Информационно осигуряване на общинския план

Информационно осигуряване на общинския план

- статистическа информация на национално и регионално ниво;

- проекти, разработени от и за нуждите на Община Роман;

- осъщественото публично проучване на мнението на местния бизнес и на местната общественост по отношение на приоритетите на отделните насоки на развитие на общината и на проекти за осигуряване на средства за реализиране на тези приоритети.

В процеса на мониторинга на общинския план ще се полагат усилия за поддържане и разширяване на информационното й осигуряване. По този начин ще могат навреме да се следят и отразяват в актуализираните варианти на този план промените в средата, в която се развива общината.

1. Национална стратегия за регионално развитие

2. Статистически сборник – Врачанска област, 2003 г.

3. Данни от Националния статистически институт – София

4. План за регионално развитие на Северозападния район за планиране, 2005 г.

5. Областен план за регионално развитие на Врачанска област, 2005 г.

6. Общинска стратегия за развитие на община Роман за периода 2000-2006 г.

7. Програма за управление на отпадъците на община Роман, 2001 г.

8. Програма за управление на опазването на околната среда на община Роман, 2002 г.

Настоящият План за развитие на Община Роман за периода 2007-2013 г. е разработен от Авторски колектив на Института за следдипломна квалификация на Университета за Национално и Световно Стопанство /ИСК при УНСС/ с ръководител ст.н.с. Марин Тодоров, Доктор по икономика.

ЧАСТ ПЪРВА

АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА РОМАН

1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ

1.1. Географско положение

Административен център на общината е град Роман, разположен непосредствено до вливането на р.Малък Искър в р.Искър. Територията на града е 116,117 ха. Град Роман отстои на 42 км източно от областния центьр - гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа. Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София-Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино), по долината на река Искър.

Общината включва 13 населени места: гр. Роман - административен център; с. Каменно поле; с. Кунино; с. Синьо бърдо; с. Струпец; с. Радовене; с. Хубавене; с. Долна бешовица; с. Курново; с. Стояновци; с. Караш; с. Среден рът и с. Марково равнище.

Територията на община Роман се отнася към Предбалканската област на Старопланинската сводово-верижна система. Тя обхваща най-източните части на Западния и най-западните части на Средния предбалкан. Надлъжно е прорязана от долината на р.Искър в средното `и течение, чиято долина в областта на района е 11 км, а напречно от долината на р. Малък Искър, с дължина в района – 17км. Надморските височини варират от 140-150м по долината на р.Искър, на север и изток се издигат до 300-400м/северно от с. Каменно поле/, а на юг и запад до 500-600м/”Струпецка могила”-583м, “Скравенски връх”-624м и др./. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физико-географски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е –1ºС, средномесечната юлска температура е 22ºС, а средногодишната амплитуда достига 22ºС. Във ветровития режим преобладават подчертано северозападните ветрове със скорост от 0,9 m/s до 1,8 m/s, а в отделни кратки периоди достига 3,2 m/s. Районът се характеризира с променлива облачност от 3-4 дни(през м.ІV) до 8 дни(през м.І) мрачни дни. През споменатите месеци средната влажност варира от 50% до 70-80%. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната им сума е 655 мм с максимуми през месеците май и юни, а минумите през януари и февруари. Измерената минимална годишна валежна сума е 397 мм, а максималната – 1121 мм. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото (206.5 мм/годишно). Средният брой на дните без валежи е над 100, което в аграклиматично отношение отнася разглеждания район към слабозасушливите зони. Стойностите на основните климатични елементи са показани в следващата таблица:

Средномесечният и средногодишният ход на разглежданите компоненти потвърждава здравословния умерено-континентален характер на климата в община Роман и следва да се има предвид като ключов компонент при оценяване на изключително благоприятната за лечение и рекреация екологичната характеристика на района.

1.3. Водни ресурси

Водните ресурси на община Роман са от повърхностни и подземни води. Водните площи са около 2800 дка, формирани главно от реките – 86,3% и язовирите – 9,68%. Останалите водни площи са незначителни и се формират от мочурища и блата.

