Общински план за развитие на община Гълъбово за периода 2014-2020

2.7.СЕЛИЩНА МРЕЖА

Днешният град Гълъбово обединява някогашните села Кум Дуванджии, Карабунар и Гара Гълъбово. В исторически план, за формирането на селището важна роля оказва построяването на ж.п линията (1872-1876). Общината е създадена с Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24.09.1949 г., като общинският център е с. Кладенчево и е част от Старозагорска околия. През 1950 г. с. Кладенчево се обединява с гара Гълъбово под името Стаханово. Поради икономическото развитие на Гълъбово и влиянието, което то оказва за развитието на района като цяло, през 1959 наименованието на общината се променя на Гара Гълъбово, а 10 години по-късно общината се преименува на Гълъбово, с административен център гр. Гълъбово. До 1999 година, общината е част от Хасковска област, а от 1999 г. преминава в Старозагорска. От 2008 година, с промяна на Закона за регионално развитие общината преминава от Южен централен към Югоизточен район за планиране от ниво 2.

Функционалната категоризация на населените места, отчита броя на населението като фактор, но зачита още 3 ключови фактора: урбанизационен, инфраструктура и селищно-административни и културни функции. Според Заповед № РД-02-14-2021 от 14 август 2012 г. (обн. ДВ, бр. 66, 28.08.2012 г., неофициален раздел) на МРРБ за категоризацията на населените места, град Гълъбово е град от трета категория, с. Обручище – от 5-та, с. Мъдрец и с. Главан са от 6-та, с. Великово (което през 2012г. има едва 67 жители) е от 8 (най-ниска) категория, а останалите 6 населени места – от 7-ма категория.

Съгласно категоризацията на общините на в Република България, община Гълъбово е община от трета категория.

Задълбочаващата се демографска криза създава заплаха за обезлюдяване на селата, което е негативна тенденция, наблюдавана в национален мащаб.

От гледна точка на жилищния фонд, към 2012 г. в общината има общо 4855 жилищни сгради, с полезна площ 491004.


Фиг. 5. Брой на жилищните сгради в община Гълъбово за периода 1985-2011 г.
В периода 1985-2001 година броят на жилищните сгради нараства с 145 бр., като в последствие намалява със 173 бр. в периода 2001-2011 г. Тези процеси са обвързани с демографските тенденции в този период, със строителния бум и икономическата криза. Сградният фонд до голяма степен е амортизиран и с ниски енергоефективни стойности.

Към 2012 година се полагат 489,19 жилища на 1000 човека от населението, при среден брой 536,33 за страната. Необитавани са 26,2% от жилищата в общината, което е най-ниското равнище в областта. Преобладаващият брой от жилищата са тристайни и четиристайни. В 34,7% от тях има компютър, а 32,3% от жилищата имат достъп до интернет. По материал на външните стени преобладаващите жилищни сгради са тухлени.

Необитаваните жилищни сгради в общината към 2011 г. са 158 сгради, като най-неблагоприятно е съотношението обитаеми: необитаеми сгради в с. Великово (3:1) и с. Медникарово (2,5:1). През 2012 година в общината е въведена 1 жилищна сграда с 65 кв. м. полезна площ. През предходните две години няма въведени в експлоатация жилищни сгради.

Като цяло тенденциите в развитието на жилищния фонд в общината е към ограничаване на строителството на нови жилищни сгради и амортизация на съществуващия сграден фонд.

Осигуряване на механизми за постигане на пространствена интегрираност на градската територия – вътрешна и с външната за общината среда

Територията на общината се простира в посока северозапад-югоизток. В западната част на общината са разположени селата Априлово, Великово и Мусачево, както и гр. Гълъбово. Село Мусачево се намира в непосредствена близост до гр. Гълъбово. Язовир „Розов Кладенец“ разделя гр. Гълъбово и с. Обручище, в което е разположена новата мощност Марица Изток 1, ТЕЦ „Брикел“, „Брикетна фабрика“, „Енергоремонт“, Рудник 1, Рудник 3. Село Обручище е едно от големите села в южна България. На изток от селото е разположена ТЕЦ Марица Изток 3. В непосредствена близост от нея се намират с. Медникарово и с Искрица. В най-източната част на общината са разположени селата Мъдрец, Главан и Помощник.

Най-големи са землищата на с. Обручище, с. Главан и гр. Гълъбово.

Територията на община Гълъбово е интересна от гледна точка на функционалното влияние на отделните териториални единици и икономическите фактори, които оказват въздействие върху тези процеси. Мощностите на топлоелектрическите централи имат определящо значение, както за развитието на отделните населени места във времето, така и за демографските и социални процеси в общината към настоящия момент, възможностите за развитие пред общината в бъдеще.

Град Гълъбово е основен административен и функционален център в общината. В него са съсредоточени инфраструктура и услуги, които определят неговото значение, както в рамките на общината, така и извън нея. Като вторично формирал се център с изразена притегателна функция може да се определи с. Обручище, чието значение се базира изцяло върху комплекса Марица-Изток, намиращ се в неговата територия. Селото се отличава с висока заетост и доходи като профилът му се различава значително от този на селата в страната.

