Общински план за развитие на община априлци за периода 2014 – 2020 година /проект/ град Априлци, декември 2013 г



страница10/15
Дата09.06.2017
Размер2.4 Mb.
#23216
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

Въз основа на изведените тенденции за развитието на доходите, разходите е жилищната осигуреност на населението могат да се направят следните по важни изводи:




  • населението на общината в относително по-малка степен разчита на доходи от работна заплата;

  • средната работна заплата е по-ниска от тази в областта и в страната;

  • темповете на нарастване на работните заплати в общината са по-ниски от тези в страната, но са по-високи от тези в областта;

  • в общината жилищата на 1000 души от населението нарастват преди всичко заради демографския срив и броят им е далеч по-висок от средния за страната и от този в областта.



    1. Тенденции в развитието на икономическите процеси

Икономическото развитие на община Априлци, а и на областта, съответства на икономическото развитие на страната. В годините на икономически растеж, икономиката на общината се развива добре, увеличава се производството, продажбите на стоки и услуги, повишава се жизненият стандарт на населението и др. Първите сигнали за започването на кризата са през третото тримесечие на 2008 г., а когато и през следващото тримесечие е регистриран спад в БВП, то според използваната методика, страната е в криза. От 2009 г. българската икономика се развива в условията на криза и нейното влияние се усеща в намаленото производство, закритите работни места, повишаване на безработицата, свитото потребление и др.

Северозападният район е на последно място сред районите по показателите за БВП и с най-малък принос към БВП на страната – само 8,3 % за 2007 г. Икономическото развитие на област Ловеч се характеризира посредством по показателите БДС и БВП. За периода 2007 – 2010 г. БДС за област Ловеч намалява с 62 млн. лв.



Таблица 12. Брутна добавена стойност и брутен вътрешен продукт за периода 2007-2010 г.


Райони

Области

БДС по икономически сектори

БДС

(млн. лв.)

БВП

(млн. лв.)

БВП на човек от населението

Аграрен

Индустрия

Услуги

2007 г.

БЪЛГАРИЯ

2 824

16 395

31 355

50 575

60 185

7 857

Северозападен район

461

1 501

2 158

4 119

4 902

5 233

Ловеч

68

290

427

786

935

5 979

2008 г.

БЪЛГАРИЯ

4 132

17 987

35 614

57 733

69 295

9 090

Северозападен район

693

  1. 509

2 333

4 535

5 443

5 897

Ловеч

107

288

404

798

958

  1. 203

2009 г.

БЪЛГАРИЯ

2 841

18 395

37 460

58 695

68 322

9 007

Северозападен район

512

  1. 361

2 497

4 371

5 087

5 595

Ловеч

76

244

437

757

881

5 784

2010 г.

БЪЛГАРИЯ

2 976

17 881

39 860

60 716

70 511

9 359

Северозападен район

522

1 444

2 389

4 355

5 057

5 652

Ловеч

79

233

412

724

841

5 623

Източник: НСИ, 2012 г.
През 2007 г. структурата на БДС по икономически сектори за област Ловеч е следната: аграрен – 8,7%; индустрия – 36,9% и услуги – 54,4%. През 2010 г. в структурата на БДС по икономически сектори настъпват малки промени, които се изразяват в нарастване на делът на аграрния сектор на 10,9% и на услугите на 56,9%. Нарастването е за сметка на намаляването на относителния дял на индустрията, която през 2010 г. формира 32,2 % от БДС в областта.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението за област Ловеч е по-нисък в сравнение с показателя за страната, но за периода 2007-2009 г. надвишава показателя за Северозападен район, а през 2011 г. е малко по-нисък от него. Като цяло показателите показват, че по произведен БВП на човек от населението, област Ловеч е под средното равнище за страната. Въпреки установеното увеличение БВП на човек от населението за областта, разликата със средните стойности за страната нараства, като през 2007 г. показателят представлява 76,1% от показателя за страната, а през 2010 г. е 60,1%. Този факт ясно показва как се е развивала местната икономика и какъв е приносът й към развитието на националната икономика.



ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ОБЩИНА АПРИЛЦИ ПО ОПРЕДЕЛЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ЗА ПЕРИОДА 2008-2011 ГОДИНА

Хил.лв.


Икономическа дейност


Произведена продукция


Приходи от дейността

2008

2009

2010

2011

2008

2009

2010

2011

Селско, горско и рибно стопанство

..

1163

..

399

2122


1772


..

578


Преработваща промишленост

17839


8777


14431


16426


20410


..

15483

17345



Строителство

3123

894

1148

1587

3195

901

1231



1602

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

1781

1065

1417

1515

8231

4748

7397

9659

Транспорт, складиране, пощи

2538

1424

1412

1675

2954

1541

1471

1679

Хотелиерство и ресторантьорство

3404

1676

1031

744

3871

2740

1841

1427

ОБЩО:

31160

15995

21711

23443

41745

22604

29780

33709

Икономическа дейност

Нетни приходи от продажби

Разходи за дейността

2008

2009

2010

2011

2008

2009

2010

2011

Селско, горско и рибно стопанство

..

858

..

401

..

1831

..

609

Преработваща промишленост

17746

9071

14461

16142

19640

..

14453

15510

Строителство

1099

797

1225

1377

3587

1176

1368

1908

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

7693

4471

7172

9315

8253

4636

7367

9620

Транспорт, складиране, пощи

2913

1429

1396

1641

2840

1488

1484

1699

Хотелиерство и ресторантьорство

1937

1190

1660

1274

4260

3809

3036

2162

ОБЩО:

33607

18778

27868

31222

41358

23938

29955

33928

Използвани знаци: 1. .. – конфиденциални данни ТСБ - Ловеч

5. обобщени изводи

Основните изводи относно демографското състояние на населението в община Априлци могат да се дефинират по следния начин:



  1. Броят на населението през периода 2007-2011 г. намалява с по-големи темпове от средния темп за страната и за гр. Априлци, но община Априлци се обезлюдява с по-бавни темпове в сравнение със Северозападен район и област Ловеч.

  2. Намаляването на населението в общината е по-силно изразено по отношение на жените.

  3. За периода от преброяването през 1985 г. до преброяването през 2011 г. е налице трайна устойчива тенденция към намаляване на населението, която се проявява в еднаква степен както за населението в градовете, така и за населението в селата.

  4. Намалява и гъстотата на населението. В общината тя е по-ниска в сравнение с тази в страната и в Северозападен район, но е по-висока от гъстотата на населението в областта.

  5. Структурата на населението по пол е подобна на тази в страната. На 1000 мъже се падат 1058 жени, при средно за страната – 1054;

  6. Структурата на населението по пол е подобна на тази в страната. Продължава процесът по остаряване на населението. Възрастовата структура в общината е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта района и страната.

  7. Общият коефициент на възрастова зависимост е 71,2% и e доста по-висок от средния за страната (47,5%) и от този за областта (58,6%).

  8. Коефициентът на демографско заместване е само 34,2% и е два пъти по-нисък от средния за страната (68%).

  9. Полово-възрастовата диаграма за 2011 г. наподобява формата на обърната пирамида, което се свързва със сериозни демографски проблеми. По-голяма е диспропорцията във възрастта на населението в селата на общината.

  10. Налице е устойчив отрицателен естествен прираст, като той е поделен почти поравно между мъже и жени. По равнище на естествен прираст общината е в по-неизгодни позиции в сравнение със страната и областта.

  11. За разлика от страната и областта, механичният прираст е положителен, макар и незначителен.

  12. През 2011 г. 99,1% от населението е от българската етническа група при средно равнище в областта от 90,9%.

  13. Коефициентът на брачност и коефициентът на бракоразводимост в общината са по-ниски от тези в страната, района и областта.

  14. Прогнозирайки броя на населението с помощта на три сценария установяваме, че тенденцията към намаляване ще се запази до 2021 г. като ще продължи процесът по застаряване на населението. Очаква се да се увеличи и съотношението между градското спрямо селското население в общината.

