Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г
IV. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
Изтегляне 4.91 Mb.
|
IV. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКАСъстоянието на икономиката на общината се определя от много и разнородни по характер фактори, които оказват влияние върху развитието, състоянието и възможностите, които стоят пред общината. Такива са макроикономическа рамка, историческо развитие, природни ресурси, външни инвестиции, демографски процеси и други. Оценката на Брутния вътрешен продукт (БВП) и Брутна добавена стойност (БДС) има важно значение за анализа на икономическата среда, в която се развива общината. Брутният вътрешен продукт представя състоянието и тенденциите в развитието на икономиката и са индикатор за определянето на икономическата политика на макроравнище. Община Враца се намира в Северозападния район от ниво 2, който е с най-нисък принос към националния БВП. По БВП на човек от населението по данни от 2010 г. районът също е на последно място, не само в страната, но и в Европейския съюз (ЕС-27) като покрива едва 26% от средното ниво. Районът изпитва сериозни проблеми в своето развитие, поради което за следващия програмен период за него е предвиден целеви инструментариум за интензифициране на развитието му, основан на подхода „Интегрирани териториални инвестиции“ (ИТИ). Мястото на Област Враца във формирането на БВП на областта се определя от значителния принос на „АЕЦ Козлодуй“. Така в периода 2007-2009 районът се намира на второ място като следва Плевен, а през 2010 година излиза на първо място по БВП в района, следван от Плевен и Ловеч като формира 29.8% от БВП на района и 2,4% от този на страната.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта (7731 лв. на човек) значително надвишава средното за района и е с 2680 лв. по-висок от този в Плевен. Тази иначе положителна тенденция е функция както на сравнително високия БВП, който произвежда областта, така и на намаляващия брой на населението, на което частично се дължат и тези високи разлики. Показателят изостава значително от средното за страната. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности, тъй като се равнява на разликата между брутната продукция и междинното потребление. След 2010 година Брутната добавена стойност в област Враца бележи плавен ръст, като се увеличава с 24% за периода 2007-2010 година. По този показател областта отново изпреварва област Плевен като формира 30% от БДС на района (област Плевен формира 29 %).
Тези данни са показателни за икономическия профил на областта, който е все още силно доминиран от индустриалния сектор. Любопитно е, че от 2007 година насам делът на индустрията нараства за сметка на дела на услугите. Приносът на аграрния сектор остава непроменен. Политическите и икономически промени, които разтърсват страната 1989 година имат дълбоки последствия, особено в районите, изхранващи се предимно с предприятия на тежката индустрия. Преструктурирането и адаптирането към новите условия обикновено е неуспешно и води до затваряне на икономически мощности и безработица. Община Враца е една от четирите по-големи общини в областта, в която е локализиран основният икономически, административен и културен център в региона, което от своя страна обуславя концентрацията на голяма част от икономическите дейности. Това дава основание да се определи, че в икономическо отношение Община Враца е със структуроопределящо значение за развитието на икономиката не само на едноименната област, но и в рамките на целия Северозападен район, като по икономически потенциал отстъпва единствено на община Плевен, който доминира основно на базата на значително по-сериозната концентрация на човешки ресурси. Икономиката на общината има предимно индустриален облик, което се дължи основно на формирания профил на гр. Враца. Местната индустрия е специализирана главно в машиностроенето, металообработването, текстилната промишленост, химическо производство, производство на мебели, строителни материали, дървообработване, строително-ремонтни дейности, заготовки и строително-монтажни работи, хранително-вкусова промишленост и др. За разлика от общинския център, където най-добре представеният отрасъл е индустриалният, следван от сектора на услугите и аграрния сектор, с традиционно развити машиностроене, химическа промишленост, хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, строителната промишленост, за 22-те села основният поминък на населението е земеделието, при това със значително преобладаване на зърнопроизводството (модел, характерен за почти цяла Северна България). Към края на 2012 г. активно работещите предприятия на територията на община Враца са 3253 бр. Структурата на фирмите по икономически дейности показва, че 51 % развиват дейност в областта на търговията и ремонта. Делът на фирмите от добивната и преработваща промишленост е 12% и близо до нея са заетите в хотелиерство и ресторантьорство. Ангажираните със селско, ловно, горско и рибно стопанство са едва 2 %.2 По данни на НСИ предприятията с печалба за 2011 година са 70.9% от работещите, което е около средното за областта и се доближава по стойност като това на по-малките общини. Тази текуща ситуация създава риск за закриване на предприятия и за влошаване на бизнес средата в общината. Така за периода 2007- 2010 година са фалирали 57 предприятия. Трябва да се отбележи, че за същия период са новосъздадени 1807 предприятия. Нетните приходи от продажби на стопански единици за 2011 г. представляват 829832 хиляди лева, като разделено по стопански единици изглежда по следния начин: 
Фиг.8. Нетните приходи от продажби на стопански единици в община Враца за 2011 г. От фигура 8 става ясно, че най-големи са нетните приходи от предприятията в сферата на търговията, следвани от преработващата промишленост и селското стопанство. Важно е да се отбележи какви са разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, тъй като те показват фактически направените разходи за придобиване на земя, сгради, съоръжения, оборудване и др. Вложените средства в ДМА за 2010 година в община Враца са 651628 хил. лева, като нарастват тези в преработващата промишленост. 
