ПРАВНА И ПОЛИТИЧЕСКА РАМКА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

1.2 ПРАВНА И ПОЛИТИЧЕСКА РАМКА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Областните управители са държавни служители, назначавани от Министерския съвет. Те имат администрации, но нямат други подчинени структури. Отговарят за провеждане на регионалната политика и за осъществяване на държавното управление по места, както и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Имат отговорности по опазването на реда и административния контрол.

Според Закона за туризма Областният управител провежда държавната политика в туризма на територията на областта, като организира съвместно с туристическите сдружения разработването на стратегия и програми за развитието на туризма и координира тяхното изпълнение, като тази стратегия и програмите са част от областния план за регионално развитие и се съставят на основата на националните приоритети за развитие на туризма, както и на местните и регионалните туристически ресурси и нужди. Той също координира с кметовете от областта и с други областни управители в региона реализацията на Националната програма за развитие на туризма.

Общински власти

Общините са ключовите териториално-административни и планиращи единици. Те са основата за създаването на условия и среда за развитието на туризма. Конкретно ролята на общинските власти за развитието на туризма е да се грижат за: Подобряване на съществуващата техническата и социална инфраструктура; Осигуряване на местна нормативна база за развитие на отрасъла – разработване и приемане на местни нормативни актове, касаещи извършването на дейности върху територията на общината; Привличане на инвеститори и осъществяване на партньорства с частния сектор и НПО; Подкрепа за дейностите по рекламата; Включването на туризма като приоритетен отрасъл в програмите на общините за развитие на туризма; Опазването на ценния културно-исторически ресурс на територията чрез провеждане на местно ръководство и надзор върху паметниците на културата и защитените територии с културно наследство. Според чл. 11, ал. 1 от Закона за туризма “ Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности.”.

2. изграждане и функциониране на туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

3. изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или за които правото за ползване и управление е предоставено на общината;

4. организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;

5. провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма в общината;

6. реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;

7. взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;

8. подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

Според изискванията на Закона за туризма, кметът на общината:

1. Създава и ръководи консултативен съвет по въпросите на туризма;

2. Създава общинска експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти, в чийто състав половината от членовете са представители на туристически сдружения, работещи на територията на общината, ако има такива;

3. Определя категорията на туристическите обекти по чл. 128 по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране;

4. Създава и поддържа регистър на категоризираните туристически обекти по чл. 167, ал. 1 на територията на общината;

5. Заверява регистрите за настанените туристи на лицата, извършващи туристическа дейност хотелиерство на територията на общината;

6. Съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;

7. Организира информационното обслужване на туристите, включително чрез създаване на туристически информационни центрове или бюра;

8. Съдейства за поддържането и опазването на природните и културно-историческите обекти на територията на общината;

9. Осъществява контролни функции в предвидените в този закон случаи;

10. Съдейства на държавните органи при провеждането на политиката в туризма и извършването на контрол върху качеството на туристическия продукт на територията на общината.

Законът дава значителни права на общините по отношение на развитието на туризма, включително да категоризира доставчиците на определени услуги. В много от общинските стратегии за развитие туризмът е определен като приоритетен отрасъл в икономиката на общината. Усилията, които полагат общините, за да осигурят условия за развитието на туризма, са сериозно затруднени от липсата на финансиране.

Неправителствените организации, които са заинтересовани страни в процеса на развитието на еко-туризма, могат да се опишат в следните групи:

Браншови туристически асоциации – представени в Националния съвет по туризъм

Асоциация на Българските Туроператори и Туристически Агенти, АБТТА е сдружение с нестопанска цел, с членове - туристически агенции, осъществяващи продажба на въздушен транспорт и акредитирани от Международната асоциация за въздушен транспорт, ИАТА и туристически фирми, регистрирани съгласно българското туристическо законодателство.

Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) е неправителствена организация с нестопанска цел, учредена през 1992 г. с цел да представлява и защитава икономическите права и интереси на туроператорите и туристическите агенции, да подпомага и насърчава стопанската им активност.

Българската туристическа камара (БТК) е юридическо лице с нестопанска цел- сдружение, което извършва дейност в обществена полза, съгласно ЗЛЮНЦ. Камарата е първата неправителствена организация в туризма.

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е сдружение с идеална цел. БХРА обединява стотици хотели и някой от най-големите приватизирани туристически комплекси. Асоциацията има изградени регионални структури в райони с развит туризъм. Сред основните задачи на БХРА са обединяването на професионалистите в туризма и подпомагане на тяхната квалификация и обучение, както и осигуряване защита на правата и интересите им. Асоциацията участва във всички дебати и работни групи, свързани със законодателните инициативи в областта на туристическия бизнес, член е на редица водещи органи и комисии, които работят за подобряване условията за развитие на туризма.

