У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Сега вече го разбираш добре.

Гледната точка създава възприятието, а възприятието създава изживяването. Изживяването, създадено у теб от възприятието, е онова, което наричаш „истина”.

Твоята истина е онова, което изживяваш в момента. Всичко Друго е нещо, което друг е изживял — и ти е разказал за него.

То няма нищо общо с тебе.

И това ще промени твоето възприятие, което пък ще промени твоето изживяване — а твоето изживяване ще затвърди твоята гледна точка.

Ти не наблюдаваш „обективно”.

Обективното наблюдение е невъзможно.
Друг оксиморон. „Обективното наблюдение” е оксиморон.
Да.

Нищо, което е наблюдавано, не остава незасегнато от наблюдателя.
Сигурен съм, че на мнозина това ще им прозвучи като някои от духовните „дрънканици” на „новата ера”^.
Интересно, защото това е чиста наука.
Наука?
То е елементарна квантова физика. Прочети която и да било книга из областта на квантовата механика.
И тъй, казваш, че аз влияя върху онова, което виждам, дори и само чрез начина, по който го гледам?
Или дали въобще го гледаш. Казвам точно това. Точно такъв е случаят.
Добре, тук със сигурност излязохме от нашата пътечка. Навлязохме в омайната страна на теорията за възприятието и квантовата физика!
Целта на всичко това е да те върне към твоята истина. Ти не можеш да преоткриеш своята истина, не можеш да си спомниш своята истина, не можеш да живееш със своята истина, докато не си спомниш как си стигнал до нея.

Тук говорим за това как да стигнеш до нея.

Този диалог те води там, където винаги си искал да отидеш: У Дома. Ако стигнеш там преди да умреш, смъртта никога вече няма да буди у теб тревога. Никога няма да се боиш да умреш.

Нима с този разговор не искаш да постигнеш точно това? Заради себе си и заради всеки Друг?

Но знам, ти си мислиш, че съществува, и така за теб тя безусловно съществува.

Говорим за възприятията и за гледните точки, под чието влияние възникват те.

Не съществува праволинеен диалог. Ние се въртим многократно по спирали и се връщаме обратно към важните точки. Не само два пъти, а може би три или четири пъти. Ако разговорът ни продължи, и за тебе това ще стане очевидно. При това то няма да е случайно. Ще изглежда почти като преднамерено многословие.

Тук не обсъждаме нищо по-малко значимо от космологията на космоса. Тайната на целия живот. Пътешествията на душата след смъртта. Природата на времето и пространството. И поне две теории, които ще разклатят лодката на космологията. А понякога ще трябва и да чуем някои неща неведнъж, за да бъдем в състояние да ги възприемем. Затова — напред! Трябва да покрием много бели петна, да запълним много празноти. Готов ли си?
Готов съм.
Тогава ще повторя пак, за да бъде съвършено ясно, че твоята гледна точка, т. е. начинът, по който гледаш на нещо, създава твоята действителност — и през този живот, и след неговия край.
Следователно, ако не мисля, че има живот след смъртта, него няма да го има?
О, бъди сигурен, че ще го има. Не можеш да промениш Основната Действителност, но можеш да промениш своето изживяване за нея. Затова казах...

Невъзможно е да живееш и да умреш без Бога. но не е невъзможно да мислиш, че го правиш.

Ако мислиш, че живееш и умираш без Бога, ще изживееш, ще се убедиш от личен опит, че той е с тебе.

Можеш да имаш това изживяване толкова дълго, колкото искаш. Можеш да прекратиш това изживяване, когато избереш да го сториш.

И всичко това ни води до...

А друг път вървях с млада дама, моя приятелка. В хубавия летен ден небето внезапно се отвори. Бяхме се озовали на един паркинг, където имаше много място. Младата жена внезапно си захвърли дрехите и затанцува под дъжда! Тя танцуваше и подскачаше от радост, а аз стоях глупаво с прогизнал перчем, увиснал на челото ми.

