Смущения през перименопаузата
В живота на жената между 45 и 50 години, а понякога и на по-младата жена, настъпва момент, когато дейността на застаряващите яйчници започва да отслабва и те вече не могат да изпълняват коректно функцията си. Овулацията става нередовна, а месечният цикъл на жената - напълно непредсказуем.
Заедно с израждането на яйчниците се наблюдава и влошено секретиране на хормони. Отначало организмът намалява или прекратява производството на прогестерон, като все още отделя естрогени. Липсата на единия хормон и наличието на другия водят до хиперестрогения, която се проявява със специфични и лесно доловими симптоми:
- подуване и напрегнатост на гърдите, съпътствани понякога с поява на мастози - болезнени топчета в гръдните жлези;
- подуване и напрегнатост на корема;
- признаци за задържане на вода в организма, придружени от увеличаване на телесното тегло;
- свръхотделяне на цервикална слуз и оттам - поява на безцветно и неинфекциозно вагинално течение;
- промяна в обичайното настроение на жената, изразяваща се с прекомерна нервност, свръхактивност, раздразнителност, безсъние и понякога необичайно голям сексуален глад.
Лечение на перименопаузата
През този период трябва да се внесе отвън това, което яйчникът вече яе отделя по естествен път. Така че предпочитаното лекарство ще бъде прогестеронът.
Лечението е лесно: прогестеронът се приема във вид на хапчета в продължение на 10 дни всеки месец - от 15-ия до 25-ия ден на цикъла; той се понася добре от организма и помага за сякаш чудодейното изчезване на смущенията, дължащи се на липсата на този хормон. Приемането на прогестерон продължава до окончателното спиране на менструацията, когато бива заменено с хормонално лечение на менопаузата.
Ако жената пие противозачатъчни таблетки, които всеки месец й осигуряват минимални дози естрогени и прогестерон, тя преживява по-леко периода на хормонално нерав-новесие. Затова, когато анализът на кръвта и кръвното налягане на жената са задоволителни, в неин интерес е да продължава да приема противозачатъчни таблетки до настъпването на менопаузата.
През този период жената не бива да се отказва от противозачатъчните средства, каквито и да са те, защото, макар овулацията й да е ставала своенравна, рискът от забременяване съвсем не е изчезнал... Лечението с прогестерон през перименопаузата няма контрацептивни свойства, а и не това е целта на провеждането му.
Същинска менопауза
Менопаузата е доста кратък период, тъй като обхваща само прехода от нарушеното функциониране на яйчниците до пълното им излизане от строя, изразяващо се с изчезване на менструацията. Тя е тясната врата, през която жените трябва задължително да преминат, за да се разделяте ерата на младостта и на възпроизвеждането и да навлязат във времето на третата възраст и на физическото безплодие.
След края на хормоналния си живот жената живее още 20-30 години без хормони и без благотворното им влияние върху цялото тяло. Щом яйчниците спрат да функционират, вече няма връщане назад: без естрогени и без прогестерон няма месечен цикъл, нито менструация.
ь продължение на няколко месеца или години д между 2 и 5 години) организмът ще реагира бурно на тази промяна, като ще се опита да запази обичайното си състояние по други начини. Особено ще се постарае хипофизата, от която е зависело всеки месец отделянето на фоли-кулотстимулиращи и лутеинизиращи хормони. Тя ще продължи да дава команди, разстройващи дейността на хи-поталамуса, а оттам и на терморегулиращата система. Смущенията, причинени от настъпването на менопаузата, са много специфични и добре познати на жените между 50 и 55 години (с изключение на 20-30% от тях). Става дума за:
- ' - s
Топли вълни
Те обливат жената независимо кога и къде. Лицето й изведнъж почервенява, по челото й избива пот, гримът й се размазва и тя е истински - и много неприятно - изненадана от номера, който й играе тялото й. Този симптом се проявява с различна сила при различните жени.- някои изобщо нямат топли вълни, а други направо не смеят да се появят на публично място!