Фиг. 9. Дълготрайни материални активи на нефинансовите предприятия за 2009 и 2011г. по икономически дейности Чуждестранните инвестиции в Община Враца за 2011 година са на стойност 136707,1 хиляди евро и са насочени предимно към промишлеността, туризма и селското стопанство. Икономиката на общината е разгърната предимно в малки и средни предприятия, което е характерно за цялата страна. Характерно е, че общината концентрира 48 на сто от работещите средни и големи предприятия в областта. Правния статут на регистрираните фирми е предимно ЕООД. Заетите в икономиката на община Враца по сектори се разпределят както следва: обществен сектор - 43 %; частен сектор - 57 %3. В обществения сектор основните дейности са - образованието (37%), държавно управление и задължително обществено осигуряване (21%), здравеопазване и социални дейности (12%). В частния сектор преобладават търговските и ремонтни дейности (63 %), добивната и преработваща промишленост (8%), хотелиерството и ресторантьорството (7%).4 Търговските дружества с общинско участие са общо 14 на брой като включват както лечебни заведения, ДКЦ-та, управление на ТБО, транспортни фирми и др. 1. “БКС- Враца” ЕООД; 2. “Тролейбусен транспорт” ЕООД 3. РТВ “Вестител” ЕАД 4. ”Екопроект” ООД 5. Дружество по заетост ООД 6. МБАЛ ”Христо Ботев”АД 7. ДКЦ 1- Враца 8.Областен диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар ЕООД - Враца 9. Областен диспансер за психични заболявания със стационар ЕООД - Враца 10. Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар ЕООД - Враца 11. Областен диспансер за кожно-венерически заболявания със стационар ЕООД - Враца 12.Медико-техническа лаборатория по зъбопротезиране ЕООД – Враца. 13. „Свежест” ООД 14. “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца Икономиката се отразява върху стандарта на живот на местното население, като определящи за това са доходите на местното население и пазара на труда. Средната годишна заплата за 2012 година в общината е 6488 лв. по данни на НСИ. В сравнение с другите общини в областта, община Враца се нарежда на второ място, като три пъти по-висока е средната годишна заплата в община Козлодуй (което се дължи на АЕЦ „Козлодуй“). Характерно е, че е по-високо е заплащането в обществения сектор (7801 лв.) в сравнение с частния сектор (5336 лв.). Това може да се дължи както на факта, че общината е един от най-големите работодатели в общината, така и на наличието на сива икономика. Секторен анализ В община Враца най-добре представения отрасъл е индустриалния, като е следван от сектора на услугите и аграрния сектор. Първичен сектор Природо-географските особености на общината създават благоприятни условия за развитие на земеделието, и предвид планинския и полупланински характер на територията на общината и традициите в поминъка на местното население, животновъдството е по-силно застъпеният отрасъл. По данни на НСИ площта на земеделската земя на територията на общината е 444709 декара, което заема 65,4% от площта на общината и представлява 16.4% от обработваемата площ в областта. От нея 366277 дка са обработваеми площи. Земеделските земи общинска собственост на територията на община Враца са разпределени по следния начин.
Табл. 21. Разпределение на земеделските земи общинска собственост на територията на община Враца Земеделските земи на територията на общината са силно раздробени, което затруднява тяхната обработка, намалява рентабилността на продукцията и производителността на единица площ, като е причина и за голямата площ пустеещи земи, които представляват неоползотворен потенциал за развитие на земеделието. Растениевъдство: Основното направление на растениевъдството е зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури като пшеница, царевица и слънчоглед. Зеленчуци и картофи се оглеждат предимно в малки частни стопанства. Отглеждането на зеленчуци е съсредоточено предимно около водните басейни. Трайните насаждения са добра перспектива за развитието на растениевъдството в общината, особено предвид традициите в района и възможностите, които осигуряват природните условия. Природно-климатичните условия в района налагат задължително напояване на растенията във важен за тяхното развитие период с цел нормалното им развитие и получаване на максимален добив. Характерното за района е, че е беден на водни ресурси. Наличните напоителни системи и съоръжения се поддържат и експлоатират от „Напоителни системи” ЕАД към МЗХ клон Враца, с три хидротехнически района. Водата се осигурява чрез ПС, а гравитачно се подава само от НС „Дъбника” 5. Налице са водоеми, които позволяват развитие на поливното растениевъдство - 48.7% от обработваемите площи са поливни. Животновъдство: Животновъдството в общината също е силно раздробено, като отглеждането на животни се осъществява предимно в малки стопанства или частни дворове. Развито е предимно говедовъдството, отглеждат се още биволи, овце, свине, кози и пчелни семейства. Голям дял в развитието на животновъдството заема и птицевъдството и по-конкретно отглеждането на бройлери. Налице са няколко водоема за осъществяване на спортен риболов. Към настоящия момент секторът има редица проблеми, които трябва да бъдат решени, за да може той да се развива в положителна посока, да осигури поминък на населението и да има добавена стойност. Един от основните проблеми е свързан с раздробеността на стопанствата, както при растениевъдството, така и при животновъдството. Това дава по-малко възможности за инвестиции, а те са необходими, особено за закупуването на модерна техника, която да улесни работата и да повиши производителността от единица площ. Модернизирането на земеделието стои в основата на нуждите на сектора, тъй като конкурентостта на местните производители не е сравнима с тази на останалите участници на пазара. Намирането на пазари на местната продукция също е предизвикателство. Липсата на местно тържище би дала възможности за развитие на местните производители. Важен момент е и развитие на научната и развойна дейност в сектора, с цел създаването на селектирани породи, даващи по-големи добиви и по-адаптивни към климатичните и почвените особености на средата. За тази цел от ключово значение е обмяната на добри практики с производители в страната и чужбина. За по-голяма ефективност е важно обвързването на дейностите на земеделските производители и преработващата промишленост. Перспективите, които стоят пред сектора, са свързани с възможностите за развитие на биологичното земеделие, което е начин да се повиши добавената стойност на продукцията. Не на последно място, важно е поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние, ограничаване на ерозионните процеси и деградацията на почвите, оползотворяване на отпадъците от земеделското производство, запазване на генетичните ресурси, повишаване ефективността на земеделските екосистеми и опазване на природните ресурси. В тази връзка в ИПГВР на град Враца 2014-2020 са предвидени следните приоритети в инвестициите в земеделието:
Горско стопанство Относителният дял на горския фонд е сравнително нисък в сравнение с другите части на страната, като горската територия в общината се равнява на 153773 декара, от тях 6% са общинска собственост. Застрашително се увеличават проблемите на горите, свързани със сезонните и умишлени пожари, както и незаконната сеч. Вторичен сектор Вторичният сектор е преминал през значителни изменения предвид сложните политико-икономически събития, които повлияват неговото развитие. Въпреки това, той остава водещ за общината, като привлича значителни инвестиции, включително чуждестранни, и има перспективи за развитие. Традиционни отрасли в община Враца са машиностроенето, химическата промишленост, хранително-вкусовата, дърводобивната и дървообработващата, строителната промишленост. Водещите големи предприятия имат предимно чуждестранно участие, включително швейцарско, холандско и т. н. Представители на добивната промишленост са Холсим България АД, който е и безспорен икономически лидер в страната. Локализиран е в с. Бели Извор и е един от най-успешно развиващите се производители на цимент, инертни материали /трошен камък, чакъл и пясък/ и бетон на българския пазар. Циментов завод в Бели извор е пуснат в експлоатация през 1960 г. и е приватизиран от Holcim Ltd. през 1997 г.