SWOT анализ на община априлци
При изготвянето на SWOT анализа на община Априлци е приложена класическата схема на разграничаване на факторите на въздействие на външни – съответно благоприятни възможности или потенциални заплахи и на външни, разглеждани като силни и слаби страни на общината. Тяхното идентифициране и оценяване е извършено на базата на официални статистически данни, анализи на водещи наши и чужди агенции, институти и други организации, което ни дава основание да определим благоприятните възможности и потенциалните заплахи на макроикономическата и на регионалната среда, която въздейства върху състоянието на община Априлци, както и нейните силни и слаби страни.
Голяма част от данните са взети от представителния Анализ на социално-икономическото развитие на Република България, март, 2011 г.(www.eufunds.bg/document/1161), а международните класации и мястото на България в тях – от http://ime.bg/bg/articles/myastoto-na-bylgariya-v-mejdunarodni-klasacii-/#ixzz2FJLP2BoY (Виж Таблица 1 и Фигура 1.)
Таблица 1.Класация на държавите по основни индикатори и мястото на България
Индикатор
|
Място (от общ брой страни)
|
Година
|
Изготвил
|
Индекс на човешкото развитие
|
58 ↑ (169)
|
2010
|
United Nations Development Programme
|
Индекс на икономическата свобода
|
60 ↑ (179)
|
2011
|
The Heritage Foundation and the Wall Street Journal
|
Икономическата свобода по света
|
28 ↑ (142)
|
2011
|
The Fraser Institute
|
Индекс за правене на бизнес
|
51 ↓ (183)
|
2011
|
World Bank
|
Плащане на данъци
|
84 ↑ (183)
|
2012
|
World Bank and Pricewaterhouse Coopers
|
Индекс на право на собственост
|
64 ↑ (129)
|
2011
|
International Property Rights Index
|
Индекс на бюджетната прозрачност
|
31↑ (94)
|
2010
|
Open Budget Initiative
|
Индекс на свободата на пресата
|
80 ↓ (178)
|
2011/2012
|
Reporters Without Borders
|
Индекс на възприятието на корупцията
|
73 ↓ (178)
|
2010
|
Transparency International
|
Индекс на глобалната конкурентност
|
74↓ (144)
|
2011/2012
|
World Economic Forum
|
Класация на световната конкурентноспособност
|
55 ↓ (59)
|
2012
|
IMD Business School
|
Индекс за качество на живота
|
34 ↑ (191)
|
2011
|
International Living
|
Индекс на природната среда
|
65 ↑ (230)
|
2010
|
Socioeconomic Data and Applications Center (SEDAC)
|
Индекс на изменение на климатa
|
44↑ (60)
|
2012
|
Germanwatch
|
Индекс за готовност за е-правителство
|
60↓ (184)
|
2012
|
United Nations
|
Индекс на информационните технологии
|
70 ↓ (138)
|
2012
|
World Economic Forum
|
Класация на е-готовността
|
45 ↑ (70)
|
2010
|
The Economist Intelligence Unit
|
Индекс на глобализацията
|
38 ↓ (208)
|
2012
|
KOF Index of Globalization
|
Индекс на конкурентноспособността в туризма и пътуването
|
48 ↑ (139)
|
2011
|
World Economic Forum
|
Глобален индекс на развитието на търговския сектор в развиващите се страни
|
30 ↓ (30)
|
2011
|
A.T.Kearney
|
Европейски индекс на медицинското обслужване
|
17 ↓ (29)
|
2012
|
Health Consumer Powerhouse
|
Индекс на демокрацията
|
47 ↓ (150)
|
2011
|
World Democracy Audit
|
Индекс на мира
|
39 ↑ (158)
|
2012
|
Global Peace Index
|
Индекс на ефективност на логистичната инфраструктура и средата за търговия
|
63 ↓ (155)
|
2010
|
World Bank
|
Резултати по математика за 8 клас според изследването TIMSS
|
23 ↑(49)
|
2007
|
TIMSS and PIRLS International Study Center
|
Резултати по природни науки за 8 клас според изследването TIMSS
|
24 ↑ (49)
|
2007
|
TIMSS and PIRLS International Study Center
|
Резултати от изследване PIRLS за уменията на четвъртокласниците по четене
|
14 ↓ (45)
|
2006
|
TIMSS and PIRLS International Study Center
|
Програма за международно оценяване на учениците PISA по математика, 15 годишни
|
46 ↓ (66)
|
2009
|
OECD Programme for International Student Assessment (PISA)
|
Програма за международно оценяване на учениците PISA по четене, 15 годишни
|
46 ↓ (76)
|
2009
|
OECD Programme for International Student Assessment (PISA)
|
Програма за международно оценяване на учениците PISA по природни науки
|
46 ↓ (66)
|
2009
|
OECD Programme for International Student Assessment (PISA)
|
Фиг. 1. Оценка на област Ловеч, според изданието „Регионални профили: Показатели за развитие.“ Институт за пазарна икономика. София, 2012.
