Евини дъщери – психология и сексуалност на жената Кристиан Оливие

В живота на жената между 45 и 50 години, а понякога и на по-младата жена, настъпва момент, когато дейността на застаряващите яйчници започва да отслабва и те вече не могат да изпълняват коректно функцията си. Овулацията става нередовна, а месечният цикъл на жената - напълно непредсказуем.

Заедно с израждането на яйчниците се наблюдава и вло­шено секретиране на хормони. Отначало организмът нама­лява или прекратява производството на прогестерон, като все още отделя естрогени. Липсата на единия хормон и на­личието на другия водят до хиперестрогения, която се про­явява със специфични и лесно доловими симптоми:

- подуване и напрегнатост на гърдите, съпътствани поня­кога с поява на мастози - болезнени топчета в гръдните жлези;

- подуване и напрегнатост на корема;

- признаци за задържане на вода в организма, придруже­ни от увеличаване на телесното тегло;

- свръхотделяне на цервикална слуз и оттам - поява на безцветно и неинфекциозно вагинално течение;

- промяна в обичайното настроение на жената, изразява­ща се с прекомерна нервност, свръхактивност, раздразни­телност, безсъние и понякога необичайно голям сексуален глад.

През този период трябва да се внесе отвън това, което яйчникът вече яе отделя по естествен път. Така че предпо­читаното лекарство ще бъде прогестеронът.

Лечението е лесно: прогестеронът се приема във вид на хап­чета в продължение на 10 дни всеки месец - от 15-ия до 25-ия ден на цикъла; той се понася добре от организма и помага за сякаш чудодейното изчезване на смущенията, дължащи се на липсата на този хормон. Приемането на прогестерон продъл­жава до окончателното спиране на менструацията, когато би­ва заменено с хормонално лечение на менопаузата.

Ако жената пие противозачатъчни таблетки, които все­ки месец й осигуряват минимални дози естрогени и прогес­терон, тя преживява по-леко периода на хормонално нерав-новесие. Затова, когато анализът на кръвта и кръвното на­лягане на жената са задоволителни, в неин интерес е да про­дължава да приема противозачатъчни таблетки до настъп­ването на менопаузата.

През този период жената не бива да се отказва от проти­возачатъчните средства, каквито и да са те, защото, макар овулацията й да е ставала своенравна, рискът от забреме­няване съвсем не е изчезнал... Лечението с прогестерон през перименопаузата няма контрацептивни свойства, а и не то­ва е целта на провеждането му.

Същинска менопауза

Менопаузата е доста кратък период, тъй като обхваща само прехода от нарушеното функциониране на яйчниците до пълното им излизане от строя, изразяващо се с изчезва­не на менструацията. Тя е тясната врата, през която жените трябва задължително да преминат, за да се разделяте ерата на младостта и на възпроизвеждането и да навлязат във вре­мето на третата възраст и на физическото безплодие.

След края на хормоналния си живот жената живее още 20-30 години без хормони и без благотворното им влияние върху цялото тяло. Щом яйчниците спрат да функционират, вече няма връщане назад: без естрогени и без прогестерон няма месечен цикъл, нито менструация.

ь продължение на няколко месеца или години д между 2 и 5 години) организмът ще реагира бурно на тази про­мяна, като ще се опита да запази обичайното си състоя­ние по други начини. Особено ще се постарае хипофиза­та, от която е зависело всеки месец отделянето на фоли-кулотстимулиращи и лутеинизиращи хормони. Тя ще про­дължи да дава команди, разстройващи дейността на хи-поталамуса, а оттам и на терморегулиращата система. Смущенията, причинени от настъпването на менопауза­та, са много специфични и добре познати на жените меж­ду 50 и 55 години (с изключение на 20-30% от тях). Става дума за:

- ' - s

Топли вълни

Те обливат жената независимо кога и къде. Лицето й из­веднъж почервенява, по челото й избива пот, гримът й се размазва и тя е истински - и много неприятно - изненадана от номера, който й играе тялото й. Този симптом се проявя­ва с различна сила при различните жени.- някои изобщо нямат топли вълни, а други направо не смеят да се появят на публично място!

Смущенията в съня са една от класическите прояви на менопаузата. Жената трудно заспива, а през нощта рязко се събужда, обзета от паника и обляна в пот.

Започнало да се проявява още при 45-годишната жена, то се затвърждава, когато тя наближи или леко надхвърли пет­десетте. Половината от жените наддават с 3 до 6 кила в пе­риода между перименопаузата и същинската менопауза. То­ва е обяснимо - знаем, че центровете на апетита и на заси-щането са разположени в близост до хипоталамуса-жлеза­та, подложена на най-големи сътресения между началото и края на менопаузата.

Промени в характера и депресия .

Много жени изпадат в депресия и губят присъщия си по­рив за живот. Започват бързо да се изморяват и да се чувстват претоварени от същите задачи, които преди са изпъл­нявали с лекота.

Към това се прибавя и забравянето, което отначало е избирателно и се отнася до имената и презимената, а впо­следствие се разпростира и върху неотдавнашни събития и факти.