Към декември 2012 година персоналът на завода е 250 души.6 Представители на химическата промишленост в общината са Месер Газ, Сигма – Витес, М-инженеринг, произвеждащи препарати за растителна защита за производство на биологична продукция и др. Каучукови и пластмасови продукти се произвеждат от Алекс Пласт ЕООД. Химко Враца вече не функционира. Металообработката в общината се изразява в отливки на чугун, металолеене, термообработка и механична обработка. Предприятие, работещо в тази сфера е Враца – Старт АД. В община Враца се намира завод за металорежещи машини, дизелови двигатели и помпени агрегати, резервни части за химическо и нефтохимическо оборудване и др. Предприятие, работещо в тази сфера е ЗММ, "Центромет" АД, гр. Враца. През 2012 г Италианското дружество „О.М.С. Салиери истърн юръп" изгражда във Враца нов завод за производство на сферични кранове като инвестира около 7 млн.евро. Създават се около 120 работни места. Текстилната и шивашка промишленост във Враца също е добре развита. “Вратица - Враца” АД бе едно от най-големите памукотекстилни предприятия в България с пълен технологичен цикъл: предене, тъкане, багрене, конфекция. Разположена е на собствена площ от 165 000 кв.м. в индустриалната част на гр. Враца7 , в момента в ликвидация. Р.Б.О-Враца ЕООД произвежда бутиково облекло. „Мираж и Ко” ЕООД и Враца-Стил АД произвеждат и търгуват с шивашки изделия. Производството на мебели е традиционен отрасъл за община Враца. Един от водещите заводи в това производство бе ДЪБ АД - Враца, който успя да пробие на американския пазар, но към настоящия момент е в ликвидация. Работещи фирми са Тошев – М 63 ЕООД, ЕТ "КЕДЪР" – ТЗ, ЕТ "Атамар – Атанас Маринов", с. Паволче. Хранително-вкусовата промишленост на територията на общината е добре развита. Силно представени са млекопреработвателната и месопреработвателната промишленост. На територията на Общината има няколко големи производители на месо и местни продукти, които задоволяват търсенето както в региона, така и в съседните области. По-големите от тях са: Агробизнес – Милчо Антонов – Марийка Антонова ЕТ, "Лалов и Вачев" ЕООД, ЕТ "Ивагус - Иван Гусев", Ивагус ЕООД, ЕТ "Зоров 91 – Димитър Зоров", „Нивего” ООД и др. Налични са и предприятия, произвеждащи хляб и хлебни изделия. В община Враца се намира опитна станция по бубарство (ОСБ), където главните насоки на научната дейност на ОСБ са свързани с генетични проучвания и селекциониране на нови породи и хибриди копринени пеперуди, проучвания върху бубеното семепроизводство, профилактика и борба с болестите и неприятелите по бубите, селекция и агротехника на черницата, икономика и организация на бубарството. Станцията включва и производствен отдел. Поради икономическата криза в страната и тенденцията към закриване на най-дребното производство и редуциране на състава на служителите от по-едрото производство, то усилията на общината са насочени към подпомагане на установения бизнес в града чрез условия за разрастване и достъпна среда. Някои трайно установили се компании в град Враца са ценни партньори на общината. Изградено е ползотворно сътрудничество, но с развитието на технологиите и повишените изисквания от страна на бизнеса се налага допълнително усилие, което не само да задържи компаниите на територията на града, но и да подпомогне тяхното разрастване и увеличаване на заетостта. Изисква се създаването на привлекателна работна среда чрез по-добре развит автомобилен, пешеходен и велосипеден достъп, рехабилитация на улици и изграждане на нови такива, подобряване на техническата инфраструктура, условия за високотехнологични процеси, условия за използване на ВЕИ, както и необходимостта от изграждането на паркова среда за отдих на служащите. За момента има много неудоволетворителни за бизнеса положения, които изискват спешна намеса от страна на Община Враца. Източната Промишлена зона освен, че е притегателен център за леката промишленост на град Враца, но и там са разположени най-големите предприятия за суровини, материали, преработка или производство с персонал над 50 човека. Зоната е била проектирана, реализирана и успешно експлоатирана в продължение на десетилетия, от страна на големи държавни предприятия, които днес не съществуват. Сградите, в които са се помещавали или се рушат безстопанствено, или ако са били приватизирани, са