Начините на блокиране не винаги са едни и същи: някои жени могат да приемат ласките до известна степен, след която всичко в тях блокира. Други се отдават на възбудата си до момента на оргазма, до който въпреки всичко не стигат, за да създадат дистанция между себе си и своя парт-
ньор. Несъзнаваното се проявява най-вече при половия акт, позволявайки на всеки от участниците в него да защити чрез тайни механизми свободата си да бъде СЪС или БЕЗ другия. Всичко това може да изглежда учудващо, но е напълно вярно, че всеки индивид, който има проблеми с постигането на оргазма, избягва сливането с другия, тъй като то му напомня за преживяна в миналото опасност. Такъв човек не се предпазва толкова от насладата, колкото от отчуждаващата сила на желанието на другия. Всяка защита от този род има дълбоки корени, които водят до ситуация, вече изживяна в детството с някой от родителите.
Тялото сякаш има история. Тя е започнала още през първите дни на общуване с родителя, който се е грижил за детето, и продължава дори в брачното ложе, тогава, когато всеки смята, че се намира много далеч от родителите си... На същото искане се дава същият отговор: трийсет години по-късно тялото продължава да се сърди... и да се инати по-дълго от главата! Ако двама партньори са имали разправия през деня, много е вероятно да претърпят фиаско в леглото вечерта дори ако искат да правят любов.
Значи ли това, че има вечери, когато тялото заема мястото на думите?
Да, след като в детството несъзнаваното и тялото са изразявали едно и също. Тук се коренят и психосоматичните смущения - човек казва с тялото си онова, което не може да изрече с думи. Това е особено валидно в сексуалните отношения - тялото се съпротивлява, когато е изразено желание, неподкрепено от признание на стойността на личността. Най-щастливи в секса са влюбените, които силно идеализират предмета на своята обич и му приписват само положителни качества. Понякога мъж и жена, които живеят заедно, се учудват, че са загубили някогашните си пориви. Истината е, че през съвместния си живот те просто са разбрали относителната стойност на всеки от двамата и са престанали да бъдат Ромео и Жулиета.
А къде е мястото на оргазма във всичко това ? Още ли да го чакаме?
Но оргазмът не представлява проблем. Когато мастур-бира, всяка жена стига бързо и лесно до него (за две-три минути според доклада на Хайт1). Оргазмът е проблем само доколкото е „искан" от другия. Когато зависи от собственото ни желание, той функционира без никакви засечки... Същото се отнася и за мъжа, който по време на полов акт може да еякулира механично, без да е получил оргазъм.
Оргазмът зависи от доверието, което любовниците изпитват един към друг. За да стигнем до него, трябва да сме прогонили всяка мисъл за съпротива (значи и за отказ), да сме отъждествили ръката на партньора ни с нашата собствена, защото кой би желал да стори на себе нещо друго освен добро? Трябва да приписваме на другия същите добри намерения и чувства, каквито сами изпитваме към себе си.. Няма нищо по-егоистично от оргазма и нищо по-алтруис-тично от това да оставим другия да ни го даде.
Неуспехът идва тогава, когато сме се наранили един друг и взаимното недоверие е нараснало: „Той не ме разбира", „Винаги ще се чувствам сама с този мъж", „Само ако знаеше какво мнение имам за него..." От такъв род са мислите, които убиват оргазма (освен в случаите на садо-мазохис-тична перверзия).
А какво ще кажете за пословичната бавност, с която жените достигат до оргазъм?
Бавното възбуждане на жените се опровергава напълно от бързината, с която те получават оргазъм при мастурба-ция. Проблемът изглежда се състои в дълбокото недоверие на жената към уменията на мъжа. Тя си мисли, че той не прави това, което би трябвало, или че не изрича думите, които би искала да чуе. Тоест по един или по друг начин на желанията й не е отговорено и в резултат реакцията й на мъжките ласки се забавя.
' Става дума за един от докладите на американската феминистка и изследователка Шкьр Хайт, направен на базата на анкета, проведена през 1987 г. сред 3000 Жйш. - Б. р.
ш>зможно е също мъжът действително да не отгатне какво й е необходимо и тогава жената блокира поради страха си, че той може да свърши прекалено бързо. Защото охотно говорим за това колко е бавна жената, но твърде рядко обвиняваме мъжа за бързината му, заради която той не съумява да отговори на желанието на партньорката си.
Успехът от физическия контакт между две човешки същества винаги е подчинен на аксиомата: „ИСКАМ това, което ти ИСКАШ."
