Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

206
педагогически и
медико-биологичен аспект методики на спортната тренировка.
2.
Да се подберат обективни критерии за начален спортен подбор на деца с потенциални възможности в съответната спортна дисциплина.
3.
Да се осигури пълно медицинско обезпечаване на подготовката, като се имат предвид особеностите, произтичащи от бързия растеж на детския организъм.
4.
Управлението на тренировъчното натоварване да е съобразено с текущата, оперативната и срочната обратна инфор- мация за функционалното състояние на младите спортисти.
5.
Да се използват съвременни методи за ефективно възстановяване след занимания с големи натоварвания.
6.
Да се знае какви са изискванията на съвременната методика на спортната тренировка към съответния вид спорт.
Планирането на учебно-тренировъчния процес в трениро- въчните групи в училище обхваща две главни направления:
организация и управление на физкултурната дейност в училище и обучение по физическо възпитание и спорт.
Първото направление е свързано с броя на групите за организирани системни занимания, които се провеждат в извън учебно време; изготвяне на разписание на часовете за тренировки в рамките на седмицата, срока, учебната година; изготвяне на спортен календар,
съобразен с
възрастовите особености;
извършване на стопанска дейност, насочена към обогатяване на материално-техническата база.
Възрастовите групи за участие в състезания при децата и юношите са обособени съобразно морфофункционалните особености на израстващия организъм.
Състезанията са лични и отборни и се провеждат в следните групи: IV - V клас - момичета и момчета - младша възраст; VI и VII
клас - момичета и момчета - старша възраст; VIII и IХ клас - юно-ши

207
и девойки - младша възраст; Х - ХII клас - юноши и девойки - старша възраст.
Преди да пристъпи към планиране на второто направление спортният педагог трябва да се запознае с Държавните образователни изисквания по физическо възпитание и спорта - задължителните и избираеми ядра и стандартите, които трябва да се постигнат
Системната подготовка на младите спортисти се води от учителите по физическо възпитание, когато имат нужните познания и квалификация по съответния спорт или от треньор към извънучилищните звена, а цялостната спортна извънкласна дейност е доброволна и се организира от директора на училището.
Допълнителните специализирани спортни занимания на децата извън училището се организира от училищните спортни клубове, ученическите спортни школи и спортните клубове,
лицензирани от Държавната агенция за младежта и спорта.
Учениците-спортисти,
които имат големи потенциални възможности за постигане на високи спортни резултати могат да получат своето образование в спортни училища. Цялостната дейност на тези училища се ръководи от министъра на образованието и науката, съгласувано с Държавната агенция за младежта и спорта.
Началната училищна възраст е тази, при която се извършва предварителната подготовка на бъдещите спортисти, като съдържанието на учебно-тренировъчната работа е насочена главно към осъществяване на всестранно физическо развитие и подготовка. Долната възрастова граница за различните групи спортове е различна и е в пряка зависимост от биодинамичните характеристики и характера на физическите усилия, които отделните видове спортни дисциплини предявяват при практикуването им от децата. К. Рачев ги обединява в три групи
(вж. Рачев, 1976, с. 43).

208
При спортове, изискващи висока точност и изкуство при изпълнение на движенията, и плуването е целесъобразно децата да започнат системни занимания на 5 - 6-годишна възраст.
Долната граница за спортове с изразен скоростно-силов характер и единоборство е 8 - 9-годишна възраст. 9 - 10-годишните деца могат да започнат своята подготовка в спортове, при които успехът е свързан главно с издръжливостта и абсолютната сила.
Тези нормативи трябва да се приемат все пак като ориентировъчни, защото има деца, избързващи (акселеранти), или изоставащи (ретарданти) в своето физическо развитие.
13. 2. Спортът в училище – закономерности и тенденции в развитието
Ученическият спорт със своя обхват и влияние сред подрастващите е важен социален фактор за формирането на човека, съчетаващ в себе си физически и нравствени качества.
Достигането на високи спортни резултати в личен план е продължителен процес, който започва от детската възраст, и в него спортният талант е само едно от важните условия за успех.
Множеството фактори за развитието на спортния талант, органи- зирани в единна система на подготовка, представляват основата,
въру която положителните резултати в спорта стават реалност.
През годините на прехода към пазарна икономика настъпиха редица промени, които повлияха и на ученическия спорт.
Приватизирането на една част от спортната дейност ограничи възможностите за свободен достъп на учениците до спорта. В тези условия личната мотивация за системно занимание със спорт излиза на преден план, тъй като колективнитие форми за упражняване на спортни дейности все повече се изместват от индивидуални занимания със свободно избран вид спорт.
Една от основните закономерности на спорта в училище произтича от съдържанието и целите на настоящите образовател-

