Евини дъщери – психология и сексуалност на жената Кристиан Оливие

ньор. Несъзнаваното се проявява най-вече при половия акт, позволявайки на всеки от участниците в него да защити чрез тайни механизми свободата си да бъде СЪС или БЕЗ дру­гия. Всичко това може да изглежда учудващо, но е напълно вярно, че всеки индивид, който има проблеми с постигане­то на оргазма, избягва сливането с другия, тъй като то му напомня за преживяна в миналото опасност. Такъв човек не се предпазва толкова от насладата, колкото от отчужда­ващата сила на желанието на другия. Всяка защита от този род има дълбоки корени, които водят до ситуация, вече из­живяна в детството с някой от родителите.

Тялото сякаш има история. Тя е започнала още през пър­вите дни на общуване с родителя, който се е грижил за дете­то, и продължава дори в брачното ложе, тогава, когато все­ки смята, че се намира много далеч от родителите си... На същото искане се дава същият отговор: трийсет години по-късно тялото продължава да се сърди... и да се инати по-дълго от главата! Ако двама партньори са имали разправия през деня, много е вероятно да претърпят фиаско в леглото вечерта дори ако искат да правят любов.

Значи ли това, че има вечери, когато тялото заема мяс­тото на думите?

Да, след като в детството несъзнаваното и тялото са из­разявали едно и също. Тук се коренят и психосоматичните смущения - човек казва с тялото си онова, което не може да изрече с думи. Това е особено валидно в сексуалните от­ношения - тялото се съпротивлява, когато е изразено жела­ние, неподкрепено от признание на стойността на личност­та. Най-щастливи в секса са влюбените, които силно идеа­лизират предмета на своята обич и му приписват само по­ложителни качества. Понякога мъж и жена, които живеят заедно, се учудват, че са загубили някогашните си пориви. Истината е, че през съвместния си живот те просто са раз­брали относителната стойност на всеки от двамата и са прес­танали да бъдат Ромео и Жулиета.

Но оргазмът не представлява проблем. Когато мастур-бира, всяка жена стига бързо и лесно до него (за две-три минути според доклада на Хайт¹). Оргазмът е проблем са­мо доколкото е „искан" от другия. Когато зависи от собст­веното ни желание, той функционира без никакви засечки... Същото се отнася и за мъжа, който по време на полов акт може да еякулира механично, без да е получил оргазъм.

Оргазмът зависи от доверието, което любовниците из­питват един към друг. За да стигнем до него, трябва да сме прогонили всяка мисъл за съпротива (значи и за отказ), да сме отъждествили ръката на партньора ни с нашата собст­вена, защото кой би желал да стори на себе нещо друго ос­вен добро? Трябва да приписваме на другия същите добри намерения и чувства, каквито сами изпитваме към себе си.. Няма нищо по-егоистично от оргазма и нищо по-алтруис-тично от това да оставим другия да ни го даде.

Неуспехът идва тогава, когато сме се наранили един друг и взаимното недоверие е нараснало: „Той не ме разбира", „Винаги ще се чувствам сама с този мъж", „Само ако знае­ше какво мнение имам за него..." От такъв род са мислите, които убиват оргазма (освен в случаите на садо-мазохис-тична перверзия).

Бавното възбуждане на жените се опровергава напълно от бързината, с която те получават оргазъм при мастурба-ция. Проблемът изглежда се състои в дълбокото недоверие на жената към уменията на мъжа. Тя си мисли, че той не прави това, което би трябвало, или че не изрича думите, които би искала да чуе. Тоест по един или по друг начин на желанията й не е отговорено и в резултат реакцията й на мъжките ласки се забавя.

' Става дума за един от докладите на американската феминистка и изследователка Шкьр Хайт, направен на базата на анкета, проведена през 1987 г. сред 3000 Жйш. - Б. р.

ш>зможно е също мъжът действително да не отгатне как­во й е необходимо и тогава жената блокира поради страха си, че той може да свърши прекалено бързо. Защото охотно говорим за това колко е бавна жената, но твърде рядко об­виняваме мъжа за бързината му, заради която той не съ­умява да отговори на желанието на партньорката си.

Успехът от физическия контакт между две човешки съ­щества винаги е подчинен на аксиомата: „ИСКАМ това, ко­ето ти ИСКАШ."

