Книга VI от писателя

Искам да започна тази важна научна глава с бла­годарност към покойния Карл Сейгън за неговите зна­чими открития за нашата вселена. Той породи интерес­ни дискусии и ни накара да се ЗАМИСЛИМ по някои много интересни въпроси. Точно Карл и неговата инте­лигентна дисертация за връзката наука-Бог разкритику­ва безмилостно контактьорите, екстрасенсите, движени­ето на новата епоха и религията въобще за тяхната необоснованост и липса на яснота за разлика от соб­ствения му практичен подход по въпроса какво е реално и какво не е.

Сигурно смятате, че аз, като контактьор, не бих следил отблизо работата на доктор Сейгън, но аз я намирам за свеж полъх. Естествено, не съм съгласен с философията му по много въпроси, но неговият неугасващ стремеж да ни накара да се замислим за реалните доказателства на необозримите концепции пасват иде­ално на тази глава и на собствените ми търсения.

По някаква ирония, преди 20 години д-р Сейгън се посвещава на търсенето на извънземен живот. Той иска да вярва, че този живот е възможен и преследва НАСА с твърденията си, че трябва да има живот и на други планети! Когато сондата Вайкинг Марс не показва нищо, той сменя тона, отказва се от готовността да ВЯРВА и свежда идеите си до една по-трезва нагласа. Според неговата съпруга и сътрудничка Ан Дръйън, "Карл не желаеше да вярва. Той искаше да знае."¹¹

Подозирам, че първоначалната страст на Карл да открие живот на друга планета го е подтикнала да напи­ше "Контакт". Също така смятам, че той никога не е изоставял надеждата за извънземен живот и никога не е преставал да го търси. В прашния килер на неговия младежки ум тя беше карнавална шапка, очакваща да бъде сложена при откриването на живот в други светове, но ученият възрастен беше уравновесен. Децата му може би ще доживеят откриването на този живот и сигурно ще го отпразнуват от негово име. Макар и заобиколен от своите приятели енориаши, които не бяха малко, Карл дори на смъртния одър отказа да признае съществува­нето на Бог. Просто липсваха доказателства.

Както мнозина от вас знаят, аз също търся реални (триизмерни) доказателства на духовните концепции. Интуитивно зная и търся потвърждения в свят, където властва правилото "Око да види, ръка да пипне". Моят стремеж, макар и по-различен от този на доктор Сейгън, е да потвърдя онова, което вече знам. Доктор Сейгън ни подтиква да изследваме научно неуловимото, вместо да го отхвърлим. Това е същността на научния подход, който в много случаи започва с хипотеза, която се при­лага към вече познатото, за да бъде доказана или опро­вергана.

Карл, въпреки че вече те няма, аз знам, че си с нас в Духа. Знам също така, че тържествуваш от другата страна заради едно от последните неща, които ни остави - макар че приживе едва ли си предполагал как точно ще се развият събитията. Едно от най-трайните впечатления за твоята работа се създаде от заснетия през 1997 г. филм "Контакт" с Джоди Фостър. За много от нас, "суеверните" хора, тя компенсира последната него­ва книга. Онова, което се случи със сценария след пре­минаването ти в отвъдното, не отразява съвсем точно твоите концепции приживе, а беше модифицирано, да­вайки ни един разтърсващ метафизичен филм! Той гово­ри за неуловимото и как дори да не могат да бъдат доказани, нещата все пак съществуват - дори за прак­тичния учен. Посланието на филма беше внушително, а представянето - първокласно. (Освен това представлява темата на Крион - че наоколо има повече и по-разнооб­разна енергия, отколкото можем да доловим за момен­та.) Карл, аз знам, че твоята енергия е докоснала филма от другата страна на воала и му е вдъхнала живот.

Развенчаваме на измишльотините

Книгите на д-р Сейгън се рекламират и продават дори след смъртта му, затова смятам, че имам правото да изкажа своята гледна точка. Въпреки че той не е тук да прочете мислите ми и да се впусне в разгорещена дискусия, аз смятам, че трудовете му могат да се раз­глеждат справедливо. Нямам намерение да го хуля. Ни­що подобно! Много уважавам живота му и вярвам, че неговата последна книга, "Населеният с демони свят", представя научна предпоставка, която искам да раз­гледам от най-модерна метафизична гледна точка. Спо­ред мен имам правото и свободата да не се съглася, но с подходящата научна дискусия (в стила на Карл Сей­гън). Без аргументите на д-р Сейгън не би имало доста­тъчно присъствие на другата обоснована гледна точка -тази на много съвременни учени. Така че той ни даде катализатор за логичното разглеждане... на измишльо­тините!