Негативната тенденция, която се формира в общината е задълбочаване на диспропорциите в развитието на населените места и неустойчивото развитие на селската част на общината, характеризираща се със задълбочаващи се социално-икономически и инфраструктурни проблеми.

Надобщинското значение на гр. Гълъбово се изразява в съсредоточаването на индустриални мощности в рамките на общината, които оказват структуроопределящо влияние в социално-икономически аспект, не само в рамките на общината и областта, но и на района като цяло.

В общинския център е концентрирано 62,3% от населението, съсредоточени са административна инфраструктура и административни услуги, здравни и образователни услуги, културни дейности.

Здравеопазването и образованието са услуги за населението от първостепенна важност, които имат водеща роля на локализационен фактор. Това се отнася до голяма степен за образованието, тъй като е установено, че една от причините за интензивните миграционни процеси в страната като цел е именно търсенето на по-добро образование.

По отношение на здравеопазването значението на Многопрофилна болница за активно лечение гр. Гълъбово е надобщинско, като осигурява болнична помощ на населението от общината и от съседни общини. Затруднен, обаче остава достъпът на пациенти от селата до специализирана медицинска помощ. Аптеки (6 на брой), от които 5 са разположени в град Гълъбово, което затруднява много живеещите в селата и са принудени да пътуват до гр. Гълъбово или друго населено място, в което има аптека, за да си осигурят медикаменти. Първичната медицинска помощ се осъществява от 9 лекарски практики, които са неравномерно разпределени - 5 в град Гълъбово и 4 в селата на Общината.

Що се отнася до образованието, в общината има общо 5 училища, едно от които е ситуирано извън град Гълъбово – основно училище в село Обручище. Професионалната гимназия по електротехника и енергетика „Ген. Владимир Заимов“ има надобщинско значение като предлага специализирани паралелки, съобразени с нуждите на пазара на труда в района. Учениците от селата без училища пътуват до училищата в гр. Гълъбово.

Мрежата от читалища включва всички населени места в общината. В гр. Гълъбово е позициониран Дом на културата, който има важна функция на организационно звено на читалищата в общината.

Тези териториални различия в предлаганите услуги на територията на общината, които формират град Гълъбово като притегателен център, са засилени от инфраструктурната осигуреност на населените места. Инфраструктурата има базово значение, както за формирането на средата на живот на населението, така и за достъпа до населените места. Ежедневните пътувания, които се извършват в рамките на общината, са свързани както с достъпа до работното място, така и с достъпа до училище. Освен това, следва да се вземе предвид, че в общината ежедневно се реализират пътувания от работна сила от съседни общини. Състоянието на транспортната инфраструктура е определяща за достъпа до спешна медицинска помощ, който е от жизненоважно значение.

Въпреки положените усилия, като цяло инфраструктурата в общината е в незадоволително състояние и са необходими съществени финансови ресурси за нейното благоустрояване.

Въпреки, че в град Гълъбово също има нужда от подобряване на техническата инфраструктура, състоянието на инфраструктурата в по-малките населени места е много по-незадоволително. Всички населени места са електрифицирани и водоснабдени. Канализационна мрежа е налична единствено в град Гълъбово. Относно озеленяването и уличното осветление, отново се наблюдават териториални различия.

Механизмите за постигане на пространствена интегрираност следва да са обвързани от една страна с подобряване на инфраструктурата, като условие за осигуряване на благоприятна среда за живот и възможности за развитие на икономиката, а от друга с осигуряване на равен достъп до услуги на населението на общината.

В тази връзка, като конкретни механизми, биха могли да бъдат изведени следните:

• 
  Подобряване на транспортната инфраструктура с приоритетно рехабилитиране на общинските пътища, осигуряващи достъп между населените места в общината;
  
• 
  Подобряване на уличната инфраструктура в рамките на населените места за подобряване на средата за живот;
  
• 
  Благоустрояване на централните части на населените места;
  
• 
  Подобряване на достъпа до интернет, включително в рамките на по-малките населени места;
  
• 
  Осигуряване на електронни услуги за осигуряване на лесен достъп до административно обслужване;
  
• 
  Осигуряване на обновен автопарк за бърз достъп на всички ученици в общината до образователните центрове.
  

За постигане на интегрираност на регионалното и на пространственото развитие на територията е необходимо обвързване на предвидените интервенции и устройствените режими на територията. Адекватното регулиране на територията и нейното инфраструктурно осигуряване улеснява предприемачеството и създава условия за увеличаване на инвестиционната активност, тъй като те осигуряват плановата основа за бъдещите инвестиционни намерения/проекти.

Устройствените режими на територията се определят в общия устройствен план на общината. Към настоящия момент общината не разполага с действащ ОУП.