Тази формулировка е трудно приемлива за мъжа, защото прекалено дълго е бил Едипов „обект на жена" и несъзна­телно не желае да стане отново такъв; тя е трудно прием­лива и за жената, която никога не е била обект на когото и да било, тъй като не е изживявала Едипова връзка и несъз­нателно не знае как да стане такъв обект. Такива са несъз-наваните трудности,-изпитвани от мъжа и от жената в мо­мента на достигането до оргазъм.

Ясно виждаме до каква степен сексуалните отношения на зрелия човек се основават на първоначалните отноше­ния с майката. Успехът ни в секса зависи от въображаемо­то, което ни позволява да приемем другия като ДОБРА май­ка дори ако никога не сме имали такава.

Съществува ли изобщо дете, което да е имало ДОБРА майка?

Съществуват само „задоволителни" майки, тоест майки, ко­ито налагат на детето „поносими" фрустрации. През първите месеци от живота ся то изразява потребностите си само чрез плач и затова е неизбежно неговата майка (или баща) не ви­наги да им отговаря адекватно. Впрочем през най-първите дни единствената му потребност е да се върне in uterо, в утро­бата, във вътрешността на един добре затворен и тапициран свят, където оралното задоволяване е постоянно, а звуците и светлината провикват като през филтър... Родителите нямат особено значение... Трябва да се разбере веднъж завинаги: да дадеш живот на дете означава да го пуснеш по пътя на Лип­сата и на въображаемото, което ще запълни тази Липса.

Въображаемото, ето до какво ще прибягва човек в труд­ни моменти. Въображаемото в Любовта, това са фантазми те. ie имат пълно право на съществуване, доколкото дооа-вят към реалната ситуация съвършенството, което й липс­ва. А това е Оргазмът, толкова изумителен, толкова необи­чаен, че ни секва дъхът, че преставаме да виждаме, да чува­ме... По време на оргазъм сякаш не сме „на земята", сякаш сме сложени в скоби. Впрочем той е единственото ни сред­ство да напуснем макар и за миг обичайния свят на нашата незадоволеност.

Оргазмът е, както ни казва сексологът Суанг, „най-доб­рият лек за човешката тревожност", а това обяснява всич­ки изнамерени от човека и въображението му средства, за да достигне до него. Психоаналитиците го наричат „малка­та смърт". Виждате, че всеки му определя специфично мяс­то сред човешките ориентири. Животните, които почти без изключение се раждат в завършено състояние, не познават нито, липсите, които изпитва малкото на човека, нито ра­достите, съпътстващи любовта между зрелите хора.

Да, стига средствата, които единият от партньорите из­ползва за тази цел, да не минават през смъртта или изна­силването на другия.

Но може да се случи и така, че детето да се е научило да намира наслада в крайната жестокост на отсъствието или на присъствието на единия или на двамата родители. При това положение вече зрелият човек ще получава оргазъм само в жестока ситуация, подобна на тази, която се е запи­сала в детското му съзнание (яростни кавги, викове, удари и т. н.). Той ще е „психопат", логичен за себе си, но нелоги­чен за всички останали.

Вписвали се хомосексуалната практика в нормалната лю­бов?

Ама че въпрос! Всички форми на любов, произтичащи от споделеното желание на две човешки същества, които не прибягват до физическо или морално насилие, са нормал-

ни. Психоаналитикът не може да ги третира другояче. Той ги признава на същото основание като останалите. Хетеро­сексуалната любов е база за сравнение просто защото един­ствено тя осигурява едновременно удоволствие и продъл­жение на вида, а следователно и избягване на смъртта.

Но ако две лица, примерно две жени решат, че любовта, която ги задоволява най-пълно, е тази с друга жена, защо не?

Може да се е случило така, че детската връзка с майката да е била толкова „незадоволителна" и даже „деструктури-раща", че през юношеството си девойката да не е готова да се почувства като жена или най-малкото да не се чувства жена „като Останалите". Ако пътищата й се пресекат с дру­ги девойки, структурирани по същия начин, които желаят не да се ХАРЕСАТ на мъжа, какъвто е случаят обикновено, а най-после да срещнат допадаща им жена (такова желание всяка подрастваща девойка изпитва за кратко),^хако след то­ва установи, че срещата е успешна, възможно е окончател­но да се насочи към жените.

Трябва да се знае, че при много лоши отношения с май­ката момичето в една или друга степен отказва да се отъж­дестви с нея и повече или no-малко се стреми да се отъж­дествява с бащата, поради което съществуват различни ва­рианти на хомосексуалност: някои жени имат епизодични хомосексуални отношения, други правят любов и с жени, и с мъже, трети са само и единствено хомосексуални. Има и та­кива, които мечтаят за транссексуалност и за хирургическа промяна на пола им, за да могат да дарят „наистина" друга­та жена с това, което тя очаква... Но всичко протича така, сякаш удоволствието трябва да бъде получено от жена или дадено на жена, в която лесбийката най-сетне открива не­получената от майката женска любов.