Д-р Сейгън изтъкваше, че "науката изисква една особена комбинация от две противоречиви тенденции: готовността да обмислиш дори най-странните идеи и яростен скептицизъм, изискващ необорими доказател­ства в подкрепа на всяка твърдение. Ученият трябва да живее в странно раздвоение на ума - да е отворен за всичко и същевременно затворен за онова, което не е безспорно доказано. И двете перспективи са решаващи за научното търсене, като никоя не дава резултат без другата."¹²

Доктор Сейгън опровергава Рамта. Може би е приел за момент странната идея за ченълинг, но я е отхвърлил след като не е могъл да я докаже със своите земни техники. Той използва контактьорката Дж. Найт като пример, че процесът е погрешен, ненадежден, ненаучен и вероятно подправен. И тук не съм съгласен, но преди да изкажа мнението си за основните заключения на доктор Сейгън, бих искал да се спра на проблема. Всъщ­ност не вярвам, че доктор Сейгън е интервюирал лично госпожа Найт. Някои от отговорите на зададените от него въпроси на страниците на "Населеният с демони свят" са налице от доста време. Д-р Сейгън попита как така едно 50 000-годишно създание може да има акцент на английски, след като Рамта очевидно не е говорел английски, докато е бил на Земята. Какъв е този акцент? Откъде идва? Доктор Сейгън зададе и други въпроси, насочвайки читателя към заключението, че работата на Найт вероятно е постановка.

Знаете ли какво? Това е много добър въпрос! Ето един отговор, който не дава емпирични доказателства в стила на Сейгън, но за мен е самата истина. Първо, моят въпрос (към Карл и вас): Защо повечето (ако не всички) извънтелесни канализатори, които предават послания на английски, имат един и същ акцент? Дори никога да не са чували послания на другите, те споделят един и същи особен шотландски акцент. Защо? Защо дори да идват от Северна Америка, Австралия, Англия или Южна Аф­рика, техният акцент не отразява тези места, а идентич­ния "ченълинг" акцент? Как е възможно това без някакво групово споразумение, наръчник по ченълинг или гло­бален буквар? Ако се имитират едни други, тогава кой кого имитира? Странно, нали?

Дж. З, обясни явлението преди години. Особеността се дължи на "акцента на Духа", който използва гласните струни на човешкото тяло. Дали мога да го докажа? Не. Но ще цитирам един диалог от "Контакт", филмът по книгата на доктор Сейгън.

"Ти обичаш ли твоя баща?" [пита свещеникът]

"Естествено." [отговаря ученият]

"Докажи го." [мълчание]

Нематериалните ценности, като любовта, вярата, духовното чувство, завистта, гнева и дори Бог, не могат да бъдат вкарани в същия калъп на доказателството, който е разработен от хората за познатите елементи и поведение на материята. Преди да завършим тази дис­кусия, бих искал да ви покажа как неуловимото става по-осезаемо от всякога! Да се върнем на Дж. Найт.

Дали заради книгата на д-р Сейгън, или просто защото му е дошло времето, Дж. Найт подема кампания, целяща да докаже научно протичащите в тялото й про­мени, когато канализира Рамта в състояние на извънтелесно преживяване. Едно периодично списание отрази тези усилия и откритията породиха повече въпроси, от­колкото отговори! Дали настъпват промени? Естестве­но! Какви са биологичните последствия от "сливането с Духа"? Кое е нормално? Какво трябва да очакваме да видим? Каквито и да са отговорите, НАМЕРЕНИЕТО на госпожа Найт беше да покаже, че при ченълинг в тялото й настъпват реални промени! Убеден съм, че тази тема няма да спре дотук. Между другото, тя покани истински лекари, а не свои ню ейдж приятели (искаше ми се да го спомена).