Последици от пълното отсъствие на хормони

Вагиналаа сухота

Влияещите се от действието на хормоните влагалищни секрети намаляват дотолкова, че овлажняването на ваги-ната вече не е осигурено и половият акт може да стане бо­лезнен, дори невъзможен (в такъв случай е наложително жената да използва гелове и кремове). Но дали и сексуал­ното желание, появило се през юношеството с нахлуването на хормоните, няма постепенно да отлети?

Яйчниците вече не функционират, матката се смалява, вулвата и ват ината също регресират, дори галенето на кли-тора може да стане непоносимо.

Половият акт се превръща в задължение към партньора, който продължава понякога до доста напреднала възраст да изпитва удоволствие от секса... Тогава в семейната двой­ка възниква проблем - сексът вече не играе ролята на физи­ческо сливане и мъжът и жената сеотчуждават един от друг.

Учудващо е, че жените си затварят очите за този проб­лем, вместо да го предвидят и да му намерят своевременно решение чрез естрогенно-прогестеронно лечение...

Естрогенно-прогестеронно лечение

То се състои в приемане на липсващите у жената хормо­ни, които спомагат да се възстанови месечният й цикъл.

Лечението може да започне в момента, когато е налице .явен спад на хормоните (спиране на менструацията), или след лабораторно изследване на съдържанието на естроге-ни, чиято доказана липса потвърждава диагнозата за насть-пила менопауза.

Предварително обаче трябва да се направят няколко ос-номк прегледи: мамография, анализ на кръвта (холесте-

рол, триглицериди и т. н.) и измерване на кръвното наля­гане.

В случаите на свръхнапрегнатост, високо ниво на лшш-ди, диабет, разширени вени може да се приложи замества­що хормонално лечение, при условие че успоредно с него се лекува и нарушената обмяна на веществата.

Лечението е просто, но през първите месеци трябва да се прилага под лекарско наблюдение.

В продължение на 20-25 дни жената приема естрогени, към които от десетия ден нататък се добавя и прогесте-рон, тъй като, както си спомняте, той се намесва през вто­рата част от женския цикъл. След това серията се прекъс­ва за няколко дни с оглед евентуалното идване на менст­руацията.

Вече видяхме, че естрогените и прогестеронът позволя­ват на маточната лигавица да се възстанови след менструа­ция. При въпросното лечение процентът на получените хор­мони е безкрайно по-нисък от естествения и възстановява­нето на ендометриума ще бъде незначително, но все пак достатъчно, за да ви върне МЕНСТРУАЦИЯТА! Тя ще бъ­де слаба и съвсем краткотрайна, но не бива да забравяте за нея, преди да тръгнете да пътувате за някъде.

Трябва също да правите разлика между заместващото ле­чение с естествени хормони и противозачатъчната таблет­ка (съдържаща синтетични хормонални продукти), чието предназначение е да блокира овулацията, което не е целта ни, тъй като овулация вече няма.

Предписаният през втората част от лечението прогесте-рон е абсолютно необходим, за да се избегнат рисковете от хиперестрогення (и в частност от канцерогизиране на ма­точната лигавица и на гръдната жлеза).

НО ХОРМОНИТЕ ВДЪХВАТ СТРАХ...

Предписвайки хормони, които вече не се отделят естест­вено от женския организъм, гинеколожките -а и много ги­неколози - се страхуват да не бъдат наказани за желанието си да заобиколят законите на природата... А нима ракът ие е най-лошото наказание? И ето че немалко лекари, привър­женици на аксиомата „да оставим природата да си върши работата", размахват плашилото на рака, за да разколебаят пациентките си да се подложат на хормонално лечение.

Всъщност рискът от рак се преценява редовно и някои противопоказания винаги се взимат под внимание, като на­пример предишни заболявания от флебит или от белодроб­на емболия.

А резултатите от заместващото лечение са наистина впе­чатляващи: изчезват топлите вълни и нощните изпотява­ния, общото състояние на жената значително се подобрява, а кохортата от физически и психически смущения (в част­ност депресивното й състояние) бие отбой само след един-два месеца.

Тук следва да добавим, че жената, претърпяла на каква­то и да е възраст пълна хистеректомия (премахване на мат­ката и яйчниците), е в същото положение като навлезлите в менопауза свои посестрими и че трябва да се подложи на същото лечение. Ако обаче са отстранили матката, но не и яйчниците й, менопаузата й ще настъпи в естественото си време.

Тя заслужава да й отделим специално място, защото пред­ставлява настъпваща след менопаузата загуба на костна тъ­кан, която води до присъщите за възрастните жени дефор­мации на гръбнака. Остеопорозата е и една от причините за многобройните счупвания на костите, сред които прослову­тата „фрактура на шийката на бедрената кост". До тях се стига след някое злополучно падане на жената, чиито кости са станали много крехки.

Резултатите от естрогенно-прогестеронното лечение, по­лучени само при тази болест, която обезформя жените още на 70 години, сами по себе си са достатъчен аргумент в пол­за на предписването му.