Тази формулировка е трудно приемлива за мъжа, защото прекалено дълго е бил Едипов „обект на жена" и несъзнателно не желае да стане отново такъв; тя е трудно приемлива и за жената, която никога не е била обект на когото и да било, тъй като не е изживявала Едипова връзка и несъзнателно не знае как да стане такъв обект. Такива са несъз-наваните трудности,-изпитвани от мъжа и от жената в момента на достигането до оргазъм.
Ясно виждаме до каква степен сексуалните отношения на зрелия човек се основават на първоначалните отношения с майката. Успехът ни в секса зависи от въображаемото, което ни позволява да приемем другия като ДОБРА майка дори ако никога не сме имали такава.
Съществува ли изобщо дете, което да е имало ДОБРА майка?
Съществуват само „задоволителни" майки, тоест майки, които налагат на детето „поносими" фрустрации. През първите месеци от живота ся то изразява потребностите си само чрез плач и затова е неизбежно неговата майка (или баща) не винаги да им отговаря адекватно. Впрочем през най-първите дни единствената му потребност е да се върне in uterо, в утробата, във вътрешността на един добре затворен и тапициран свят, където оралното задоволяване е постоянно, а звуците и светлината провикват като през филтър... Родителите нямат особено значение... Трябва да се разбере веднъж завинаги: да дадеш живот на дете означава да го пуснеш по пътя на Липсата и на въображаемото, което ще запълни тази Липса.
Въображаемото, ето до какво ще прибягва човек в трудни моменти. Въображаемото в Любовта, това са фантазми те. ie имат пълно право на съществуване, доколкото дооа-вят към реалната ситуация съвършенството, което й липсва. А това е Оргазмът, толкова изумителен, толкова необичаен, че ни секва дъхът, че преставаме да виждаме, да чуваме... По време на оргазъм сякаш не сме „на земята", сякаш сме сложени в скоби. Впрочем той е единственото ни средство да напуснем макар и за миг обичайния свят на нашата незадоволеност.
Оргазмът е, както ни казва сексологът Суанг, „най-добрият лек за човешката тревожност", а това обяснява всички изнамерени от човека и въображението му средства, за да достигне до него. Психоаналитиците го наричат „малката смърт". Виждате, че всеки му определя специфично място сред човешките ориентири. Животните, които почти без изключение се раждат в завършено състояние, не познават нито, липсите, които изпитва малкото на човека, нито радостите, съпътстващи любовта между зрелите хора.
Значи според вас всичко, което може да ни помогне да получим оргазъм, е „добро"?
Да, стига средствата, които единият от партньорите използва за тази цел, да не минават през смъртта или изнасилването на другия.
Но може да се случи и така, че детето да се е научило да намира наслада в крайната жестокост на отсъствието или на присъствието на единия или на двамата родители. При това положение вече зрелият човек ще получава оргазъм само в жестока ситуация, подобна на тази, която се е записала в детското му съзнание (яростни кавги, викове, удари и т. н.). Той ще е „психопат", логичен за себе си, но нелогичен за всички останали.
Вписвали се хомосексуалната практика в нормалната любов?
Ама че въпрос! Всички форми на любов, произтичащи от споделеното желание на две човешки същества, които не прибягват до физическо или морално насилие, са нормал-
ни. Психоаналитикът не може да ги третира другояче. Той ги признава на същото основание като останалите. Хетеросексуалната любов е база за сравнение просто защото единствено тя осигурява едновременно удоволствие и продължение на вида, а следователно и избягване на смъртта.
Но ако две лица, примерно две жени решат, че любовта, която ги задоволява най-пълно, е тази с друга жена, защо не?
Може да се е случило така, че детската връзка с майката да е била толкова „незадоволителна" и даже „деструктури-раща", че през юношеството си девойката да не е готова да се почувства като жена или най-малкото да не се чувства жена „като Останалите". Ако пътищата й се пресекат с други девойки, структурирани по същия начин, които желаят не да се ХАРЕСАТ на мъжа, какъвто е случаят обикновено, а най-после да срещнат допадаща им жена (такова желание всяка подрастваща девойка изпитва за кратко),хако след това установи, че срещата е успешна, възможно е окончателно да се насочи към жените.
Трябва да се знае, че при много лоши отношения с майката момичето в една или друга степен отказва да се отъждестви с нея и повече или no-малко се стреми да се отъждествява с бащата, поради което съществуват различни варианти на хомосексуалност: някои жени имат епизодични хомосексуални отношения, други правят любов и с жени, и с мъже, трети са само и единствено хомосексуални. Има и такива, които мечтаят за транссексуалност и за хирургическа промяна на пола им, за да могат да дарят „наистина" другата жена с това, което тя очаква... Но всичко протича така, сякаш удоволствието трябва да бъде получено от жена или дадено на жена, в която лесбийката най-сетне открива неполучената от майката женска любов.
