чл. 142 ЗЗД за поръчителя, чл. 151 за учредилия ипо­тека в` своя вещ за чуждо задължение.