Изводите за икономическата активност на населението, основаващи се на направените демографски анализи и оценки, са следните:

  1. Коефициентът на икономическа активност в общината е по-висок от средния за страната и от този за областта.

  2. По данни, получени от преброяването от 2011 г., равнището на безработицата в община Априлци е по-ниско от средното равнище на безработица в областта и в Северозападния район, но е по-високо от средното за страната.

  3. Няма полови различия по отношение на структурата на икономически активните лица.

  4. Въпреки намаляващата тенденция, броят на заетите лица в сектора на услугите продължава да е с най-висок относителен дял. Намалението на заетите в този сектор е за сметка на увеличаването на относителния дял на заетите в сектора на индустрията.

  5. Налице е тенденция към увеличаване на равнищата на безработица в общината.

Изводите за икономическата дейност на предприятията в общината са следните:

  1. Най-голям дял според броя на предприятията заемат отраслите „Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини”, „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях” и „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”.

  2. С най-голям дял от общия обем на приходите се отчита отрасълът „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”. Той заема водеща роля и по отношение на признаците „брой на заетите лица” и „размер на ДМА”. Водещо място в промишленото развитие на общината има отрасъл „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”.

  3. Промишленото производство (по отношение на нетните размери от продажби и броя на наетите лица), определя водещо място на общината в Ловешка област.

  4. Някои от структуроопределящите производства в общината през последните години са продуктово преструктурирани с оглед повишаване на конкурентоспособността им.

  5. Делът на инвестиционните разходи за нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия е все още нисък, което в следващите години ще се превръща в проблем за конкурентоспособността на отделните предприятия.



  1. Недостатъчен е броят на отраслите и производствата, които покриват изискванията за европейски сертификат за качество на произвежданата продукция.

  2. Единствено по отношение на размера на нетните приходи от продажби в предприятията от промишлеността е налице тенденция към нарастване. При останалите показатели, тенденцията е към намаление, като най-слабо тя се проявява по отношение на броя на заетите лица предприятията, а най-силно - при броя на предприятията.

  3. Дори под влияние на световната икономическа и финансова криза, строителният бранш в общината не изпитва сериозни затруднения. Налице е тенденция към увеличаване на работещите предприятия, на заетите в строителството лица, на размера на ДМА и най-вече в нетните приходи от продажби.

  4. В планинските землища условията са неблагоприятни за интензивно земеделие, но съществуват възможности за развитие на планинско пасищно животновъдство на базата на значителния размер пасища, както и на добива на сено от естествените ливади.

  5. Значителен размер обработваеми земи не се използват. Основни причини са раздробяването на земеползването, трудната достъпност поради стръмните терени, липсата на пътища, както и застаряването на населението, главно в планинските селища.

  6. Наложителни са промени във формата на стопанисване, които да доведат до създаване на по-едри съвременни стопанства. Това може да се осъществи чрез стимули за агрофирми, арендатори или земеделски кооперации, които да имат интерес, поемайки рисковете, да наемат, купуват или организират използването на по-нископродуктивни земи.

  7. При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологични чисти продукти предимно от животновъдството.

  8. Висока себестойност на произведените продукти в аграрния сектор.

  9. Ниските изкупни цени на животновъдната продукция.

  10. Липса на сигурни и регламентирани пазари и цени.

  11. Недостатъчни или липса на свободни финансови средства у частните стопани за закупуване на елитни племенни животни, т. ч. разплодни.

  12. Горското стопанство на общината е стратегически резерв за развитието на туризма, дърводобива и дървопреработването, лов и риболов, рационално и екологосъобразно ползване на диворастящите билки, горски плодове и гъби и т.н.

  13. Залесена е 98,7% от площта на горския фонд на общината.

  14. 54% от наличния горски фонд е държавна собственост.

  15. Нараства общия запас от дървесина.

  16. 74% от горския фонд са “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции”, а 34,7% са защитени територии и са включени в „Натура 2000”.

