Глава 10
НАУКА
"НАУКА"
ДИСКУСИИ И ПОТВЪРЖДЕНИЯ ОТ КРИОН
Липсващият елемент на Сейгън
Искам да започна тази важна научна глава с благодарност към покойния Карл Сейгън за неговите значими открития за нашата вселена. Той породи интересни дискусии и ни накара да се ЗАМИСЛИМ по някои много интересни въпроси. Точно Карл и неговата интелигентна дисертация за връзката наука-Бог разкритикува безмилостно контактьорите, екстрасенсите, движението на новата епоха и религията въобще за тяхната необоснованост и липса на яснота за разлика от собствения му практичен подход по въпроса какво е реално и какво не е.
Сигурно смятате, че аз, като контактьор, не бих следил отблизо работата на доктор Сейгън, но аз я намирам за свеж полъх. Естествено, не съм съгласен с философията му по много въпроси, но неговият неугасващ стремеж да ни накара да се замислим за реалните доказателства на необозримите концепции пасват идеално на тази глава и на собствените ми търсения.
По някаква ирония, преди 20 години д-р Сейгън се посвещава на търсенето на извънземен живот. Той иска да вярва, че този живот е възможен и преследва НАСА с твърденията си, че трябва да има живот и на други планети! Когато сондата Вайкинг Марс не показва нищо, той сменя тона, отказва се от готовността да ВЯРВА и свежда идеите си до една по-трезва нагласа. Според неговата съпруга и сътрудничка Ан Дръйън, "Карл не желаеше да вярва. Той искаше да знае."11
Подозирам, че първоначалната страст на Карл да открие живот на друга планета го е подтикнала да напише "Контакт". Също така смятам, че той никога не е изоставял надеждата за извънземен живот и никога не е преставал да го търси. В прашния килер на неговия младежки ум тя беше карнавална шапка, очакваща да бъде сложена при откриването на живот в други светове, но ученият възрастен беше уравновесен. Децата му може би ще доживеят откриването на този живот и сигурно ще го отпразнуват от негово име. Макар и заобиколен от своите приятели енориаши, които не бяха малко, Карл дори на смъртния одър отказа да признае съществуването на Бог. Просто липсваха доказателства.
Както мнозина от вас знаят, аз също търся реални (триизмерни) доказателства на духовните концепции. Интуитивно зная и търся потвърждения в свят, където властва правилото "Око да види, ръка да пипне". Моят стремеж, макар и по-различен от този на доктор Сейгън, е да потвърдя онова, което вече знам. Доктор Сейгън ни подтиква да изследваме научно неуловимото, вместо да го отхвърлим. Това е същността на научния подход, който в много случаи започва с хипотеза, която се прилага към вече познатото, за да бъде доказана или опровергана.
Карл, въпреки че вече те няма, аз знам, че си с нас в Духа. Знам също така, че тържествуваш от другата страна заради едно от последните неща, които ни остави - макар че приживе едва ли си предполагал как точно ще се развият събитията. Едно от най-трайните впечатления за твоята работа се създаде от заснетия през 1997 г. филм "Контакт" с Джоди Фостър. За много от нас, "суеверните" хора, тя компенсира последната негова книга. Онова, което се случи със сценария след преминаването ти в отвъдното, не отразява съвсем точно твоите концепции приживе, а беше модифицирано, давайки ни един разтърсващ метафизичен филм! Той говори за неуловимото и как дори да не могат да бъдат доказани, нещата все пак съществуват - дори за практичния учен. Посланието на филма беше внушително, а представянето - първокласно. (Освен това представлява темата на Крион - че наоколо има повече и по-разнообразна енергия, отколкото можем да доловим за момента.) Карл, аз знам, че твоята енергия е докоснала филма от другата страна на воала и му е вдъхнала живот.