Тя ми се смееше и ме подканяше да я последвам. И тъй двамата танцувахме на паркинга почти пет минути, преди да дойде полицията. Полицейският офицер беше много мил. Всъщност беше една жена Тя просто ни помоли да си облечем отново дрехите, защото не й се иска, а ще трябва да ни арестува за неприлично поведение на публично място. И тримата се смеехме, после ние изпълнихме нейното изискване. Никога няма да забравя този миг. Той бе изпълнен с чиста, непомрачена радост. Беше радостна бъркотия, връх на радостта.
Разбира се, и аз знам за този миг — точно затова го използвах като подходящ пример. А сега да ти задам един въпрос. Какво беше различно в двата случая с дъжда?
Моля?
По какво дъждът в първия случай се отличаваше от дъжда въз втория случай? Може би разликата е била във времето? Първия път по-силно ли валеше? По-едри и студени ли бяха дъждовните капки?
Не. Наистина всичко беше почти еднакво. Първият дъжд не се изля в по-бурно или свирепо време. И в двата случая бяха кратки летни превалявания.
Тогава в КАКВО беше разликата между двете ти преживявания?
В начина, по който се отнесох към тях. В гледната точка. В единия случай носех официален костюм и отивах на важна делова среща, та от моя гледна точка дъждът беше неприятност. Повече от неприятност. Той беше натрапчиво вмешателство, пречка при осъществяването на плана ми. Препятствие по пътя ми. В другия случай бях облечен неофициално и не бях длъжен да стигна някъде в определен час. Тогава дъждът „изглеждаше като” удоволствие.
Добре. И кой създаваше тези гледни точки?
Аз, то се знае.
Ти можеше да решиш, че деловата среща не е толкова важна. Че да се появиш понамокрен и посмачкан ще бъде съвършено разбираемо, без да има голямо значение, нали? Можеше да погледнеш на случващото се „по друг начин”, нали?
Да.
Тъй че сега си помисли за дъжда като за „основна действителност”. Не можеш да промениш факта, че вали, но можеш да промениш изживяването си за дъжда, като промениш начина, по който гледаш на него. Ти не можеш да промениш Основната Действителност, но можеш да изживееш Основната Действителност по желан, избран от тебе начин.

Това е най-голямата тайна на живота.

Почти навсякъде, където съм цитиран, без значение в коя религия, без значение в коя култура — без значение в кой исторически период и в какъв контекст — правилно е отразено твърдението ми, че смъртта не съществува — поне не тъй, както мнозина мислят за нея, т. е. като край на живота. „Край на живота” не съществува.

Ако вярваш в Бога, трябва да вярваш и във вечния живот, защото боговете във всички религии твърдят, че той съществува.

Не мога да ти отговоря в едно изречение на такъв въпрос.

В първия етап, в момента на своята смърт, ще усетиш мигновено, че животът продължава.

Ще го усети всеки от вас. След кратък период на объркване ще разбереш, че вече не си в своето тяло, а си отделен от него.

И бързо ще осъзнаеш, че докато си „умирал” не си завършил своя живот. Това е мигът, в който ще изживееш пълноценно, може би за пръв път, че ти не си твоето тяло, че тялото е нещо, което можеш да имаш, но което не си самият ти. Веднага след това ще влезеш във втория стадий на своята смърт. И тук отделните, индивидуалните пътища се разделят.

Ако вярваш в прераждането, може веднага да изживееш мигове от предишни животи, за които по-рано не си имал съзнателни спомени.

Ако вярваш, че ще се озовеш в прегръдките на Бога, който безусловно те обича, ще изживееш това.

Ако вярваш в Деня на Страшния Съд или във Времето, когато ще ти бъде поискана Сметка, а после те чака отиване в рая или проклятие за вечни времена —

Ако умреш, мислейки, че заслужаваш да идеш в рая, ще го изживееш веднага. А ако мислиш, че заслужаваш да идеш в ада, ще изживееш това.

Раят ще бъде точно какъвто си си представял, същото ще стане и с ада. Ако нямаш представа как изглежда всеки от тях, ще си създадеш тази представа още там, на място. Раят или адът ще бъде създаден за теб в точно съответствие с твоята представа, при това — незабавно. Можеш да останеш с това изживяване толкова дълго, колкото искаш.
Добре тогава, значи аз мога да се озова в ада!
Да бъдем наясно. Ад не съществува. Просто няма такова място. Затова и не можеш да отидеш там.

Но сега... дали можеш да си създадеш твой личен ,,ад”, ако направиш избора да го сториш или ако вярваш, че го „заслужаваш”? Да. Така можеш Да изпратиш сам себе си в „ада” и този „ад” ще изглежда точно какъвто си си го представял или какъвто си чувствал, че имаш нужда да бъде — но няма да останеш там нито миг по-дълго, отколкото избереш.

Но това няма да има значение, защото те съвсем няма да страдат. Само ще наблюдават себе си отдалеч и ще виждат какво се случва — все едно че гледат учебно видео.

Ако използваме друга аналогия, е все едно, че гледаш детето си да „прави театър”, да „играе” някаква малка сцена в кухнята. То изглежда „страдащо”, хванало се е с две ръце за главичката или се е присвило, като че ли го боли корем. Все се надява, че Мама ще му позволи да не ходи на училище, да си остане в къщи. А тя чудесно разбира, че всъщност нищо не се е случило. И в действителност никой не страда.

