Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Енергетика

Сред основните приоритети в енергетиката през 2013 г. преди всичко трябва да бъдат нови усилия за подобряване на енергийната ефективност, реализиране на проекти за междусистемните газови връзки с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, както и последващи усилия за удължаване живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Особено се изостри и политизира този дебат след насрочването на първия в най-новата ни история референдум, на който беше поставен въпроса: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". На практика не се проведе така нужната експертна дискусия, не само за или против нова ядрена централа, а и въобще, за проблемите и перспективите за развитието на българската енергетика през 21-ви век. На се акцентира достатъчно върху темата за енергийната ефективност, а тя е сред основните приоритети за енергийна политика, както и въобще за конкурентоспособността на българската икономика.

Референдумът се проведе на 27 януари т.г. като участваха 20.22% от имащите право на глас, от които  60.60%  са гласували „за“. При този резултат, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в тримесечен срок предложението предмет на референдума трябва да бъде внесено за разглеждане в Народното събрание.

АЕЦ „Козлодуй”. На 29 ноември 2012 г. се навършиха 25 години от включването в енергийната система на страната на пети енергоблок с мощност от 1000 мегавата. По данни от АЕЦ” Козлодуй за този период пети блок е произвел над 130 млн.MWh (мегаватчаса) електроенергия. А заедно с шести блок, въведен в експлоатация през 1991 г., централата обезпечава над една трета от националното годишно електропроизводство. Само през 2011 г., с рекордното производство от 16.3 млн.MWh електроенергия, централата е спестила, в сравнение с конвенционални ТЕЦ, вредното въздействие на повече от 21 милиона тона въглероден диоксид, 990 хиляди тона серен диоксид, 63 хиляди тона азотни оксиди и 42 хиляди тона прах, съдържащ естествена радиоактивност, с което има съществен екологичен принос за опазване на чиста околна среда. През 2012 г. са произведени над 15.7 млн.MWh.

В периода 26 ноември – 13 декември м.г. оперативен екип на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е направил преглед на експлоатационната безопасност на 1000-мегаватовите 5-ти и 6-ти блок на базата на стандартите за безопасност на Агенцията. По специално осъществена е задълбочена проверка в девет области: “Управление, организация и администрация”, “Обучение и квалификация”, “Експлоатация”, “Ремонт”, “Инженерно осигуряване”, “Експлоатационен опит”, “Радиационна защита”, “Химия”, “Аварийно планиране и аварийна готовност”. На ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ е предаден предварителен доклад, в който под формата на “Технически бележки” са обобщени направените препоръки, предложения и констатираните добри практики и силни страни. В тримесечен срок на българското правителство ще бъде представен финалният доклад от проверката извършена от екипа на МААЕ.²³

Експлоатационните срокове на пети и шести блок изтичат през 2017 г. и 2021 година. Затова и през 2013 г. една от приоритетните задачи пред българската енергетика е работата по удължаването на срока за експлоатация на пети и шести блок. По информация от МИЕТ в ход е изпълненението на първия етап от подготовката за продължаване на тези срокове. Този етап включва комплексно обследване на фактическото състояние и оценка на остатъчния ресурс на оборудването и съоръженията, което е лицензионно условие за експлоатация на ядрените блокове. За изпълнението му на 19 април 2012 г. беше сключен договор с консорциум "Концерн Росенергоатом" – Русия и "Електрисите дьо Франс" – Франция. Вторият етап е изпълнението на програмата за подготовка на блоковете за продължаване на срока им на експлоатация, която обхваща реализиране на произтичащите от обследването мерки. След обследването, което ще приключи през октомври 2013 г. за 5-ти блок и април 2014 г. за 6-ти блок, и след съгласуване с Агенцията за ядрено регулиране ще бъде определен размера на необходимите инвестиции и ще бъдат стартирани процедури за реализиране на определените дейности.