Развенчаваме на измишльотините
Книгите на д-р Сейгън се рекламират и продават дори след смъртта му, затова смятам, че имам правото да изкажа своята гледна точка. Въпреки че той не е тук да прочете мислите ми и да се впусне в разгорещена дискусия, аз смятам, че трудовете му могат да се разглеждат справедливо. Нямам намерение да го хуля. Нищо подобно! Много уважавам живота му и вярвам, че неговата последна книга, "Населеният с демони свят", представя научна предпоставка, която искам да разгледам от най-модерна метафизична гледна точка. Според мен имам правото и свободата да не се съглася, но с подходящата научна дискусия (в стила на Карл Сейгън). Без аргументите на д-р Сейгън не би имало достатъчно присъствие на другата обоснована гледна точка -тази на много съвременни учени. Така че той ни даде катализатор за логичното разглеждане... на измишльотините!
Д-р Сейгън изтъкваше, че "науката изисква една особена комбинация от две противоречиви тенденции: готовността да обмислиш дори най-странните идеи и яростен скептицизъм, изискващ необорими доказателства в подкрепа на всяка твърдение. Ученият трябва да живее в странно раздвоение на ума - да е отворен за всичко и същевременно затворен за онова, което не е безспорно доказано. И двете перспективи са решаващи за научното търсене, като никоя не дава резултат без другата."12
Доктор Сейгън опровергава Рамта. Може би е приел за момент странната идея за ченълинг, но я е отхвърлил след като не е могъл да я докаже със своите земни техники. Той използва контактьорката Дж. Найт като пример, че процесът е погрешен, ненадежден, ненаучен и вероятно подправен. И тук не съм съгласен, но преди да изкажа мнението си за основните заключения на доктор Сейгън, бих искал да се спра на проблема. Всъщност не вярвам, че доктор Сейгън е интервюирал лично госпожа Найт. Някои от отговорите на зададените от него въпроси на страниците на "Населеният с демони свят" са налице от доста време. Д-р Сейгън попита как така едно 50 000-годишно създание може да има акцент на английски, след като Рамта очевидно не е говорел английски, докато е бил на Земята. Какъв е този акцент? Откъде идва? Доктор Сейгън зададе и други въпроси, насочвайки читателя към заключението, че работата на Найт вероятно е постановка.
Знаете ли какво? Това е много добър въпрос! Ето един отговор, който не дава емпирични доказателства в стила на Сейгън, но за мен е самата истина. Първо, моят въпрос (към Карл и вас): Защо повечето (ако не всички) извънтелесни канализатори, които предават послания на английски, имат един и същ акцент? Дори никога да не са чували послания на другите, те споделят един и същи особен шотландски акцент. Защо? Защо дори да идват от Северна Америка, Австралия, Англия или Южна Африка, техният акцент не отразява тези места, а идентичния "ченълинг" акцент? Как е възможно това без някакво групово споразумение, наръчник по ченълинг или глобален буквар? Ако се имитират едни други, тогава кой кого имитира? Странно, нали?
Дж. З, обясни явлението преди години. Особеността се дължи на "акцента на Духа", който използва гласните струни на човешкото тяло. Дали мога да го докажа? Не. Но ще цитирам един диалог от "Контакт", филмът по книгата на доктор Сейгън.
"Ти обичаш ли твоя баща?" [пита свещеникът]
"Естествено." [отговаря ученият]
"Докажи го." [мълчание]
Нематериалните ценности, като любовта, вярата, духовното чувство, завистта, гнева и дори Бог, не могат да бъдат вкарани в същия калъп на доказателството, който е разработен от хората за познатите елементи и поведение на материята. Преди да завършим тази дискусия, бих искал да ви покажа как неуловимото става по-осезаемо от всякога! Да се върнем на Дж. Найт.
Дали заради книгата на д-р Сейгън, или просто защото му е дошло времето, Дж. Найт подема кампания, целяща да докаже научно протичащите в тялото й промени, когато канализира Рамта в състояние на извънтелесно преживяване. Едно периодично списание отрази тези усилия и откритията породиха повече въпроси, отколкото отговори! Дали настъпват промени? Естествено! Какви са биологичните последствия от "сливането с Духа"? Кое е нормално? Какво трябва да очакваме да видим? Каквито и да са отговорите, НАМЕРЕНИЕТО на госпожа Найт беше да покаже, че при ченълинг в тялото й настъпват реални промени! Убеден съм, че тази тема няма да спре дотук. Между другото, тя покани истински лекари, а не свои ню ейдж приятели (искаше ми се да го спомена).
