Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструменти
Глава 20: Култура и аудиовизияНапредък, постигнат след последния Редовен доклад Относно аудиовизуалната политика през месец октомври 2003 година бе оповестен Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Както бюджетът, така и персоналът на регулаторния орган – Съвета за електронни медии (СЕМ) – бяха леко увеличени. Финансиране на СЕМ, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) от Фонда за радио и телевизия няма, тъй като до настоящия момент абонатите не плащат такси. През отчетния период СЕМ е приел няколко решения, включващи методика за провеждане на мониторинг и въвеждане на система за означаване на програмите с цел защита на подрастващите и малолетните. Продължават усилията за подобряване на координацията с други подобни органи, като Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за националния радиочестотния спектър. Предложената Стратегията за развитие на радиото и телевизията, която е предвидена да даде дългосрочна визия за развитието на радио и телевизионния сектор, не бе приета от Народното събрание, в резултат на което понастоящем СЕМ не може да извършва лицензиране. Процедурата по издаването на лиценз на третия национален телевизионен оператор бе завършена от Комисията за регулиране на съобщенията без участието на СЕМ. България продължава своето участие в програмите на Общността “Медия плюс” и “Медия трейнинг”. В областта на културата България продължава да участва в програмата “Култура 2000”. Обща оценка Приемането на нов Закон за радио и телевизия през 1998 г., изменен и допълнен през септември 2000 г. и ноември 2001 г., сближи значително българското законодателство с достиженията на правото на ЕС (acquis). България, обаче, трябва да предприеме по-нататъшни стъпки за осигуряване на предсказуемо, прозрачно и ефективно прилагане на регулаторната рамка за аудио-визуална политика. В това отношение закъснението на Народното събрание да приеме Стратегията за развитие на радиото и телевизията и отсъствието на Фонд за радио и телевизия, предвиден от закона, в резултат на несъбирането на абонатни такси, са предмет на загриженост. Съществуващата понастоящем правна несигурност при лицинзирането (главно) на регионални оператори (включително и прелицензиране) трябва да бъде преодоляна. Въпреки разпоредбата в съществуващото законодателство, че всички радио и телевизионни програмни услуги на територията на страната трябва да се контролират, мониторингът се ограничава до радио и телевизионни програмни услуги само в района на София; регионалните услуги се обхващат само в някои случаи. Необходимо е да се укрепи административния капацитет на регулаторния орган в аудиовизуалната област, особено що се отнася до мониторинга на регионалните и местни оператори, за да се осигури равно третиране на операторите на национално и регионално равнище. Работните помещения и персоналът на регулаторния орган са също недостатъчни (10 от 64-те щатни бройки не са запълнени). Заключение Налице е известен напредък от последния Редовен доклад. Законодателството на България е в значителна степен в съответствие с постиженията на правото на ЕС (acquis), но е необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки за осигуряване на предсказуемо, прозрачно и ефективно прилагане на регулаторната рамка. Преговорите по тази глава са временно приключени. България не е поискала предоставянето на преходен период в тази област. Като цяло България изпълнява задълженията, поети по време на преговорите за присъединяване в тази област. Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструментиНапредък, постигнат след последния редовен доклад Що се отнася до териториалното устройство не е постигнато по-нататъшно развитие. По отношение на правната рамка - приети са нормативни актове, касаещи регионалната политика и подготовката на Структурни фондове. Направени са първите стъпки за многогодишно планиране на бюджета. Законодателната рамка за финансов контрол и спазване на другите политики на Общността се проследява в други глави. България е постигнала известен напредък в укрепването на своите институционални структури, на първо място на централно ниво, по отношение на прилагането на структурната политика на Европейския съюз. Дирекция “Управление на средствата на Европейския съюз” и дирекция “Национален фонд” от Министерство на финансите, които са определени съответно бъдещ управляващ орган и бъдещ разплащателен орган за Структурните фондове са увеличили своите щатове и са включени в редица обучения и мерки за укрепване на капацитета. Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите бе преструктурирана и подсилена с оглед нейната нова роля по преработката на Националният план за развитие 2000 – 2006 година и подготовката на бъдещия План за развитие и други програмни документи, отнасящи се до Структурните фондове. През месец март 2003 година бе извършено по-нататъшно преструктуриране на Министерството за регионално развитие, при което се създаде, между другото, нов отдел Програмиране на регионалното развитие, с персонал на централно и регионално равнище. Бяха направени и по-нататъшни промени в Министерството на труда и социалните грижи по подготовката за неговата бъдеща роля в Структурните фондове. Що се отнася до програмирането, Националният план за развитие (НПР) бе осъвременен, подобрен и приет от правителството през месец юни 2003 година. Работата по прегледа на НПР бе координирана от Агенцията за икономически анализи и прогнози и включи всички основни ресорни министерства с бъдещи отговорности в Структурните фондове. За да се улесни междуведомствената координация