Безсъние .
Смущенията в съня са една от класическите прояви на менопаузата. Жената трудно заспива, а през нощта рязко се събужда, обзета от паника и обляна в пот.
Напълняване
Започнало да се проявява още при 45-годишната жена, то се затвърждава, когато тя наближи или леко надхвърли петдесетте. Половината от жените наддават с 3 до 6 кила в периода между перименопаузата и същинската менопауза. Това е обяснимо - знаем, че центровете на апетита и на заси-щането са разположени в близост до хипоталамуса-жлезата, подложена на най-големи сътресения между началото и края на менопаузата.
Промени в характера и депресия .
Много жени изпадат в депресия и губят присъщия си порив за живот. Започват бързо да се изморяват и да се чувстват претоварени от същите задачи, които преди са изпълнявали с лекота.
Към това се прибавя и забравянето, което отначало е избирателно и се отнася до имената и презимената, а впоследствие се разпростира и върху неотдавнашни събития и факти.
Последици от пълното отсъствие на хормони
Вагиналаа сухота
Влияещите се от действието на хормоните влагалищни секрети намаляват дотолкова, че овлажняването на ваги-ната вече не е осигурено и половият акт може да стане болезнен, дори невъзможен (в такъв случай е наложително жената да използва гелове и кремове). Но дали и сексуалното желание, появило се през юношеството с нахлуването на хормоните, няма постепенно да отлети?
Яйчниците вече не функционират, матката се смалява, вулвата и ват ината също регресират, дори галенето на кли-тора може да стане непоносимо.
Половият акт се превръща в задължение към партньора, който продължава понякога до доста напреднала възраст да изпитва удоволствие от секса... Тогава в семейната двойка възниква проблем - сексът вече не играе ролята на физическо сливане и мъжът и жената сеотчуждават един от друг.
Учудващо е, че жените си затварят очите за този проблем, вместо да го предвидят и да му намерят своевременно решение чрез естрогенно-прогестеронно лечение...
Естрогенно-прогестеронно лечение
То се състои в приемане на липсващите у жената хормони, които спомагат да се възстанови месечният й цикъл.
Лечението може да започне в момента, когато е налице .явен спад на хормоните (спиране на менструацията), или след лабораторно изследване на съдържанието на естроге-ни, чиято доказана липса потвърждава диагнозата за насть-пила менопауза.
Предварително обаче трябва да се направят няколко ос-номк прегледи: мамография, анализ на кръвта (холесте-
рол, триглицериди и т. н.) и измерване на кръвното налягане.
В случаите на свръхнапрегнатост, високо ниво на лшш-ди, диабет, разширени вени може да се приложи заместващо хормонално лечение, при условие че успоредно с него се лекува и нарушената обмяна на веществата.
Лечението е просто, но през първите месеци трябва да се прилага под лекарско наблюдение.
В продължение на 20-25 дни жената приема естрогени, към които от десетия ден нататък се добавя и прогесте-рон, тъй като, както си спомняте, той се намесва през втората част от женския цикъл. След това серията се прекъсва за няколко дни с оглед евентуалното идване на менструацията.
Вече видяхме, че естрогените и прогестеронът позволяват на маточната лигавица да се възстанови след менструация. При въпросното лечение процентът на получените хормони е безкрайно по-нисък от естествения и възстановяването на ендометриума ще бъде незначително, но все пак достатъчно, за да ви върне МЕНСТРУАЦИЯТА! Тя ще бъде слаба и съвсем краткотрайна, но не бива да забравяте за нея, преди да тръгнете да пътувате за някъде.
Трябва също да правите разлика между заместващото лечение с естествени хормони и противозачатъчната таблетка (съдържаща синтетични хормонални продукти), чието предназначение е да блокира овулацията, което не е целта ни, тъй като овулация вече няма.