209
ни изисквания. На базата на общообразователната подготовка,
реализирана чрез усвояване на основните ядра, се цели постигане на общоспортна образованост и обща физическа подготвеност в основната образователна система. В средната образователна степен целта на комплексната подготовка е изграждане на спортна образованост, специална физическа и специализирана спортно- състезателна подготвеност по определен вид спорт (спортна дисциплина).
Според Ф. Филев, в ученическия период следва да се обръща внимание върху две страни на физическата дейност. Едната има развлекателно-образователни функции и е елемент на общата система от ситуации за решаване на една или друга цел. Другата има образователно-развиващи функции. В нея се решават по- конкретни задачи с
физически упражнения и
физическо натоварване, съобразено с възрастта и подготовката на децата
(вж. Филев, 1999, с. 57).
Ученикът получава достатъчна подготовка в началната и средната степен, която създава предпоставка за избирателно обучение в горния курс. В края на този възрастов период спортът трябва да влезе в бита на ученика.
Спортната дейност в училище се определя най-вече от извънурочната работа:
свободно-избираема дисциплина,
занимания по интереси или участие в спортни секции и клубове.
Голямата заетост на учениците с пряка учебна дейност изисква те да участват в спортните занимания в удобно за тях време,
съобразно натовареността на материалната база.
Опитът показва, че резервите за качественото подобрение на детско-юношеския спорт трябва да се търсят в усъвършенстване- то на организацията на извънкласните и извънурочните работи с учениците. Целесъобразно е изграждането на спортни секции още в начална училищна възраст, където целта е с помощта на разно- образни средства, да се мотивират малките ученици за системно

210
занимание с физически упражнения и участия в състезания.
Работата в тези секции цели подобряване на общата физичес- ка подготовка. Ръководството се осъществява от учителите по физическо възпитание и началните учители със специализация по физическо възпитание.
Според Кр. Рачев, тези занимания ще дадат възможност на децата да проявят своите спортни наклонности, с което ще се подпомогне подбора за ученическите спортни школи и ще се снижи възрастта на началното обучение по отделните видове спорт (вж.
Рачев, 1983, с. 18).
В следващите етапи на образование - прогимназиален и гимназиален, подготовката на младите спортисти придобива по- специализиран характер.
Най-масовите и
най-популярните състезания за учениците в тази възраст са ученическите игри по основните видове спорт. Тяхното провеждане се осъществява в няколко етапа: вътрешни първенства в училище, общински първенства, областни и зонови първенства. За финалните първенства се класират първенците от зоните, оформени по териториален принцип. Мястото на финалите е известно още в началото на учебната година. Главен организатор на ученическите игри е МОН и се подпомага от регионалните инспекторати. Игрите се провеждат в две възрастови групи: деца до VIII клас и юноши и девойки до ХII клас.
За да се изградят отборите на добро техническо и тактическо ниво е необходимо в тренировъчните занимания да се спазват основните принципи на спортната тренировка и да се изпълняват изискванията на единните програми по съответния вид спорт. Ето защо тези занимания са с по-голяма продължителност и ръко- водителят трябва непременно да бъде специалист по вида спорт. Неправилно е спортият педагог да води повече от един отбор, особено когато става дума за участие в зонови и финални състезания,
тъй като за нормална подготовка за участие в

211
официални състезания са необходими над 300 часа годишно.
В ученическите игри не се допуска участие на отбори от спортните училища, защото би се обезсмислило участието на отборите от масовите училища.
При подготовката на младите спортисти в училище от съществено значение е и съвместната работа на педагога и лекаря.
Системният медицински надзор подпомага управлението на натоварването и дава информация за здравословното и функционалното състояние на учениците.
Периодизацията на тренировъчните натоварвания трябва да бъде съобразена със спортния календар, а също така и с регламентираните учебни срокове и ваканции.
13. 3. Проблемът за ранното обучение и спортната специализация
Ранното обучение и ранната спортна специализация са два неразривно свързани етапа в подготовката на спортиста и имат еднакво решаващо значение за бъдещото му оформяне. Те трябва да бъдат съчетани закономерно в една цялостна система.
Децата още от най-ранна възраст имат потребност да се занимават системно и целенасочено с физически упражнения.
Формиращите усилия на обучението, обаче, могат да имат своя най- голям ефект тогава, когато се прилагат през съответните най- благоприятни периоди на растеж и развитие на организма.
Физическите упражнения намират място в ежедневието на децата от всички възрасти. Те са необходими именно в периода на растежа и развитието на организма, тъй като с тях се цели не само постигане на високи спортни успехи, а и укрепване на здравето и всестранното физическо развитие.
Началната училищна възраст е подходяща за овладяването на сложни технически спортни движения, защото децата притежават по-голяма подвижност и висока еластичност на