В края на ноември „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД подписа договор с българо-испанския консорциум „Дикон-Аксиона Инж.“, който беше избран за изпълнител за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и изготвяне на Доклад за ОВОС на инвестиционно предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Докладът за ОВОС трябва да оцени въздействието върху околната среда от изграждането на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, като отчете и кумулативния ефект от съвместната експлоатация на всички съоръжения, намиращи се на нея. В обхвата на Доклада влиза и оценка на евентуалното трансгранично въздействие, както и оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитени територии, намиращи се в съседство.

Предвижда се изпълнението на проекта да продължи между девет и дванадесет месеца. Стойността на дейностите по ОВОС е около 2 млн.лв. С възлагането на този договор приключват процедурите по избор на изпълнители за цялостното предпроектно проучване, което да даде възможност на проектната компания да предложи на Българския енергиен холдинг и МИЕТ достатъчно данни, за да може правителството да вземе информирано решение относно изграждането на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. ²⁴

През декември 2012 г. проектната компания „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД депозира пред Агенцията за ядрено регулиране заявление за издаване на разрешение за определяне местоположението на ново ядрено съоръжение (избор на площадка) по смисъла на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия („ЗБИЯЕ”). В рамките на извършваните предпроектни проучвания ще бъдат изследвани четири потенциални терена, разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй” и в непосредствена близост.

Същевременно, до няколко месеца трябва да е готов технико-икономческип анализ за новия блок, договор за което беше подписан в края на август 2012 г. с американската компания „Уестингхаус Електрик Къмпани“.

Южен поток. В началото на ноември м.г. МС одобри проект на окончателно инвестиционно решение (ОИР) за изграждането на „Южен поток“ на българска територия. Подчертано е, че условие за приемането и подписването на ОИР е сключването между „Булгаргаз” ЕАД и „Газпром Експорт” на нов договор за доставки на природен газ за България от 2013 г., който да удовлетворява „Булгаргаз” по критичните (по становището на държавното дружество) въпроси.

Предвиждат се следните параметри на ОИР: Конфигурацията на газопровода е с дължина на основната тръба приблизително 540 км и с отклонение към Провадия от 59 км, три компресорни станции – Варна, Лозен и Расово, със съответни лупинги към основния газопровод, с технически капацитет от общо 63 млрд.куб.м газ годишно. Приемният терминал и КС „Варна” са на една площадка. Общата индикативна строителна стойност на проекта е над 3.3 млрд.евро. Тя ще подлежи на прецизиране и актуализиране с напредването на дейностите по по-нататъшното проектиране и ОВОС. Целевият срок за откупуване на инвестицията ще бъде не по-дълъг от 15 г., считано от началото на търговската експлоатация на газопровода на българска територия, т.е. това е срокът, в който ще бъдат възстановени всички капиталови разходи за проекта. По отношение на базовия период за достигане необходимото ниво на вътрешната норма на възвращаемост на собствените средства, страните са съгласували той да бъде 25 г., като започва да тече от издаването на разрешение за експлоатация. Вътрешната норма на възвращаемост, заложена в Протокола, е 8% (номинален) от собствените средства на страните, вложени в проекта.

При спазване на изискванията относно проектното финансиране и при невъзможност за стопроцентното му осигуряване, ОАО „Газпром” ще осигури средствата за покриване на собственото самоучастие на „БЕХ” ЕАД в строителството, без това да изменя равното дялово участие на „БЕХ” ЕАД като акционер. Отпуснатите средства за покриване на самоучастието на „БЕХ” ЕАД ще се връщат чрез дивидентите от дейността на „Южен поток България” АД. Конкретните условия относно финансирането ще бъдат уредени с допълнение към Акционерното споразумение. Предвижда се то да съдържа текст, че за проекта няма да се предоставят държавни гаранции и че „БЕХ” ЕАД на корпоративно ниво също няма да предоставя гаранции, обезпечения и др. подобни под никаква форма.

