Третата група обхваща онези компании, които нямат проблеми нито в момента, нито в близкото обозримо бъдеще, но ръководството им е предприемчиво и амбициозно. Това са компаниите - лидери, които провеждат активна (дори агресивна) политика и непрекъснато се преустройват. Те не се задоволяват от текущото добро състояние и с помощта на реинженеринг искат да достигнат най-доброто. В реинженеринга тези компании виждат възможност да гарантират и за напред превъзходството си над конкурентите. Те доброволно изоставят изпитаните начини на работа с надежда и очакване да постигнат нещо още по-добро. В резултат на това подобни компании са оценявани високо от конкуренцията, клиентите, акционерите и обкръжаващата среда. Така например, компанията “Холмарк”, която доминира на пазара за поздравителни картички, извършва реинженеринг не защото се намира в затруднение или криза, а защото иска да “нанесе изпреварващ удар” на конкуренцията и да запази доминиращото си положение на пазара (93, с. 16-18).
Ключова дума: “процес” е най-важната в определението, но тя най-често и най-много затруднява ръководителите на компаниите. Макар понятието “процес” (“бизнес-процес”, “делови процес”) да се явява в контекста на реинженеринга най-важно, то е трудно разбираемо от мениджърите, тъй като болшинство от тях не са “процесно настроени”: Тяхното мислене е ориентирано към задачи, операции, дейности, работи, длъжности, хора, структури, но не и към процеси.” Бизнес-процесът” представлява множество вътрешни стъпки (видове) на дейността, започващ с един или множество входове и завършващ със създаването на продукти и услуги, които са необходими на клиентите. Терминът “клиент” следва да се разбира в широк смисъл на думата. Това може да бъде действително клиент, кандидат за определена услуга, но може да бъде и друг процес, протичащ в окръжаващата бизнессреда, който е свързан с процеса в съответната компания. В понятието “процес” няма нищо ново - във всяка компания, процесите се разглеждат като съвкупности от определени и подредени в логически ред процедури, дейности, задачи, и операции, които съответствуват на определена управленска или производствена технология. Проблемът се състои в това, че процесите не могат да се опишат така лесно, както например, организационните структури. Понятието “процес” обаче, възниква много по-естествено, отколкото организационната йерархия тогава, когато хората обединяват своите усилия за достигане на обещания на клиентите резултат. Том Дейвънпорт отбелязва, че “процесът - това е специфично подредена съвкупност от трудови дейности (работи, задания, активности) във времето и пространството, с начало и край и ясно очертани входове и изходи: структурата на действие”. Входовете и изходите на процесите могат да взаимодействат както с конкретни клиенти, така и с някои други процеси във външното обкръжение на компанията, но не с други вътрешни процеси. За да може по-просто и разбираемо да се разсъждава за процесите в компанията на тях могат да се дават описателни имена-характеристики. Така например, М. Хамър и Дж. Чампи предлагат да се наименуват процесите с техния начален и краен статус, ”разработване на продукта - от установяване на потребността от продукта - до неговото създаване” или “реализация на продукта - от предложението на продукта - до сключване на договора и евентуално - неговото изпълнение”. Подобни имена дават възможност да се отделят процесите от структурните звена и техните подразделения.
През последните години реинженерингът е в центъра на наблюденията и изследванията на редица експерти и мениджъри, които търсят изход от създалата се кризисна ситуация. Голяма част от тях се опитват да определят основните му компоненти и чрез последните поне частично да решат проблемите си. В най-общи линии съвкупността на тези компоненти включва:
-
дефиниране на цялостен процесен подход, в т.ч. обхващане и на процедури извън предприятието;
-
очертаване на нова перспектива;
-
точно и ясно опреде ляне на мисията и сроковете за нейното постигане;
-
разработване на методология за реинжениране на процесите;
-
осигуряване на компетентно директно ръководство;
-
определяне на резултатността на процеса.
Дефинираните по-горе компоненти на реинженеринга разкриват потребността от комплексно решаване на проблемите на настъпващата промяна. Така например, реинженирането на процесите по обслужването на клиентите е свързано не само със заявките, дадени от тях, а и с многобройните и разнообразни дейности, предварително разпределени и обособени в относително самостоятелни процеси, които имат определена последователност, скорост на извършване, координираща и консолидираща функция и др. Крайната цел на реинженеринга е свързана с основния процес по извършването или произвеждането на продукта или услугата и отговора на главния въпрос - какво всъщност искат и очакват клиентите от нас?
Въпроси за дискусия и самоподготовка: ?
1. Какво наложи появата на реинженеринговия подход?
2. Какво представлява реинженеринговият подход?
3. Кои са основните изходни позиции на новия реинженерингов подход в съдържателно отношение?
4. Каква е разликата между понятията “инженеринг”, “реинженеринг” и подобрение (усъвършенствуване)?
5. Кои са ключовите думи на понятието “реинженеринг”?
6. Кои са основните компоненти на реинженеринга?
7. Кои са изисквания, на които трябва да отговаря реинженеринга?
8. Кои са факторите на риска при осъществяването на реинженеринг?
9. Кои са последствията от реинженеринг на бизнес-процеси?
107. Какъв е подборът и организацията на участниците в проекта по реинженеринг?
11. Какво е разпределението на компетенциите на участниците при провеждането на реинженеринг?
12. Характеризирайте модела на бъдещата реинженирана компания!
13. Какви видове модели се създават при моделирането на бъдещата реинженирана компания?
Приложение
Примерни въпроси за самоподготовка
и проверка на знанията
Въпрос1. По-важните характеристики на транснационалното стопанство са следните: а) световното стопанство постепенно се трансформира от международно в транснационално; б) световното стопанство се формира и функционира на базата на мрежа от финансови потоци, които имат собствена динамика; финансовата и фискална политика на отделните правителства може само да реагира на поведението на транснационалните фондови и финансови пазари, но не и да учавствува активно в тяхното формиране; в) рационалното управлението на световното стопанство и на новите структурни конфигурации се превръща в решаващ производствен фактор; г) поведението на световното стопанство се определя от поведението на отделните държави.
Въпрос 2. Подготвителният етап при разработването на управленското решение включва: а) анализ на ситуацията и дефиниране на проблема за решаване; б) разработване на варианти; в) разкриване на ричините, предизвикали възникването на ситуацията и ранжиране; г) определяне на стартовите условия и факторите на успеха.
Въпрос 3. Основните характерни черти на Теория "Z" са следните: а) управлението има групов характер; б) мениджърът управлява с помощта на консултантски групи (при изра-ботването на решения силно са разпространени методите "РИНГИ" и "ДЕЛФИ"); в) ценностите на отделните индивиди се определят от лоялността към групата и единодушието при решаването на проблемите; г) членовете на групата подчиняват интересите си на интересите на групата.
Въпрос 4. Фундаментални принципи на управление са: а) принцип за целенасоченост; б) принцип за икономия на персонал; в) принцип за координацията; г) принцип на постфабричното производство.
Въпрос 5. Органи за управление се създават при следните случаи: а) когато съществува териториална отдалеченост на обектите за управление; б)когато трябва да се стимулира и развива определена дейност или функция; в) когато предприятието е в състояние на възход и развитие; г) когато се намалява обема на дейността.
Въпрос 6. Управленското решение е: а) програма за действие;б) основна функция на управлението; в) социален акт, резултат от активна целенасочена дейност; г) ядро на ръководната дейност.
Въпрос 7. Функционалната власт е: а) право за разпореждане и делегиране на права и отговорности във връзка с изпълнението на определени функции; б) право за разпореждане с човешките ресурси в организацията; в)право за разпореждане с фунционалните компетенции на персонала в организацията; г)право за разпореждане с материалните ресурси на организацията.
Въпрос 8. Движението за човешки отношения се характеризира със следното: а) развитието на съзнанието, на образованието, на обществените и социалните потребности поражда необходимостта от принадлежност към група, в която и чрез която могат да бъдат задоволявани човешките потребности; б) производителността на труда се определя изключително от добрата организация на труда: в) желанието за труд и активността на отделната личност зависят преди всичко от резултатите на труда, които позволяват да се задоволят материалните, социалните, обществените, духовните и всякакъв друг вид потребности, необходими за запазване и развитие на личността; г) човешката мотивация за труд е свързана с разкриване на структурата на "работата" и възможностите да се въздействува върху нейните елементи.
Въпрос 9. По-важните моменти, които характеризират ситуацията и спецификата на управлението на прага на ХХI век според Тофлър могат да се обобщят в следното: а) управлението се осъществява в условията на интензивна промяна, достигаща до хаос, чието ускорение трудно може да се предскаже; б) управлението във всички области (политика, икономика, култура и пр.) се осъществява на базата планиране и контрол върху използването на материалните ресурси; в) познанието е основен ресурс на управлението, който се възпроизвежда; г) борбата между отделните държави ще се води за разпределяне и преразпределяне на материални ресурси.
Въпрос 10. Представители на движението за научна организация са: а) Фредерик Тейлър и Хенри Форд; б) Елтън Мейо и Оливър Шелдън; в) Алвин Тофлър и Наполеон Хил; г) Питър Дракър и Дъглас Макгрегър.
Въпрос 11. Специфичните принципи в управлението в условията на прехода към ХХІ век са: а) принцип на “олекотяване на организациите от излишни функции; б) принцип на постфабричното производство; в) принцип на диверсификацията; г) принцип на икономия на персонал.
Въпрос 12. Управленското решение трябва да бъде: а) ефективно; б) гъвкаво; в) своевременно; г) целесъобразно.
Въпрос 13. Теорията “W се фовмира в края на ХХ век и има следните по-важни характеристи: а) управлението във всички области се осъществява на основата на висока информираност, чрез използване на информационни мрежи и комуникационна техника от нов тип; б) противоречията между формалните и неформалните групи се проявяват главно във връзка с разпределението и преразпределението на материалните ресурси; в) увеличаване на броя на звената в организационната структура; г) овладяване на ентусиазма и насърчаване на градивните сили на личността и обществото за целенасочена ползогворна дейност.
Въпрос 14. Основните моменти, които характеризират движението за Научна организация са следните: а) ефектът от научната организация на труда се постига в резултат на прилагането на знания, групирани и систематизирани под формата на закони, правила и принципи; б) появилите се проблеми в организацията на труда се решават не на основата на супер открития, а на нови, неизползувани досега комбинации на елементите на управлението; в) повишаването на производителността на труда и оползотворяването на човешкия потенциал се постигат за сметка на научната организация на елементите от поведението на работника по време на трудовия процес; г) мотивация на персонала.
Въпрос 15. Принципът “ ВА, който лежи в основата на Японското управление се характеризира със следното: а) лоялност и деловитост във взаимоотношенията между персонала; б) сплотяване около общата цел за оцеляване и проспериране на предприятието; в) подбор на най-добрите работници за изпълнение на определени операции и материално стимулиране на трудовата активност; г) формулиране, изучаване и спазване на основните принципи за рационално поведение на работното място.
Въпрос 16. Резултатите от приложението на реинженеринга в управлението се проявяват в следните направления:
а) подобряване обслужването на клиентите; б) съкращаване на времето за протичане на процеса или на производствения цикъл; в) намаляване броя на заетите лица; г) боравене по-ефективно с по-големи обеми от работа.
Въпрос 17. Съдържанието на реинженеринга, като основно преосмисляне и радикално реорганизиране на стопанските процеси е насочено към решаващо подобряване на основните фактори на резултатността: а) разходи, б) качество; в) обслужване; г) скорост.
Въпрос 18. Основните фактори на успеха на предприемаческата дейност са следните: а) умение за разработване на планове и балансиране на ресурсите; б) умение за координация на сложни многослоести структури и използване на приоритетите на властта; в)умение за управление на кариерата на персонала; г) умение за осъществяване на подходящ маркетинг за утвърждаване и стабилизиране на пазарите, както и за разкриване на нови пазари;
Въпрос 19. Иновациите, като движеща сила на успехите на предприемача се проявяват в няколко насоки: а) въвеждане на нов продукт; б) разкриване на нов пазар; в)въвеждане на поточните линии в производството; г) конкуренция чрез снабдяване с нов материал.
Въпрос 20. Обобщената съвкупност от функции на предприемача включва: а) постоянно изучаване на измененията в потребностите на пазара; б) извършване на маркетинг на произвежданите продукти и услуги, в т.ч. предизвикване и възпитание на нови потребности; в) откриване на нови области за инвестиране на капитал; г) вземане на решения за пренасяне на ресурси от област с ниска към област с висока ефективност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Александров, К., Мениджмънт на организации и предприятия. С., ЛИА,1995.
2. Ангелов, А., Основи на мениджмънта. С., УНСС, Център за следдипломна квалификация, Център за дистанционно обучение, 1999
3. Армстронг, М., Преуспяващият мениджър. Бургас, 1993
4. Бизнесът не е от вчера., в-к "Куриер 5", 1990-93 (рубрика).
5. Вейлл, П. Исскуство менеджмента. М., 1993
6. Грейсон, Дж., Карла О`Делл, Американский менеджмент на пороге ХХI века. М., 1991
7. Дракър, П., Новаторство и предприемачество. Практика и принципи. С., Хр. Ботев, 1992
8. Дракър, П., Новите реалности. С., Хр. Ботев, 1992
9. Илиев, Й., Производствен мениджмънт в индустриалната фирма. С., 1993.
10. Икуира, Нонака. Създаване на организационен ред от хаоса: самообновлението на японските фирми. <196>. Превод от англ., Сп. Квал. Мениджмънт, 1988
11. Карнеги, Д., Как да печелим приятели и да влияем на другите. С., КИБЕА, 1996. – 362 с.
12. Курыцин, А., В., Рославцев и А. Сорокин. Организация управления и подготовка персонала в японских компаниях. М., 1988
13. Култура на предприемачеството. Под ред. на Бриджит Бъргър. УИ “Стопанство”, 1994
14. Маушита, К., Моята управленска филисофия. С.,1992
15. 41. Милс, У., М. Брук. Кариера в бизнеса. С., Просвета, 1992
16. Марк, М. Онова, което не се преподава дори в Харвард. С., 1992.
17. Нейкова, Р. Стопанският мениджмънт - история, теория и практика. С., 1992
18. Нейкова, Р. Управленските структури и техните параметри. С., 1985.
19. Нейсбит, Л., П.Абърдийн. Преоткриване на корпорацията. С., 1990.
20. Николаев, И. и др. Използване на метода “Делфи” за прогнозиране производителността на труда. Варна, 1975.
21. Панайотов, Д., Принос към теорията на стопанското управление. Свищов, 1977.
22. Панайотов, Д., Управленски функции в икономиката. Варна, 1975
23. Панайотов, Д., Кр. Папазов, Р. Нейкова и др.. Теория на стопанското управление. Варна, Г. Бакалов, 1979
24. Пипер, Р., К. Рихтер. Мениджмънт. Управление на прехода. С., 1993
25. Планкетт, Л., Г. Хейл. Выработка и принятие управленческих решений. М, 1984.
26. Питърс, Т., Р. Уотърман. Към съвършенство във фирменото управление. С., 1988.
27. Принципите на фирменото управление в Япония, Китай и Южна Корея. С., ИКО, статия 403/89.
28. Рейли, Б. Дж., А. Д. Джоузеф. Запазване на новаторския дух в големите фирми. ИКО, статия ИБ 129/98.
29. Стоянов, В. Към въпроса за същността и параметрите на управленските структури. С., 1985
30. Стоянов, В, В. Савов, Р. Нейкова. и др. Организационно проектиране на стопанските единици. Варна, 1987
31. Смит, К., Д. Уейкли. Психология на организационното поведение. Варна, 1992.
32. Seminar Busness Management, presented by Eastern Washington University. October, 1-5, 1990.
33. Тейлър, Ф. Научното управление. С., 1989
34.. Тодоров, К. Управление на бизнеса в итерационна среда. С., Информа интелект, 1992
35. Тончев, Г. Основни функции на мениджмънта. С., ИК “Загер”, 1992
36. Тофлър, А. Трусовете във властта. С., Народна култура, 1997
37. Тофлър, А., Х. Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна. С., 1995
38. Тофлър, А. Шок от бъдещето. С., Народна култура, 1992
39. Трендафилов, В. Научното организиране на труда в модерната държава. С,.1929.
40.Турние, Д. Управление на кадрите. С., 1992.
42. Тиодор, Л. Размисли за мениджмънта. С., 1994.
43. Форд, Х. Моят живот и моите успехи. С., 1991.
44. Хил, Н. Психология на успеха. С., 1996
45. Църев, Н. Теория и практика на предприемачеството. Варна, 1994.
46. Якокка, Ли. Карьера менеджера. М., Прогресс, 1991
47. Японският стил на управление. С., 1994
48. Хамър, М., и Дж. Чампи. Реинженеринг на компанията. С., 1995
49. Hammer M. & Champy J. Reengineering the Corporation: A Manifesto for Business Revolution. Harper Business, 1993
50. Стифън Дрю. Реинженеринг на финансовите услуги. Бургас.1995
51. Стефанов, Н. Японски подход за управление на производството. С., 1996
52. Мескон, М., М. Альберт, Ф. Хедоури. Основы менеджмента. М., Дело, 1992
53. Нейкова, Р. Основи на управлението. С., 1999
54. Нейкова, Р. Теория и практика на предприемачеството. Габрово, УИ “В. Априлов”, 2001
55. Основи на управлението. Съставителство и обща редакция Д. Панайотов и П. Бодурова. Варна, ВСУ “Черноризец Храбър”, 2004
56. Памукчиев, М., К. Каменов. Ситуационен мениджмънт. Свищов, Стопански свят, СА “Д. А. Ценов”, 1999
57. Панайотов, Д. и Б. Борисов. Стратегическо планиране. Теория, методология, казуси. Свищов, СА “Д. А. Ценов”, 2001
58. Панайотов, Д., Конвенционални методи за проектно управление. Свищов, Стопански свят, СА “Д. А. Ценов”, 2003
59.Портър, М. Конкурентното предимство на нациите. С., Класика и Стил, 2004
60.Рибов, М. Управление на конкурентоспособността в туризма. С., “Тракия-М”, 2003
61. Савов, В. Основи на управлението. С., УИ “Стопанство”, 1999
62. Станчева, А. Основи на управлението. Варна, ИК “СТЕНО”, 2000
63 Стефанов, Н., Й. Йокояма. Японският модел за фирмено управление. С., Призма 66, 2001
64. Тодоров, К. Стратегическо управление в малките и средните фирми - теория и практика: в 2 т. С., Сиела, 2001
65. Тодоров, К. Предприемачество и мениджмънт. С., Мартилен, 2004
66. Шопов, Д. Социалната цена на прехода към пазарна икономика. С., Сиела, 2003
67. Рибов, М. Реинженеринг и управление на риска. С., Нова звезда, 2004
68. Минцберг, Г., Дж. Б. Куинн, С. Гошал. Стратегический процесс. Концепции, проблем, и решения. Санкт Петербург, Питер, 2001
69. Минцберг, Г., Б. Альстренд, Д. Лемпел. Школ, стратегий. Санкт Петербург, Питер, 2001
70. Рибов, М. Конкурентното предимство в туризма. С., “Нова звезда”, 2005
71. Манов, В. Новите реалности в икономиката и техните предизвикателства към развитието на управленската теория и практика. В сп. “Икономически алтернативи”, 2005, бр. 1, с. 23-40
72. Манов, В. Новата парадигма на диалога форма-обкръжаваща среда. В сп. “Икономически алтернативи”, 2005, бр. 2, с. 3-12
73. Илиев, Й. За опорните точки на индустриалната политика на страната. В сп. “Икономически алтернативи”, 2005, бр. 1, с. 41-58
ЛИТЕРАТУРА на членовете на катедра “Индустрия”
1. Илиев, Й., Производствен мениджмънт в индустриалната фирма. С., Гед, 1993. – 124 с.
2. Илиев, Й., Мотивация на персонала. С., Лира, 1993. – 104 с.
3. Илиев, Й., Умението да мотивираме. С., Нова звезда, 2001. – 264 с.
4. Илиев, Й. И др. Организация на индустриаялното предприятие: избрани проблеми. С., Стопанство, 1992. – 232 с.
Георгиев, Ив. Капиталово бюджетиране в промишлените фирми. С., Стопанство, 2000. – 68 с.
Георгиев, Ив. и др. Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции. С., Стопанство, 1997. – 324 с.
Георгиев, Ив. Основи на инвестирането. С., Стопанство, 1999. – 319 с.
Георгиев, Ив. Растежът ан фирмата. С., Стопанство, 2001. – 220 с.
(Дисертация “Фирмени инвестиции в нестабилна среда. С., УНСС, 2000. – 391 с.)
Савов, С. Планиране и анализ на дейността на промишленото предприятие. С., ВИИ, 1985. – 630 с.
Савов Стоядин и др. Световната икономика. С., Сиела, 2001,. – 668 с.
Стоянов, Д. В. Индустриален маркетинг. С., Дионис, 1997. – 213 с.
Стоянов, Д. В. Стратегически маркетинг. С., Стопанство, 1999. – 427 с.
Златев, В. М. Информатика ан предприятието. С., К. Маркс, 1986. – 183 с.
Златев, В. М. Мениджмънт без граници. С., Стопанство, 1999. – 268 с.
Каменжов, Яким Йолов. Ефективно използване на материалните ресурси в машиностроенето. Исертация к.и.н. 1989
Каменов, Я. Й. И др. Икономика и организация на основните отрасли. С., 1980
196>
Сподели с приятели: |