Повърхностни води

Главната водна артерия за района са реките Искър и Малък Искър и притоците им – р. Радовене, р. Ръчене, р. Хубавене, р. Стояновска и др. Със стопанско значение са и малките язовири “Стояновци” и “Курново”. За района р. Искър е транзитна с ширина от 20 м. до 40-50 м. и преобладаващи дълбочини 0,60 - 0,80 м. Североизточно, непосредствено до гр. Роман се влива р. Малък Искър. Реките, събиращи водите си от високопланинските части са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието им са изградени редица хидротехнически съоръжения. Със стопанско значение са и изградените водохващания на р. Искър преди гр. Роман за силодобив (ВЕЦ “Искра”); на р. Малък Искър - западно от село Хубавене за напояване и при устието й – за промишленото водоснабдяване на “Метизи” АД. Наличието на микроязовири благоприятства създаването на рибовъдни стопанства.

Подземни води

Подземните води са акумулирани главно в наносните речни тераси на реките Искър и Малък Искър и притоците им, намиращи се на малка дълбочина от 3-5м, порови по тип, безнапорни по характер. Те образуват общ водоносен хоризонт, пряко свързан с водните строежи на реките. Има изградени няколко шахтови кладенци и дренажи в района на жп. гара Струпец, с. Кунино и с. Хубавене. Пукнатинно – карстовите до карстови подземни води в североизточната част на Община Роман са чисти, но уязвими на повърхностни замърсявания и влияния.

1.4. Почви

Разнообразните геоморфоложки, топографски и климатични условия обуславят многообразието на почвообразувателните процеси. Широко разпространение на територията на община Роман имат интразоналните хумусно-карбонатни почви. По склоновете, до 500-600 м надморска височина се наблюдават кафявите горски почви. По долината на р. Искър и притоците и ограничено развитие имат дълбоките, тежки алувиално-ливадни почви, разположени върху алувиални отложения. При наличието на високи подпочвени води, те създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Повсеместно явление в района е плоскостната ерозия, която се проявява предимно върху поземлените (селскостопански) ресурси - дори при незначителни наклони, а по-ограничено засяга някои горски площи.

Районът на община Роман се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 500 вида растения, над 100 вида птици и над 30 вида бозаиници, а в реките се срещат речните видове риба - скобар, мряна, клен, кефал и др.

Горските територии са изградени от съобщества на различни видове растения /над 500 вида/. В горските екосистеми преобладават горун, благун, дъб, мизийски бук, цер и др. които формират смесени фитоцинози. Съпътстващите асоциации са клен, полски ясен, бряст, габър, липа, акация и др. От иглолистната растителност преобладава бял бор. Малка част от горските системи са екологически засегнати с девастирани дървостои. Храстовидните видове са от мъждрян, люляк, шипка, маклен и др., а повсеместно разпространение в обработваемите площи имат агрофитоценозите.

Районът е богат на различни дървестни, храстовидни и тревисти лечебни диворастящи растения. Отделните видове се поставят под специален режим на опазване и ползване. РИОСВ-Враца контролира спазването на специален охранителен режим, опазването на находищата и ползването на лечебните растения. Обект на контрол са също така и лицата, които събират лечебни растения или генетичен материал, по отношение на вида и количеството, както и на начините и средствата за събиране. Кметът на община Роман контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти – общинска собственост, в поземления фонд и в населените места посредством Наредба № 4 на Общински съвет гр.Роман от 2004 год. “Опазване на околната среда”.

Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове: бозайници – сърна, дива свиня, таралеж, заек; обикновенна полевица, полска мишка и други; птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновенна гургулица, обикновенна кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други; влечуги - зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други. Регистрирани в района са и някои защитени животински видове – малък креслив орел, сокол скитник, черен кълвач, ястреб и други.

В обсега на община Роман няма природни паркове и природни резервати с национално значение. На територията на общината има някои природни забележителности – вековни дървета и пещери. Вековните дървета са на средна възраст от 150 до 500 години. Към природните забележителности се отнасят следните скални образования и пещери:

- Червеница – скално образование в землището на с. Кунино с площ 3 ха;

- Гълъбарника, Самуилица І и Самуилица ІІ – пещери в землището на с.Кунино;

- Чуклите, Камарата и Каменния мост – забележителни скални образования в землището на с.Каменно поле, които могат да се отнесат към Мустерската и Мадленската култури.