Аз направих нещо подобно, макар и не научно. Цитирам го само за сравнение. Моят ченълинг е съзна­телен, без да напускам тялото си, но знам, че протичат физиологически промени, тъй като ги усещам. Помолих един екип от компетентни аурични фотографи да прове­дем изпитание. Някои хора смятат ауричната фотогра­фия за несериозна, но аз реших, че независимо от засне­тото, този тест поне щеше да покаже дали нещо в мен се променяше по време на ченълинг. Дори да не е ауричен, този фотографски метод е нещо друго - ако се устано­веше промяна в онова, което се "виждаше" и измерваше, това щеше да ми даде материал за размисъл. Направиха ми две снимки в интервал от пет минути. Едната беше извън ченълинг другата непосредствено след появява­нето на Крион. И на двете снимки седях неподвижно на стола. Снимките бяха коренно различни! Публикувах ги в брой 6 на списание Крион, за да ги видят всички. Случващото се беше фотографирано и не подлежеше на съмнение. Извън ченълинга бях заобиколен от различни цветове, които се промениха напълно в един плътен цвят в момента, когато започвах да канализирам Крион.

В своята книга доктор Сейгън ни дава "набор от указания за разкриване на измами". Идеята е, че ако приложите съответните указания към онова, което про­учвате, ще получите категоричен отговор за истинността на изучаваното явление или хипотеза. Както може да се очаква, наборът представлява инструкции за правилно, логично разрешаване на проблеми, водещи до солидно, емпирично доказване на теорията или идеята. За учения всичко друго е подозрително и спада в категорията на необоснованите спекулации. Предполагам, че ако искате да докажете някой принцип като гравитацията или как действа нещо, което не се поддава на тестване, инструк­циите са много полезни. Аз самият опитах. Приложих логичните стъпки от инструкциите към любовта и нищо не се получи! Охо, явно любовта е измишльотина. След това ги приложих към моята вяра в Бог. Тя също не издържа на изпитанието. Накрая ги приложих към съ­ществуването на Бог. Отново провал. Значи и Бог е измислица, така ли? Това е слабата страна на теорията на Сейгън. Според мен тук той отново е искал да докаже съществуването на Бог, но не е успял като първокласен учен.

Ако Бог е измислица, то 60 % от населението на Земята е измамено! Какво става? Нима инструкциите са некадърни? Всъщност те са много приложими за физи­ческите неща и логичното мислене, но когато ги прила­гате към концепции, дори такива, които приемаме и изживяваме ежедневно (като любовната страст, напри­мер), не вършат работа! Затова смятам, че наборът е непълен - не дефектен - а просто непълен. Не съм аз човекът, който ще подсигури протокола с допълненията на този набор, тъй като не съм учен, но бих искал да ви дам установения от учените липсващ елемент. Преди това обаче ви предлагам резюме на набора от инструк­ции на Сейгън.

Да: (Всички трябва да са налице.)

1. Да се предостави независимо потвърждение на фактите.

2. Да се проведе обстоен дебат върху доказателст­вата от информирани събеседници.

3. Да се представи повече от една хипотеза. Какво друго може да бъде това?

4. Не се пристрастявайте към оригиналната хипоте­за. Това създава стереотипи.

5. Измервайте. Не бива да боравите с неясни кате­гории. Намерете неща, които могат да бъдат из­мерени.

6. Проверете дали всяка брънка във веригата на хипотезата е солидна.

7. Бръсначът на Окъм - колкото по-просто, толко­ва по-добре. Повечето отговори спадат към един по-прост сценарий, когато бъдат напълно дока­зани.

8. Проверете дали хипотезата може да бъде фалши­фицирана. "Предположенията, които не могат да бъдат тествани и фалшифицирани, нищо не стру­ват." Ако имате доказателство, позволете на дру­гите да проведат същите експерименти, за да го проверят.

Не: (Предимно техники на спора и логичното мис­лене - не съм ги изброил всичките.)

1. Не нападайте опонента (колкото и да са странни идеите му).

2. Недейте да спорите като се доверявате на авто­ритет, който не може да бъде доказан. (Например, върнете този президент в офиса, понеже има таен начин да намества бюджета - който не може да бъде разкрит веднага, или доверете се на Бог по този въпрос. Той знае някои неща по-добре от вас.)

