АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПРОФИЛ

2.АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПРОФИЛ

2.1.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО

Община Гълъбово се намира в Югоизточна България и територията й обхваща част от Горнотракийската низина и Сакар планина. Общината е разположена в югоизточните части на област с административен център Стара Загора и се причислява към Южния централен район. Заема площ от 348,8 км², което представлява 6,8% от територията на областта, 1,55% от територията на района за планиране и 0,31% от тази на страната.

Северната граница на общината е с община Раднево, а южната с общините Симеоновград и Харманли (които попадат в обхвата на област Хасково). На запад община Гълъбово граничи със землището на община Опан, а на изток с Тополовград.

Карта 1. Географско положение и граници на община Гълъбово

Община Гълъбово отстои на 63 км от държавната граница с Република Гърция и на 75 км от границата с Република Турция. Общинският център град Гълъбово отстои на 217 км от столицата и на 37 км от областния център Стара Загора. Вътрешнообщинските транспортни връзки се осигуряват предимно от третокласни и общински пътища. През територията на общината преминава и второкласният републикански път II-55 Велико Търново – Свиленград.

Селищната мрежа включва 11 населени места - гр. Гълъбово и 10 села – Априлово, Великово, Главан, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник и Разделна. Гъстотата на населението в обхванатата територия по данни на НСИ е 36,8 д./кв.км. през 2013г. при 67 души/кв.км за страната.

По брой на населението (12 837 души към 31.12.2013 г.) община Гълъбово попада в групата на малките селища – от 5 до 30 хил. души, нарежда се на 109 място сред общините по броя на населението.

Община Гълъбово е със средна надморска височина 171 м. и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м. Релефът е предимно равнинен, но в източната и западна част на територията й има разположени ниски хълмове, тъй като в територията й се включва част от Сакар планина. Нарастване на надморската височина се наблюдава в посока югоизток.

Според морфографската подялба на страната територията на общината принадлежи към Горнотракийската низина, а най-югоизточната част – към Сакар планина.

Съвременният релеф отразява сложния геоложки строеж на територията и формирането му е свързано с проявата на денудационни, ерозионни и акумулационни процеси.

Основно релефът на общината е представен от морфоструктурата на Балканидите. Горнотракийската низина представлява грабеновидно понижение, което в източната си част леко потъва и в наши дни.

През Плиоцена Горнотракийската низина е била дъно на езерен басейн, в който се наблюдава значителна алувиално-дървесна акумулация. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През Кватернера около река Сазлийка са се образували кватернерни речни тераси. Ландшафтните комплекси, които са се формирали през холоцена, на територията на община Гълъбово са силно повлияни от антропогенната дейност, най-вече добива на полезни изкопаеми, при който са създадени големи позитивни и негативни форми на релефа.

Полезни изкопаеми

Палеогеографското развитие на територията на общината предопределя и наличието на полезни изкопаеми. Основният минерално-суровинен ресурс, с който разполага община Гълъбово, са лигнитните въглища. Лигнитните въглища са в основата на водещите икономически отрасли в общината – въгледобив и електропроизводство. Те са част от Източно-маришкия каменно-въглен басейн (площ около 200 кв.км; около 2,6 млрд. т, разположени в пласт с дебелина 30 м; представляващи 57% от въглищните запаси на България), разположен на териториите на общини Гълъбово и Раднево. Въглищните пластове са в три продуктивни хоризонта и са плитко разположени. Добиват се по открит способ, което е и основната причина териториите за добив на полезни изкопаеми да заемат 17,6 % от общата площ на община Гълъбово.

Според климатичното райониране на България, територията на община Гълъбово попада в преходно-континенталния район на Умерено-континенталната климатична област. Климатът се формира под влиянието на разнообразни фактори, сред които са релеф, наличието на водни басейни, естествена горска растителност и антропогенна дейност.

Средните годишни температури за района са около 12° С с незначителни различия по територията. Годишната температурна амплитуда е 21-23° С. Средноянуарските температури, са 1,2° С, а юлските – 23.9° С.