1.6. Гори

Горският фонд заема 92 909 дка от територията на община Роман. Те имат най-голямо разпространение в землищата на селата Каменно поле, Курново и Кунино, съответно 13,51%, 13,06% и 12,13%. Най-малко са горските територии в землищата на гр. Роман – 2,80% и на с.Долна Бешовица – 4,14%. В горския фонд преобладават издънковите и нискостеблени гори, както и горите за реконструкция – общо 66,60%. Горският фонд включва и редица непродуктивни площи, като долини, сечища и пожарища, скали, сипеи и други, чиято обща площ представлява 5,84% от горските територии.

На територията на община Роман няма доказани находища от руди, нефт, газ и др. полезни изкопаеми, но широко разпространение имат нерудните природни богатства – висококачествени и климатоустойчиви скално-облицовъчни материали за каменни /тротоарни/ плочи и блокове от два декоративни типа: сиви и бозави пясъчници. В района същетвуват традиции за ръчен добив на такива материали от множество местни кариери /с обща площ 400 дка/. По-голямата част от тях са изоставени по икономически причини, въпреки големите запаси в района на гр. Роман /”Голия връх”/, с.Синьо бърдо, с.Стояновци и други. Източно от с.Куново има разработена кариера за трошен камък за настилки и за вародобив /поради наличието на карбонатни скални маси/, които са в експлоатация.

1.8. Геостратегическото положение и природните ресурси като потенциал за развитие

1. Полупланински релеф. Релефът на Община Роман е разнообразен – равнинен и полупланински с горски масиви и зони с равнинен релеф. Това благоприятства заселването на този район и развитието на разноообразни форми на туризъм – климатичен; селски и екотуризъм; ловен и риболовен туризъм и други.

2. Уникалният здравословен умерено-континентален климат в община Роман е важна предпоставка за стимулиране на традиционните дейности по лечение на белодробни болести и по рекреация в района и за развитието на разноообразни форми на туризъм.

3. Почвено-климатичните условия на община Роман като цяло са благоприятни за отглеждане на зърнени, овощни и ягодоплодни култури, на гъби и билки, а също така и за развитието на планинското животновъдство.

4. Наличие на нерудни полезни изкопаеми са важна предпоставка за по-интензивно развитие на добивна промишленост на скално-облицовъчни материали за каменни /тротоарни/ плочи и блокове.

Неблагоприятните страни на геостратегическото положение и на природните ресурси на Община Роман могат да се обобщат в следните насоки:

1. Относителна откъснатост на територията на общината от магистралните републикански пътни артерии, което предопределя необходимостта от по-активни усилия по привличането на туристически поток към обекти в общината.

2. Големи температурни амплитуди и студени зимни ветрове, които са предпоставка за измръзване на земеделските култури.

3. Необходимост от изкуствено напояване на земеделските земи.

В общината има стремеж за ефективно използване на основните природни дадености, но съществува значителен потенциал за много по-ефективно използване на природните ресурси. Тези възможности са в няколко насоки. Важно направление за развитието на Община Роман, произтичащо от природните дадености, е разгръщането на благоприятните предпоставки за ускорено развитие на селски, еко, ловен и риболовен туризъм в общината от национално и общоевропейско значение. От друга страна съществени възможности има за подобряване на земеделието и животновъдството. В общината съществуват добри природни предпоставки и е необходимо да се предприемат мерки за прекъсване и преодоляване на неблагоприятните тенденции и процеси в общинската индустрия, а от там и в общинската икономика като цяло. Основен проблем през последните години е бил липсата на достатъчен финансов ресурс за реализация на редица подготвяни или подлежащи на подготовка проекти и дейности. При развитието на отделни отрасли през последните години желанието на общината е било и остава насърчаването и мотивирането на дейността на малкия и среден бизнес в отраслите и дейностите с благоприятни местни природни и икономически предпоставки.