отдадени под наем на парче, на множество малки цехчета и предприятия. Много е малък процента на сградите, които са приватизирани и са запазили своята функция. Поради тази причина, са на лице пустеещи и потенциално опасни сгради, зле организирани и неефективни пространства, а широката периферия е останала напълно изолирана, обрасла и осеяна с тонове строителни отпадъци без пътища, тротоари, инфраструктура и планировка. Община Враца има желанието да промени съществуващото положение чрез непрестанни преговори с потенциални инвеститори, но окаяния вид на зоната не я прави предпочитана от частните инвестиционни намерения на бизнеса. Лошото състояние на съществуващите системи на техническата инфраструктура, улични, тротоарни и алейни настилки е обща характеристика на зоната като цяло. Отделни производствени предприятия са извършвали ремонтни дейности около и в парцелите, където се помещават, но те са се осъществявали на парче и без цялостна визия – естетическа и функционална. В цялата зона ВиК мрежата е амортизирана и е необходима реконструкция. Тротоарните и алейните настилки почти напълно липсват, а пътищата не са ремонтирани повече от 2 десетилетия. Улично осветление напълно липсва. Газопреносна мрежа има прокарана през Източна промишлена зона, част 2, но в Източна Промишлена зона, част 1 изцяло липсва като е планирана за изграждане далеч напред във времето поради липса на финансиране. Множество кабели са прокарани по въздушен път, вместо в подземни траншеи, което прави връзката зависима от метерологичните условия, опасна е за здравето на работещите в зоната, а естетиката е силно нарушена. Достъпа до зоната се осъществява през центъра на града, което е недопустимо предвид големите товари, които ежедневно натоварват трафика, а и замърсяват въздуха. Предвиден е обходен път на града по северната дъга, който да отклони транзитния поток на път Е79, да не минава през град Враца, но предстои свързването на този път с индустриалните зони. Належаща е и връзката от бул. „Васил Кънчов”, северно от стадион „Христо Ботев“ през ж.п. линията към Източна Промишлена зона, част 1 и част 2 посредством ново пътно решение, което да се съобрази с новата нивелация и трасе на обновената ж.п. линия София – Видин, към Дунав мост 2. Поради икономическата криза в страната, една част от производството, находящо се на територията на град Враца или е затворило врати, или е редуцирало състава на своите служители. В момента инвестиционен интерес е проявен за изграждане на голям логистичен индустриален парк на територията на Източна Промишлена зона, част 1. В одобрената зона за въздействие - “Зона с потенциал за икономическо развитие”, са концентрирани множество проблеми, свързани с физическите и експлоатационни характеристики на производствената среда, решаването, на които ще се отрази благоприятно върху голяма част от градското население, повишавайки качеството на живот, работна среда, естетическите и екологични качества на жизнената среда, ще подобри привлекателността на икономиката на града и условията за развитие на бизнес. Предоставяне на услуги на едно гише и работа на европейски мрежи от неправителствения сектор Партньор на бизнеса в общината е ТПП Враца, която работи активно от 1999 година като член на две мощни Европейски мрежи:
По този начин, съдейства на местния бизнес в намирането на нови партньори и пазари. Функциониращият към ТПП Враца от 1998 г. и единствен за Северозападна България европейски център за иновации Enterprise Europe Network Vratsa (ЕЕN). Enterprise Europe Network е инструмент на Европейската комисия, осигуряващ интегрирани услуги в помощ на бизнеса и иновациите за малки и средни предприятия в Европа. Основен принцип на мрежата от центрове ЕЕN е прилагането на подхода "No wrong door", а нейната цел е да се подобри достъпа на услугите за МСП. Мрежата повишава информираността на бизнес общността относно политиките на ЕС, опазване на околната среда, екологична среда и енергийна ефективност, кохезионната политика и структурните фондове. ЕЕN предоставя консултации на МСП и проучва тяхната позиция по отношение регламентите и законодателството на ЕС. Функциониращия към ТПП Враца от 2009 г. и единствен за Северозападна България център Europe Direct Vratsa, тази година подписа рамково споразумение за работа до 2017 г. Целите на Информационен център Европа Директно Враца, пряко кореспондират с мисията на тази европейска мрежа от над 500 информационни центрове в Европа: да насърчават информираното и активно европейско гражданство, да представляват "входна врата" към Съюза за гражданите, която предлага обща информация за ЕС, повишава информираността и насърчава дебата на местно и регионално ниво.