Предписаният през втората част от лечението прогесте-рон е абсолютно необходим, за да се избегнат рисковете от хиперестрогення (и в частност от канцерогизиране на маточната лигавица и на гръдната жлеза).
НО ХОРМОНИТЕ ВДЪХВАТ СТРАХ...
Предписвайки хормони, които вече не се отделят естествено от женския организъм, гинеколожките -а и много гинеколози - се страхуват да не бъдат наказани за желанието си да заобиколят законите на природата... А нима ракът ие е най-лошото наказание? И ето че немалко лекари, привърженици на аксиомата „да оставим природата да си върши работата", размахват плашилото на рака, за да разколебаят пациентките си да се подложат на хормонално лечение.
Всъщност рискът от рак се преценява редовно и някои противопоказания винаги се взимат под внимание, като например предишни заболявания от флебит или от белодробна емболия.
А резултатите от заместващото лечение са наистина впечатляващи: изчезват топлите вълни и нощните изпотявания, общото състояние на жената значително се подобрява, а кохортата от физически и психически смущения (в частност депресивното й състояние) бие отбой само след един-два месеца.
Тук следва да добавим, че жената, претърпяла на каквато и да е възраст пълна хистеректомия (премахване на матката и яйчниците), е в същото положение като навлезлите в менопауза свои посестрими и че трябва да се подложи на същото лечение. Ако обаче са отстранили матката, но не и яйчниците й, менопаузата й ще настъпи в естественото си време.
Остеопороза
Тя заслужава да й отделим специално място, защото представлява настъпваща след менопаузата загуба на костна тъкан, която води до присъщите за възрастните жени деформации на гръбнака. Остеопорозата е и една от причините за многобройните счупвания на костите, сред които прословутата „фрактура на шийката на бедрената кост". До тях се стига след някое злополучно падане на жената, чиито кости са станали много крехки.
Резултатите от естрогенно-прогестеронното лечение, получени само при тази болест, която обезформя жените още на 70 години, сами по себе си са достатъчен аргумент в полза на предписването му.
Лечението трябва да започне веднага щом се установи настъпването на същинската менопауза и няма никакво основание да бъде спряно, ако се провежда под редовен лекарски контрол.
Дългогодишното хормонално лечение позволява да се предотврати развитието на остеопорозата и на другите симптоми на менопаузата (повяхваща кожа, оредяващи коси, вагинална сухота и т. н.).
Заключителен диалог ХОРМОНИТЕ И НЕСЬЗНАВАНОТО У ЖЕНАТА
Гинеколожката: За мен хормоните играят решаваща роля в женския живот, Защото доброто общо състояние на жената се основава на хормоналното равновесие. Когато то е нарушено, се появяват физически смущения: жената, която отделя прекалено много или пък недостатъчно хормони, губи доброто си равновесие.
Очевидно е, че жените са зависими от циклите на два хормона, докато мъжете през целия си живот се намират под въздействието на един-единствен хормон - тестостеро-на, който ги придружава от петнайсетата до шейсетата или осемдесетата им година, като постоянно ги тонизира.
В повечето случаи процентът на тестостерона намалява бавно и равномерно, както и либидото... Докато спадът на хормоните при жената след настъпването на менопаузата е бърз и окончателен.
Хормоналният живот на жената е представен нагледно на долната схема.
Психоаналитичката: Макар кривата на хормоните да е неправилна, двата хормона действат задружно, появяват се и изчезват заедно през живота на жената. Този факт е лесно установим. Не така стои въпросът с несъзнаваното (смята се, че то се заражда ш utero - още в утробата...), както и със съзнаваното, което се изгражда постепенно, от първия ден до петата-шестата година на човека. Дали пък не можем да начертаем кривата на несъзнаваното, тоест на това, което не се вижда? Няма да бъда нито първата, нито единствената психоаналитичка, която ще се опита да материализира в конкретна форма една невидима действителност - нали точно това се е стремял да направи Фройд с различните си то* пици1 и Лакан с херметичните си формули... Ако не сте разбрали нищо от Лакановата формула на Несъзнаваното -
може би ще имате повече късмет с начертаната от мен крива.