Продуктови туристически асоциации

Това са асоциации на доставчици на специализирани туристически продукти. В страната има четири такива асоциации. Две от тях имат пряко отношение към екотуризма в страната, а другите две не са свързани с него.

Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) е създадена през 1995 г. Тя включва 25 организации и 83 индивидуални членове със собствен туристически бизнес, които имат пряко отношение и много активна роля в процесите на развитие на екотуризма в България.

Местни туристически сдружения са създадени от местни предприемачи, които са обединени около конкретна атракция на природата, историческото наследство или културен паметник като тези в Могилица, Триград, Болярово и др. В повечето случаи, освен предприемачите те включват и представители на местните власти, музеи, училища, НПО, ако има такива. Обикновено, тяхната роля е да привличат финансиране за разрешаването на местни инфраструктурни проблеми или да разработват идеи и проекти за местно развитие на туризма. В много случаи, те се наричат местни туристически съвети, тъй като са създадени след приемането на предишния Закон за туризма, който предвижда създаването им.

През последните години се наблюдава стремеж към децентрализация на управлението и финансирането на културните обекти и институти, но е видно, че процесът на реализация на тези намерения върви твърде трудно. Към момента финансирането се осигурява от бюджета на общините и Министерство на културата, но поради липсата на бюджетни средства и неизпълнени ангажименти от страна на министерството към общините, развитието на местна културна политика и стратегия е все още по-скоро добро намерение, отколкото факт. В настоящия момент има три основни елемента в процеса:

Правителството и законодателната власт, които, от една страна, децентрализират финансирането и управлението на културните институции, докато от друга запазват възможността централната власт да се намесва в дейността им;

Местните власти, които настояват за по-голяма автономия, за да могат по по-ефективен начин да управляват културните обекти, да провеждат културни събития, както и да „комерсиализират” културните обекти с участието на местните туроператори и хотелиери. Неправителствените организации, които са най-активният радетел на децентрализацията, но все още не са достатъчно силни като масовост на доброволните сътрудници и имат какво да правят за създаването на мрежи на доброволен принцип и за увеличаване своя потенциал за влияние върху законодателя и върху общественото мнение.

Законът за културното наследство (в сила от 10.04.2009 г., последно изм. ДВ. бр.82 от 26 октомври 2012 г.) определя обхвата на културното наследство в България (с което заменя остарелите концепции за "паметници на културата" и "културно-историческо наследство") и въвежда основните сфери на неговото опазване и съхраняване. Законът въвежда нови категории на културното наследство: "нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност".

Проблемите, свързани с опазването на архитектурното наследство се третират в Закона за устройството на територията (в сила от 31.03.2001 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г.) и в Закона за паметниците на културата и музеите (в сила от 05.07.1999 г., посл. изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005 г.).

По мнение на експерти съществуват несъответствия и разминавания между разпоредбите в тези два закона. Законът за паметниците на културата и музеите определя държавните органи, които са оторизирани да осъществяват ръководството и надзора по издирване, изучаване и опазване на паметниците на културата. Разделените им компетенции обаче създават проблеми, защото в практиката един недвижим паметник на културата съдържа в себе си множество движими, за които отговаря друго ведомство.

Проблемите, които възникват при опазването и популяризирането на паметниците на културата в голяма част от случаите са свързани с недостатъчното финансиране на тези дейности. Законът обаче не предвижда стимули и облекчения за частни собственици на недвижими паметници на културата, като същевременно им вменява поддържането на паметника в добро състояние, осигуряване на достъп до него и редица други задължения. Пряко свързан с въпроса за финансирането е и въпроса за собствеността на различните културни ценности. Публичната държавна собственост заема лидерски позиции, като оставя скромни проценти за останалите форми на собственост. Същевременно липсват специализирани държавни органи по места, което затруднява необходимото стопанисване на обектите. Това поставя проблеми и пред децентрализацията на управлението на културното наследство и не позволява ефективното използване на възможностите на местните власти.

Институционална организация на културата

Върховен централен изпълнителен орган в областта на културата с право на законодателна инициатива е Министерството на културата. То е органът, който формулира и реализира основните принципи на държавната културна политика. А самостоятелни юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни средства са „Националния институт за недвижимо културно наследство” и Национален фонд Култура". Междуведомствена работна група е Националният Съвет по опазване на нематериалното културно наследство, създаден през 2006.

Като инструмент на културната дипломация от 2006 г. към Министерство на външните работи функционира Държавен културен институт с предмет на дейност: формулиране на политиката на Министерството на външните работи в областта на международното научно, културно и образователно сътрудничество на Република България като един от външнополитическите приоритети на страната. Сред основните цели на Института са: да участва в конструирането на положителния образ на България като съвременна държава с богата древна и динамична съвременна култура, която има принос в глобалните процеси на междукултурен диалог и международното културно сътрудничество.