Ситуационен анализ 3.1 Географско положение и туристически ресурси в Община ПОРДИМ

3.Ситуационен анализ

3.1 Географско положение и туристически ресурси в Община ПОРДИМ

През Възраждането населението на Пордим наброява повече от хиляда жители.

Най-значимият период от историята на града е свързан с Плевенската епопея, когато в района са съсредоточени големи руски войскови части, а в последствие там се установява и Главната квартира на императора. По това време в Пордим е отседнал румънският княз Карол I, а в последствие в същата къща се установява руския император Александър II. Пордим се превръща в централен команден пункт на руската армия. Там се установява руският генералитет и висшето офицерство. Провеждат се редица военни съвети, които оказват съществено значение в развитието ва войната. След Освобождението, къщите в които са се помещавали главните квартири на руските и румънски военни части започват да функционират като музеи.
Географско положение:

 Община Пордим се намира в Централна Северна България, в Дунавската равнина. Съставна Влиза в състава на област Плевен. Граничи с общини Плевен, Левски, Летница и Ловеч. Град Пордим е общински център на седем села  -  Вълчитрън, Каменец, Одърне, Згалево, Тотлебен, Борислав и Катерица. Общата площ е 240 кв. км.

От една страна географското разположение на община Пордим може да се разглежда като неблагоприятно, предвид изоставащата в икономическото си развитие Северна България. Близостта до град Плевен също може да се окачестви като негативен фактор за развитие на туризма, защото туристите биха предпочели да нощуват в големия град. Но от друга страна тези два негатива създават редица възможности, които следва да бъдат оползотворени. При усвояване на средства по европейски програми, по-слабо развитите от икономическа гледна точка региони имат по-големи шансове и възможност за усвояване на по-големи суми. Следва да се отбележи също така, че имиджът на тези райони е за изгодна туристическа дестинация от гледна точка на това, че потребителите считат, че в тези райони с по-малко средства могат да осъществят по-дълъг престой или да направят повече неща в рамките на пътуването си. Много важно е обаче те да имат достатъчно на брой предложения, от които могат да се възползват.

Географското положение на община Пордим може да се разглежда и като благоприятно. Близостта до Румъния /един от основните пазари, генериращи туристи в България/ е добра предпоставка за развитието на туризма. Съседните на Пордим общини разполагат с туристически ресурси за културен и еко туризъм, което е предпоставка за задържане на туристите в региона. През територията на общината преминават първокласният път София- Русе, третокласните Плевен-Летница и Славяново - Ловеч и железопътната линия София- Варна. Разстоянието до Плевен е 20 км., а до София 198 км.. Може да се каже, че районът е лесно достъпен.

Те са основния мотив и са абсолютно задължително условие за развитие на туризъм. Туристическите ресурси са природни или антропогенни обекти и явления, които притежават качества за задоволяване на рекреативни, лечебни, познавателни, делови и т.н. потребности, поради което привличат туристите.

Растителни и животински видове / флора и фауна/ - Това са т.нар. биогенни ресурси. Тези два компонента на природната среда рядко имат самостоятелно туристическо значение-повече са допълващ туристически ресурс. Растителността участва в пречистването на въздуха, увеличаване количеството на валежите, разнообразява ландшафтите. За животинският свят от значение за развитието на туризъм е видовото разнообразие, особено наличието на уникални видове.

Горският фонд в общината е минимален и е представен предимно от маломерни горички от Келяв габър, Акация, Драка, Смрадлика и изкуствено създадени насаждения от Черен бор. Срещат се и единични представители на Летен дъб, Обикновен горун и др. Доминанти са овощните: Орех, Кайсия, Череша, Домашна ябълка, Синя слива и др.

Животинският свят е представен от :

• 
  Бозайници: Обикновенна полевка, Полска мишка, Лалугер, Заек, Къртица, Катерица, Сърна, Дива свиня, Лисица и др.
  
• 
  Птици: Чучулиги, Каменарчета, Лястовици, Сива яребица, Пъдпъдък, Фазан, Сойка, Кос, Гургулица, Обикновен мишелов, Гугутка, Бял щъркел, Домашно врабче и др.
  
• 
  Влечуги:- Зелен гущер, Кримски гущер, Смок мишкар и др.
  