  17. Отрасълът „Транспорт и съобщения” се възстановява от влиянието на кризата и от 2009 г. е налице нарастваща тенденция по отношение на реализираните приходи от продажби, а от 2010 г. и на броя на заетите лица.

  18. Кризата влияе негативно върху размера на ДМА в отрасъл „Транспорт и съобщения” и низходящата тенденция се запазва през периода 2007-2011 г.

  19. През последните години община Априлци запазва слабия си пазарен дял в структурата на българския туризъм. През 2010 г. едва 0,08% от българските туристи са пребивавали в община Априлци, докато само 0,002% от чуждестранните туристи, посетили България са пребивавали в общината. Липсата на ясно очертан тренд на растеж показва, местният туризъм следва промените и темповете на растеж на националния туризъм, а пазарният дял не съответства нито на потенциала на търсене, нито на количеството и качеството на туристическите ресурси на общината.

  20. В общината има добре изградена материално-техническа база за развитието на туризма.

  21. Голяма част от туристическата база са реновирани модернизирани бивши ведомствени почивни станции и стари къщи.

  22. Изградени са редица нови туристически обекти, отговарящи на съвременните извиквания.

  23. Очертава се тенденцията на интензивно строителство на нова туристическа база.

  24. Активно се строят вили и къщи за почивка на територията на общината от лица с постоянно местоживеене в други общини, главно от по-големите или с по-лоша околна среда населени места.

  25. Реализират се редица проекти в областта на развитието на туризма.

  26. Очаква се местното туристическо сдружение все повече да допринася за туристическото развитие.

  27. Туристическият маркетинг и реклама в общината се нуждаят от по-нататъшно развитие и др.

  28. Община Априлци се превръща все повече в изключително привлекателно място за отдих, бизнес и туризъм.

  29. Въпреки, че дейността на предприятията от сектор „Услуги” е повлияна от икономическата и финансовата криза и се наблюдава спад след 2008 г. в броя на заетите лица и след 2010 г. в размера на ДМА за периода 2007-2011 г. е налице тенденция към нарастване на тези икономически показатели.

  30. По отношение на броя на предприятията се наблюдава тенденция към увеличение, а по отношение на нетните приходи от продажби – устойчива тенденция към намаляване.

  31. С най важна роля от услугите в общината са операциите с недвижими имоти.

  32. Аграрният сектор в общината е с по-слабо участие в икономическото развитие като по-добре развито е горското стопанство.

  33. Добивната промишленост не е развита.

  34. Секторът на услугите определя икономическия облик на община Априлци.

  35. Световната криза оказва влияние като води до спад на предприятията, броя на заетите лица и размера на ДМА във вторичния (промишленост) и третичния (услуги) сектор. Увеличение е налице само по отношение на реализираните приходи от продажби.

  36. Като водещи за общината отрасли от промишлеността се налагат „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях, печатна дейност”, „Производство на изделия от каучук, пластмаси и други нематериални суровини”, „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”, „Производство на мебели, ремонт и инсталиране на машини и оборудване, производство, некласифицирано другаде”, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива”.

  37. Община Априлци притежава известно конкурентно предимство в производството на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване и в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива.

Изводите за социалната дейност в общината са следните:

  1. Населението на общината в относително по-малка степен разчита на доходи от работна заплата.

  2. Средната работна заплата е по-ниска от тази в областта и в страната.

  3. Темповете на нарастване на работните заплати в общината са по-ниски от тези в страната, но са по-високи от тези в областта.

  4. В общината жилищата на 1000 души от населението нарастват преди всичко заради демографския срив и броят им е далеч по-висок от средния за страната и от този в областта.

  5. Най-големият проблем е намаляването на броя на учениците.

  6. Оптимизирана е училищната мрежа и отново има наличие на голям брой маломерни и слети класове.

  7. Допускане на отпадане от училище и голям брой неизвинени отсъствия, увеличаване на разходите за 1 ученик без доказателства за подобряване на качеството на образование.

  8. Пренебрегване на изискванията за прилагане на Европейските стандарти за съизмеримо по качество образование.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница