По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който

негодуванието.
- Е, то вече магарщина беше, имаш право - отговори Боримечката. - Ама нали

знаеш? Бунтовете ги правят луди глави, затова и лудости стават - извини

Боримечката постъпката на другарите си по чувство на солидарност; но изказа

същата си мисъл и негодувание чрез една гороломна псувня на сметка на

амазонката, произнесена по влашки, за да я не разбере хаджи Евтим...
- Къде ще карат Кръстевича оттука? - попита старецът, понеже беше чул, че ще го

изпратят за Голямо Конаре, което стоеше на противоположна посока.

господине, да живее съединението! - и Боримечката се затече напред, за да

стигне множеството, което придружаваше главния управител в неговото ироническо

триумфално шествие из столицата му.

господарката не са пристигнали. Тогава старецът пак излезе и отиде на Джумаята.

V. Шествието

характер до карнавалска и срамотна комедия. Победоносните конарци не се

задоволиха само с леката и лесна победа над един беловлас, беззащитен и

безвреден старец; за да почувствуват пълен триумфа си, трябваше да му наложат,

при другите нравствени мъки, и изтънченото изтезание на публично поругание, да

го развождат из улиците на показ и да го турят нишан на подигравките и

оскърбителното любопитство. И това изтезание беше толкоз по-свирепо, колкото бе

по-безполезно; колкото повече победителите, лично оградени с пълна сигурност и

безопасност, знаяха, че никой няма да дръзне да се застъпи за жертвата от страх

да не мине враг на съединението... Заслепението не партийната ненавист и

полудата на българския жесток инстинкт в изстъпление заглушиха гласът не само

на всяко чувство от милост към падналия, но и чувството на народната гордост -

и вчерашния главен управител на областта, и побелелия на служение народу деятел

трябваше да бъде влачен с момата под балконите на чуждите консулата и излаган

под усмивките на гавазите!
Файтонът беше последван от няколко стотин души. Начело на тълпата вървяха

конниците; след тях вървеше разбъркано пехотата, сбирщина, пъстра и състояща от

въоръжени пак селяни, любопитни граждани, гимназисти-ученици, словослагатели,

солдати, дечурлига. Тя зави на изток от градската градина и мина край

австрийското консулато. Главите на всичките конарци се обърнаха към прозорците

на австрийския представител, физиономиите се осветлиха от самодоволна

победоносна усмивка. На прозорците никой се не показа. Раздадоха се пак

гръмогласни "ура" и шествието се запъти през Арабсукак и излезе на мегданя

Джумая. Там пълно със свят, събран от новината за революцията. Положението на

Кръстевича стана по-тежко: той се видя предмет на любопитство за хиляди нови

зрители, бликнали из кафенета, дюкени, хотели; излезли на прозорците и

балконите. Девойката до него, нащрек и в театрално положение, като че бди да не

побегне из колата пленника, хвърляше своите дръзки и победителни погледи на тоя

многолюден свят. Кръстевич, си обладан от първото си неизразимо отвращение,

гледаше на противоположна страна от нея и през всичкото шествие ни веднаж не

извърна очите си към другарката си. Лицето му, от червено станало сине,

изразяваше ужасни душевни страдания. То добиваше апоплектически вид. Насред

мегданя профуча с коня си поручик Канелов и като си срещна погледа с водачите

на тълпата, спря за миг и им каза с пламък в очите:
- Господа! Вий не позорите господин Кръстевича, вий маскарите народно свето

дело!
Но той говореше на глухи... Шествието мина край кафенето на Венети. Там -

най-голяма навалица. В един куп любопитни със злоради усмивки на лицата един

белобрад, личен старец, на Кръстевичева пора, с благородна физиономия, повиши

гласа си и каза тия думи на пленника:
- Онова, което тъй много желаях, даде господ най-после да го видя.
Кръстевич го погледна въпросително.
- Да те видя в това положение, опозорен тъй! - допълни старецът с мстителен

огън в погледа.

да оповестява душевните дребнавости на народните деятели, чиито имена трябва да

ни наумяват само примери от добри и благородни пориви... После в такива минути

на опиянение от партийна злоба - от всичките злоби тя е най-свирепата и

най-унижающата човешката природа - не може справедливо да се изисква от

обикновени хора висшият героизъм на великодушието, подадене само на малко

избрани души.
Оттам сваления главен управител поведоха из станционната улица, също пълна със

зрители. При кафене "Съединение" няколко обидни възклицания из тълпата,

натрупана там. Като дойде до Аладжа джамия, конарците управиха колата из

кривата улица надясно и излязоха зад могилата на Сахаттепе; после удариха през

предградието Гюлбахче, покрай публичните домове, дето всички момичета

наискочиха на прозорците си в нощните си деколте ризи и сънни, уморени лица...

най-после шествието излезе на улицата, дето са Цукаловите здания и градина, и

потегли покрай руското консулство. Завчас гавазите затвориха вратните с трясък,

всичките прозорци се хлопнаха и притвориха. Колата с главния управител и момата

минаха край зданието бавно, а тълпата обърна очи към заглъхналите прозорци. И

тука повечето лица сдобиха тържествующе изражение, но в него имаше и нещо нагло

и дразнително... Но шум не се дигаше. Шествието утихна и заприлича на

погребален ход. Иван Боримечката, минувайки, дигна шапката си и извика към

прозорците на консулатото:

Александра!

и с Хаджи Димитрови дрехи, изгледа Ивана и строго изръмжа...

чу и видя дотука, разбра, че то имаше толкова за цел да опозори Кръстевича,

колкото и да направи една русофобска демонстрация чрез прекарването сваления

главен управител, когото Русия поддържаше, под прозорците на руския

представител. Хаджиевото недоумение растеше. "Как, това против Русия става?

Напук на Русия? Ами че без Русия какво ще правим?" И тежка скръб падна на

сърцето му.
Руското консулство беше крайния предел на шествието. То се повърна оттука, зави

край турските гробища под Бунарджикът и влезе в града през еврейската улица на

Орта Мезар. Оттам пътя му към Узун чаршия беше по-пряк наляво от градската

градина, край дирекцията на финансите, но то улови отдясно, мина край Градския

дом и забиколи пак под австрийското консулато. И тоя път всичките очи се

обърнаха към зелените прозорци, на които се показа гавазин... Кръстевич нито

повдигна очи да погледне към консулатото, устремил погледа си напред, някъде в

пространството, с бузи и нос пресинели като от силен мраз. Скоро и колата, и

тълпата, тука вече съвсем безредни и разбъркани, и с нестройни викове: "ура" и

"долу!" потеглиха край кръчмата "Марково коляно" и завиха зад ъгъла при

конашката градина. Хаджи Евтим остави тълпата и се повърна пак към Джумаята, за

да си иде в къщи, уморен и разстроен до висока степен от тая гледка на

жестокосърдие и поругание българската чест...

VI. Приятелите

от Узун чаршия, беше се подал един файтон и спрял. В него един господин и една

госпожа гледаха прехласнати на това зрелище.
Те бяха Стремски и Невянка, които едвам сега пристигнаха от Пазарджик с кола;

те бяха закъснели досега, понеже се бавиха около една неделя във Виена.

оживлението и радостта на лицата Найден разбра, че революцията е приета с

възторг от народа, макар и извършена от противната партия.
- Най-доброто разрешение на въпроса е това - щом един път е станало и сега

трябва да се обезпечи и укрепи станалото - забележи той на жена си. Той не можа

обаче да победи едно свиване на сърцето, че честта и отговорността за тая

решителна стъпка падат на други. Но сега за него оставаше само едно върховно

чувство, което заповядваше на сърцето му и ума му: длъжността към отечеството

му в тоя критически час. И той прегърна в душата си с ентусиазъм народното

дело. Пътят за дома им беше през Узун чаршия, но тя беше много запречкана,

затова обиколиха през тая улица и тъй случайно срещнаха шествието с унизявания

главен управител. Тая горчива среща го порази; но тя нито на миг разколеба

неговата вяра и неговата решителност. Едвам тълпата отмина, Борис се откъсна от

нея и се затече възхитен към тях, здрависа ги с "Добре дошли!" и с "Честито

съединение!", цалува се с тях, лучезарен, светнал от младежки възторг, пленен

от величието на събитието, в което и той бе участвувал - той беше лепил

прокламации през нощта из улиците. - Това той успя да им обади в бурните си

излияния. Стремски беше покъртен, той усети, че сълзи му дохождат до гушата, и

вече не можа да стои в колата. Той се обърна към Бориса:

възможни в такова едно време.

почивам.
- Бъди предпазлив, моля, Найдене.

които позна Догански и други още видни членове от революционната партия.

Догански, зачервен и развълнуван, разправяше нещо живо там. Той приближи до

доктора, с когото отдавна не си беше продумал, разделени от политическа

ненавист, и каза:
- Господин докторе, съединението на Южна България със Северна се провъзгласи.

Това славно събитие ни заповяда сега едно нещо: да съединим и ние душите си и

усилията си за увенчаване на делото... Давам ти ръката си и моля да забравим

миналото в задружна и братска работа за бъдащето.

внезапно насълзени очи. Обзети от същото патриотическо умиление и другите се

цалуваха с политическия си противник. Догански дойде във възторг. Впечатлителен

и горещ, той не знаеше как по-буйно да изкаже радостта си, че спечелва приятеля

си в този именно момент. Той подзе Найденовите думи за съединението и говори с

много разпаленост за великото събитие, с което той се гордееше и в което бе

участник. Равнодушен или враждебен по-напред към движението на съединението,

попаднал в потока му тая година по партийна или лична сметка, той бе ангажиран

цял сега в революцията и както всички съчувственици свои искрено, разпалено и

предано работеше за увенчаването й с пълен успех. И прежнята им дружба,

сърдечна и топла, в една минута се поднови и ги свърза.
Съединението хвърляше в обятията им двама приятели; както сливаше в едни

братски прегръдки Северна и Южна България.

неговото.

светлото чувство на забравата и всеопрощението пред великия позив на

отечеството.
Сърцата бяха тесни - за тоя героизъм.
..................................................................
Догански, един от организаторите на държавния преврат, имаше важни причини да

ликува за успеха му. Той го освобождаваше и от една голяма грижа, като щеше да

заглуши чрез гръмотевичния си трясък и преломите, които влачеше една история

много опасна за честта и сигурността на доктора. Лечевото престъпление, закрито

с друго едно престъпление, фатално стечение на обстоятелствата преди няколко

месеца бяха го изново извлекли из забравата и извадили пред догадките и съдът

на обществото. Пожарът, който заедно с документите унищожи и безпокойствата за

Догански, бе имал свидетели при извършването. То бяха двамата македонци:

Мерджанът и Климе. Както знаем, те обираха съседната стая, когато Цачо боравеше

в Никифоровата, и го видяха в минутата, когато той бързо излезе оттам, след

като тури огъня в нея. Обирниците не счетоха за кавалерство да издават на

полицията един събрат и си замълчаха. В колибата на Рангела те пак видяха Цача

и за да имат от него спомен, зеха му часовника. И той обаче ги не забрави и още

заранта, заяви на пловдивската полиция, която ги допипа заедно с Рангела -

току-що се готвеха да тръгнат след Черешовската случка. При изследването

откриха се и други престъпления на македонците и те бидоха осъдени на

тригодишен затвор, който излежаваха в тъмницата отвъд Марица. Рангел бе осъден

на шест години затвор като главен виновник в поп Къневото убийство. На шестия

месец обаче на Мерджана и Климе много домъчня против нескромността на Цача и се

решиха да обадят на властта какво са видели. Хванат ненадейно и турен под

изпит, докторовият бивши телохранител се забърка в отговорите си и най-после

призна се в престъплението си. Оттука до предположението, че това престъпление

е в свръзка с Лечевото, имаше една крачка, а до заключението, че покровителят

на Цача, Догански, беше заинтересован и в двете - защото всеки сега си обясни

неговата тясна близост с македончето и разполагане с патриотически суми - имаше

по-малко от една крачка. В затвора Цачо упорито укриваше побужденията си, но

доктор Догански от това не спеше по-спокойно. Тревогата го гризеше, мълвата

обикаляше, полицията душеше уловки и над главата му висеше като бедоносен облак

заканата на скандалът и съдът. Тогава той видя мирът и спасението в

намислювания вече политически преврат, който щеше да обърне съвсем лицето на

работите. И той се хвърли с преданост и трескава горещина в патриотическото

движение за прогласяване съединението. Революцията с грамадните й последствия

не само отвяваше от него бедата и потъпкваше историята, но го и окръжаваше с

ореол като един от първите работници за постигането народния идеал. Докторът

беше психолог в тоя случай и събитията не го излъгаха.
В междуцарствието, което от тая заран захващаше, докторът играеше влиятелна

роля и първата му грижа беше да освободи Цача из затвора, чиито врати послушно

се отвориха на заповедта му.
Естествено, Найден, в странство от една година насам, нищо не знаеше от тия

слухове за доктора, а те биха значително охладили относките му към него...

VII. За границата

да поздрави жена му и да й поднесе почитанията си. У тях си Найден намери чича

си и Бориса, и доктора Дъбинова. Старецът, който го очакваше с нетърпение, го

прегърна и цалуна просълзен. Той беше и към Бориса твърде нежен сега: Борис

беше решил да тръгне доброволец в чета още днес за границата. "Да, това е

по-благородно, вместо да дрънка врели-некипели глупости против бога, учителите

си и богаташите!" И старецът казваше, че по-скоро трябва да се спрат турците и

да се телеграфираше на руския цар... Борис стана да излезе, нетърпелив да види

какво става навън и да се срещне с другарите си. Той се ядосваше на "доктор"

Брадлова (Брадлов с тая титла си беше дошел от Париж), че се отказал да се

присъедини към тях, под предлог, че неговите познания по ще послужат на

отечеството, отколкото физическите му сили. Старецът изруга страшно Брадлова за

поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му

вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира.

Найден узна от Бориса, че Брадлов бил пристигнал преди десетина дена в Пловдив,

и за неговата жива агитация по съединението бил подирен от полицията преди три

дена, за което се скрил и едвам тая нощ излезнал и участвувал в революцията. Но

Дъбинов каза, че Брадлов е излъгал и че не за политическа причина е бил търсен

от властта, а по искането на френския консул, получил някакво съобщение от

парижката полиция относително него. Брадлов сега беше разпален революционер и

патриот. Политическия преврат го освободи от страха да бъде съден за

мошеничество.

доброволец. Той се въсеше.

Бориса! Защо тая привилегия за него?

намръщен още повече.

доктора, твърде възрадвана за помирението на двамата приятели. Догански я

обсипа с комплименти и се запозна с хаджи Евтима, който му зина в устата.

Догански беше неизчерпаемо приказлив върху темата на извършеното събитие, но

той се прекъсна ненадейно и стана да си върви. Каза, че отива в руското

консулство, дето се събират на тоя час мнозина от дейците по революцията. Той

силно настоя да дойде и Найден, който най-после прие да го придружи дотам.

VIII. Из пътя

войници обикаляха из улиците и викаха: "Да живее съединението" и "ура"; отреди

войски сновяха, офицери на коне препускаха на разни посоки, разсичаха

навалицата, която гъмжеше в трескава тревога, любопитни за новини и за нови

вълнения. Из тротоара на станционната улица Найден видя, че отиваше нататък и

Благодумов с трима души. Той се зачуди.

из тая улица, че тя е по-свободна - каза докторът, като улови тясната улица,

която се покачва по северния хълбок на Сахат тепе и извожда пряко на Гюлбахче.

- Но като казвам "важен" деец, ти разбирай случаен деец. Той се прекомандирова

при нас, защото в София биде изметен от политическата арена, от събитията. Той

се компрометира там... Той е един naufrage politique, разбираш? И той се залови

тука за агитацията по съединението... Съединението за него беше сламката, о

която се улови, за да излезе на брега... Политически аферист и шарлатанин... Аз

не казвам това, за да го ругая... Аз можех да кажа просто: политик - и ти

трябваше да му туриш двата епитета. Защото - какво значи политик у нас, в

България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на

властта, 'a tout prix, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи,

чувства, принципи, идеали... Те са за него стъпала, по които може да се подигне

нагоре. За всякой български политик това значение имат тия думи... Не ми

възразявай, чакай! Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи,

като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч

на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите

и наивните братя - народецът. На', видиш ли тия войници селенчета, които викат

из улиците: "Да живее съединението!" Те искрено викат това и утре ще умрат на

границата за него. Я влез в душата на Благодулюва и погледни там какво има

сега! Вавилонска кула от сметки, планове, честолюбиви бълнувания как да устрои

своето лично положение въз вълните на народния ентусиазъм!... Но ще кажеш,

Благодумов е изключение? Земи кой щеш политик от ония, които тая заран

направиха преврата! Ну, изволте: земи "нашего брата" например: ако аз се

различавам в нещо от Благодулюва и съм по-добър от него, то е, че сега

действително и искрено съм патриот и съм оттикнал на втори план личните сметки

и интереси. Но ний си приличаме като две капки вода по това, че тия лични

сметки и интереси ме тласнаха да съединявам българите, което много ми бе

притрябвало и за което, да положим, не беше дотам претупал тъпанът...

Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: Стани ти,

да седна аз! Вие лани пролет ни изринахте с това знаме на съединението, сега

ние ви изринахме и хубаво, съгласи се... А народът? Той и сега, както тогава,

вярва в това свещено знаме, вълнува се, дига се, без да чувствува, че

разчетливи ръце държат поворките, които движат чувствата му, без даже да се

интересува да знае кой какви блага ще извлече от неговата преданост и

ентусиазъм... Вечна история, братко... на експлоатацията с народната душа. Това

е задачата на политиката. Политиката е мръсно нещо, тя обезчестява характера на

човека, тя е поприще отворено и широко за състезанията на алчните страсти, на

които по-хитрия шарлатанин надвива и по-глупавия шарлатанин... Ти знаеш моята

стара формула? "Народът и Джобът"! Циник съм, нали? Стисни ми ръката, Найдене,

и ме уважавай за моята откровеност. Попитай Благодумова, земи хиляди

Благодумовци, тури ги на най-страшни мъки на инквизицията и ни един няма да ти

изповяда тая истина, а ще дума: "Мра за народа!" А той никога няма да мре за

народа, а народът мре... за своите идеали, под заслона на които

благодумствуващия господин Благодумов благоразумно е поставил своите

интересчета... Виктор Хюго ли беше или друг някой мъдрец, който беше казал, че

човеческото общество тогава ще се облагороди, когато убие политиката. А понеже

политиката няма да се убие, а тя ще да убива обществото, то - vive la

politique!...

IX. Иван диктува

скептицизъм, защото бяха стигнали до портата на руското консулато. Влязоха

вътре и намериха още гости: офицери, граждани, между които и неколцина от

падналата партия. И там ръкувания и поздравления на противниците. Там Найден се

прегърна с приятеля си Цветанова. Секретарят на руския консул и заместник негов

сега, Игелстром, и военния аташе, подполковник Чичагов, приеха много радушно

новодошлите. Понеже съединението се прогласи, то трябваше да се подкрепи с

всички сили - това беше мнението и на българи, и на руси, въпреки станалите

враждебни на Русия демонстрации. Сложи се трапеза със закуски. Домакините

извадиха шампанско, пи се за успеха на революцията, която поправяше една

неправда на Берлинския договор, наложен на Русия и на България. Събранието моли

заместникът на руският представител да съобщи на правителството си, че