За отбелязване е, че женската хомосексуалност в качест­вото й на компенсация на несъстояла се връзка с друга же­на е силно белязана от афективност и че по своите мотива­ции й характерни черти се различава от мъжката хомосек­суалност. Хомосексуалният мъж се насочва към своя пол само защото бяга от другия пол. След прекалено голямата любов, която е изживял С майката, той не може да желае друга жена, без да изпита дълбок ужас, и единствено мъж­кият свят му изглежда сигурен и успокояващ, Докато хомосексуалната жена не се страхува от другия пол... като се из­ключи опасението, че партньорът й няма да я люби, както тя очаква. Затова тя се опитва не толкова да избегне мъжа, колкото да открие отново жената.

Зависи - отговорът на този въпрос не е никак еднозна­чен. Има партньори, които, след като се опознаят прие­мат различията си, продължават да ценят качествата си и да толерират недостатъците си. Те вече не са влюбени, не си правят илюзии един за друг, но се обичат дълбоко и смя­тат, че могат да живеят заедно. Бракът няма да внесе голе­ми промени в любовта им. Те ще го схващат като повод за изграждането на семейна и социална клетка, в която детето ще се появи при благоприятни условия, защото то се нуж­дае най-вече, още от първите си дни и в еднаква степен, от присъстващи баща и майка. Дори любовните мечти да са се поизпарили през съвместния живот, партньорите ще открият нова симбиоза чрез дете, което за тях е най-напред Ти и Аз, а сетне постепенно се превръща в „то и ние". Със или без брак, такова е обичайното развитие на симбиозата в човеш­ката любов: Ти и Аз, после Ти и Аз във детето ни и накрая Ти и Аз със детето ни. Симбиозата сменя окраската си, но винаги присъства и сплотява двойката.

Състоянието на влюбеност не може да се съхрани вечно. Затова тези, които искат да живеят постоянно в интензивна симбиоза, особено ако тя се гради на секса, ще трябва неед­нократно да „започват отначало", за да преоткриват и из­живяват като ново и непознато очарованието на любовта...

Има и такива, които след няколко месеца или години съвместен живот приемат все по-зле своите различия. Ако партньорите проявяват желание на всяка цена да „проме­нят" другия, вместо да го приемат такъв, какъвто е, те не бива в никакъв случай да смятат, че бракът ще подобри отношенията им или че ще им донесе това, което нямат, тоест достатъчно общи неща, за да изживеят заедно живо­та си. Те не бива също да си въобразяват, че детето ще е

ничията земя, на която ще се срещнат! Тъкмо напротив, в някои случаи детето ще е живият терен на сблъсъците меж­ду родителите... И раздялата им ще изглежда още по-неиз­бежна.

С други думи, бракът не е идеалното решение за всички. Някои хора ще открият в него непреходна привързаност, други ще го чувстват като затвор, от който постоянно ще търсят начини да се измъкнат, дори ако го сторят едва след години. Така те ще са изживели продължителен период на незадоволеност, която ще предадат на децата си, създавай­ки им невярна представа за живота...

За тях той, разбира се,, е добро решение. Но обикновено хората се развеждат прекалено късно, след години конфлик­ти, които постепенно минират уважението помежду им, та­ка че в деня на раздялата те неволно принуждават детето си да отхвърля ту едната, ту другата си половина. Богатството на детето, в което се съчетават две различни личности, мо­же да се превърне в катастрофа, когато всеки от родители­те отхвърля в детето си всичко, което прилича на другия... Целият проблем се състои в това дали партньорите ще съ­умеят да се разведат така просто, както са се оженили, то­ест като установят и съобщят на близките си, че бракът им е несполучлив и затова ще бъде разтрогнат.