Както е отбелязано в ИПГВР на град Враца 2014-2020 г., географското местоположение, богатата флора и фауна и уникалния карстов релеф, както и удобните транспортни връзки, са предпоставка за устойчивото развитие на туризма на територията на Природен парк Врачански Балкан. Туристическите продукти са свързани с алтернативния туризъм – планински, велосипеден, етнографски, спортен, орнитоложки, екологичен, с елементи от селски туризъм. Вилите и хотелите във Врачанския балкан, предлагат идеални възможности за организиране на зимни и летни екологични лагери за деца, които се съчетават с образователни програми. Живописните села Паволче и Згориград разполагат с чудесно обзаведени селски къщи за развитие на селски туризъм. Тук, както българските, така и чуждестранните гости могат да почувстват традиционното гостоприемство, да се възхитят на чудесната природа, да опитат вкусни и екологично чисти продукти, да дегустират местните вина. Основните площи за отдих на град Враца са в природен парк „Врачански Балкан“, който се намира сравнително далеч за ежедневна отмора и изисква личен транспорт, за да е достъпен за населението. Спортния комплекс „Христо Ботев“ също е алтернатива за кратък отдих сред природата, но като цяло в град Враца липсва градски парк. Плановете на общината са за развитие на бившите военни имоти, които са напълно непригодни на този етап да поемат тази функция. Природен парк „Врачански Балкан“ е извън границите на града с изключение на съвсем малка територия, която е на територията на полигона на бившето военно поделение. Това предполага много логичен и удобен пешеходен подход към целия природен парк именно от там. Зоната може да се превърне в отлично място за отдих с изключително висок потенциал, както за създаване на условия за спорт, отдих, атракциони и културни развлечения на живущите в града, така и с потенциал за привличане на туристи, предвид наличието на пещерата „Леденика“,връх Околчица и историческите паметници на града. Налични са малки градски градинки и площадчета, които са отворени за свободен достъп, но елементи на парковата среда или липсват, или са силно амортизирани. Единствено по централната пешеходна зона има реновирано улично и алейно осветление, но липсва художествено експониране на красиви фасади, чрез ефектно вечерно осветление. Шадравани, скулптори и градското озеленяване също очаква бъдещо експониране чрез светлина. Във Врачанския Балкан съществуват обособени зони за отдих с три хижи, стопанисвани от туристическо дружество Веслец - хижа Околчица, свързана с паметника на Христо Ботев, хижа Пършевица и хижа Леденика. Последните две хижи и множеството ведомствени бази в зоната за отдих Врачански балкан, в местността Горски дом и пещерата Леденика може да се свържат в обща урбанизирана зона за отдих и туризъм. Дължината й е близо 9 км. В северният край е пещерата Леденика. В центъра на зоната са разположени множество ведомствени почивни бази, а в южния край - хижа “Пършевица” и ски-писта с влекове за възрастни и деца. По този начин в удобна връзка с града се очертават три центъра за отдих и туризъм. Комплекс Леденика - един от стоте национални туристически обекти. Трите ведомствени бази към него имат общо 139 легла и 200 места за хранене. Туристическата хижа е с 85 легла; Център за отдих Врачански балкан - основен за почивка с няколко ведомствени почивни бази с общо 488 легла и 420 места за хранене, профилакториум на АЕЦ ”Козлодуй” със 150 места за хранене и 100 легла, множество бунгала, ски - база с две писти. Местност Пършевица с перспектива за развитие като локален център за зимен спорт и туризъм. В тази връзка, възможностите за развитие на туризма включват:
1. Врачанска екопътека от Згориград да водопада “Боров камък“; 2. Познавателен маршрут “Карст и растителност “ в к-с “Леденика“; 3. Горска пътека на приказките край Горския дом ( Пършевица ); 4. Познавателен маршрут “ Ботев път “ от Милин камък до Околчица;
Алпинизъм – използват се основно вертикалните скали в района на “Вратцата“ край Алпийския дом. Катерачните турове са над 150, с трудност от I до VIII категория. Целогодишно тук се провеждат тренировъчни лагери, клубни, републикански и международни състезания.
