Антични трагедии

216
Но двамата, баща и син, са изразили враждебно противоположни гледища. Хорът е просто безпомощен да отсъди кой е прав.
Появата на Тирезий отваря очите му. Хорът познава от опит правдивостта на жреца:
Сега той предупреждава:
Разколебаната мисъл за правотата на царя бързо отстъпва.
Прозвучава косвено обвинение в неблагоразумие.
В края на трагедията, при вида на Креоновите злочестини, Хорът възкликва:
Позицията му, както се казва във всекидневието, се променя на сто и осемдесет градуса.
Погрешното мнение е опровергано.
[1]
[1]
Вж. А. Ничев, Афористичен увод към Софокъл. — Софокъл,
Трагедии, „Народна култура“, С, 1982, с. 13–14.
↑
Добре говорихте.
Но, царю, знаем ний, откакто моята
коса от черна става бяла — никога
лъжа не е продумвал за държавата!
Креоне, нужно е благоразумие!
О, колко късно ти съзираш Правдата!

217
III. „ЕЛЕКТРА“

218
1
Еврипидовата трагедия изобщо губи от присъщата на жанра високопарност. Това се наблюдава и в „Електра“. То става съвсем очевидно, когато тази трагедия се съпостави с „Хоефорите“ на Есхил и с „Електра“ на Софокъл. Въпросният факт се проявява например в състава на действуващите лица или в сценичната обстановка на
Еврипидовата драма. Впрочем и едното, и другото произтичат от сравнително свободното отношение на поета към съдържанието на древния мит.
Що се отнася до сценичната обстановка, „Електра“ на Еврипид не ни показва двореца на Агамемнон, както е в трагедиите на Есхил и
Софокъл. Нейното действие се развива извън чертите на столичния град, пред бедната хижа на Електра. Запазеният трагедиен материал,
който предхожда Еврипид, не свидетелствува за подобно снижаване на обстановката. Бедна хижа, а не царски палат! Природа, с която човекът се бори не само за да съществува, но и за да се проявява като морално същество! Това не е случайно, нито е сетнина на щастливо или нещастно хрумване. Корените на Еврипидовото новаторство са в посоченото волно отношение на поета към традиционния митологически сюжет. Тук волността е проявена във факта, че Електра е омъжена. Тя е омъжена по волята на бащиния й убиец Егист,
омъжена е за социално нищожен човек, за селянин, който очаква прехраната си от своя собствен труд. Мотивите, които са подсказали на
Егист идеята за този брак, са допълнение към кървавото му дело и негова защита: замисълът на убиеца е, че от подобен брак не могат да произлязат потомци със съзнание за дълг на отмъстители на мъртвия
Агамемнон.
Следователно променената сценична обстановка е обусловена от видоизменения мит. Но същото условие повлича и други промени,
които, както се спомена, засягат състава на действуващите лица. У
Есхил и Софокъл лица от народните низини се явяват по изключение.
Еврипид видоизменя сюжета и създава възможност да се проявят хора от долните социални слоеве.

219
От друга страна, тъкмо тия социално незначителни хора въплъщават представите на поета за морално и справедливо.
„Простите“ герои на Еврипидовата драма се ръководят от здрави и потвърдени от житейския опит начала. Социалната им непълноценност се уравновесява с отлични човешки качества, които, показани например от Селянина, поетът възвеличава чрез монолог на Орест:
Към този разред герои, които разсъждават тъй трезво по социално-етическите въпроси, се отнася и Старецът. Той съзира
Електрините „гости“, т.е. Орест и Пилад, и от погледа му не убягват външните белези на тяхната знатност. Но едно будно социално чувство го държи нащрек, той знае, че външността може да мами —
Така още с началните сцени трагедията изяснява моралния принцип, върху който ще бъде възстановено равновесието, нарушено чрез убийството на Агамемнон. И Старецът, и Селянинът, и Орест, и
Електра са единни относно благородството те не го разбират във всекидневния му и тъй често неверен смисъл. Защото тъкмо традиционното и фалшиво понятие за благородство, което си присвояват дори убийците на Агамемнон, тук е предмет на отрицание.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: