Питейно-битово водоснабдяване на населените места от община Априлци – по данни от „ВиК” АД – гр. Ловеч

Поради проблеми с водоснабдяването на махала “Мачковци” в с. Велчево се предвижда да се търсят външни източници за финансиране водоснабдяването на махала “Мачковци” в с. Велчево. С оглед на осигуряване на допълнително количество питейна вода също така се предвижда, при доказана необходимост и икономическа изгода, да се търси външно финансиране за изграждане на пречиствателна станция за питейна вода.

2. 
   Канализационна мрежа
   

Реките са едно от богатствата на общината с изключително красиви и панорамни места и са много подходящи за туризъм и отдих. На много места по тяхното поречие са създадени кътове за почивка. С оглед по нататъшното развитие на туризма е необходимо да се предприемат неотложни мерки за тяхното съхранение. Един от начините е изграждането на канализация на община Априлци и изграждането на пречиствателни станции. Възможно е поетапно решаване на този въпрос, чрез изграждане на локална канализация и малки пречиствателни станции. Развитието на община Априлци като един от основните туристически центрове в Централна Стара планина изисква да се предприемат неотложни мерки в това направление. Поради изключително големите за мащабите на общината финансови средства се търси външно финансиране. В хода на времето, могат да възникнат и други решения свързани с водоснабдяването и канализацията на общината.

3. 
   Транспортна мрежа
   

На 30 км. от центъра на общината преминава главната транспортна артерия път Е – 772 /І – 4 София – Севлиево – В. Търново – Шумен/. Чрез него се осъществяват връзките на общината с основните транспортни коридори, които преминават през северна България. Важно значение за икономическото развитие на общината и за връзките с населените места в Северна и Южна България има второкласния път ІІ – 35. Той формира транспортната ос север – юг, свързващ Северна и Южна България през Троянски проход. От центъра на гр. Априлци до този път разстоянието е 25 км.(до гр. Троян). Поради голямата надморска височина той е затворен през целия зимен сезон, а отдалечеността на другите проходи увеличава транспортните разходи. До тези основни пътни артерии, част от пътищата са от третокласната пътна мрежа на територията на общината. По тези участъци от пътя се осъществяват и транспортните връзки между общините Априлци – Троян, Априлци – Ловеч, Априлци – Севлиево. Във връзка с интензивното използване на тези пътища се изисква поддържането им в много добро състояние. Сегашното им състояние на определени участъци е от изключително важно значение за общината.

Път ІІІ – 607 гр. Троян – гр. Априлци, представляващ път от третокласната пътна мрежа на територията на общината е в добро техническо състояние.

Другият третокласен път на територията на общината е ІІІ – 607 гр. Априлци – гр. Калофер, участък гр. Априлци – хижа Тъжа. Този път има стратегическо значение и изключително важно значение за управлението на Национален парк “Централен Балкан”, развитието на туризма и на екологосъобразен поминък на населението. В тази връзка се предвижда да бъде извършена рехабилитация (основен ремонт) на пътя. С извършването на ремонта той ще се превърне в най-краткия път в транспортната мрежа север – юг, свързващ Северна и Южна България през община Априлци – хижа “Тъжа” .

Общината има сравнително добре развита ІV-то класна пътна мрежа и местни пътища. Извършена е рехабилитация на основните пътища от четвъртокласната пътна мрежа: път ІV 60703 гр. Априлци, кв. Зла река – ВЕЦ Видима; път ІV Махала Маришница – махала Паздерите – гр. Севлиево; път ІV гр. Априлци, кв. Острец – махала Пъздерите – с. Кръвеник. Тези пътища служат за връзката между съседните общини Априлци – Севлиево, осигуряват подстъпи до големи и малки туристически обекти, в т.ч. хижа “Плевен”, хижа “Тъжа”, Национален парк “Централен Балкан”, исторически местности, търговски обекти, домове, вили и къщи за почивка и др., поради което имат изключително важно значение за социално-икономическото развитие на общината.

От ремонт се нуждаят всички основни местни пътища: ВЕЦ “Видима” – местността Мазането; гр. Априлци, кв. Видима – Ловен дом; гр. Априлци, кв. Видима – махала Каревци; гр. Априлци, кв. Острец – почивни бази до “Панорама”; гр. Априлци, кв. Острец – махала Събевци – махала Маришница; гр. Априлци, кв. Видима – махала Габровница; гр. Априлци, кв. Зла река – махала Тобовци; гр. Априлци, кв. Ново село – махала Свинова поляна; с. Скандалото – махала Свинова поляна – махала Пипери; с. Скандалото – махала Павловото; с. Велчево – махала Мачковци; с. Велчево – махала Джокарите; с. Велчево – махала Черневото; с. Драшкова поляна – махала Липова могила; с. Драшкова поляна – махала Балинцово; махала Паздери – махала Пипери; т гр. Априлци, кв. Ново село – махала Йочевци; пътищата за гробищни паркове в гр. Априлци кв. Видима, кв. Зла река, кв. Острец, кв. Ново село, с. Скандалото, с. Велчево, с. Драшкова поляна и др.

За преодоляване на щетите на пътната мрежа причинени от природни бедствия, възникнали в резултат на проливни и продължителни дъждове е извършено укрепване бреговете на р.Габровница , в участъка до детската градина в кв.Видима и укреване бреговете на р.Стърна река в кв.Видима, както и укрепителни ремонтни дейности на двата моста над тези реки. С оглед предотвратяване или ограничаване на щетите от стихийни бедствия и аварии се предвиждат дейности свързани с преодоляване щетите от природни бедствия и аварии.

Голяма част от пътищата към земеделските земи и горите са в изключително тежко състояние. Поради ограничените финансови средства почти не е правен ремонт от доста години. Поройните дъждове и ерозията са нанесли значителни щети. Тези пътища имат важно значение за достъпа на собствениците на възстановените земи и гори във връзка с тяхното стопанисване. Това налага извършването на неотложни ремонтни работи. Общината извършва, частични ремонти, но те са крайно недостатъчни за решаването на проблема, поради което се търси външно финансиране.

Поради изкючително красивата панорама, която се открива от пътя с. Скандалото – махала “Свинова поляна” – махала “Пипери” и нейния потенциал за развитие на туризма, се предвижда ремонт на този панорамен път.

Между кварталите “Видима” и “Острец” няма пряка пътна връзка, а такава е необходима. Тя ще служи като един от постъпите към Национален парк “Централен Балкан” и други туристически обекти, което има важно значение за развитието на туризма, ще позволи да се създаде кръгова връзка кв. Видима – кв. Острец – кв. Зла река – кв. Видима и ще отпадне сегашната необходимост от кв. Видима да се пътува през кварталите Зла река и Острец, като значително ще се съкрати по този начин разстоянието между двата квартала. В тази връзка се предвижда изграждане на нов панорамен път “кв. Видима” – кв. “Острец”.

В досега съществуващата пътна мрежа на редица от участъците няма изградени обходни пътища. Това налага стопаните да изкарва на паша и да прибират от паша селскостопанските животни по някой от участъците на третокласната и четвъртокласна пътна мрежа. Това затруднява преминаването на транспортните средства, създава условия за пътно-транспортни произшествия, води до замърсяване на пътното платно с животински фискални отпадъци и др. В тази връзка се изказва силно недоволство не само от постоянното население, но много силно се жалват временно пребиваващите, бизнесмените и туристите. С оглед подобряване на пътната обстановка се предвижда на някой участъци да се изградят обходни пътища за домашни животни. Поради необходимостта от нормален достъп до земеделските земи се предвижда ремонт на пътищата към тях.

Общината извършва частични ремонтни работи на общинските пътища, но поради недостатъчни финансови възможности не може да реши самостоятелно този проблем. В тази връзка е кандидатствала за външно финансиране, в т. ч. по фондовете на ЕС. До момента няма получено потвърждение за финансиране. Продължава търсенето на външно финансиране.

На територията на общината няма ж. п. мрежа. Най-близката ж.п. гара е в гр. Троян и се намира от гр. Априлци на 25 км. Тази железопътна мрежа на територията на областта е представена от второстепенната ж.п. линия Левски – Ловеч – Троян която има известно стопанско значение за общината.

Най-близкото летище за гражданската авиация се намира в гр. София и е на разстояние 170 км. от общината.

4. 
   Енергийна мрежа и системи
   

Реките “Видима” и някой от нейните притоци (“Стърна река”) се използват и за производството на електроенергия. На река “Видима” е изграден ВЕЦ „Видима” и МВЕЦ в кв. Зла река, на “Стърна река” е изграден МВЕЦ. Проявяван е интерес към изграждането на река “Видима” на още няколко МВЕЦ, както и на река “Зла река” и др. С оглед опазване на околната среда и екологичното състояние на реките е необходимо да се оптимизира броя на МВЕЦ, с цел да не се наруши екологичното състояние на реките, особено в границите на населените места.