Режимът на валежите съответства на преходно-континенталния характер на климата и показва количество в диапазона 550-650 мм. Тенденция за нарастване се наблюдава в посока югоизток към Сакар планина, където нараства и надморската височина. Максимумът на валежите е през пролетните (май и юни) и зимните (ноември и декември) месеци, а минимумът в края на лятото и началото на есента (септември) и през пролетта (февруари и март). Валежите от сняг са сравнително редки и снежната покривка се задържа до 10-15 дни, като на изток става по-неустойчива.

Средномесечната относителна влажност на въздуха има стойности, които са характерни за равнинната част на страната – около 70%. През зимните месеци тя се увеличава до 80-84%, а през летните спада до 60-62%.

Добивната дейност на територията на общината е предпоставка за влошаване качеството на атмосферния въздух.

• 
  Агроклиматични ресурси
  

Климатичните условия благоприятстват отглеждането на средно топлолюбиви, среднокъсни култури, в т.ч. царевица, фасул, соя, слънчоглед, цвекло.

• 
  Потенциал за използване на ВЕИ
  

За да се направи оценка на вятъра като източник на енергия, следва да се използва показателят „плътност на енергийния поток на вятъра“, тъй като средната скорост не е представителна величина за подобна оценка. Територията на общината попада в зона А (съгласно доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие), която е с относително нисък потенциал за добив на ветрова енергия.

Речната мрежа на територията на община Гълъбово се отнася изцяло към източнобеломорския водосборен басейн на Беломорска отточна област. Развитието й е свързано с тектонските движения и пукнатинните системи на скалната подложка. Общината е относително богата на водни запаси – 3,5% от територията й е заета от водни течения и водни площи.

• 
  Повърхностни води
  

Река Сазлийка е ляв приток на река Марица и води началото си от местността „Големаново“ на Сърнена Средна гора (извън пределите на община Гълъбово). Река Сазлийка има дължина от 145,4 км, обща водосборна площ от 3293 кв.км и залесеност от 38%. Средногодишният й отток е 10,14 м3/сек, а модулът на оттока 3,61 л/сек на кв.км. Нивото й се намира на около 20 м над въглищния хоризонт и поради ниското си разположение дренира околните надвъглищни хоризонти. В р. Сазлийка се заустват непречистени отпадъчни води от населените места, вследствие на което водите й се характеризират със завишени над пределно допустимите количества показатели на азотните съединения (по данни на РИОСВ, Ст. Загора). Река Сазлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда (НСМОС).

Друг воден ресурс в района на община Гълъбово е река Соколица, ляв приток на р. Сазлийка. Река Соколица извира под името Сакарско дере в южното подножие на връх Боговец, планината Сакар (извън пределите на община Гълъбово). Реката тече на север до село Орлов дол в дълбока долина, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад и протича в широка долина с малък надлъжен наклон покрай селата Мъдрец, Искрица, Медникарово и Обручище. Река Соколица преминава непосредствено до ТЕЦ „Марица Изток 3“ и е един от водоизточниците за централата. Влива се в река Сазлийка южно от град Гълъбово и когато речният поток е достатъчно силен, се осъществява отклонение на вода от реката към язовир „Розов кладенец“ до ТЕЦ „БРИКЕЛ“ ЕАД.

В р. Сазлийка и р. Соколица се вливат други малки реки и дерета – Голяма, Селска, Чакърлийска, Градецка, Поповска, Лозанска, Памушко дере, Касап дере, Юрт дере и др. Някои от тях през летните месеци пресъхват, а през дъждовните периоди дебитът им достига 1-16 m3/s.

Язовир „Розов кладенец“ се намира източно от гр. Гълъбово. Общият му обем е 18,6 млн. м3, полезният обем - 13,3 млн. м3 и залятата площ 3,6 хил.дка. Захранва се предимно от водите на р. Соколица.

Язовир „Червена река“ се намира на 5 км югоизточно от ТЕЦ „Марица Изток 3“, близо до с. Искрица. През зимния период, когато нивата на речните потоци са високи, водоемът се захранва от р. Соколица през помпена станция. Капацитетът на язовира е 1 000 000 м3, което е достатъчно количество за водоснабдяване на електроцентралата в продължение на шест месеца.