Докладът Регионални профили: показатели за развитие 2012. Институт за пазарна икономика. (www.regionalprofiles.bg) извърши клъстеризация на общините в Република България според икономическия им статус, в който областите Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол са определени като такива в лошо социално-икономическо състояние. Състоянието и тенденциите на развитие на икономиката, демографията и околната среда са под средните за страната. Това е клъстерът с най-слабо развита инфраструктура. Същото се отнася и до състоянието на социалната сфера – всички области в клъстера са сред тези с най-ниска оценка.
С най-лоша бизнес среда измежду всички области е Перник, следвана от областите Ловеч, Хасково, Велико Търново и Шумен. Размерът на данъка върху недвижимите имоти е най-висок в област Перник - с 26,2% по-висок от средния за страната. Подобна е ситуацията и в Ловеч, Хасково, Велико Търново и Шумен.
Образованието като моментно състояние също е под средното за страната, а развитието му е сред най-негативните. Пет от областите в клъстера са на последните места измежду всички 28 области.
Фиг. 2. Клъстеризация на областите, според икономическия им статус
Таблица 2. Основни показатели за област Ловеч
|
НАИМЕНОВАНИЕ
|
СТОЙНОСТ
|
|
Коефициент на безработица (15+) (2011)
|
11.50%
|
|
Коефициент на заетост (15+) (2011)
|
40.50%
|
|
Предприятия на 1 000 души (2010)
|
39.00
|
|
Средногодишен доход на лице от домакинството (2011)
|
2825.00 лв.
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на 1000 души (2010)
|
901.32 лв.
|
|
Рентабилност на продажбите (2010)
|
2.77%
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2010)
|
815.74 евро
|
|
Изплатени суми по ОП на човек (2011)
|
265.48 евро
|
Таблица 3. Благоприятни възможности, потенциални заплахи, силни и слаби на община Априлци
|
|
ВЪНШНИ ФАКТОРИ
|
Благоприятни възможности
|
Потенциални заплахи
|
Макросреда
| -
Макроикономическа и фискална стабилност, даваща възможност за дългосрочни прогнози и инвестиции;
-
Ниска данъчна ставка, стимулираща бизнеса;
-
Подпомагане на бизнеса със средства от ЕС;
-
Стимулиране на туризма, чрез по-ниски ставки на ДДС;
-
Подобряващ се Индекс на човешко развитие (58-мо място от 169 страни) и Индекс на икономическа свобода (60-то място от 179 страни) и сравнително висок и подобряващ се Индекс на качеството на живота (34-то място от 191 страни), които определят сравнителната привлекателност на страната за живеене и бизнес;
-
Благоприятни почвени и климатични условия за развитие на туризъм и селско стопанство;
-
Благоприятно географско местоположение на пътя на важни транспортни коридори, газопроводни и нефтопроводни трасета;
-
Приоритетно строителство на магистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища, което улеснява вътрешната мобилност;
| -
Свиване на външното търсене на продукцията на българските износители;
-
Спад в международните цени на основни износни стоки;
-
Намаляване на кредитната активност на банките;
-
Спад на чуждестранните инвестиции в резултат на икономическата криза;
-
Висока междуфирмена задлъжнялост;
-
Спад на потреблението;
-
Спад на инвестиционната активност;
-
Влошаващ се Индекс за правене на бизнес (51-то място от 183 страни)
-
Нарастване на безработицата;
-
Лоша демографска ситуация, отрицателен естествен прираст, застаряване на населението, емиграция;
-
Незадоволителна международна оценка на българската образователна система и от там проблеми с признаването на придобитите образователни степени в чужбина;
-
Нисък дял на разходите за научни изследвания и иновации – 1,5% от БВП и нисък иновационен индекс – 0,226 за 2010 г., който отрежда предпоследно място на страната в ЕС;
-
Технологична изостаналост – по показателите за степента на усвояване на технологии страната е на 127 позиция, по използване на най-модерни технологии – на 100 място, по защита на интелектуалните права – на 112 място, а по показателя за връзка между университет и индустрия – на 110 място от общо 139 държави;
-
Влошаващ се Индекс на глобална конкурентност (74-то място от 144 страни);
-
Процентно нарастване на населението, обособено в маргинализирани асоциални групи;
-
Висока степен на заболеваемост и на смъртност на населението;
-
Сравнително висока безработица;
-
Неразвити форми на електронно правителство – едва 40% от 20-те основни публични услуги се предлагат „online”;
-
Недостатъчни разходи за НИРД;
-
Морално и материално остаряла ж.п. инфраструктура;
-
Остаряла материално-техническа база на здравната инфраструктура, лошо финансово състояние на голяма част от МБАЛ;
-
Недостиг от профилирани лечебни заведения за пациенти със завършило активно лечение (за рехабилитация и др. – 3% при средно 12% за ЕС);
-
Ниска ресурсна ефективност, която влияе негативно върху конкурентоспособността на икономиката – по показателя продуктивност на ресурсите (БВП спрямо вътрешно материално потребление) България е на едно от последните места в ЕС – 0.14 евро/кг, при средно равнище за ЕС-27 – 1.3 евро/кг.;
-
Недостиг на средства за издръжка и развитие на научните институти в областта на селскостопанското производство;
-
Екологични рискове, свързани с недостатъчни инвестиции за възстановяване, реконструкция и поддържане на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, поддържане на диги, водни корита, укрепване на брегове и др.п.;
-
Недостатъчен капацитет и квалификация на структурите на публичната администрация, висока средна възраст на държавните служители, слаба мотивация за активно трудоотдаване;
-
Висока степен на корупция в органите на публичната администрация, по оценки на международни наблюдатели и организации. Влошаващ се Индекс на възприятие на корупцията (73-то място от 178 страни);
-
Неефективна правораздавателна система, негативни оценки на ЕК относно работата на съдебната система и прокуратурата;
-
Нисък и влошаващ се Индекс на готовност за електронно правителство (60-то място от 184 страни).
|
Регионална среда
| -
Нарастват преките чужди инвестиции в областта;
-
Добър процент на усвояемост на средствата от ЕС – 266 евро на човек за 2011 г. при средно 105 евро за страната;
-
Осигуреността с местни ресурси е фактор за развитието на отраслите “Производство на дървен материал и изделия от него” и “Производство на храни, напитки и тютюневи изделия”;
-
Добра транспортна достъпност;
-
Предпоставки за развитие на възобновяеми енергоизточници – вятърни и соларни паркове;
-
По-висока гъстота на пътната мрежа от средната за страната.
| -
Ловешка област се намира в най-слабо развития район в България и в страните Европейския съюз – Северозападен район;
-
Икономическите резултати на Ловешка област като цяло са под средните за страната;
-
Ниски доходите на населението от Ловешка област, която е на четвърто място по спад на доходите;
-
Заетостта на населението е под средната за страната;
-
Ж.п. мрежата в Ловешка област е с локално значение и не е достатъчно развита;
-
Икономическата активност в областта е по-ниска от средната за страната;
|
ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ
|
Силни страни
|
Слаби страни
| -
За разлика от страната и областта, механичният прираст е положителен, макар и незначителен;
-
Коефициентът на икономическа активност в общината е по-висок от средния за страната и от този за областта;
-
Традиции в планинско пасищно животновъдство на базата на значителния размер пасища, както и на добива на сено от естествените ливади;
-
Полагат се усилия за производство на екологични чисти продукти предимно от животновъдството;
-
Горското стопанство на общината е стратегически резерв за развитието на туризма, дърводобива и дървопреработването, лов и риболов, рационално и екологосъобразно ползване на диворастящите билки, горски плодове и гъби и т.н.
-
Залесена е 98,7% от площта на горския фонд на общината. 54% от наличния горски фонд е държавна собственост. Нараства общият запас от дървесина;
-
Голяма част от туристическата база са реновирани модернизирани бивши ведомствени почивни станции и стари къщи;
-
Добро партньорство с местното туристическо сдружение.
| -
Броят на населението през периода 2007-2011 г. намалява с по-големи темпове от средния темп за страната;
-
Налице е устойчив отрицателен естествен прираст, като той е поделен почти поравно между мъже и жени. По равнище на естествен прираст общината е в по-неизгодни позиции в сравнение със страната и областта;
-
Равнището на безработица е по-високо от средното за страната и се увеличава;
-
Недостатъчен е броят на отраслите и производствата, които покриват изискванията за европейски сертификат за качество на произвежданата продукция;
-
Значителен размер обработваеми земи не се използват. Основни причини са раздробяването на земеползването, трудната достъпност поради стръмните терени, липсата на пътища, както и застаряването на населението, главно в планинските селища;
-
Висока себестойност на произведените продукти в аграрния сектор;
-
Ниските изкупни цени на животновъдната продукция;
-
Липса на сигурни и регламентирани пазари и цени;
-
Недостатъчни или липса на свободни финансови средства у частните стопани за закупуване на елитни племенни животни, т.ч. разплодни;
-
Средната работна заплата е по-ниска от тази в областта и в страната;
-
Намалява броя на учениците и се влошават стандартите за качество на образованието.
|
Направеният анализ, данните за официалните статистически показатели и представителните изследвания на международни и национални институти, позиционират община Априлци в най-неблагоприятния квадрант на SWOT матрицата, където слабите страни се комбинират с ясно изразена неблагоприятна външна среда, където заплахите преобладават над възможностите.
 
Сподели с приятели: |