Туристическият продукт е резултат от туристическата индустрия и представлява разнородна съвкупност, включваща осигурените и ползвани от страна на туристите развлечения, услуги от комунално-битово естество, подслон, храна и транспорт както и много други блага, които са привидно безплатни, но много често са причината и целта за осъществяване на туристическо пътуване. Туристическият продукт е всъщност съвкупност от материални и нематериални компоненти: ресурси и атракции; условия и инфраструктура; услуги и занимания; въображаеми представи и ценности, които носят облаги и са привлекателни са дадени групи потребители при задоволяване на техните мотивации и очаквания относно прекарване на свободното им време. Предлаганите туристически продукти до момента са на пещера „Леденика”, хотел „Чайка”, атракционен парк „Приказката“ и „Средновековие”. Освен посещение в пещерата, в Туристически комплекс ”Леденика” се предлагат уроци по конна езда, като част от комплексен туристически продукт. Хотел „Чайка” предлага комплексен пакет, включващ хотелско обслужване, храна и допълнителни атракции - пикник сред природата. Атракционен парк „Приказката” е разположен на площ от 17 дка. Паркът предлага пълен набор от съоръжения, които позволяват не само развлекателни игри и забавления, а и сериозни състезателни предизвикателства със силови елементи за деца и възрастни. В Атракционен парк „Средновековие” са изградени три басейна, единият от които е с пързалка, открит бар и ресторант с 80 места за посетители. Предстои изграждането на игрище за плажен волейбол, фитнес на открито и езеро на площ 1 000 кв.м за атракционно приземяване. Брой на създадени/подобрени атракции: Община Враца има разнообразни ресурси за развитие на туризма, като за да се използват по-ефективно е необходимо разнообразяване на туристическия продукт, изготвяне на туристически пакети, партньорство със съседните общини и добър маркетинг. През 2013 година след реализацията на проекта „Враца-врата към древността“ ще бъдат предлагани нови дву, три и петдневни пакетни туристически продукти. През 2014 г. след приключване на проект „Развитие на устойчив туризъм в община Враца. Леденика – туризъм без сезони” Община Враца ще предлага природна атракция, базирана на пещера „Леденика”, която ще насърчава развитието на стратегически разположен туристически продукт с широко въздействие, основан на природното богатство на една от най-известните пещери в България, която е туристически обект с национално и международно значение за развитието на туризма. Превръщането на пещерата във водеща туристическа атракция ще увеличи потока от туристи до региона като цяло и в частност до ПП „Врачански балкан”, където с повече и по-интересни атракции, които дават възможност за пълноценно пребиваване за по-дълго в парка –един почивен ден или уикенд, изпълнен с емоции и приятни преживявания, не само за децата, но и за цялото семейство. Дължина на нова/подобрена техническа инфраструктура Във Врачанския Балкан са разработени 16 екопътеки. През 2012 г. е открита нова еко-пътека „Горска пътека на здравето”. Пътеката свързва вилата на АЕЦ – Козлодуй с Горския дом във Врачанския Балкан. По трасето са монтирани 5 спортни площадки с различна степен на натовареност. Предназначена за всички възрасти. Като нови маркетингови инициативи можем да отбележим участията в международните туристически борси „Ваканция Спа Експо” София и „Културен туризъм” Велико Търново, с атрактивно представяне на възможностите за алтернативен туризъм в региона. В таблицата е дадена информация за легловата база на територията на община Враца за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и до месец юни 2014г.
Общо за 2011 г. местата за настаняване на територията на Община Враца са 35 бр. с обща леглова база – 720 бр. легла както следва:
Общо за 2012 г. местата за настаняване на територията на Община Враца са 30 бр. с обща леглова база – 683 бр. легла както следва:
Общо за 2013 г. местата за настаняване на територията на Община Враца са 31 бр. с обща леглова база – 710 бр. легла както следва:
Към момента на справката – 25.06.2014 г. местата за настаняване на територията на Община Враца са 31 бр. с обща леглова база – 716 бр. легла както следва:
Реализираните нощувки в местата за настаняване на територията на Община Враца за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и месец май 2014 г. вкл. са както следва:
Всяка година Община Враца разработва, на основание чл. 11 ал.1 от Закона за туризма, Програма за развитие на туризма. Тази програма е оперативен документ за реализация на основните приоритети и цели за развитието на туризма в общината. Основните цели на Годишната програма за развитие на туризма в община Враца са:
Изтегляне 4.91 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