във връзка с програмирането бе създаден и започна работа Координационен съвет за НПР на равнище заместник-министри от съответните министерства. Не е постигнат забележим напредък при прилагането на принципа за партньорство, като представителните Комисии за социално и икономическо сближаване на регионално ниво останаха пасивни, а социалните и регионални партньори участваха в преработката на НПР само в ограничена степен. Не може да се отчете някакво развитие в областта на мониторинга и оценката. По отношение на финансовото управление и контрол България е постигнала напредък чрез поправките в законодателството, отнасящи се до вътрешния финансов контрол и по-нататъшното изясняване на ролята на Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол (АВДФК). Що се отнася до статистиката, няма значително развитие. Обща оценка Вече е договорена с Комисията временна класификация NUTS (номенклатура на териториалните единици за статистика), включваща шест региона от NUTS 2 ниво. Въпреки че България е постигнала напредък при законодателната рамка, нужно е да се направи още. Бюджетното законодателство и процедури в България все още не предвиждат възможност за многогодишно бюджетно програмиране и гъвкавост, необходими за прилагането на програми по Структурните фондове. Решаването на този проблем трябва да започне. Що се отнася до съвместимостта на дейностите на Структурните (и Кохезионни) фондове с политиките и законодателството на Общността, работата трябва да напредне, за да се осигури адекватното прилагане на нововъведеното законодателство. България трябва да отдели особено внимание на проблемите с обществените поръчки във връзка с бъдещото прилагане на Структурни и Кохезионни фондове и да почерпи от опита по прилагането на предприсъединителните инструменти с оглед подходящото разпределение на отговорностите, както и общ контрол и наблюдение на процедурите. По отношение на институционалните структури, България е постигнала напредък в разработката на основната структура на предаване на Структурните и Кохезионни фондове. Нужна е, обаче, значителна по-нататъшна работа за засилване на междуведомствената координация, за определяне на междинни органи, както и да се дефинират задачите, изпълнявани от междинните органи и други министерства, които участват в прилагането на Структурните фондове. Трябва да се отдели също необходимото внимание на ефективното сътрудничество и комуникация между структурите по прилагането на централно и регионално ниво, както и същественото укрепване на капацитета на потенциалните Крайни бенефициенти на регионалното и местно равнище. Административният капацитет, отнасящ се до подготовката и прилагането на Структурни фондове, се е подобрил в една ограничена част на централното правителство – Министерството на финансите, например, но в общи линии остава слаб. Там, където това не е още постигнато, е необходимо да се включат надеждни човешки ресурси и стратегии за развитие на работното място, за да се задържат квалифицираните и опитни кадри. Въпреки че е налице известен напредък по отношение програмирането и преработката на Националния план за развитие, е необходима по-нататъшна работа и преразглеждане за привеждане на процеса на развитие и съдържанието на програмните документи в съответствие с изискванията на ЕС. Трябва значително да се заздрави координацията и сътрудничеството между министерствата, както и със съответните агенции и другите заинтересувани участници (например, социалните партньори и регионалните участници). България трябва също енергично да развива своя капацитет за обсъждане, подготовка и подбор на приоритети и проекти за развитие както на национално, така и на регионално ниво. България все още не е предприела значителни стъпки относно въвеждането на ефикасни системи за мониторинг и оценка, съответстващи на изискванията на Европейския съюз. България все още трябва да постигне по-нататъшен напредък в областта на управлението и контрола на финансите чрез създаване на органи, структури и специфични процедури за финансов контрол, одит, удостоверяване на разходи и коригиране на нередности, които са специално приложими към Структурните и Кохезионни фондове. В този контекст е необходимо да се обърне специално внимание на адекватното разделяне на функциите между участващите органи. Що се отнася до статистиката, са необходими по-нататъшни подобрения на наличието и точността на регионалните статистически данни. Заключение За времето от последния Редовен доклад България е постигнала известен напредък по отношение подготовката за прилагането на Структурните и Кохезионните фондове, особено що се касае до централните институционални структури и програмиране. Въпреки това са необходими значителни усилия на централно и местно ниво за укрепване на структурите, ясно определяне на техните компетенции и повишаване на административния капацитет до изискваното ниво. Необходимо е по-добро оценяване на мащаба на предстоящите задачи, както и твърда ангажираност да се извлекат поуки от прилагането на предприсъединителните инструменти. България трябва да насочи своите бъдещи усилия към развитието, както и укрепването и завършването на институционалните структури на централно и на регионално равнище. Това ще включва, наред с другото, определянето на междинни органи и техните задачи и заздравяване на междуведомствената координация. Необходимо е да се отдели внимание в частност на въвеждането на ефикасни и напълно прозрачни държавни поръчки и системи за управление и контрол на финансите, както и системи за ефективен мониторинг и оценка. Преговорите по тази глава продължават. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|