3. Недейте да изхождате от негативна нагласа. (Например, признайте този човек за виновен, иначе ще подтикне и другите към убийство.)

4. Не се поддавайте на невежеството. (Например, няма доказателства, че НЛО не ни посещават, следователно трябва да съществуват.) Доказване­то, че нещо НЕ се случва не доказва, че го ИМА Липсата на доказателства не е доказателство.

5. Не използвайте "специални пледоарии". (Напри­мер, не можете да разберете това, понеже Божиите пътища са неведоми.)

6. Не просете въпроса, не предполагайте отговора. Това е твърдение в спора, което доказва чрез многословие. (Например, въведете смъртна присъда - това ще намали броя на престъпленията.)

7. Не излагайте само благоприятните обстоятелства - като броите успехите и подминавате неуспехите.

8. Не използвайте дребна база данни за доказване на нещо.

9. Не тълкувайте повратно сложни статистически' данни.

10, Не проявявайте непоследователност.

11. Не бъдете нелогични (поп sequitur - на латински означава непоследователност).

Както заявих по-рано в тази книга, аз вярвам, че науката пропуска един жизненоважен елемент в смеси­цата от своите енергийни реалности. Вярвам, че липсва­щият елемент е човешкото съзнание. Защото човешкото съзнание притежава енергия! (След малко ще се върна на този въпрос.) Енергията и силата не съществуват безпричинно. Независимо дали най-малката частица от атома или черната дупка, енергията си има своите процеси. Там, където се генерира доказуема енергия, наука­та търси наличие на физически градивни процеси. Пос­ледователната (не хаотична) енергия подсказва за про­цес на създаване на стройна енергия. Тази енергия се генерира или се предава, или се доставя от някои проце­си - дори да я наричаме просто физика или "начина, по който стават нещата".

Гравитацията е добър пример. Понеже знаем къде да я търсим и понеже ни заобикаля отвсякъде, наборът за разкриване на измами лесно доказва, че гравитацията съществува (не е измишльотина). Какво обаче представ­лява гравитацията? Засега никой учен не знае това, а точният механизъм, който я поражда, все още е хипотеза. Въпрос: Вие ВЯРВАТЕ ЛИ в гравитацията, или просто ЗНАЕТЕ, че гравитацията съществува? Да вярваш в нещо предполага много повече от това просто да приз­наваш съществуването му. Въпреки че засега не позна­ваме процеса, който поражда гравитацията, тя се приема за реална (естествено). Признава се, че гравитацията не се ПРИЧИНЯВА от масата. Гравитацията е резултат на някакъв физически механизъм, който е свързан с масата (вероятно от неуловимия гравитон, но това е тема за друга книга). Макар да не я разбираме, ние я приемаме като "така стават нещата", тъй като е навсякъде около нас и съвсем обикновена (като любовта, например). До­казването на съществуването на гравитацията с този комплект е съвсем лесно. Хипотезата е, че онова, което я предизвиква, обаче, не отговаря на изисквания на Сейгьн! Никакво логично мислене и внимателно изследване не може да потвърди и докаже процеса. Измишльотина ли е гравитацията? Не. А само хипотезата за нейните причини. Но все пак аз ВЯРВАМ в гравитацията, макар че не знам какво я причинява. Все пак ВЯРВАМ в начина, по който тя действа, макар да не знам как точно.

Съгласен съм, че Бог и любовта са основани на същия принцип. Те съществуват и се виждат от всички, но не могат да издържат теста за механизма на действието си. Каквито и доказателства да представя, няма да променя този факт. Мога обаче да предложа известно доказателство за съществуването на енергията на чо­вешкото съзнание. Това е добро начало. Може би това е любовта? Каквото и да представлява, тя е реална! Ако съумея да демонстрирам, че има реално замислена (раз­работена) енергия на човешкото съзнание, не е ли логич­но ли да я приемем за играч на сцената на науката за реалната енергия (тоест в "начина, по който стават не­щата")? Хайде да потърсим реална наука (документира­на от експерименти и източници, която доктор Сейгън би включил в тестовете си) във връзка с човешкото съзнание. Да докажем, че излъчва измерима енергия, че въздейства на познатите елементи около него и че се проявява последователно - изражение, което може да се повтаря отново и отново по контролиран научен начин. Това ще я извади от сферата на предположенията, нали? Вероятно след време ще можем да направим още по­смела крачка и да подходим по същия начин към лю­бовта?

Първо, иде ми да се надсмея над тезата, която ще изложа след малко. Съществуват определени силни емо­ции, чиято енергия е несъмнена за всеки човек. Подобно на гравитацията, тя ни заобикаля отвсякъде, но тук ние се опитваме да я вкараме в някаква тясна експеримен­тална матрица (изработена от хората), така че да можем да "докажем", че съществува, след което да проучим механизмите й - такава е логичната или научната мисъл. Все едно да използваш методите на логиката, за да докажеш, че навън вали дъжд. Някои от нас предпочитат да нарушат протокола и просто да отворят прозореца и да погледнат навън.

Случвало ли ви се е да преживявате голяма скръб? Можете ли дори за миг да отречете огромната енергия на този процес? Как бихте реагирали, ако както седите потънали в мъка, изгубили всякакво човешко желание за живот, с поразени телесни функции, някой ви помолеше да докажете, че тялото ви излъчва някакъв вид енергия (сигурно ще го ударите с юмрук в лицето)? Макар да е крайно ненаучно за целта на тази дискусия, държа да ви кажа, че за екстрасенса този човек е като маяк сред тълпата - лесно различим поради драматичната енергия около него. Между другото, същото важи за яростта.

Случвало ли ви се е да се влюбите силно? Ако искате вярвайте, но тези две енергии на човешкото съзнание имат сходно въздействие върху вас. Тялото ви престава да функционира както трябва и вие се откъсвате от всичко, което познавате като "реално". В това състояние вие излъчвате мощна енергия, която е доловима за всич­ко и всички със съответната антена... за да я видят. За екстрасенса вие буквално сияете (знам, че звучи крайно ненаучно)!

Нима има човек, който може да отрече енергията на тези неща? Ами Божията любов? Милиарди хора по света я усещат на клетъчно ниво и откликват на нея. Те боготворят, празнуват, молят и танцуват благодарение на енергията, която изпитват по отношение на Божията любов. Те усещат обратната връзка и разказват за чудеса - благодарение на това високозаредено енергийно ка­чество. Нима е измислица?

Ние нямаме никаква представа за научния механи­зъм зад енергията на човешкото съзнание, но всички я виждаме. За разлика от гравитацията, обаче, тя не се вмества в параметрите на измеримите физически земни явления. Сега не е моментът да преразглеждам един от моите основни принципи (както съм споменавал в дру­гите книги), но ще спомена набързо за новите читатели, че фактът, че не можем да измерим дадено нещо не означава, че то не съществува! Радио вълните съществу­вали ли са в космоса, преди да започнем да ги измерва­ме? Да, но не сме можели да ги докажем. Преди 100 години наборът от инструкции за разкриване на измиш­льотини на доктор Сейгън щеше да заключи, че са много съмнителни. Измислица - или реалност? В момента аз смятам, че от космоса бликат много други енергии, за които нямаме представа. Те също не отговарят на изис­кванията на набора от инструкции за разкриване на измишльотини, понеже способността да ги измерим и разберем все още не е осъзната и не е част от нашата реалност.

Подобно на теста за интелигентност (който измер­ва само онова, което може да определи тестът за ин­телигентност - а не действителния интелект), наборът от инструкции за разкриване на измишльотини на д-р Сейгън може да докаже единствено позицията на своя създател - предубедена концепция какво представлява актуалната измишльотина. Би било интересно да я пре­гледаме отново след 100 години и да видим колко от днешните измишльотини са доказани като реална наука благодарение на нови открития.

Аз си поставих за цел поне да покажа, че човешкото съзнание може да бъде измерено - или вероятно преда­вано. Предполагах, че съвременната наука би трябвало да бъде в състояние да го направи. Къде да потърся тези неща? Тогава установих, че молбата ми е отчасти удов­летворена и то от един работник в новата епоха! В книгата си Тhe Light Worker’s Way (Hay House, 1997), д-р Дорийн Върчю е посветила няколко глави на тази тема. Всъщност нейната книга разглежда проблема в дълбо­чина, затова ви я препоръчвам горещо. Аз си я купих само за справка, но я изчетох цялата. Информацията не е суха, а много вълнуваща.