Наличните устройствени документи по населени места са следните:

• 
  Планове за регулация:
  

1. 
   гр. Гълъбово – одобрен със Заповед № 2101/01.11.1985г
   
2. 
   кв. „Митьо Станев“ на гр. Гълъбово – одобрен със Заповед № 662/05.08.1991г
   
3. 
   с. Обручище – одобрен с Решение № 211 от Протокол № 31/05.08.2002г на Общински съвет Гълъбово
   
4. 
   с. Главан – одобрен със Заповед № 171/11.02.1981г на Председателя на Окръжен народен съвет Стара Загора
   
5. 
   с. Мъдрец – одобрен със Заповед № 550/05.07.1971г
   
6. 
   с. Априлово – одобрен със Заповед № 1666/10.12.1987г
   
7. 
   с. Медникарово – одобрен със Заповед № 1667/10.12.1987г
   
8. 
   с. Мусачево – одобрен със Заповед № 1033/27.10.1992г на Кмета на Община Гълъбово
   
9. 
   с. Искрица – одобрен със Заповед № 105/21.02.1996г
   
10. 
    с. Разделна – одобрен със Заповед № 667/14.04.1993г и 363/02.06.1997г
    
11. 
    с. Помощник – одобрен със Заповед № 100/30.03.2001г на Кмета на Община Гълъбово
    
12. 
    с. Великово – одобрен със Заповед № 109/14.01.1993г на Кмета на Община Гълъбово
    
13. 
    „Брикел“ ЕАД, площадка Електропроизводство (включващ ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „AES Гълъбово“) – одобрен със Заповед № 68/06.03.2001г
    
14. 
    „Брикел“ ЕАД, площадка Брикетопроизводство и площадка Сгуроотвали (включващ Брикетна фабрика и сгуроотвали) - одобрен с Решение № 262 от Протокол № 42/16.04.2003г на Общински съвет Гълъбово
    
15. 
    ТЕЦ „Марица изток 3“ (включващ ТЕЦ „Контур Глобал Марица изток 3“) – одобрен със Заповед № 5/06.05.2004г на Кмета на Община Гълъбово и Заповед № РД-02-14-1021/13.05.2011г на Министъра на регионалното развитие и благоустройството
    

• 
  Планове за застрояване
  

1. 
   гр. Гълъбово – одобрен със Заповед № 2101/01.11.1985г
   
2. 
   с. Главан – одобрен със Заповед № 171/11.02.1981г на Председателя на Окръжен народен съвет Стара Загора
   
3. 
   ТЕЦ „Марица изток 3“ (включващ ТЕЦ „Контур Глобал Марица изток 3“) – одобрен със Заповед № 5/06.05.2004г на Кмета на Община Гълъбово и Заповед № РД-02-14-1021/13.05.2011г на Министъра на регионалното развитие и благоустройството
   
4. 
   „Брикел“ ЕАД, площадка Електропроизводство (включващ ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „AES Гълъбово“) – одобрен със Заповед № 68/06.03.2001г
   
5. 
   „Брикел“ ЕАД, площадка „Брикетопроизводство“ и площадка „Сгуроотвали“ (включващ Брикетна фабрика и сгуроотвали) - одобрен с Решение № 262 от Протокол № 42/16.04.2003г на Общински съвет Гълъбово
   

• 
  Специализирани Подробни устройствени планове
  

1. 
   Специализиран Подробен устройствен план за развитие на „Мини Марица изток“, Рудник „Трояново 3“ – в землищата на с. Мъдрец, с. Главан и с. Помощник – одобрен със Заповед № РД – 02-14-967/10.05.2011г на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. ²
   

До настоящия момент на 2014 г. за община Гълъбово или населените й места не е изработван план на подземните комуникации или подземен кадастър. Наличието на такъв кадастър би оказало положителен ефект върху поддържането и развитието на инфраструктурата, свързана не само с подземните комуникации, но и с голям брой други дейности, свързани с развитието на населените места. За създаването на този вид специализирана кадастрална карта е необходимо взаимодействие между всички ведомства, изграждащи и поддържащи подземни проводи и съоръжения и общината.

Към настоящия етап, имайки предвид промените в законодателството (ЗКИР, ЗУТ и всички поднормативни документи), е необходимо изработване на нови кадастрални и регулационни планове за всички населени места.

За постигането на тези цели е необходимо разработването на:

• 
  Общ устройствен план на община Гълъбово: следва да покаже функционално предназначение и устройствени режими на територията;
  
• 
  Да се разработи Концепция за пространствено развитие на общината, която да се синхронизира с ОПР на община Гълъбово 2014-2020 година. В контекста на ролята и въздействието на общината върху съседно разположените прилежащи територии и населени места е необходимо да се вземат предвид спецификата и моделите на устройство на територията и стратегическите насоки за пространствено развитие заложени в Концепцията, която изследва подробно функционално–йерархичната структура на мрежата от населени места и връзките със съседните общини, урбанистичните и транспортни оси, функционалните зони и обосновава значимостта и влиянието на град Гълъбово като основен център (полюс) на растеж със засилени социално-икономически функции.