За отбелязване е, че женската хомосексуалност в качеството й на компенсация на несъстояла се връзка с друга жена е силно белязана от афективност и че по своите мотивации й характерни черти се различава от мъжката хомосексуалност. Хомосексуалният мъж се насочва към своя пол само защото бяга от другия пол. След прекалено голямата любов, която е изживял С майката, той не може да желае друга жена, без да изпита дълбок ужас, и единствено мъжкият свят му изглежда сигурен и успокояващ, Докато хомосексуалната жена не се страхува от другия пол... като се изключи опасението, че партньорът й няма да я люби, както тя очаква. Затова тя се опитва не толкова да избегне мъжа, колкото да открие отново жената.
А каква е ролята на брака в цялата тази бъркотия, какъв фактор се явява той в любовта - структуриращ или деструктуриращ?
Зависи - отговорът на този въпрос не е никак еднозначен. Има партньори, които, след като се опознаят приемат различията си, продължават да ценят качествата си и да толерират недостатъците си. Те вече не са влюбени, не си правят илюзии един за друг, но се обичат дълбоко и смятат, че могат да живеят заедно. Бракът няма да внесе големи промени в любовта им. Те ще го схващат като повод за изграждането на семейна и социална клетка, в която детето ще се появи при благоприятни условия, защото то се нуждае най-вече, още от първите си дни и в еднаква степен, от присъстващи баща и майка. Дори любовните мечти да са се поизпарили през съвместния живот, партньорите ще открият нова симбиоза чрез дете, което за тях е най-напред Ти и Аз, а сетне постепенно се превръща в „то и ние". Със или без брак, такова е обичайното развитие на симбиозата в човешката любов: Ти и Аз, после Ти и Аз във детето ни и накрая Ти и Аз със детето ни. Симбиозата сменя окраската си, но винаги присъства и сплотява двойката.
Състоянието на влюбеност не може да се съхрани вечно. Затова тези, които искат да живеят постоянно в интензивна симбиоза, особено ако тя се гради на секса, ще трябва нееднократно да „започват отначало", за да преоткриват и изживяват като ново и непознато очарованието на любовта...
Има и такива, които след няколко месеца или години съвместен живот приемат все по-зле своите различия. Ако партньорите проявяват желание на всяка цена да „променят" другия, вместо да го приемат такъв, какъвто е, те не бива в никакъв случай да смятат, че бракът ще подобри отношенията им или че ще им донесе това, което нямат, тоест достатъчно общи неща, за да изживеят заедно живота си. Те не бива също да си въобразяват, че детето ще е
ничията земя, на която ще се срещнат! Тъкмо напротив, в някои случаи детето ще е живият терен на сблъсъците между родителите... И раздялата им ще изглежда още по-неизбежна.
С други думи, бракът не е идеалното решение за всички. Някои хора ще открият в него непреходна привързаност, други ще го чувстват като затвор, от който постоянно ще търсят начини да се измъкнат, дори ако го сторят едва след години. Така те ще са изживели продължителен период на незадоволеност, която ще предадат на децата си, създавайки им невярна представа за живота...
Може ли да се каже, че за такива двойки разводът е добро решение?
За тях той, разбира се,, е добро решение. Но обикновено хората се развеждат прекалено късно, след години конфликти, които постепенно минират уважението помежду им, така че в деня на раздялата те неволно принуждават детето си да отхвърля ту едната, ту другата си половина. Богатството на детето, в което се съчетават две различни личности, може да се превърне в катастрофа, когато всеки от родителите отхвърля в детето си всичко, което прилича на другия... Целият проблем се състои в това дали партньорите ще съумеят да се разведат така просто, както са се оженили, тоест като установят и съобщят на близките си, че бракът им е несполучлив и затова ще бъде разтрогнат.
Ако разводът е толкова труден, то е, защото повечето хора го смятат за нещо лошо. Подкрепяни от обществото при сключването на брака си, сега партньорите се оказват изоставени и порицани, вместо да бъдат поздравени за трезвото си решение и за волята да спестят на децата си невро-тизиращата атмосфера на семейния конфликт. Никой сякаш не си дава сметка, че разводът е всъщност промяна на посоката, тоест същото, каквото е и бракът... Партньорите биха се колебали много по-кратко да разтрогнат връзката си, ако знаеха, че действията им са одобрени - или поне не са порицавани - от близките им и от обществото. Те удължават времетраенето на „нетърпимите" ситуации от страх да не бъдат осъдени от останалите хора или да не травмират детето си. Затова следва дебело да се подчертае, че с брак или не, това, което травмира детето ви, е, че в определен момент от живота си то трябва да вземе страната на един от родителите си, тоест да избира между двете половини от самото себе си... Може ли човешкото същество да направи подобен избор, без да изпита дълбоко страдание? Необходимо е да се разбере, че при развод спасението на детето минава през съхраненото взаимно уважение на родителите му.
Решилите да се разделят родители следва да знаят, че винаги ще имат нещо общо помежду си - детето. А то, при когото и да живее, трябва да запази целостта си и никога да не му се налага да избира между това, което изпитва към баща си, и онова, което изпитва към майка си. В противен случай и то ще изживее своя вътрешен развод, ъ. това става прекалено често, за да си затваряме очите - развеждащите се родители обикновено принуждават детето да „сподели" раздялата им, като отхвърли едната си половина, а това оставя белег в душата му за цял живот...
Когато двама млади се женят, никому не хрумва да каже: „Грешката е негова или нейна..." Защо ли не става същото, когато се развеждат? В деня, в който са казали „да" пред г-н кмета, никой не е видял „другия брак", сключен между двете им несъзнавани... А именно несъзнаваното на човешките същества прави съвместния им живот непоносим.
Бих искала хората никога да не забравят, че в брака, както казва Малкият принц на Сент-Егзюпери, „главното е невидимо за очите". Затова по-добре да не даваме оценки за брака и за развода, тъй като зад тези две постъпки често стоят несъзнателни подбуди. Понякога невидимото равновесие на несъзнаваните е добро за двамата партньори и им позволява да прекарат живота си заедно; друг път то е вредно за единия или за другия, или пък и за двамата и те трябва да се разделят.
В тази област няма никакви правила - всяка история с любов, женитба или раздяла зависи преди всичко от несъз-наваната история на съответния човек, Затова обобщенията са неуместни.
В такъв случай вие не сте нито „за", нито „против" брака, нито „за", нито „против" развода?
Така е. Ние искаме да постигнем най-голямото възможно щастие през живота си тук, на земята, и не можем да пожертваме настоящето си заради някакъв друг, по-добър живот. При това положение всеки от нас ще намери щастието било в брака, било в свободната връзка, било в ергенския живот. Мисля, че в недалечно бъдеще ще има няколко форми на социален живот и че се запътваме, поне в Европа, към многосемейно общество, в което всеки ще има такова семейство, каквото му подхожда.
Като психоаналитик аз препоръчвам възпитанието на детето да бъде равномерно разпределено между бащата и майката, но не е моя работа да решавам каква да е формата на договора, свързващ родителите помежду им. Впрочем настоящите промени в семейните структури доказват, че Несъзнаваното се надсмива над всякакви договори, включително и брачни...
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ГИНЕКОЛОГА Полов акт
Всичко, което може да се каже за сексуалната среща между двама души, е, че тя може да протече благоприятно само ако ефективните отношения го позволяват. В противен случай, независимо кой от описаните по-долу етапи на половия акт може да не се състои, да бъде забавен или болезнен.
„Правенето на любов" предизвиква физическа промяна в цялото тяло, но тъй като при жената сексуалните промени са по-дискретни, отколкото при мъжа, те дълго време са били зле наблюдавани и зле разбирани.
Физическата връзка се осъществява на три фази. .
фаза на възбудата
Под въздействието на стимулиращите действия (прегръдки, целувки, милувки, интимни докосвания) притокът на кръв към половите органи на жената се засилва. Кръвона-пълването на големите и малките срамни устни и вътрешните промени на влагалището, което се разтяга и разширя-ва най-вече към дъното, улеснява проникването на пениса в ерекция и увеличава изпитваната от жената наслада.
Първата доловима реакция на положителна възбуда се изразява в овлажняване на влагалището и на външните полови органи. Това е първият и абсолютно необходим знак за партньора, че може да проникне в жената. В противен случай има голяма вероятност възбудата да стане мъчителна и болезнена, а проникването във влагалището - почти невъзможно.
Овлажняването се придружава от промяна на клитора, който също се кръвонапълва и става извънредно чувствителен на докосване.
Ерогенната точка, установена от някои и отричана от други, навярно се намира в долната част на влагалището, което е по-безчувствено в дълбочина. Следователно всичко възбудимо се намира „подръка" на този, който иска максимално да възбуди жената. .