Лечението трябва да започне веднага щом се установи настъпването на същинската менопауза и няма никакво ос­нование да бъде спряно, ако се провежда под редовен ле­карски контрол.

Дългогодишното хормонално лечение позволява да се предотврати развитието на остеопорозата и на другите сим­птоми на менопаузата (повяхваща кожа, оредяващи коси, вагинална сухота и т. н.).

Заключителен диалог ХОРМОНИТЕ И НЕСЬЗНАВАНОТО У ЖЕНАТА

Гинеколожката: За мен хормоните играят решаваща роля в женския живот, Защото доброто общо състояние на жената се основава на хормоналното равновесие. Когато то е нару­шено, се появяват физически смущения: жената, която от­деля прекалено много или пък недостатъчно хормони, губи доброто си равновесие.

Очевидно е, че жените са зависими от циклите на два хормона, докато мъжете през целия си живот се намират под въздействието на един-единствен хормон - тестостеро-на, който ги придружава от петнайсетата до шейсетата или осемдесетата им година, като постоянно ги тонизира.

В повечето случаи процентът на тестостерона намалява бавно и равномерно, както и либидото... Докато спадът на хормоните при жената след настъпването на менопаузата е бърз и окончателен.

Хормоналният живот на жената е представен нагледно на долната схема.

може би ще имате повече късмет с начертаната от мен кри­ва.

Трябва обаче да сте. наясно, че всяка формулировка, от­насяща се до една толкова тайна област, каквато е човеш­ката душа, може да бъде само интуитивна. Ако искам да навляза по-дълбоко в разбирането на онова, което става в глъбините на човешкото същество, ще ми се наложи да при­ема да бъда неразбрана като Фройд или критикувана като Лакан. Всеки психоаналитик, опитващ се да изобрази неви­димото, поема риск, но ни помага поне малко да се добли­жим до истината за човека...

несъзнаваното на човека се заражда много преди поява-та му на белия свят, тъй като се смята, че т utero детето вече е повлияно от афективната и социалната среда, в коя­то живее майка му. Кривата на несъзнаваното започва от най-високата точка, до която някога може да достигне, по­неже раждащото се дете не съзнава нищо, не знае нито къ­де се намира, нито къде отива... То разпознава единствено гласовете на родителите си, всичко останало му е напълно непознато: новите усещания на тялото, сблъскващо се с праз? ното пространство и с тегловността, шумовете, миризмите и светлините, които достигат до него директно. Единстве­ният му познат шум изглежда е туптенето на сърцето на майката, което е чувало в продължение на девет месеца; затова се успокоява, когато го положат голо до голата му майка.

През първите дни от живота си бебето спи през по-голя­мата част от денонощието, тоест връща се в продължение на около двайсет часа (от двайсет и четири възможни) към предишното си несъзнателно състояние. Буди се само за да запълни чрез сученето някакво вътрешно усещане за неза-доволеност, без да знае, че това е гладът...

Детето изпитва глад, но НЕ ЗНАЕ какво му е - оттам тръгваме всички ние, човешките същества Постепенно, през първите пет години от живота ни, се научаваме да изрича­ме думи и да правим знаци, за да изразим това, което иска­ме, най-напред от Другия, после от всички останали... Уче­нието и културата ще ни помогнат да оценим заобикалящи­те ни богатства, да означим света с думи, за да си осигурим власт над него.

Първоначалното несъзнавано, което не може нито да се формулира, нито да се види, малко по малко отстъпва мяс­то на съзнаваното с неговите думи, образи, знаци. Започва промяна, която никога не свършва... Ние постоянно се про­меняме, опитвайки се да се приспособим към реалността. А реалността ни носи само фрустрация, ако на командния пост стои несъзнаваното! Затова колкото повече осъзнаваме как­во представляваме, толкова по-леко живеем.

Всеки от нас живее на две нива: добре организираното и видимо логично ниво на съзнаваното и много по-малко ло­гичното и извънредно по-прикрито ниво на несъзнаваното.

наваното; в противен случай вземат връх неврозата и не­способността ни да се приспособим към реалното.

А какво става с третото действащо лице - хормоните? Горната таблица ясно показва, че те са свързани с несъзна-ваното и че заедно с него достигат връхната си точка в три периода от живота на жената: юношеството, бременността и менопаузата. През тези периоди несъзнаваното на жената направо подлудява, макар съзнателно тя да ЗНАЕ какво я очаква. Големият проблем е как го приема вътрешно и ако го приема зле, какво правят тялото и жлезите й, отделящи хормони? Оттук започват психосоматичните смущения и много от женските болести...

Но ако хормоните не избликнат в определен момент от живота на момиченцето, превръщайки тялото му в женско, как тогава положителното „искам да бъда жена" би побе­дило отрицателното „не искам да бъда жена като нея"?

Без помощта на хормоните би ли могла борбата между съзнавано и несъзнавано да стигне до такъв реалистичен и конструктивен проект като двойката, детето или семейст­вото? Това е последният въпрос, който повдига настоящата книга: накланят ли женските хормони везните на момичето към онова, което му е „желала" от самото начало неговата Майка?