5. 
   Комуникационни мрежи
   

Общината е покрита с радиотелевизионен сигнал от РРТС вр. Ботев. Поради пресечения терен остават махали, които не могат да приемат сигнал от вр. Ботев и затова е изградена ретранслаторна телевизионна станция на местността “Свинова поляна”.

Почти на цялата територия на общините има покритие със сигнал на мобилните телеоператори.

Освен „Виваком” АД, други доставчици на интернет са: “Интернет център” – Априлци – съвместно дружество между общината и Консорциум “Нисон” – Русе, Телецентър, изграден с финансовата подкрепа на USID.

2. 
   Урбанизация и устойчиво устройствено планиране на територията
   

Общината е съставена от 4 населени места: град Априлци и 3 села - Велчево, Драшкова поляна и Скандалото.

2. 
   КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
   

1. 
   Отраслова структура на общинската икономика
   

1. 
   Промишленост
   

• 
  Стратегическото местонахождение на общината;
  
• 
  Сравнително добре изградената техническа инфраструктура;
  
• 
  Благоприятните природо-климатични условия;
  
• 
  Наличието на свободни човешки ресурси и суровини;
  
• 
  Сравнително добри възможности за доставка на суровини и материали;
  
• 
  съществуващите традиции и др.
  

• 
  Наличието на свободни терени и сгради, общинска собственост;
  
• 
  Функционирането на митнически бюра в съседните на общината по-големи градове;
  
• 
  Комплексни усилия на местната власт да подпомага развитието на малкия и среден бизнес.
  

Преходът към пазарна икономика на територията на общината доведе до ликвидирането на някои производства, до намаляване на производството при запазване на същия собственик до реституиране и намаляване производството, продажба, смяна на производствата и почти преустановяване на производството, продажба и закриване и др.

В резултат на извършените промени, индустрията в общината се преструктурира отраслово. Създадени са частни фирми, но в значително по-малки размери. В сегашните условия, сред по-развитите подотрасли на индустрията в общината са:

• 
  производство на месо и месни изделия;
  
• 
  производство на дървен материал и изделия от него;
  
• 
  производство на пластмасови изделия;
  
• 
  производство на скрепителни елементи и пружини;
  
• 
  производство на металически касетки;
  
• 
  производство на керамични изделия;
  
• 
  производство на мляко и млечни продукти;
  
• 
  производство на килими и килимени изделия;
  
• 
  строителство, преди всичко на вили, къщи за почивка, туристически обекти и др.;
  
• 
  традиционно за района производство на занаятчийските изделия.
  

В някои от индустриалните предприятия се наблюдава незадоволителна технико-технологична база, което неминуемо се отразява негативно върху качеството на продукцията. От финансова гледна точка само част от индустриалните предприятия са проспериращи, другите се борят за оцеляване. Някои са се наложили на пазара, а други срещат значителни трудности, поради слаба конкурентоспособност. Основната част от предприятията са твърде далеч от стандартите свързани европеизацията и глобализацията. Управлението на фирмите понякога се основава на ентусиазма на собствениците и лични контакти, но не са редки случаите, когато липсват съвременни организационни форми на производство и труд, и ефективна система в областта на маркетинга и рекламата.

Като основни промишлени отрасли през последните 5 години се налагат:

• 
  производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели);
  
• 
  производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини;
  
• 
  производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване;
  
• 
  производство на мебели;
  
• 
  производство, некласифицирано другаде;
  
• 
  ремонт и инсталиране на машини и оборудване;
  
• 
  производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива.
  

Предприятия	Нетни приходи от продажби
Заети лица	ДМА

През петте години броят на предприятията в индустрията се движи в интервала между 31 и 42 като е налице тенденция към намаляване. С най-висок относителен дял са предприятията от отрасъла за производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини (21,9% през 2011 г.), за производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (21,9% през 2011 г.) и за производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване (18,8% през 2011 г.).

Важен индикатор за състоянието на индустриалното развитие на община Априлци е броят на трудово заетите лица. В отраслите от промишлеността на общината през 2011 г. за били заети 299 души. Според броя на заетите лица, като основен отрасъл се затвърждава производството на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване (с дял 38,5% от всички заети в индустрията). Въпреки, че по брой на работещите предприятия отраслите „Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини” и „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях” заемат челно место, то по брой на заетите в тях лица изостават, като относителният дял на заетите лица е около 15%. Това означава, че те осъществяват дейността си с по-малък наличен персонал.