Аз направих нещо подобно, макар и не научно. Цитирам го само за сравнение. Моят ченълинг е съзнателен, без да напускам тялото си, но знам, че протичат физиологически промени, тъй като ги усещам. Помолих един екип от компетентни аурични фотографи да проведем изпитание. Някои хора смятат ауричната фотография за несериозна, но аз реших, че независимо от заснетото, този тест поне щеше да покаже дали нещо в мен се променяше по време на ченълинг. Дори да не е ауричен, този фотографски метод е нещо друго - ако се установеше промяна в онова, което се "виждаше" и измерваше, това щеше да ми даде материал за размисъл. Направиха ми две снимки в интервал от пет минути. Едната беше извън ченълинг другата непосредствено след появяването на Крион. И на двете снимки седях неподвижно на стола. Снимките бяха коренно различни! Публикувах ги в брой 6 на списание Крион, за да ги видят всички. Случващото се беше фотографирано и не подлежеше на съмнение. Извън ченълинга бях заобиколен от различни цветове, които се промениха напълно в един плътен цвят в момента, когато започвах да канализирам Крион.
В своята книга доктор Сейгън ни дава "набор от указания за разкриване на измами". Идеята е, че ако приложите съответните указания към онова, което проучвате, ще получите категоричен отговор за истинността на изучаваното явление или хипотеза. Както може да се очаква, наборът представлява инструкции за правилно, логично разрешаване на проблеми, водещи до солидно, емпирично доказване на теорията или идеята. За учения всичко друго е подозрително и спада в категорията на необоснованите спекулации. Предполагам, че ако искате да докажете някой принцип като гравитацията или как действа нещо, което не се поддава на тестване, инструкциите са много полезни. Аз самият опитах. Приложих логичните стъпки от инструкциите към любовта и нищо не се получи! Охо, явно любовта е измишльотина. След това ги приложих към моята вяра в Бог. Тя също не издържа на изпитанието. Накрая ги приложих към съществуването на Бог. Отново провал. Значи и Бог е измислица, така ли? Това е слабата страна на теорията на Сейгън. Според мен тук той отново е искал да докаже съществуването на Бог, но не е успял като първокласен учен.
Ако Бог е измислица, то 60 % от населението на Земята е измамено! Какво става? Нима инструкциите са некадърни? Всъщност те са много приложими за физическите неща и логичното мислене, но когато ги прилагате към концепции, дори такива, които приемаме и изживяваме ежедневно (като любовната страст, например), не вършат работа! Затова смятам, че наборът е непълен - не дефектен - а просто непълен. Не съм аз човекът, който ще подсигури протокола с допълненията на този набор, тъй като не съм учен, но бих искал да ви дам установения от учените липсващ елемент. Преди това обаче ви предлагам резюме на набора от инструкции на Сейгън.
Наборът от инструкции на Карл Сейгън за разпознаване на измишльотини13
Да: (Всички трябва да са налице.)
1. Да се предостави независимо потвърждение на фактите.
2. Да се проведе обстоен дебат върху доказателствата от информирани събеседници.
3. Да се представи повече от една хипотеза. Какво друго може да бъде това?
4. Не се пристрастявайте към оригиналната хипотеза. Това създава стереотипи.
5. Измервайте. Не бива да боравите с неясни категории. Намерете неща, които могат да бъдат измерени.
6. Проверете дали всяка брънка във веригата на хипотезата е солидна.
7. Бръсначът на Окъм - колкото по-просто, толкова по-добре. Повечето отговори спадат към един по-прост сценарий, когато бъдат напълно доказани.
8. Проверете дали хипотезата може да бъде фалшифицирана. "Предположенията, които не могат да бъдат тествани и фалшифицирани, нищо не струват." Ако имате доказателство, позволете на другите да проведат същите експерименти, за да го проверят.
Не: (Предимно техники на спора и логичното мислене - не съм ги изброил всичките.)
1. Не нападайте опонента (колкото и да са странни идеите му).
2. Недейте да спорите като се доверявате на авторитет, който не може да бъде доказан. (Например, върнете този президент в офиса, понеже има таен начин да намества бюджета - който не може да бъде разкрит веднага, или доверете се на Бог по този въпрос. Той знае някои неща по-добре от вас.)