212
връзките и мускулите и умеят прогресивно да диференцират степента на мускулното усилие.
При това, обаче, както посочват Н. Фомин и Вл. Филин, са недопустими продължителните динамични усилия и особено големите статични напрежения (вж. Фомин и Филин, 1975, с. 39).
Претоварването с физически упражнения в периода 7 - 10-годишна възраст може да доведе до негативни изменения на ставите на долните крайници във връзка с промяната на костно-хрущялната структура. Затова в тази възраст са подходящи кратковременни скоростни натоварвания, които да се редуват с достатъчно почивка и освен това да се въздейства последователно върху различни мускулни групи. Не са подходящи продължителните интензивни натоварвания и
усилия,
изискващи скоростна издръжливост.
При спазване на основните методични принципи за обучение на практика е невъзможно да се въздейства неблагоприятно върху организма на ученика.
Подрастващите спортисти е необходимо да бъдат подложени в периода на ранното обучение на такива натоварвания, които да осигурят всестранно физическо развитие,
обогатяване на моториката и разширяване на общата и специалната двигателна култура като основа за успешно спортно усъвършенстване през следващите етапи на подготовка.
Неправилно е да се преследват високи спортни резултати в ранна възраст, които да са плод на прибързване и на преждевременно “стеснена” учебно-преподавателска работа.
Става ясно, че въпросът се свежда не до резултата, а до сред- ствата и методите, с които се постига той (вж. Рачев, 1983, с. 68).
Спортното развитие на младите стортисти зависи не само от спортната тренировка, а и от социално-битовите предпоставки,
възпитанието,
естественото развитие на физическите и
двигателните възможности, т.е. зависи от цял комплекс взаимно

213
свързани фактори. Характерът на спортната тренировка, разбира се,
влияе върху естественото физическо,
двигателно и
функционално развитие на подрастващия организъм.
Вариантите на тренировка в тази възраст могат да бъдат два:
обемен (голям обем и малка интензивност) и интензивен (голяма интензивност и малък обем). Изборът на интензивния вариант предполага по-бързи резултати в началото на подготовката (пред- юношеския период). По-късно, обаче, в средата и в края на юношеската възраст и в прехода към възрастните, темповете на абсолютните стойности на всички показатели значително изостават.
Обемният вариант създава по-добри условия за прилагане на дидактическите принципи в учебно-тренировъчния процес. Само стриктното спазване на тези принципи може да подготви организма за специализираната и високоинтензивна тренировка през преходната и зрялата спортна възраст.
Началното обучение на децата започва в различна възраст в зависимост от биомеханичните характеристики на конкретната спортна дисциплина като през първите 1 - 2 години вниманието е насочено към всестранното физическо развитие, изграждането на разнообразна двигателна култура и
на тази основа обучението в основите на техниката и създаването на интерес към група или към отделен вид спорт. Ранното обучение не означава, че спортното бъдеще на детето е предопределено, а само че в този начален период упражненията от съответната спортна дисциплина ще преобладават над останалите средства. В процеса на работата не се изключва възможността да се развият други способности у децата и те да се преориентират към друг вид спорт, където се очаква да се реализират в по-голяма степен.
В етапа на начална спортна специализация разностранната подготовка преминава във все по-целенасочена и специализирана дейност, зависима от спецификата на избрания вид спорт. Не бива