Водещо място заема отрасъл „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване” и по признаците „нетни приходи от продажби” и „размер на дълготрайните материални активи”. Според реализираните приходи от продажби, изпреварва останалите сектори с относителен дял от общите продажби в границите между 30 и 43%. Другите два водещи отрасъла изостават по този признак като в отделните години не достигат дял, по-голям от 16%.

По размера на ДМА, отрасъл „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване” заема дял между 27,4% и 37,3% като всяка година е налице увеличение. По този показател на второ място се нарежда „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива”. Делът на отрасъла през годините се движи в диапазона между 23 и 29% с устойчива нарастваща тенденция.

В периода 2007–2011 г. общо за предприятията се наблюдава тенденция към увеличаване единствено на реализираните приходи от продажба. Средногодишното увеличение е 9,6%. За останалите показатели се отбелязва намаление. При броя на предприятията, намалението е 4,2%, при броя на заетите лица – 1,2% и при ДМА – 1,6%. С устойчива, нарастваща тенденция по всички показатели се откроява отрасълът „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”. Въпреки, че броят на предприятията се колебае между 5 и 8, по отношение на броя на заетите лица се отбелязва средногодишен темп на прираста от 6,3%. Приходите от продажби нарастват средно на година с 12,7%, а размерът на ДМА – с 11,2%.

Анализирайки предприятията в Община Априлци от индустриалния сектор, на база представената статистическа информация, могат да се направят следните по-важни изводи:

• 
  Най-голям дял според броя на предприятията заемат отраслите „Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини”, „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях” и „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”. През 2011 г. общият относителен дял възлиза на 62,6%.
  
• 
  С най-голям дял от общия обем на приходите (43% през 2011 г.) се отчита отрасълът „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване”. Той заема водеща роля и по отношение на признаците „брой на заетите лица” и „размер на ДМА”. През 2011 г. делът е съответно 38,5% и 37,3%. По размер на ДМА на второ място се нарежда отрасълът „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива”.
  
• 
  Водещо място в промишленото развитие на общината има отрасъл „Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване. Предприятията от този отрасли са едва 18,8%, но в тях са заети 38,5% от общия брой на заетите в индустриалния сектор, реализирани са 43% от приходите от продажби и разполагат с 37,3% от дълготрайните материални активи. Това е и единственият отрасъл, в който се отбелязва ръст по отношение на трите основни икономически показатели.
  
• 
  Промишленото производство (по отношение на нетните размери от продажби и броя на наетите лица), определя водещо място на общината в Ловешка област.
  
• 
  Делът на инвестиционните разходи за нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия е все още нисък, което в следващите години ще се превръща в проблем за конкурентоспособността на отделните предприятия.
  

• 
  Недостатъчен е броят на отраслите и производствата, които покриват изискванията за европейски сертификат за качество на произвежданата продукция.
  
• 
  Единствено по отношение на размера на нетните приходи от продажби в предприятията от промишлеността е налице тенденция към нарастване. При останалите показатели, тенденцията е към намаление, като най-слабо тя се проявява по отношение на броя на заетите лица предприятията, а най-силно - при броя на предприятията.
  

2. 
   Строителство
   

Налице е тенденция към увеличаване на работещите предприятия, на заетите в строителството лица, на размера на ДМА и най-вече в нетните приходи от продажби.

3. 
   селско стопанство
   

Различията в природо-климатичните условия, почвите и релефа на територията на област Ловеч определят различната структура на селското стопанство в отделните общини. Относителният дял на използваната земеделска площ (ИЗП) е сравнително нисък, поради планинския и полупланински релеф, който заема около 2/3 от общата площ на областта. Въпреки този факт, през 2010 г. община Априлци попада в групата на общините с високо равнище (над 4 дка.) на използване на земеделската площ (ИЗП) на човек от населението с 6,41 дка., макар по дял на ИЗП (9,28%) в общата територия на общината да попада в групата на общините с нисък дял (под 15%). Селскостопанското производство в областта се осъществява от земеделски производители - арендатори, наематели, кооперации и ползватели на земеделска земя, регистрирани по Наредба №3/29.01.1999 год. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските производители. Според делът на стопанствата в общината (0,15%) в стопанствата за България, община Априлци се отнася в групата на общините със среден дял (0,10-0,40%).

Отрасловата структура на селското стопанство в общината включва предимно следните отрасли и подотрасли: комбинирани растително-животновъдни частни стопанства; отглеждане на дребен рогат добитък; отглеждане на едър рогат добитък, отглеждане на кокошки носачки, пилета и др.