3. Недейте да изхождате от негативна нагласа. (Например, признайте този човек за виновен, иначе ще подтикне и другите към убийство.)
4. Не се поддавайте на невежеството. (Например, няма доказателства, че НЛО не ни посещават, следователно трябва да съществуват.) Доказването, че нещо НЕ се случва не доказва, че го ИМА Липсата на доказателства не е доказателство.
5. Не използвайте "специални пледоарии". (Например, не можете да разберете това, понеже Божиите пътища са неведоми.)
6. Не просете въпроса, не предполагайте отговора. Това е твърдение в спора, което доказва чрез многословие. (Например, въведете смъртна присъда - това ще намали броя на престъпленията.)
7. Не излагайте само благоприятните обстоятелства - като броите успехите и подминавате неуспехите.
8. Не използвайте дребна база данни за доказване на нещо.
9. Не тълкувайте повратно сложни статистически' данни.
10, Не проявявайте непоследователност.
11. Не бъдете нелогични (поп sequitur - на латински означава непоследователност).
Както заявих по-рано в тази книга, аз вярвам, че науката пропуска един жизненоважен елемент в смесицата от своите енергийни реалности. Вярвам, че липсващият елемент е човешкото съзнание. Защото човешкото съзнание притежава енергия! (След малко ще се върна на този въпрос.) Енергията и силата не съществуват безпричинно. Независимо дали най-малката частица от атома или черната дупка, енергията си има своите процеси. Там, където се генерира доказуема енергия, науката търси наличие на физически градивни процеси. Последователната (не хаотична) енергия подсказва за процес на създаване на стройна енергия. Тази енергия се генерира или се предава, или се доставя от някои процеси - дори да я наричаме просто физика или "начина, по който стават нещата".
Гравитацията е добър пример. Понеже знаем къде да я търсим и понеже ни заобикаля отвсякъде, наборът за разкриване на измами лесно доказва, че гравитацията съществува (не е измишльотина). Какво обаче представлява гравитацията? Засега никой учен не знае това, а точният механизъм, който я поражда, все още е хипотеза. Въпрос: Вие ВЯРВАТЕ ЛИ в гравитацията, или просто ЗНАЕТЕ, че гравитацията съществува? Да вярваш в нещо предполага много повече от това просто да признаваш съществуването му. Въпреки че засега не познаваме процеса, който поражда гравитацията, тя се приема за реална (естествено). Признава се, че гравитацията не се ПРИЧИНЯВА от масата. Гравитацията е резултат на някакъв физически механизъм, който е свързан с масата (вероятно от неуловимия гравитон, но това е тема за друга книга). Макар да не я разбираме, ние я приемаме като "така стават нещата", тъй като е навсякъде около нас и съвсем обикновена (като любовта, например). Доказването на съществуването на гравитацията с този комплект е съвсем лесно. Хипотезата е, че онова, което я предизвиква, обаче, не отговаря на изисквания на Сейгьн! Никакво логично мислене и внимателно изследване не може да потвърди и докаже процеса. Измишльотина ли е гравитацията? Не. А само хипотезата за нейните причини. Но все пак аз ВЯРВАМ в гравитацията, макар че не знам какво я причинява. Все пак ВЯРВАМ в начина, по който тя действа, макар да не знам как точно.
Съгласен съм, че Бог и любовта са основани на същия принцип. Те съществуват и се виждат от всички, но не могат да издържат теста за механизма на действието си. Каквито и доказателства да представя, няма да променя този факт. Мога обаче да предложа известно доказателство за съществуването на енергията на човешкото съзнание. Това е добро начало. Може би това е любовта? Каквото и да представлява, тя е реална! Ако съумея да демонстрирам, че има реално замислена (разработена) енергия на човешкото съзнание, не е ли логично ли да я приемем за играч на сцената на науката за реалната енергия (тоест в "начина, по който стават нещата")? Хайде да потърсим реална наука (документирана от експерименти и източници, която доктор Сейгън би включил в тестовете си) във връзка с човешкото съзнание. Да докажем, че излъчва измерима енергия, че въздейства на познатите елементи около него и че се проявява последователно - изражение, което може да се повтаря отново и отново по контролиран научен начин. Това ще я извади от сферата на предположенията, нали? Вероятно след време ще можем да направим още посмела крачка и да подходим по същия начин към любовта?