• 
  Безгръбначни: Зелен скакалец, Майски бръмбър, Градински охлюв, Бяла овощна пеперуда и др.
  

Защитена местност “Пожара” с площ 0,3 ха. в землището на с.Борислав.

Защитена местност “Вълчитрънска гора” – дъбови гори разположени на площ 25 ха. край с.Вълчитрън.
Антропогенни ресурси:

Историко-археологически – Разкопки, крепости, кули, замъци, бойни места, паметни места, родни места.

Безспорно най-значимият артефакт от община Пордим е Вълчитрънското съкровище. То е едно от най-значимите намерени в България златни съкровища от древния свят. Открито е случайно на 18 декември 1924 г. край село Вълчитрън. Смята се, че е изработено в края на Бронзовата епоха (около XV – XIII в. пр.Хр.) от чисто, самородно злато. Тежи 12 килограма и половина и е използвано както за ритуални, така и за битови нужди. Най-големият му съд е кантарасовиден, служел е за смесване на виното, тежи 4,5 килограма и побира повече от 10 литра. Друг странен съд се състои от три листовидни легенчета, свързани с тръбички, които ги превръщат в скачени съдове. Вероятно във всяко от тях е наливана определена течност, която се е смесвала с другите две и така през главната тръбичка е наливана в големия съд. Няма никакво съмнение каква е била основната течност – вино. С голям черпак са загребвали от кантарасовидния съд и са наливали в три малко чашки с по една дръжка. Има две други важни особености, свързани със съкровището. Едната произтича от материала – златото е най-проводимият метал. В момента на изливането той отнема топлината и течността става ледено студена. Жреците или просто домакините са смайвали гостите си с чудодейното въздействие на жълтия метал. Гостите или участниците в церемониите са били изумявани и от друго. Виночерпците безпогрешно са разбирали кога чашите са оставали празни и са бързали да ги напълнят – ексцентрично разположените дръжки са измествали центъра на тежестта, съдчетата, останали без течност, са полягали по масите и за посветените е било ясно, че трябва отново да бъдат напълнени. В момента съкровището се съхранява в Националния археологически музей в София. В региона може да бъде отбелязано наличието на редица паметници, свързани с Руско- турската Освободителна война. Най-значимият е Паметник- костница в Пордим.
Туристически обекти:

Музейна експозиция посветена на Руската армия, която по времето на Руско-турската война 1877-1878 е позиционирала тук Главната си  квартира. В периода 26 октомври - 10 декември 1877 от Руската щаб-квартира в Пордим са се вземали много стратегически решения, свързани с войната - блокадата на Плевен, зимното преминаване на Балкана, проектът за Сан-Стефанския мирен договор и др.За различни периоди тогава в града са пребивавали руският император Александър II, главнокoмандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич, румънският княз Карол I, видни руски военачалници (граф Н. Игнатиев, ген.Н.Обручев, ген.Д.Милютин, ген.Е.Тотлебен, ген. Й.Гурко и др.).Експозицията е разположена в къща, която е строена в периода 1862 - 1865 г. и в която е била разположена Щаб-квартирата. През 1904 година Военното министерство откупва сградата и 1907 година е отворен музеят. Експозицията отразява дейността на Главната квартира на руската армия и нейният главнокомандващ княз Николай Николаевич. Специално внимание е отделено на участието и ролята на руската артилерия във войната. Сред изложените еспонати могат да се видят много снимки, документи и предмети от този период, както и реставрирани оръдия използвани в боевете. Входът за музея е безплатен и включва беседа.

В началото на XX век (1904-1907г.) е създаден музей посветен на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. Музеят се намира в къща строена след войната, но до която се е намирала постройката (също запазена в наши дни в оригиналният си вид), използвана от Румънската армия и княз Карол І за Главна квартира по време на боевете за Плевен. Голяма част от експонатите са дарение на музея от Румънското военно министерство. Показани са различни видове румънски униформи и въоръжение от този период. Входът към музея е безплатен и включва беседа.
На фона на други общини в България, община Пордим почти не разполага с туристически ресурси. Същото може да се каже и за местата за настаняване и средствата за подслон.
ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР (ТИЦ) – Пордим

В ход е създаването и разработването на ТИЦ - Пордим. През 2015 г. се предвижда всички ТИЦ в България да влязат в мрежа, в която е необходимо те да бъдат сертифицирани в единен стандарт. Това ще им позволи достъп до база данни на МИЕ, туристически изложения и европейски проекти. Предвиждат се много високи изисквания, свързани с персонала, работещ в центъра, като основно е те да имат туристическо образование. Покриването на тези изискания ще бъде доброволно, но всяка уважаваща себе си туристическа дестинация е добре да има сертифициран ТИЦ. Към момента едва един от три ТИЦ в България отговарят на тези стандарти. В момента всеки център в България работи по свои правила и работно време, предлага различни услуги, които малко на брой.