214
да се пренебрегват и физическите упражнения от подобни или допълнителни (спомагателни) видове спорт. Кр. Рачев употребява термина своевременна спортна специализация, като процес за разширяване на всестранната физическа подготовка и на тази ос- нова изучаване и усъвършенстване на техниката и необходимите двигателни качества за дадена дисциплина.
На този етап на подготовка младите спортисти участват и в състезания. В зависимост от вида спорт времето между началото на специализацията и участието в състезания се колебае от 1 до 3 -
6 години.
Възрастовите граници на етапа начална спортна специализа- ция са все още недостатъчно обосновани, въпреки че в последно време се бележи тенденция към снижаване на възрастта за спортиста. Началото за специализирани спортни занимания е в зависимост от изходното ниво на функционална зрялост на двигателния апарат, основните системи за жизнено осигуряване и темповете за достигане от тях на оптимална готовност за високи спортни резултати (вж. Фомин, Филин, 1975, с. 42).
В края на този етап е желателно да се започне работа върху развитието на определени физически качества, като се даде предимство на онези, които имат приоритетно значение за вида спорт. Големите натоварвания особено с тежести, трябва да се избягват до 16-годишна възраст. При работа за издръжливост и сила средствата и методите се подбират съобразно физическите и функционалните особености на всяко дете. Подготовката до голяма степен се индивидуализира по темп, обем и интезитет.
Спортният педагог трябва да бъде много тактичен, да се съобразява със силната чувствителност на децата в тази възраст и да се стреми да бъде максимално справедлив в оценките на възможностите и поведението на занимаващите се (вж. Станчев,
1998, с. 26). Това, което при един възрастен би изглеждало като обикновена шега, може сериозно да нарани психиката на детето и

215
да го “отдалечи” от треньора, а и след това от самия спорт.
Особено важно е началното обучение и своевременната спортна специализация да бъдат съобразени и с правилния медицински подбор и обезпечаване, защото не винаги желанието на децата може да съвпадне с данните, получени при медицинския преглед. Не бива, разбира се, с лека ръка да се отхвърлят така наречените деца “ретарданти”, защото много често те притежават голяма амбиция и чрез по-активно и мотивирано участие в заниманията по-късно даже изпреварват своите връстници.
13.4.
Структура на многогодишната спортна подготовка. Етапи. Многогодишно планиране и отчитане
Разкриването и
развитието на способностите на висококласния състезател е продължителен процес и включва различни етапи и периоди, които продължават години. За тях е характерно, че се отличават с различни нива на физическо развитие, дееспособност, спортно майсторство, както и различно социално положение. Тези временни периоди представляват обективни и закономерни етапи в израстването на спортиста.
Всеки етап има ясна цел и решава строго определени задачи.
В биологичното развитие на човека има оптимални зони за избирателно развитие на точно определени двигателни способнос- ти. Това обстоятелство е един от основните критерии за етапното разделение на многогодишната спортна подготовка. Основният фактор, който определя етапа и насоката на подготовката е процесът на съзряване на организма в пубертетния период. Този процес е строго индивидуален, което налага определянето на етапите в многогодишната спортна подготовка да се извършва с помощта на биологичната, а не на календарната възраст.
Кр. Рачев определя многогодишната спортна подготовка като единен педагогически, оздравителен и възпитателен процес,
строго съобразен с
индивидуалните възрастово-полови

216
характеристики на подрастващия организъм (вж. Рачев, 1998, с.
105).
Този дългогодишен процес изисква спазването на някои основни принципи с оглед оптималното управление, подготовката на спортиста:
1.
Съответствие между обема, характера, интензивността на натоварванията от една страна и възрастовите особености на подрастващия организъм от друга страна.
2.
Строго съблюдаване на дидактическите принципи и съобразяване с особеностите им при прилагането им в учебно- тренировъчния процес в отделните етапи на подготовка.
3.
Тренировъчният процес да се разглежда като комплекс от действия за паралелно решаване на оздравителните, образовател- ните (двигателните) и възпитателните задачи.
4.
Ефективно, целенасочено педагогическо въздействие в позитивните периоди от онтогенетическото развитие на моториката на детето.
5.
Рационално подреждане и намиране на оптимално съотношение между работата за двигателни качества, двигателен навик и спортна дейност.
6.
Системен медицински контрол и спазване на хигиенните изисквания както при учебно-тренировъчната работа, така и при спортно-състезателната дейност.
7.
Всестранност,
като основен принцип,
осигуряващ всестранно физическо развитие и обогатяване на двигателните способности.
8.
Оптимално, рационално съотношение между общата физическа и специалната физическа (техническа) подготовка.
Независимо от това, че относителният дял на общата физическа подготовка (по отношение на общия обем на тренировъчното натоварване) намялява, от година на година отделяното за нея време нараства.