На 15 ноември 2012 г. в София  председателят на УС на ОАО „Газпром“ Алексей Милер и изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Михаил Андонов подписаха протокол за окончателното инвестиционно решение за изграждането на българската част от проекта, а на 7 декември в руския град Астана беше даден символичен старт на строителството на газопровода „Южен поток“, който трябва да премине по дъното на Черно море от Русия до България. От там ще се раздели на два участъка - през Сърбия и Унгария до Австрия и през Гърция към Италия. Общата стойност на проекта "Южен поток" се оценява на 16 млрд.евро. Предвижда се първите количества газ да бъдат доставени в края на 2015 г.

По информация от МИЕТ, контрактът е сключен за период от десет години, с възможност за предоговаряне на цените и необходимите количества на шестата година. Разчетите са, че дотогава България ще разполага със значителен собствен добив на природен газ и затова след шест години ще е възможно да бъдат намалени купуваните количества според потребностите на страната, както и да бъде допълнително намалена цената. Съгласно новия газов договор България ще получава по 2.9 млрд.куб.м природен газ годишно. Клаузата „купувай или плащай" ("take or pay") е променена от 90% на 80% от това количество.

На 10 януари т.г. в София се преведе среща на (политическия комитет на) Комитет Набуко. Участниците приеха политическа декларация, в която се потвърждава валидността на междуправителственото споразумение за "НАБУКО" и споразуменията за подкрепа на проекта "НАБУКО Запад". По информация от МИЕТ, по време на срещата е станало ясно, че Консорциумът "Шах Дениз 2", който разработва едноименното каспийско газово находище в Азербайджан, ще придобие дял от 50% в международната проектна компания "Набуко интернешънъл" ²⁵. Това означава, че останалите акционери в проектната компания – БЕХ, турската Боташ, Трансгаз - Румъния, МОЛ – Унгария и ОМВ-Австрия, ще намалят пропорционално своето процентно участие за сметка на "Шах Дениз 2".

България, която е вероятно най-заинтерсованата страна от по-бързото осъществяване на проекта, предвид липсата на алтернативни източници за доставка на природен газ, е заявила готовност в средата на 2013 г. да започне строителството на "Набуко" на своя територия. Изтъкнато е, че с изграждането на интерконектора България-Турция може да започне строителството на първата фаза от Южния газов коридор. В приетата декларация от срещата в София акционерите на "Набуко" са насърчени да обмислят по-ранно изграждане на междусистемна газова връзка между България и Турция.

В края на юни вероятно ще има финално решение за проекта "Набуко". Очаква се дотогава консорциумът "Шах Дениз 2" да обяви решението си за маршрута на трасето за пренос на каспийски газ към Европа. Първите количества газ по "Набуко" трябва да бъдат транспортирани към Европа през януари 2019 г.

Много важно значение за осигуряване на нашата енергийна независимост има също и развитието на местните газови находища. Това ще подобри конкурентоспособността на българската икономика. По информация от МИЕТ, одобрена е работната програма на консорциума между Тотал, ОМВ и Репсол, който през лятото на м.г. спечели конкурса за търсене за проучване на възможностите за добив на нефт и газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море. От октомври е в ход подобна процедура за „Блок 1-22 Терес“. Оферти се приемат до 27 май 2013 г., като вече има една световноизвестна компания, закупила документи за участие в конкурса.

В началото на януари т.г. МС одобри стартирането на конкурсна процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта „Блок 1-23 Света Марина“(1,612 кв.км), разположена в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море. Разрешението за извършване на проучванията ще бъде за срок от 5 години, като целта е чрез нови геоложки концепции и технологии да се изберат подходящи обекти за търсено сондиране. С друго решение с 36 месеца е удължен срокът на разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в площта „Блок 1-4 Каварна”. В този период титулярът на разрешението, „Проучване и добив на нефт и газ” АД, ще направи оценка на регистрираното геоложко откритие чрез прокарване на допълнителни сондажи. За изпълнение на работната програма се очаква да бъдат инвестирани до 3.32 млн.евро.