В България са регистрирани 137 такива центрове, но реално работещите от тях са 97. Разпространението им е сравнително равномерно, с малък превез на ТИЦ-овете в Южна България. 58% от центровете са създадени в периода 2005-2009 г. с европейски средства по предприсъединителни програми, но към момента много от тях не функционира. Повечето ТИЦ са общинска собственост, малка част - държавни, а на частните почти липсват. Повечето разполагат с площ от около 90 кв метра и са разположени в сгради – паметници на кулутрата.

Персоналът на една трета от ТИЦ е от един човек, което прави невъзможно постигането на стандарта, според който на постоянна работа трябва да са назначени минимум двама, за да се справят с изискванията, които ще наложат новите стандарти. Друг недостатък е, че по-голямата част от персонала не е квалифициран и е със средно образование – 60% от служителите не са завършили туризъм дори и в гимназия. Проблемът е, че заплащането в тези центрове е ниско и дипломираните кадри по специалност туризъм предпочитат да работят по-добре платена работа.

Очаква се да бъдат въведени и минимални изисквания за оборудване на ТИЦ, за които ще е необходима първоначална инвестиция между 800 и 1000 лв. Достатъчно е като начало офисът да разполага с компютър, свързан с интернет, два телефона и двама компетентни служители, за да бъде свързан със системата за единна туристическа информация. Препоръката към тези центрове е да развиват и търговска дейност чрез продажба на сувенири за туристите.

Отговарящите на стандартните изисквания ТИЦ-ове могат да кандидатстват за сертификат пред сертифициращия орган - Експертната комисия за сертификация и категоризация на туристически продукти. Сертификатът ще е валиден в рамките на 3 год. период. Това също ще е на абсолютно доброволен принцип, т.е. центровете, които не желаят да получат такъв сертификат, могат да функционират, както досега, но няма да могат да се възползват от възможностите на единната информационна система. Националната мрежа на ТИЦ ще бъде включена по право във всички международни туристически изложения, докато участието на останалите не е гарантирано.

Налагането на стандарти цели предлагането на качествен туристически продукт, за да могат сертифицираните центрове да кандидатстват по проекти, финансираниот еврофондовете.

Всеки ТИЦ следва да изпълнява 8 основни функции, като 4 от тях са задължителни за сертифицираните ТИЦ-ове: информационна; разработване на туристически продукти; подкрепа за развитие на туризма; търговска дейност. Ще се изисква задължително и мониторинг на посетителите в центъра. Трябва да се събира информация за техния профил, анализ на поведението им и потребностите.

Единните стандарти за получаване на сертификат пък ще стават по 112 критерии и 52 подкритериии, като от тях 37 са задължителни, 15 препоръчителни.
Област Плевен и община Пордим

В област Плевен през 2013г. са регистрирани 23 места за настаняване с над 10 легла с общо 1 315 легла. Реализирани са 89 102 нощувки, от които 15 367 от чуждестранни лица. Броят на туристите е бил 50 856 от които 7 205 чужди. Приходите от нощувки в областта възлизат на 3 277 389 лв., от които 815 370 от чужденци.

Тези данни показват, че средно за нощувка в областта се плащат 37 лв. При чуждите граждани цифрата достига до 53 лв. Това води до извода, че чуждите граждани осъществяват нощувки в по-висококатегорийна база. Следва да се отбележи, че средните цени на нощувка са значително по-ниски от средните за страната.

Няма статистически данни за броя туристи, посетили Пордим, което е свързано с факта, че липсват места за настаняване, където да бъдат осъществени нощувки. В този смисъл, посетителите на града и селата в рамките на общината не се считат за туристи /съгласно стандартите на СОТ, турист е лице, осъществило поне една нощувка в определена дестинация/.