217 9.
Непрекъснатост в контролирането на подготовката, на базата на обратна информация с помощта на тестови батерии,
изградени от тестове с висока надеждност, обективност и валидност.
Многогодишната спортна подготовка е продължителен процес. В общи линии тя се разделя на четири етапа:
1.
Предварителна спортна подготовка за осъществяване на всестранно физическо развитие.
2.
Начална (основна) спортна подготовка по групи или отделни спортни дисциплини.
3.
Целенасочена спортна подготовка по отделна спортна дисциплина.
4.
Спортно усъвършенстване и постигане на високи спортни резултати.
Между отделните етапи е невъзможно да се поставят резки граници. Тяхната продължителност е различна и се обуславя от вида спорт, нивото на подготовка на младите спортисти, а също така и от способността им да понасят непрекъснато нарастващия обем и интензивност на тренировъчните натоварвания.
В
отделни случаи при талантливи и
изпреварващи връстниците си в своето развитие спортисти е целесъобразно да се намали времетраенето на един или друг етап. Това трябва да става внимателно с оглед да се скъси пътят към високото спортно майсторство, но не с изкуствено форсиране, а на основата на научния подход.
Предварителната спортна подготовка има за задача да осигури разностранно развитие на физическите възможности и да се подобри здравословното състояние на младите спортисти.
Особено внимание се обръща на формирането на траен интерес у занимаващите се към целенасочена многогодишна спортна подготовка.
Основни средства, които се използват на този етап са,

218
предимно игрите в цялото им разнообразие (подвижни, спортно- подготвителни, успокоителни, щафетни и др.).
Предварителната подготовка се осъществява най-често в задължителните и незадължителните форми на физическото възпитание в детските градини и началната училищна степен,
паралелките със спортна насоченост (факултативно изучаване на предмета физическо възпитание) ученическите спортни школи,
частните спортни школи, занимаващи се с подготвителни групи и селекционните групи към спортните училища и спортните клубове.
През втория етап,
начална спортна подготовка,
се извършва специализирана базова подготовка като задачите от предварителния етап се разширяват и придобиват все повече целенасочен характер.
В началото на етапа съществено място продължават да заемат упражнения от общоподготвителен характер, широко се използват упражнения от близки видове спорт, усъвършенства се техниката на многообразни помощни и специално-подготвителни упражнения. Цели се да се осъществи една плавност на прехода между първия и втория етап на подготовка.
През втората половина на етапа подготовката става по- специализирана. На базата на комплексно развиване на физическите качества се цели повишаване нивото на основното за избрания вид спорт двигателно качество. Въз основа на общата двигателна култура вече по-целенасочено се изучават основите на спортната техника на конкретен вид спорт.
През целия етап се обръща сериозно внимание на моралната и волевата подготовка, като фактори за по-нататъшното системно участие в учебно-тренировъчния процес и изяви на състезателя.
Следващият етап на многогодишната спортна подготовка,
етапът на целенасочена подготовка,
се осъществява в спортните училища, ученическите спортни школи, специализираните спортни секции към СОУ и спортните клубове, и частните спортни клубове.

219
През този етап спортистите вече са избрали конкретна спортна дисциплина, която до голяма степен предопределя и характера на тренировъчната работа. Тренировъчните средства се подбират най
-вече в зависимост от вида спорт, като това не означава рязко намаляване на средствата за обща физическа подготовка.
Целесъобразно е доколкото е възможно за двигателни качества да се работи, освен със спомагателни упражнения, и с упражнения от самия спорт. На този етап децата участват в достъпни за тях състезания, където, освен че се прави преценка на тренираността,
се повишава активността в учебно- тренировъчния процес.
През етапа на спортното усъвършенстване тренировъчният процес е насочен към постигане на високи резултати в предпочетената за задълбочена и детайлна специализация дисциплина. Делът от средства на специалната подготовка значително нараства, увеличава се участието в състезания. Обемът и интензивността достигат своя максимум, планират се занимания с пределни натоварвания.
Структурата на подготовката на висококвалифицирани спортисти се определя от главните задачи, които стоят пред тях. Тя може да изразява съотношението между отделните страни на подготовката в четиригодишен, двугодишен и едногодишен цикъл,
в зависимост от участието на олимпиади, световни първенства,
републикански първенства и т. н.
Макроструктурата обхваща едногодишен, полугодишен или многогодишен цикъл от време. Основна цел през този период е вземане на призово място в най-важното (основно) състезание.
Мезоструктурата на подготовка на спортисти обхваща тренировъчния процес за период от 20 - 40 дни. В зависимост от фазата на развитието на спортната форма и задачите на подготовката мезоциклите могат да имат най-различен характер:
1.
Вработващи (въвличащи) мезоцикли. С тях обикновено