Общият брой на микроязовирите на територията на общината е 41.

На 2 км южно от Гълъбово от олигоценски пясъчници на дълбочина 345-365 м се появява вода с дебит 5 л/сек и температура 30° С.

• 
  Подземни води
  

Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница.

Климатичните особености на преходно-континенталната зона, геоложката основа и характерът на естествената растителност са способствали образуването на почвената покривка. Според почвено-географското райониране на България (Нинов, 1997 г.) почвите в община Гълъбово попадат в Среднотракийско-Тунджанската провинция на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт.

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземни смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури. Канелените горски почви са представени главно от излужени и оподзолени канелени горски почви. При разчленен релеф смолниците заемат по-слабо дренираните места, а склоновете са заети от канелените горски почви. По поречието на р. Сазлийка и нейните притоци разпространение имат алувиалните почви.

В земеделските територии, според бонитета, преобладават почви от 4-та до 6-та категория – от такива със среднопродуктивни възможности до лоши и непригодни за земеделско ползване. Почвите, които притежават добри до средни продуктивни възможности, заемат ограничени размери. Това се дължи до голяма степен на антропогенната дейност и широкият добив на полезни изкопаеми, които благоприятства замърсяването на почвите.

Във фитогеографско отношение, територията на община Гълъбово се отнася към Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област. В миналото районът е бил покрит с гъсти широколистни гори, но в процеса на антропогенизация на мястото на някои горски екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски, храстови и тревни формации.

Горският фонд на територията на общината възлиза на 18,6%. Основната част от естествените гори в общината се намира в югоизточния и край и в терасите на реките. Наблюдава се наличието на следните видове, в резултат на осъществена горска рекултивация: Pinus nigra (черен бор), Quersus vidra (черен дъб), Quersus robir (летен дъб), Beluta pendula (бяла бреза), Tilia tomentosa (сребролиста липа), Platanus acerifolia (хибриден платан), Robinia pseudoacacia (бяла акация). Единично и групово участие имат и следните видове: Fraxinus ornus (мъждрян), Fraxinus oxucarpa (полски ясен), Populus Xeuroamericana (топола), Ailantus glandulosa (айлант). От храстите различна степен на участие имат видовете: Syringa vulgaris (люляк), Amorha fruticosa (аморфа), Tamarix tetrandra (тамарикс), Ligustrum vulgare (птиче грозде) и др. Най-често срещаните храсти са драка, смрадлика, шипка и дрян, по-рядко черното грозде и чашкодрян. Тревната растителност е представена от: невен, глухарче, бъз, лайка, мента, маточина, пелин.

Животинският свят в общината е от централно-европейски тип. Характерни представители на фауната са следните:

• 
  птици: бухал, врабче, врана, гарван, гълъб, кукувица, кукумявка, сврака, славей, чухал, щъркел, ястреб и орел;
  
• 
  диви животни: таралеж и невестулка;
  
• 
  влечуги: обикновен смок, смок-стрелец, водна змия, гущер, пепелянка и усойница.
  

С Решение №112/02.03.2007 г. Министерски съвет приема списък на защитените зони за опазване на дивите птици и списък на защитените зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, в които фигурират язовир „Розов кладенец“ и реките Сазлийка и Соколица. Язовирът попада в списъка на защитените зони за опазване на дивите птици на територията на Старозагорска област (по НАТУРА 2000), а реките в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна на територията на Старозагорска област.

Заради топлите води на язовир „Розов кладенец“, край него се събират над 65 вида птици, които са интересен обект за наблюдение. Той е орнитологичнo важно място за зимуването на малкия и големия корморан (Phalacrocorax pygmaeus, Ph. Carbo) и световно застрашените къдроглав пеликан (Pelecanus cpispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Срещат се и още два световно застрашени вида – белошипа ветрушка (Falco naumanni) и ливадния дърдавец (Crex crex).