Д-р Върчю ми позволи да я цитирам по темата и аз ще си позволя да перефразирам част от тезата й и да посоча източниците, ползвани в книгата й. Предлагам ви само три научни дискусии (от десетките), които биха се понравили повече на подхода на д-р Сейгън.

Силата на човешката мисъл

Тъй като често говорим за гравитацията (като нещо съвсем реално и доказуемо), да видим дали има някакви позитивни емпирични доказателства, че човешкото съз­нание (нещо, което науката не смята за доказуема енер­гия) на практика може да променя гравитацията (която е съвършено доказуема като енергия).

Изследователите от университета в Принстън Ро­бърт Жан и Бренда Дън решили да проведат следния опит. В контролиран експеримент те помолили голям брой доброволци да участват в два специфични теста за материалната реакция (или липса на реакция) на човеш­ката концентрирана мисъл. В единия тест доброволците седели пред автомат, който подхвърлял монети. Помо­лили ги да се съсредоточат и да опитат да повлияят на машината, така че всички монети да падат "ези". Резул­татите показали, че мислите на хората наистина проме­нили нещата и че повечето доброволци предоставили научно убедителна насока - само със силата на мисълта си - и доста повече монети падали "ези", отколкото в опита без човешко влияние. Тестът се повторил няколко пъти, естествено. Провели и друг експеримент с 9000 мраморни топчета и машина. Тя пускала топчетата през отвор в средата, а доброволците трябвало да се концен­трират и да накарат топчетата да отиват само към външните контейнери. И тук резултатите били убедител­ни, последователни и значими. Човешката мисъл влия­ела на материята.¹⁴

Възможно ли е умовете да си влияят взаимно? Ко­гато се молите за някой (концентрирана мисъл), този човек може ли да го почувства? Ако може, това говори ли за предаване на енергия? Когато медитирате в стая с единомишленици, можете ли да съсредоточите енерги­ята с общи усилия, сякаш всички присъствали са имали някакъв синхронизиран по-голям ум?

Научните доказателства, измерването на мозъчните вълни, сърдечния пулс и емоциите на онези, върху които се концентрираме, показват, че отговорът е ДА! По същия начин измерили мозъчните вълни на хора, учас­тващи в групова медитация и помолени да се концент­рират върху едно нещо. Резултатите показали недвус­мислен синхрон в мозъчните вълни на участниците в групата!

В университета Корнъл Дарил Бърн и Чарлз Хонъртън били скептично настроени към енергията на човеш­кото съзнание. Те разработили строго контролиран екс­перимент, който просто не можел да бъде подправен, целящ да обори идеята за психичните сили. Те вярвали, че онези, които твърдели, че ги притежаващ, използвали човешки техники и хитри номера. За тяхно учудване експериментите в крайна сметка доказали, а не развен­чали съществуването на психичните сили. Въпросните сили били реални и научно доказани. Учените продъл­жили и с общо 11 експеримента между 1983 и 1989 година те променили позицията на много други учени и подели сериозна дискусия върху концепцията, че в чо­вешкия ум има енергия, която е много голяма! Излишно е да казвам, че двамата коренно променили схващанията си.

Защо цитирам всичко това? Защото се опитвам да поставя доскоро странната и несериозна тема за психич­ната сила във фокуса на реалността. Понятието психич­на сила може да засяда в ума ви поради вашата логична обусловеност, тъй като твърде дълго е било част от езика на хора, смятани най-малкото за странни. Затова пред­лагам да използваме термина енергия на човешкото съзнание. Той е по-точен.

В тези изследвания се доказало, че човешкото съз­нание може да променя физиката. Това не просто пре­дизвиква "набора от инструкции на Сейгън", но подкре­пя основната идея на Крион, заявена още през 1989 г. Не е логично да игнорираме тази енергия и да разчитаме на всемогъщ набор от инструкции без нея. Знам, че в бъде­ще все някой с по-голям авторитет от мен ще допълни тези инструкции. Тогава ще можем да "докажем", че любовта е реална! С тези думи искам да приключа темата за Карл Сейгън и да премина към нещо пряко свързано с човешкото мислене и просветление, но далеч по-значимо в обсега на нашата планетна промяна и насочено към метафизичните читатели на тази книга.