Тази фаза е безспорно най-важната. Тя може да трае от пет до трийсет минути или дори повече и определя цялото развитие на любовния акт. '
Оргазъм
Това е много краткотрайната фаза, през която жената достига до кулминацията на своето удоволствие, изоставяйки всякакъв самоконтрол. При поредицата от непроизволни конт-ракции на мускулите на перинеума последният притиска пениса на мъжа, който, въвлечен в този ураган, не закъснява да еякулира под въздействието на собствения си оргазъм. Мъжът получава оргазъм еднократно, след което се нуждае от известна почивка, докато жената може да има или серия от все по-засилващи се контракции, или да достигне до една-един-ствена връхна точка. Жените са твърде различни както при достигането на оргазма си, така и във възбудата си и затова мъжът трябва да ги познава добре, преди да се отправи с тях в онова „другаде", където те често стигат по-далеч от него...
Клиторен или вагинален е оргазмът? Въпросът изглежда от първостепенна важност, но всъщност е без значение, защото каквато и е да е първичната възбуда - клиторна или влагалищна, тя винаги свършва с оргазъм, в който участват както клито-рът, така и влагалището. Значи всичко зависи от това доколко жената познава сама себе си и го съобщава на мъжа, за когото трябва да престанем да смятаме, че винаги „отгатва"...
фаза на отпускането
Това е последната фаза, при която нещата постепенно се успокояват, а любовниците, нежелаещи да се разделят, удължават близостта си чрез милувки и нежни думи - афектив-ното отново се появява и сливането на сърцата измества единението на телата.
Ако някои начини на възбуждане са оставени на въображението на всеки от нас, то все пак има известен брой еротични практики, които се използват от толкова отдавна, че вече са получили конкретни наименования.
Кунилингус: мъжът възбужда жената, като милва с уста и език външните й полови органи; предимството на тези милувки е, че заедно с насладата, която доставят, овлажняват входа на влагалището, а това ускорява възбудата на жената.
фелацио: при него жената гали с език и обхваща с уста мъжкия полов член, симулирайки много възбуждащо за мъжа сексуално проникване.
Тези две практики могат много бързо да доведат до кулминация единия или другия партньор, без да се стига до истински полов акт. Затова и двете трябва да се прилагат с цел да се увеличи общата възбуда, но не са за препоръчване в случай на склонност към преждевременна еякулация.
69: както показва самата цифра, партньорите се намират в позиция „крака до глава" и взаимно си правят кунилингус и фелацио; тази техника може да бъде прилагана за достигане до оргазъм без проникване във вагината.
Содомия: галейки вулвата и клитора, мъжът разпростира милувките си към зоната около ануса и обладава жената анално. Тъй като този отвор не е толкова широк и еластичен, проникването може да бъде почувствано като много по-възбуждащо за единия или за другия партньор (трябва обаче да се внимава за несъзнаваната женска реакция, тъй като тази практика често я превръща от партньор в обект...). Содомията може да се практикува само след смазване на ануса. Тя често е причина за разтягането му или за появата на дребни ранички по аналната лигавица, което превръща този орган във входна врата за инфекции, включително спин.
Всички гореизложени техники доставят допълнително удоволствие само ако се харесват и на двамата партньори... Ако по морални или хигиенни съображения те са отхвърляни от несъзнаваното, резултатът може да бъде само отрицателен. .
Смущения в женската сексуалност
Смущенията в женската сексуалност винаги се определят като трудности в отношенията с мъжа. Именно неуме-нието на партньорите да се нагодят един към друг СЪЗДАВА сексуалния проблем.
Нека да сме наясно: жената може съвсем лесно да стигне до оргазъм, като мастурбира, но е напълно възможно да не изпита нищо, когато я гали мъж...
фригидност
Фригидността е невъзможност за постигане на оргазъм с избрания партньор. Жената получава оргазъм, когато мастурбира, както и с друг партньор, но не и с мъжа, с когото споделя нощите, а често и живота си.
Фригидността се корени в несъзнаваната психическа връзка между партньорите и има две главни причини:
- или жената несъзнателно отказва да изпита каквото и да е удоволствие с точно определен или с всеки мъж (според доклада Хайт 48% от жените заявяват, че са доволни от сексуалната си връзка, но 81% от тях мастурбират в усамотение или след половия акт) - повечето жени познават оргазма, нсггова не винаги се дължи на мъжа;
- или мъжът не знае как да придружи партньорката си до оргазма било поради неумението си да се приспособи към използваните от нея пътища (това неумение често се дължи на изградените в обществото погрешни представи за жените), било поради слабото си себепознание, което не му позволява да овладява възбудата си. Ще припомним, че понеже мъжът по-бързо стига до оргазъм, той трябва да подготви жената и да я изчака.
Сподели с приятели: |