Първо, иде ми да се надсмея над тезата, която ще изложа след малко. Съществуват определени силни емоции, чиято енергия е несъмнена за всеки човек. Подобно на гравитацията, тя ни заобикаля отвсякъде, но тук ние се опитваме да я вкараме в някаква тясна експериментална матрица (изработена от хората), така че да можем да "докажем", че съществува, след което да проучим механизмите й - такава е логичната или научната мисъл. Все едно да използваш методите на логиката, за да докажеш, че навън вали дъжд. Някои от нас предпочитат да нарушат протокола и просто да отворят прозореца и да погледнат навън.
Случвало ли ви се е да преживявате голяма скръб? Можете ли дори за миг да отречете огромната енергия на този процес? Как бихте реагирали, ако както седите потънали в мъка, изгубили всякакво човешко желание за живот, с поразени телесни функции, някой ви помолеше да докажете, че тялото ви излъчва някакъв вид енергия (сигурно ще го ударите с юмрук в лицето)? Макар да е крайно ненаучно за целта на тази дискусия, държа да ви кажа, че за екстрасенса този човек е като маяк сред тълпата - лесно различим поради драматичната енергия около него. Между другото, същото важи за яростта.
Случвало ли ви се е да се влюбите силно? Ако искате вярвайте, но тези две енергии на човешкото съзнание имат сходно въздействие върху вас. Тялото ви престава да функционира както трябва и вие се откъсвате от всичко, което познавате като "реално". В това състояние вие излъчвате мощна енергия, която е доловима за всичко и всички със съответната антена... за да я видят. За екстрасенса вие буквално сияете (знам, че звучи крайно ненаучно)!
Нима има човек, който може да отрече енергията на тези неща? Ами Божията любов? Милиарди хора по света я усещат на клетъчно ниво и откликват на нея. Те боготворят, празнуват, молят и танцуват благодарение на енергията, която изпитват по отношение на Божията любов. Те усещат обратната връзка и разказват за чудеса - благодарение на това високозаредено енергийно качество. Нима е измислица?
Ние нямаме никаква представа за научния механизъм зад енергията на човешкото съзнание, но всички я виждаме. За разлика от гравитацията, обаче, тя не се вмества в параметрите на измеримите физически земни явления. Сега не е моментът да преразглеждам един от моите основни принципи (както съм споменавал в другите книги), но ще спомена набързо за новите читатели, че фактът, че не можем да измерим дадено нещо не означава, че то не съществува! Радио вълните съществували ли са в космоса, преди да започнем да ги измерваме? Да, но не сме можели да ги докажем. Преди 100 години наборът от инструкции за разкриване на измишльотини на доктор Сейгън щеше да заключи, че са много съмнителни. Измислица - или реалност? В момента аз смятам, че от космоса бликат много други енергии, за които нямаме представа. Те също не отговарят на изискванията на набора от инструкции за разкриване на измишльотини, понеже способността да ги измерим и разберем все още не е осъзната и не е част от нашата реалност.
Подобно на теста за интелигентност (който измерва само онова, което може да определи тестът за интелигентност - а не действителния интелект), наборът от инструкции за разкриване на измишльотини на д-р Сейгън може да докаже единствено позицията на своя създател - предубедена концепция какво представлява актуалната измишльотина. Би било интересно да я прегледаме отново след 100 години и да видим колко от днешните измишльотини са доказани като реална наука благодарение на нови открития.
Аз си поставих за цел поне да покажа, че човешкото съзнание може да бъде измерено - или вероятно предавано. Предполагах, че съвременната наука би трябвало да бъде в състояние да го направи. Къде да потърся тези неща? Тогава установих, че молбата ми е отчасти удовлетворена и то от един работник в новата епоха! В книгата си Тhe Light Worker’s Way (Hay House, 1997), д-р Дорийн Върчю е посветила няколко глави на тази тема. Всъщност нейната книга разглежда проблема в дълбочина, затова ви я препоръчвам горещо. Аз си я купих само за справка, но я изчетох цялата. Информацията не е суха, а много вълнуваща.