В началото на януари т.г. правителството прие Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Документът поставя цели за производството от възобновяеми източници (ВИ) на различни видове енергия до 2020 г. - електрическа, топлинна и за охлаждане и в транспорта. Установената за България цел от 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. включва следните дялове от такива източници в съответните подсектори – 20.8% на електрическата енергия, 23.8% на енергията за отопление и охлаждане и 10.8% в транспорта. За постигането на целите планът предвижда 58 мерки за насърчаване на тези производства, като отчита въздействието на повишената енергийна ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии. Мерките са свързани с прилагането на европейските изисквания в областта на енергията от ВИ, енергийната ефективност и климатичните промени и по своя характер са административни, законодателни, регулаторни, финансови и информационни.

Планът съдържа оценка за прогнозния общ принос на всяка технология за производство на електрическа енергия от ВИ за постигане на целите за 2020 г. и на индикативната крива за дела на ВИ в електрическата енергия през периода 2010-2020 г. За постигането на целта до 2020 г. по отношение производството на електрическа енергия от ВИ в документа е посочено, че са необходими инсталирани мощности в размер на 5189 MW, които да осигуряват производство на 7604 GWh, в това число от ВЕЦ (63%), вятърни електроцентрали (28%), слънчеви електроцентрали (6%) и биомаса (3%).

По отношение на прогнозния общ принос на всяка технология за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ се очаква през 2020 г. общо произведената енергия да възлиза на 1 103 килотона нефтен еквивалент (ктне) чрез оползотворяване на биомаса, геотермална и слънчева енергия. Към 2020 г. прогнозният общ принос на всяка технология за производство на енергия от ВИ в транспортния сектор ще достигне 302 ктне. Предвижда се най-голям принос да даде потреблението на биодизел, следвано от биоетанола и електрическата енергия от ВИ.²⁶

В съответствие с предлаганите изменения в закона ще бъде разработен национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия. Той ще включва националното определение и техническите показатели за тези сгради, периода на действие, националните цели за увеличаването им в зависимост от класификацията на видовете сгради, както и политиките и механизмите, в това число и финансови, за насърчаване изграждането на такъв тип сгради.

Предвижда се енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация да бъдат удостоверявани със сертификат за проектни енергийни характеристики. Сертификатът ще се издава за всички сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв.м, а от 9 юли 2015 г. посоченият праг ще намалее на 250 кв.м.

Въвежда се изискване след реконструкция, основен ремонт или основно обновяване на сграда в експлоатация, енергийните й характеристики или тези на ремонтираната част от нея да са подобрени така, че да съответстват на минималните изисквания, доколкото това е технически възможно и икономически обосновано.  Същевременно ще бъде правена оценка за техническата и икономическата целесъобразност от използването на алтернативни високоефективни системи.

Също така, прецизира се уредбата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) и се транспонират пълно директиви от пакета „Климат&Енергетика”. По този начин се осигурява нормативното регламентиране на провеждането на търгове на квоти за емисии на парникови газове през третия период на ЕСТЕ от 2013 до 2020 г.; преходното безплатно разпределение на квоти на операторите на инсталации, участващи в ЕСТЕ за периода 2013-2020 г. и за разпределяне на безплатни квоти на нови участници; преходното безплатно разпределение на квоти за модернизиране на електропроизводството; използването в рамките на ЕСТЕ на кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове; правилата за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства в обхвата на ЕСТЕ; въвеждат се административно наказателни разпоредби, подпомагащи спазването на правилата, въведени от настоящия закон от страна на операторите на стационарни инсталации и операторите на въздухоплавателни средства.

Нормативно се регламентира - за производителите и вносителите на течни горива за транспорта - задължението да постигнат за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г. намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива с 6% спрямо средното за ЕС равнище за 2010 г.

Определя се компетентен орган, който да приеме мерки за изпълнение на задълженията на страната за намаляване на емисиите на парникови газове от секторите извън ЕСТЕ. Доразвита е схемата за доброволна редукция на емисии, обхващаща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисиите на парникови газове.