Ако разводът е толкова труден, то е, защото повечето хора го смятат за нещо лошо. Подкрепяни от обществото при сключването на брака си, сега партньорите се оказват изоставени и порицани, вместо да бъдат поздравени за трез­вото си решение и за волята да спестят на децата си невро-тизиращата атмосфера на семейния конфликт. Никой ся­каш не си дава сметка, че разводът е всъщност промяна на посоката, тоест същото, каквото е и бракът... Партньорите биха се колебали много по-кратко да разтрогнат връзката си, ако знаеха, че действията им са одобрени - или поне не са порицавани - от близките им и от обществото. Те удъл­жават времетраенето на „нетърпимите" ситуации от страх да не бъдат осъдени от останалите хора или да не травмират детето си. Затова следва дебело да се подчертае, че с брак или не, това, което травмира детето ви, е, че в опреде­лен момент от живота си то трябва да вземе страната на един от родителите си, тоест да избира между двете поло­вини от самото себе си... Може ли човешкото същество да направи подобен избор, без да изпита дълбоко страдание? Необходимо е да се разбере, че при развод спасението на детето минава през съхраненото взаимно уважение на ро­дителите му.

Решилите да се разделят родители следва да знаят, че ви­наги ще имат нещо общо помежду си - детето. А то, при когото и да живее, трябва да запази целостта си и никога да не му се налага да избира между това, което изпитва към баща си, и онова, което изпитва към майка си. В противен случай и то ще изживее своя вътрешен развод, ъ. това става прекалено често, за да си затваряме очите - развеждащите се родители обикновено принуждават детето да „сподели" раздялата им, като отхвърли едната си половина, а това ос­тавя белег в душата му за цял живот...

Когато двама млади се женят, никому не хрумва да ка­же: „Грешката е негова или нейна..." Защо ли не става съ­щото, когато се развеждат? В деня, в който са казали „да" пред г-н кмета, никой не е видял „другия брак", сключен между двете им несъзнавани... А именно несъзнаваното на човешките същества прави съвместния им живот непоно­сим.

Бих искала хората никога да не забравят, че в брака, как­то казва Малкият принц на Сент-Егзюпери, „главното е не­видимо за очите". Затова по-добре да не даваме оценки за брака и за развода, тъй като зад тези две постъпки често стоят несъзнателни подбуди. Понякога невидимото равно­весие на несъзнаваните е добро за двамата партньори и им позволява да прекарат живота си заедно; друг път то е вред­но за единия или за другия, или пък и за двамата и те трябва да се разделят.

В тази област няма никакви правила - всяка история с любов, женитба или раздяла зависи преди всичко от несъз-наваната история на съответния човек, Затова обобщения­та са неуместни.

В такъв случай вие не сте нито „за", нито „против" бра­ка, нито „за", нито „против" развода?

Така е. Ние искаме да постигнем най-голямото възмож­но щастие през живота си тук, на земята, и не можем да пожертваме настоящето си заради някакъв друг, по-добър живот. При това положение всеки от нас ще намери щасти­ето било в брака, било в свободната връзка, било в ерген­ския живот. Мисля, че в недалечно бъдеще ще има няколко форми на социален живот и че се запътваме, поне в Европа, към многосемейно общество, в което всеки ще има такова семейство, каквото му подхожда.

Като психоаналитик аз препоръчвам възпитанието на де­тето да бъде равномерно разпределено между бащата и май­ката, но не е моя работа да решавам каква да е формата на договора, свързващ родителите помежду им. Впрочем на­стоящите промени в семейните структури доказват, че Не­съзнаваното се надсмива над всякакви договори, включи­телно и брачни...

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ГИНЕКОЛОГА Полов акт

Всичко, което може да се каже за сексуалната среща меж­ду двама души, е, че тя може да протече благоприятно само ако ефективните отношения го позволяват. В противен слу­чай, независимо кой от описаните по-долу етапи на поло­вия акт може да не се състои, да бъде забавен или болезнен.

„Правенето на любов" предизвиква физическа промяна в цялото тяло, но тъй като при жената сексуалните промени са по-дискретни, отколкото при мъжа, те дълго време са били зле наблюдавани и зле разбирани.

Физическата връзка се осъществява на три фази. .

фаза на възбудата

Под въздействието на стимулиращите действия (прегръд­ки, целувки, милувки, интимни докосвания) притокът на кръв към половите органи на жената се засилва. Кръвона-пълването на големите и малките срамни устни и вътрешните промени на влагалището, което се разтяга и разширя-ва най-вече към дъното, улеснява проникването на пениса в ерекция и увеличава изпитваната от жената наслада.

Първата доловима реакция на положителна възбуда се из­разява в овлажняване на влагалището и на външните полови органи. Това е първият и абсолютно необходим знак за парт­ньора, че може да проникне в жената. В противен случай има голяма вероятност възбудата да стане мъчителна и болезне­на, а проникването във влагалището - почти невъзможно.