220
започва подготвителният период.
2.
Базови мезоцикли. Те се разделят на два основни типа:
развиващи и стабилизиращи. Първите се характеризират с голям обем на тренировъчната работа, а при вторите се забелязва временно стабилизиране на натоварването и повишаване на работоспособността.
3. Контролно-подготвителни мезоцикли. Цялостната работа се организира с оглед участие в тренировъчно-контролни състезания.
4. Предсъстезателни мезоцикли. Те довеждат организма до състояния на висока работоспособност и готовност за участие в подготвителни и основни състезания.
5. Състезателни мезоцикли. Тук става въпрос освен за главното състезание и за непосредствената подготовка, и за следсъстезателната фаза на разтоварването.
6. Промеждутъчни мезоцикли. Срещат се най-често при голяма продължителност на състезателния период.
Микроструктурата изразява съотношението между отделни- те страни на подготовката през едноседмичен период. Всички микроцикли са подчинени на общата задача на съответния мезоцикъл.
В големите тренировъчни цикли (от типа на годишен,
полугодишен) има като правило три периода: подготвителен,
състезателен, преходен (вж. Цв. Желязков, 1981, 238 - 245).
Подготвителният период е период на фундаменталната подготовка и се разделя условно на два етапа: общоподготвителен и специално подготвителен. Първият етап има за задача да повиши общото ниво на физическите качества и да осигури плавен преход от преходния период. През втория етап се преминава към специализирана подготовка.
Състезателният период има за цел да поддържа високо ниво на спортната форма. През този период се провеждат контролни,

221
подготвителни и основни състезания. Броят на състезанията трябва да бъде оптимален, така че да не се стигне до преумора и претренираност, а да се съдейства за повишаване на спортното майсторство.
Преходният период служи главно за възстановяване и провеждане на някои лечебни и профилактични процедури и мероприятия. Използва се активният отдих като предпоставка за повишаване на общата тренираност през предстоящия тренировъчен цикъл.
Планирането на спортната подготовка е едно от най-важните условия за осигуряване на високи спортни постижения.
Планирането и отчитането (контролът) на учебно-тренировъчния процес са две взаимообуславящи се страни, органически свързани помежду си. В практиката е прието планирането да се дели на многогодишно, перспективно (най-често в четиригодишни цикли),
текущо (годишно, понякога полугодишно), оперативно (седмично,
ежедневно).
Перспективният план може да бъде индивидуален или за група спортисти (отбор или близки по квалификация спортисти). В
него се очертават тенденциите и се предвиждат главната цел и главните приоритети (задачи) на подготовка без да се изпада в подробности. Очертават се годишните тренировъчни цикли и се прави спортен календар, в който са отразени главните състезания.
Посочват се основните насоки на тренировъчния процес,
основните средства и методи по етапи. Предвижда се, в общи линии, обема и характера на тренировъчните натоварвания за всеки етап и съответни нормативи за контрол и оценка.
Годишното планиране отразява учебно-тренировъчния процес за по-кратък период от перспективния план. Прави се годишен тренировъчен план и работен план, които отразяват съдържанието на работата в мезоциклите. Характерна особеност на тези планове е по-голямата конкретност и детайлизация на

222
задачите, средствата и контролните нормативи в отделните периоди. За по-голяма прегледност едногодишния план може да се изрази и графично.
Оперативното планиране представлява работен план, който обхваща по-кратък период от време - етап, месец, седмица и отделно тренировъчно занимание.
При организирано, съвместно провеждане на подготовката на всички състезатели в по-специални условия се изготвя план за провеждане на лагер-сборове.
За да се оцени доколко правилно и ефективно е проведен учебно-тренировъчния процес са необходими повсеместен контрол и навременен отчет за дейността. Редовната отчетност е много важно звено от подготовката, защото на базата на обратната информация ще се усъвършенстват тренировъчните натоварвания.
Разделите на всеки отчет са почти еднакви с разделите на съответния план. Отчитането трябва да се извършва по съответни форми и срокове, определени предварително. Отчетите трябва да бъдат кратки, точни и ясни и да отразяват най-същественото от подготовката на спортистите.

223

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: