Общински план за развитие на община априлци за периода 2014 – 2020 година /проект/ град Априлци, декември 2013 г

Преходът към пазарна икономика на територията на общината беше свързан с: превръщането на основната част от ливадите от обработваема земя (в т.ч. до най - отдалечените махали) в пустееща (доближаваща вече територията на населените места в регулация); превръщането на немалка част от трайни насаждения от обработваеми (засаждане, окопаване, торене, защита от заболявания, прибиране на значителна реколта и др.) в изоставени (неокопани, ненаторени, без растителна защита, заболели, съхнещи, обрасли, неокастрени, неокосени около тях и т.н.); ликвидирането на огромни масиви засети от бившото ТКЗС (АПК) с малини и касис; продажба, а в последствие и изоставянето или пълното ликвидиране на сушилните за сливи; разпродажба на селскостопанската техника; намаляване на произвежданата продукция ; намаляване на средните добиви и др.

Поради планинския характер на релефа в община Априлци не се засаждат площи с основни земеделски култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. В условията на пазарна икономика се създадоха някой нови трайни насаждения, само от няколко арендатори на земя и частни земеделски стопани. Част от ново засадените трайни насаждения с малини в последствие са изкоренени, а други са изоставени, твърде малко са останали плододаващи насаждения. Положителна тенденция, е само, че все повече частни собственици се стремят да засаждат нови дръвчета, да обработват, макар и на ограничени размери трайни насаждения. В резултат на извършените промени, растениевъдство в общината е преструктурирано от предишната организация на кооперативни предприятия (ТКЗС и АПК) в частни собственици.

Един от значителните проблеми, който се породи в условията на прехода, е че заети в растениевъдството почти няма (има само сезонна работа за прибиране предимно на малини и др.). Занимават се с растениевъдство частни стопани, предимно като допълваща дейност с цел производство продукция за собствени нужди, а не за пазара. Поради почти пълната ликвидация на подотрасъл “Растениевъдство”, част от работната сила се пренасочи в други отрасли. Някой останаха без работа, други се пенсионираха. Твърде малко са лицата, които имат възможност за доходи от работна заплата от растениевъдството.

Другият основен проблем е опазването на растениевъдната продукция от унищожаване от диви животни: картофа – от глиганите; трайните насаждения – от сърни, елени и др. Ограждането на големи масиви е твърде скъпо. Поради ограничените финансови възможности, то или не се осъществява или се прави в повечето случай примитивно и то на ограничени участъци.

В общия размер на обработваемата земя в общината се включват:

• 
  трайни насаждения, предимно сливи, ябълки, малини, арония и др.;
  
• 
  ливади за производство на сено;
  
• 
  ниви – в ограничени размери засети основно с картоф, царевица и др., преди всичко за домашно ползване и т.н.
  

За общината традиционно е създаването и използването на продукцията от трайните насаждения. След възстановяването на земята на собствениците, голяма част от трайните насаждения са почти изоставени по отношение на тяхната обработка – торене, окопаване, растителна защита, кастрене и др. Сравнително добре се обработват незначителна част от трайните насаждения. Някои собственици проявяват интерес само по отношение прибиране на реколтата. Голяма част от трайните насаждения са заболели и постепенно съхнат. Това се явява един много съществен проблем за общината, тъй като в перспектива, ако сега съществуващите трайни насаждения изсъхнат, а няма засети нови на тези терени, същите ще се превърнат в пустеещи земи. През последните няколко години някой стопански субекти и физически лица проявяват интерес към създаване на нови трайни насаждения: малини, сливи, арония, орехи, смесени овощни градини и др. Като резултат се наблюдават както успехи, така и отказване от намеренията. Основни причини за изоставянето им е скъпо струващата обработка и поддържане, сравнителни ниските приходи от получаваната продукция, кражбите на посадъчен материал, необходимостта от ограждения, унищожаването или повреждането на насажденията и продукцията от дивеч и домашни селскостопански животни и др. Липсата на хладилни бази за замразяване на плодовете също така създава проблеми пред производителите преди всичко на малини. Зеленчуковите култури се отглеждат в частния сектор основно за домашно ползване.

Продължава тенденцията на нарастване на площите с млади овощни насаждения, което е свързано с мерките по ПРСР 2007-2013 г., като основна роля имат инвестиционните проекти по I-ва Ос. Поради изградената мрежа от изкупвачи, трайно се повишава делът на ягодоплодните култури – малини и къпини.

Други широко разпространени култури са сливи и ябълки, а останали овощни видове се отглеждат ограничено. Интересна е тенденцията да се възстановяват стари плододаващи овощни градини, предимно сливови, поради възможността да се получат допълнителни агроекологични плащания. Възможностите, предоставяни по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, имат важна роля за развитието на отрасъла, в това число и директните плащания от ДФ „Земеделие”.

Изплатените директни плащания за подпомагане на земеделските производители в община Априлци и област Ловеч през периода 2007-2010 г. са представени в таблица 5. Наблюдава се тенденция към намаляване както на абсолютните суми на осъществените плащания, така също и на относителния дял от плащанията в областта.

Таблица 5. Директни плащания от ДФ „Земеделие” за периода 2007-2010 г.

В условията на пазарна икономика се създадоха някой животновъдни ферми. Едната от тях има за цел да затвори цикъла за производство на месо и месни произведения. Няколко частни собственици отглеждат предимно овце - за производство и продажба на агнета и мляко, крави – за производство на телета и мляко. Твърде малък е броят на заетите в животновъдството. Основната част от занимаващите се с животновъдство са самонаети или извършват тази дейност като допълнителна за домашни нужди.

В резултат на извършените промени, животновъдството е преструктурирано от предишната организация на кооперативни предприятия в частни фирми или лични стопанства, но в значително по-малки размери.

Един от съществените проблеми, който се породи в условията на преход към пазарна икономика, е че броя на заетите в животновъдството многократно намаля. Нито новите животновъдни частни фирми, нито пренасочването в други отрасли позволи да се достигне предишното равнище на заетост. Това доведе до безработица, намаляване възможностите за получаване на доходи от работна заплата от животновъдството и др.

Развитието на животновъдството е предпоставка за развитие на месопреработвателната и млекопреработвателната промишленост. Броят на отглежданите животни намалява рязко през 2008 г. и 2009 г. спрямо 2007 г., в резултат на неблагоприятната в климатично отношение 2007 г. и лошите добиви в земеделието, но през 2010 г. се наблюдава ръст. Животновъдството е свързано с отглеждането най-вече на овце и кози, крави и др. и с пасищния ресурс, приготвянето на сено и пр. На територията на общината има значителни по размер пасища и земеделски площи за производство на сено. С най-голяма територия са високопланинските пасища. На тях има възможност да пашуват голямо количество селскостопански животни – предимно овце и крави. Във връзка с намаляването броя на животните, намаленото пашуване върху тяхната територия се отразява негативно върху тревната растителност.

Резерв за допълнителна заетост и доходи има при развитие на пчеларството, въпреки, че за периода 2008-2010 г. в общината не е изплащана финансова помощ по Националната програма по пчеларство.

Броят на отглежданите селскостопански животни в община Априлци по видове през 2010 г. е представен в таблица 6.

Най-съществен е делът на отглежданите овце в общината спрямо овцете в областта. В община Априлци се отглеждат 9,01% от всички овце и 9,29% от овцете майки. Останалите видове са с незначителни за областта дялове, като най-нисък е дела на отглежданите свине. В общината се отглеждат само 0,28% от отглежданите в областта свине. Спрямо 2004 г. броят на отглежданите овце и овцете майки са нараснали съответно с 22,9% и 15,1%, броят на говедата е намалял с 13,5%, броят на кравите – с 29,7%, броят на козите – с 21,4% и броят на козите майки – с 32,1%.

В обхвата на община Априлци няма действащо млекопреработвателно предприятие. Сирене се произвежда в няколко общи мандри, организирани сезонно от частни стопани на местата, където пашуват групово частните овце и се използва за домашни нужди от собствениците на животните. Овцете, от които се получава мляко са на частни стопани. Производството е сезонно. Сирене и кисело мляко се произвеждат и в домашни условия за лични нужди.

Отглежданите в момента животни са разпръснати основно в дребни смесени частни стопанства. Само няколко са лицата, които отглеждат сравнително по-голямо количество овце или крави. Наблюдава се тенденция за намаляване броя на селскостопанските животни. Произвежданата продукция (мляко, месо, домашни животни за продан) е предимно за задоволяване на лични нужди.

Само няколко птицевъди отглеждат сравнително по-големи количества пилета за продажба. Поради високите цени на фуражите и лекарствата някой от тях се отказват. Проявява се определен интерес към подотраслите зайцевъдство и пчеларство. Наблюдава се трайна тенденция към намаляване на поголовието и отглеждането на домашните животни главно със самозадоволителен характер. Сравнително ниските изкупни цени и скъпата издръжка на животните не позволява на фермерите да разширяват дейността си и да печелят достатъчно, което от своя страна ги принуждава в отделни случай да намаляват броя на стопанисваните животни и дори да ликвидират цели стада. Биволи в общината не се отглеждат, въпреки ценните вкусови и диетични качества на млякото. Една от причините е трудностите за отглеждането им по единично и ниската цена на млякото. По отношение производството на мляко определен стимул има допълнителното финансиране на неговото производство. Държавният фонд “Земеделие” дава на регистрираните селскостопански производители субсидия на литър предадено и фактурирано качествено мляко.

Изводи и обобщения

При така анализираните потенциали и основни проблеми на досегашното развитие на селското стопанство, могат да бъдат формулирани някои основни изводи за неговите потенциали и насоки за перспективно развитие :

• 
  В планинските землища условията са неблагоприятни за интензивно земеделие, но съществуват възможности за развитие на планинско пасищно животновъдство на базата на значителния размер пасища, както и на добива на сено от естествените ливади.
  
• 
  Значителен размер обработваеми земи не се използват. Основни причини са раздробяването на земеползването, трудната достъпност поради стръмните терени, липсата на пътища, както и застаряването на населението, главно в планинските селища.
  
• 
  Наложителни са промени във формата на стопанисване, които да доведат до създаване на по-едри съвременни стопанства. Това може да се осъществи чрез стимули за агрофирми, арендатори или земеделски кооперации, които да имат интерес, поемайки рисковете, да наемат, купуват или организират използването на по-нископродуктивни земи.
  
• 
  При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологични чисти продукти предимно от животновъдството.
  
• 
  Висока себестойност на произведените продукти.
  
• 
  Ниските изкупни цени на животновъдната продукция.
  
• 
  Липса на сигурни и регламентирани пазари и цени.
  
• 
  Недостатъчни или липса на свободни финансови средства у частните стопани за закупуване на елитни племенни животни, т.ч. разплодни.
  

4. 
   Горско стопанство
   

В общината горският фонд обхваща около половината от територията й. Горите са едно от изключително важните богатства и ресурс на общината. Те имат важно стопанско значение за дърводобивната промишленост, за дървопреработвателната и мебелната промишленост; за производство на билки, гъби, диворастящи плодове и др. Те оказват съществено влияние за чистотата на въздуха, което е богатство и предимство на общината, за наличието друго богатство на общината – водата, достатъчна в количествено отношение и качествена като питейна вода. Гората е среда за местообитаване на голямо по количество и разнообразни по видове диви животни. Това от своя страна е ресурс за осъществяване на лов. Развитието на ловния туризъм на територията на общината, особено на чуждестранния ловен туризъм носи значителни финансови приходи. Едно от много ценните качества на горите е тяхното екологично и рекреационно въздействие. Гората е подходящо място за развитие на различни форми и видове туризъм. Наличието на значителни по площ горски масиви е предпоставка за възникване на големи горски пожари. Терените са трудно достъпни за хора и техника и от там идва и големия размер на щетите. Горският фонд се стопанисва ДЛС „Русалка“ – гр. Априлци, резервата „Централен Балкан“ и Община Априлци.

Бъдещото развитие на дърводобива, дървообработващата и мебелна промишленост освен от лесоустройствените планове ще зависи от физическите и юридическите лица, на които е възстановена собствеността на горите. При дърводобива в сегашните условия възникват редица проблеми: незаконна сеч; на мястото на голата сеч, не винаги се провежда залесяване; прокарването на временни горски пътища и преминаването по тях на тежкотоварни трактори увеличава ерозията на горските почви и др. Извозването на добитата дървесина с тежкотоварна техника също така води до някои негативни последици като разрушаване на пътищата преминаващи през земеделските земи, горските пътища, местните пътища и др.

Сред основните отрасли развити на територията на общината свързани и горите са: дърводобив; производство на греди, дъски и др.; производството на дограма, конструкции и детайли за строителството; разкрояване, рендосване и др. на дървени материали; производство на мебели; производство на столове и седалки; услуги свързани с дърводобива и др.

Малко над половината от горския фонд към 31.12.2011 г. е държавна собственост, 23% от горите са частни, а общински – малко над 8%. Около 14% са временно стопанисваните от общината, със статут на съществуваща собственост преди възстановяване. Около половин процент са собственост на юридически лица.

Обща площ	Залесена площ

Общият запас на дървесина в горския фонд е 2 415 837 m³. Спрямо 2007 г. той е нараснал с 92 957 m³. На фиг.17 е представено разпределението на горите в горския фонд на общината по групи гори по функции.

Обща площ	Залесена площ

Лесоустройствените проекти на лесничейството осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в лесоустройствените проекти, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината. Проектирани са подходящи залесявания, реконструкция на насажденията, сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района. Направлението на стопанисването в защитните и рекреационните гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси, чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В курортните гори, лесопарковете и зелената зона е дадено предимство на техните здравно-украсни функции и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението.

Изводи и обобщения

• 
  Горското стопанство на общината е стратегически резерв за развитието на туризма, дърводобива и дървопреработването, лов и риболов, рационално и екологосъобразно ползване на диворастящите билки, горски плодове и гъби и т.н.
  
• 
  Залесена е 98,7% от площта на горския фонд на общината.
  
• 
  54% от наличния горски фонд е държавна собственост.
  
• 
  Нараства общият запас от дървесина.
  
• 
  74% от горския фонд са “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции”, а 34,7% са защитени територии и са включени в „Натура 2000”.
  

5. 
   Транспорт и съобщения
   

На 30 км. от центъра на общината преминава главната транспортна артерия път Е –

772 /І – 4 София – Севлиево – В. Търново – Шумен/. Чрез нея се осъществяват връзките на общината с основните транспортни коридори, които преминават през северна България. Важно значение за икономическото развитие на локацията и за връзките с населените места в северна и южна България има второкласния път ІІ – 35. Той формира транспортната ос север – юг, свързващ Северна и Южна България през Троянски проход. От центъра на гр. Априлци до този път разстоянието е 25 км. (до гр. Троян). Поради голямата надморска височина той е затворен през целия зимен сезон, а отдалечеността на другите проходи увеличава транспортните разходи. До тези основни пътни артерии, част от пътищата са от третокласната пътна мрежа на територията на общината. По тези участъци по пътя се осъществяват и транспортните връзки между общините Априлци – Троян, Априлци – Ловеч, Априлци – Севлиево. Във връзка с интензивното използване на тези пътища се изисква поддържането им в много добро състояние. Сегашното им състояние на определени участъци е от изключително важно значение за общината.

Третокласната пътна мрежа на територията на общината не е в добро техническо състояние, особено от участъка от с. Скандалото до гр. Априлци, кв. Острец. и е наложително да бъде ремонтиран път ІІІ – 607 гр. Троян – гр. Априлци, участък с. Велчево – гр. Априлци, кв. Острец на участъците, където не е извършват такъв.

Другият третокласен път на територията на общината е ІІІ – 607 гр. Априлци – гр. Калофер, участък гр. Априлци – хижа Тъжа. Този път има стратегическо значение и изключително важно значение за управлението на Национален парк “Централен Балкан”, развитието на туризма и на екологосъобразен поминък на населението. В тази връзка се предвижда да бъде извършена рехабилитация (основен ремонт) на пътя. С извършването на ремонта той ще се превърне в най-краткия път в транспортната мрежа север – юг, свързващ Северна и Южна България през община Априлци – хижа “Тъжа”.

Като цяло през петгодишния период по отношение на броя на предприятията, заетите лица, нетните приходи от продажби и размера на ДМА в сектора се наблюдава тенденция към намаляване. Средногодишният темп на прираста е съответно: -8,53%; -2,56%; -2,60%; -1,67%. Най-голямо е намалението в броя на заетите лица. Въпреки общата отрицателна тенденция и влиянието на кризата, след 2008 г. се наблюдава увеличение в стойността на нетните приходи от продажби и броя на заетите лица.

• 
  Отрасълът се възстановява от влиянието на кризата и от 2009 г. е налице нарастваща тенденция по отношение на реализираните приходи от продажби, а от 2010 г. и на броя на заетите лица.
  
• 
  Кризата влияе негативно върху размера на ДМА в отрасъла и низходящата тенденция се запазва през периода 2007-2011 г.
  

6. 
   Туризъм
   

В резултат на сътрудничеството и инициативността на бизнеса и неправителствените организации е факт разширяване и обновяване на легловата база, разширяване на предлаганите туристически продукти и услуги. С усилията на местните и централни власти е подобрен достъпът до туристическите обекти, извършени са необходимото обновяване на техническата инфраструктура и комуникациите.

Анализът на социално-икономическото развитие на общината показва, в Стратегията, Общинския план и Програмата за реализирането му, отрежда първостепенно значение на туризма. Наблюдава се тенденция към значително нарастване на неговата роля за социално-икономическото стабилизиране и развитие на общината. По сравнение с годините преди прехода, поради значителния срив в селското стопанство и намаляване капацитета на индустрията, относителният дял на заетите и приходите от туризма в общата икономическа структура на общината нараства. Неговото настоящо развитие е свързано преди всичко с вътрешния туризъм. За в бъдеще важна роля се отделя на развитието на международния туризъм. Очакванията са в посока развитие както на вътрешният, така и на международния туризъм. Като се отчита изключителната важност на туризма, в общината има разработена и приета от Общински съвет - Априлци Програма за развитие на туризма в община Априлци през периода 2014 – 2020 година, като разширение и обогатяване на общата стратегия, плана и програмата за развитието на общината.

Туризмът е силно динамичен отрасъл. През последните няколко години в общината са създадени редица предпоставки, които в бъдеще ще окажат съществено въздействие върху развитието на туризма и превръщането му в приоритетен за местната икономика отрасъл. Увеличават се инициативите на общината, бизнеса и НПО за привличане на допълнителни инвестиции за разширяване на предлагането и търсенето на туристически продукти и т.н.

Община Априлци е една от водещите общини в Ловешка област по отношение на по-нататъшното туристическо развитие. Съществуването на Национален парк "Централен Балкан" е силно предизвикателство за търсенето на нов поглед към природната среда и развитието на туризма. В плана за управление на парка са включени програми, ориентирани към развитието на екологичен туризъм, а не само забранителни и други разпоредби.

Една от характерните и отличителни особености на общината е, че на нейната територия активно се строят вили и къщи за почивка от сравнително заможни лица с постоянно местоживеене в други общини, главно от по-големите населени места или с по-лоша околна среда. Това променя облика на Априлци, контингента на временно присъстващите, разширява рекламата за общината, довежда до нови контакти, създава нова бизнес среда, привлича туристи и др.

През 2010 г. в общината функционират 102 места за краткосрочно настаняване (почивни станции, семейни хотели, къщи и самостоятелни стаи). Легловата база възлиза на 1378 легла. Реализирани са 13 869 нощувки. Средствата за подслон (хотели, хижи, други вилни селища, къмпинги) са 9, които разполагат със 130 стаи и 325 легла. Реализирани са 5699 нощувки, в т.ч. 42 от чужденци. Хотелите са 6, които разполагат с 90 стаи и 217 легла. През 2012 г. в общината функционират общо 92 места за настаняване и средства за подслон, с леглова база 1302 легла. Реализираните са 18 815 нощувки. На територията на общината са категоризирани общо 41 заведения за хранене и развлечение с общ капацитет 1906 места. В абсолютен размер броят на туристическите обекти изглеждат твърде малко, но съпоставяйки ги с броя на населението в общината позволява възможността за сравнителен анализ на тези показатели с величините им за България, за Северозападния район и за област Ловеч. На фиг.20 са представени средствата за подслон и хотелите, които се падат на 1000 души от населението.