Овлажняването се придружава от промяна на клитора, който също се кръвонапълва и става извънредно чувстви­телен на докосване.

Ерогенната точка, установена от някои и отричана от дру­ги, навярно се намира в долната част на влагалището, кое­то е по-безчувствено в дълбочина. Следователно всичко въз­будимо се намира „подръка" на този, който иска максимал­но да възбуди жената. .

Тази фаза е безспорно най-важната. Тя може да трае от пет до трийсет минути или дори повече и определя цялото развитие на любовния акт. '

Това е много краткотрайната фаза, през която жената до­стига до кулминацията на своето удоволствие, изоставяйки вся­какъв самоконтрол. При поредицата от непроизволни конт-ракции на мускулите на перинеума последният притиска пе­ниса на мъжа, който, въвлечен в този ураган, не закъснява да еякулира под въздействието на собствения си оргазъм. Мъ­жът получава оргазъм еднократно, след което се нуждае от известна почивка, докато жената може да има или серия от все по-засилващи се контракции, или да достигне до една-един-ствена връхна точка. Жените са твърде различни както при достигането на оргазма си, така и във възбудата си и затова мъжът трябва да ги познава добре, преди да се отправи с тях в онова „другаде", където те често стигат по-далеч от него...

Клиторен или вагинален е оргазмът? Въпросът изглежда от първостепенна важност, но всъщност е без значение, защото каквато и е да е първичната възбуда - клиторна или влагалищ­на, тя винаги свършва с оргазъм, в който участват както клито-рът, така и влагалището. Значи всичко зависи от това доколко жената познава сама себе си и го съобщава на мъжа, за когото трябва да престанем да смятаме, че винаги „отгатва"...

фаза на отпускането

Това е последната фаза, при която нещата постепенно се успокояват, а любовниците, нежелаещи да се разделят, удъл­жават близостта си чрез милувки и нежни думи - афектив-ното отново се появява и сливането на сърцата измества единението на телата.

Ако някои начини на възбуждане са оставени на въобра­жението на всеки от нас, то все пак има известен брой еро­тични практики, които се използват от толкова отдавна, че вече са получили конкретни наименования.

Кунилингус: мъжът възбужда жената, като милва с уста и език външните й полови органи; предимството на тези ми­лувки е, че заедно с насладата, която доставят, овлажняват входа на влагалището, а това ускорява възбудата на жена­та.

фелацио: при него жената гали с език и обхваща с уста мъжкия полов член, симулирайки много възбуждащо за мъ­жа сексуално проникване.

Тези две практики могат много бързо да доведат до кул­минация единия или другия партньор, без да се стига до ис­тински полов акт. Затова и двете трябва да се прилагат с цел да се увеличи общата възбуда, но не са за препоръчване в случай на склонност към преждевременна еякулация.

Всички гореизложени техники доставят допълнително удоволствие само ако се харесват и на двамата партньо­ри... Ако по морални или хигиенни съображения те са от­хвърляни от несъзнаваното, резултатът може да бъде само отрицателен. .

Смущенията в женската сексуалност винаги се опреде­лят като трудности в отношенията с мъжа. Именно неуме-нието на партньорите да се нагодят един към друг СЪЗДА­ВА сексуалния проблем.

Нека да сме наясно: жената може съвсем лесно да стигне до оргазъм, като мастурбира, но е напълно възможно да не изпита нищо, когато я гали мъж...

фригидност

Фригидността е невъзможност за постигане на оргазъм с избрания партньор. Жената получава оргазъм, когато мас­турбира, както и с друг партньор, но не и с мъжа, с когото споделя нощите, а често и живота си.

Фригидността се корени в несъзнаваната психическа връз­ка между партньорите и има две главни причини:

- или жената несъзнателно отказва да изпита каквото и да е удоволствие с точно определен или с всеки мъж (спо­ред доклада Хайт 48% от жените заявяват, че са доволни от сексуалната си връзка, но 81% от тях мастурбират в усамо­тение или след половия акт) - повечето жени познават ор­газма, нсггова не винаги се дължи на мъжа;

- или мъжът не знае как да придружи партньорката си до оргазма било поради неумението си да се приспособи към използваните от нея пътища (това неумение често се дъл­жи на изградените в обществото погрешни представи за же­ните), било поради слабото си себепознание, което не му позволява да овладява възбудата си. Ще припомним, че по­неже мъжът по-бързо стига до оргазъм, той трябва да под­готви жената и да я изчака.