Д-р Върчю ми позволи да я цитирам по темата и аз ще си позволя да перефразирам част от тезата й и да посоча източниците, ползвани в книгата й. Предлагам ви само три научни дискусии (от десетките), които биха се понравили повече на подхода на д-р Сейгън.
Силата на човешката мисъл
Тъй като често говорим за гравитацията (като нещо съвсем реално и доказуемо), да видим дали има някакви позитивни емпирични доказателства, че човешкото съзнание (нещо, което науката не смята за доказуема енергия) на практика може да променя гравитацията (която е съвършено доказуема като енергия).
Изследователите от университета в Принстън Робърт Жан и Бренда Дън решили да проведат следния опит. В контролиран експеримент те помолили голям брой доброволци да участват в два специфични теста за материалната реакция (или липса на реакция) на човешката концентрирана мисъл. В единия тест доброволците седели пред автомат, който подхвърлял монети. Помолили ги да се съсредоточат и да опитат да повлияят на машината, така че всички монети да падат "ези". Резултатите показали, че мислите на хората наистина променили нещата и че повечето доброволци предоставили научно убедителна насока - само със силата на мисълта си - и доста повече монети падали "ези", отколкото в опита без човешко влияние. Тестът се повторил няколко пъти, естествено. Провели и друг експеримент с 9000 мраморни топчета и машина. Тя пускала топчетата през отвор в средата, а доброволците трябвало да се концентрират и да накарат топчетата да отиват само към външните контейнери. И тук резултатите били убедителни, последователни и значими. Човешката мисъл влияела на материята.14
Възможно ли е умовете да си влияят взаимно? Когато се молите за някой (концентрирана мисъл), този човек може ли да го почувства? Ако може, това говори ли за предаване на енергия? Когато медитирате в стая с единомишленици, можете ли да съсредоточите енергията с общи усилия, сякаш всички присъствали са имали някакъв синхронизиран по-голям ум?
Научните доказателства, измерването на мозъчните вълни, сърдечния пулс и емоциите на онези, върху които се концентрираме, показват, че отговорът е ДА! По същия начин измерили мозъчните вълни на хора, участващи в групова медитация и помолени да се концентрират върху едно нещо. Резултатите показали недвусмислен синхрон в мозъчните вълни на участниците в групата!
В университета Корнъл Дарил Бърн и Чарлз Хонъртън били скептично настроени към енергията на човешкото съзнание. Те разработили строго контролиран експеримент, който просто не можел да бъде подправен, целящ да обори идеята за психичните сили. Те вярвали, че онези, които твърдели, че ги притежаващ, използвали човешки техники и хитри номера. За тяхно учудване експериментите в крайна сметка доказали, а не развенчали съществуването на психичните сили. Въпросните сили били реални и научно доказани. Учените продължили и с общо 11 експеримента между 1983 и 1989 година те променили позицията на много други учени и подели сериозна дискусия върху концепцията, че в човешкия ум има енергия, която е много голяма! Излишно е да казвам, че двамата коренно променили схващанията си.
Защо цитирам всичко това? Защото се опитвам да поставя доскоро странната и несериозна тема за психичната сила във фокуса на реалността. Понятието психична сила може да засяда в ума ви поради вашата логична обусловеност, тъй като твърде дълго е било част от езика на хора, смятани най-малкото за странни. Затова предлагам да използваме термина енергия на човешкото съзнание. Той е по-точен.
В тези изследвания се доказало, че човешкото съзнание може да променя физиката. Това не просто предизвиква "набора от инструкции на Сейгън", но подкрепя основната идея на Крион, заявена още през 1989 г. Не е логично да игнорираме тази енергия и да разчитаме на всемогъщ набор от инструкции без нея. Знам, че в бъдеще все някой с по-голям авторитет от мен ще допълни тези инструкции. Тогава ще можем да "докажем", че любовта е реална! С тези думи искам да приключа темата за Карл Сейгън и да премина към нещо пряко свързано с човешкото мислене и просветление, но далеч по-значимо в обсега на нашата планетна промяна и насочено към метафизичните читатели на тази книга.
Сподели с приятели: |