Трябва обаче да сте. наясно, че всяка формулировка, отнасяща се до една толкова тайна област, каквато е човешката душа, може да бъде само интуитивна. Ако искам да навляза по-дълбоко в разбирането на онова, което става в глъбините на човешкото същество, ще ми се наложи да приема да бъда неразбрана като Фройд или критикувана като Лакан. Всеки психоаналитик, опитващ се да изобрази невидимото, поема риск, но ни помага поне малко да се доближим до истината за човека...
несъзнаваното на човека се заражда много преди поява-та му на белия свят, тъй като се смята, че т utero детето вече е повлияно от афективната и социалната среда, в която живее майка му. Кривата на несъзнаваното започва от най-високата точка, до която някога може да достигне, понеже раждащото се дете не съзнава нищо, не знае нито къде се намира, нито къде отива... То разпознава единствено гласовете на родителите си, всичко останало му е напълно непознато: новите усещания на тялото, сблъскващо се с праз? ното пространство и с тегловността, шумовете, миризмите и светлините, които достигат до него директно. Единственият му познат шум изглежда е туптенето на сърцето на майката, което е чувало в продължение на девет месеца; затова се успокоява, когато го положат голо до голата му майка.
През първите дни от живота си бебето спи през по-голямата част от денонощието, тоест връща се в продължение на около двайсет часа (от двайсет и четири възможни) към предишното си несъзнателно състояние. Буди се само за да запълни чрез сученето някакво вътрешно усещане за неза-доволеност, без да знае, че това е гладът...
Детето изпитва глад, но НЕ ЗНАЕ какво му е - оттам тръгваме всички ние, човешките същества Постепенно, през първите пет години от живота ни, се научаваме да изричаме думи и да правим знаци, за да изразим това, което искаме, най-напред от Другия, после от всички останали... Учението и културата ще ни помогнат да оценим заобикалящите ни богатства, да означим света с думи, за да си осигурим власт над него.
Първоначалното несъзнавано, което не може нито да се формулира, нито да се види, малко по малко отстъпва място на съзнаваното с неговите думи, образи, знаци. Започва промяна, която никога не свършва... Ние постоянно се променяме, опитвайки се да се приспособим към реалността. А реалността ни носи само фрустрация, ако на командния пост стои несъзнаваното! Затова колкото повече осъзнаваме какво представляваме, толкова по-леко живеем.
Всеки от нас живее на две нива: добре организираното и видимо логично ниво на съзнаваното и много по-малко логичното и извънредно по-прикрито ниво на несъзнаваното.
наваното; в противен случай вземат връх неврозата и неспособността ни да се приспособим към реалното.
А какво става с третото действащо лице - хормоните? Горната таблица ясно показва, че те са свързани с несъзна-ваното и че заедно с него достигат връхната си точка в три периода от живота на жената: юношеството, бременността и менопаузата. През тези периоди несъзнаваното на жената направо подлудява, макар съзнателно тя да ЗНАЕ какво я очаква. Големият проблем е как го приема вътрешно и ако го приема зле, какво правят тялото и жлезите й, отделящи хормони? Оттук започват психосоматичните смущения и много от женските болести...
Но ако хормоните не избликнат в определен момент от живота на момиченцето, превръщайки тялото му в женско, как тогава положителното „искам да бъда жена" би победило отрицателното „не искам да бъда жена като нея"?
Без помощта на хормоните би ли могла борбата между съзнавано и несъзнавано да стигне до такъв реалистичен и конструктивен проект като двойката, детето или семейството? Това е последният въпрос, който повдига настоящата книга: накланят ли женските хормони везните на момичето към онова, което му е „желала" от самото начало неговата Майка?
Сподели с приятели: |