Това не е точна аналогия, но е достатъчно близка, за да онагледи споменатите чувства и усещания.

И тъй, тези наблюдатели биха гледали себе си в тоя тъй наречен „ад”, но биха знаели, че той не е истински, не е реален. А когато научат онова, което са усетили, че имат нужда да научат (т. е. когато си спомнят онова, което са забравили), те ще се „освободят” и ще продължат напред към третия етап на смъртта.

Да, те ще продължат напред. Към третия етап на смъртта. Но най-напред да разгледаме и други възможности във „втория етап”.

В мига след смъртта си всички вие ще се озовете, окръжени от най-любящите ангели и водачи, окръжени и от нежни духове, включително духа и същината на всеки, който е бил важен за вас във вашия живот.

Другите в стаята често се опитват да убедят умиращия, че това му се привижда. А той всъщност вижда, ВИЖДА неща, съвсем действителни, реални неща, които другите не могат да видят заради ограниченията на своята гледна точка. Гледната ти точка неимоверно се разширява след „смъртта”, а често и в миговете преди да умреш.

Например, ако не изживееш присъствието на тези духове по време на смъртта си, то е защото не го очакваш и защото възможността те да присъстват лежи извън системата на твоите вярвания. Но дори и ако само се надяваш обичаните от теб хора да присъстват там, веднага ще ги съзреш.

Разбирам. Затова наистина е важно да си наясно със своите вярвания, свързани със смъртта.

Важно е в живота да си наясно със своите вярвания, свързани с всичко. Твоите вярвания оказват влияние не само върху смъртта ти, а и върху целия ти живот.

Все едно, че си спал, докато много неща са се случвали наоколо.

Душата ще бъде пробудена от свещенослужението на любимите хора и на ангелите. После тя ще се почуди къде е, какво става, защо нищо не се случва. Ще започне да събира две и две и в тоя миг с ясно осъзнаване ще премине към втория етап на смъртта.

Ако започнеш да се чувстваш малко затруднен и объркан и ти се прииска някой да ти помогне, веднага ще видиш ясно как обичаните от тебе хора, ангелите и духовете се реят наоколо, молят се за тебе и чакат да ги забележиш.

Във всеки случай скоро ще се спреш на някоя от хилядите картини в своето съзнание и, изхождайки от нея, ще започнеш да твориш.

Но тук е много важно да разбереш, че нито един от сценариите, които току-що нахвърлих, няма нищо общо с Основната Действителност. Тя ще бъде изживяна в третия етап. Сценариите, които току-що ти описах, са в първите два етапа, в ранните етапи на твоето „изживяване след смъртта”.

Но ти си прав. Схващаш същественото. Ако онова, в което винаги си вярвал, е, че веднага след смъртта си ще се озовеш У Дома с Бога, то ще се случи.

Това е най-висшата надежда на света и тя е истина.
Майка ми не се надяваше, тя знаеше, че бъде посрещната от всички ангели и че се връща „У Дома.
И е изживяла точно това. После е преминала в следващия етап на смъртта и представата й се е превърнала в една още по-грандиозна действителност.
Тя е изживяла присъствието на Бога? Ти си бил там, за да я приветстваш?
Казвам ти, аз съм там, за да приветствам всекиго.

Невъзможно е да умреш без Бога. Аз винаги ще бъда там.

Ще те прегърна, ще те утеша, ще те приветствам, ще те уверя, че си съвършен, точно такъв, какъвто си, и съвършено готов да влезеш в Небесното Царство. После ще те обърна към душите на онези, които обичаш, и към ангелите, които ще те водят през остатъка от твоя път, довеждайки те до духовната сфера ... или до онова, което ти би нарекъл „истински” рай в противоположност на въображаемия. Там ще изградиш делото, заради което си дошъл тук.
Ще трябва „да работя” в рая, на Небето?
Не се безпокой. То ще е като игра. Ти ще играеш в Градините на Бога. Ще бъде истински „рай”. Използвам думите „да изградиш” в смисъл ,,да изпълниш онова, което си бил тръгнал Да свършиш”.
И какво е онова, което „съм бил тръгнал да свърша” в рая, на Небето?
Когато стигнем до изследването на духовната сфера, ще хвърлим поглед и върху него. Но засега знай следното: Ти няма да си тръгнеш оттам, а аз ще присъствам отблизо в живота ти поне докато осъществя Светото Разследване и получа твоя отговор.
Светото Разследване?
Да. Но ми се иска по-късно да ти разкажа за него. Това може да се окаже най-важната част от нашия разговор. Затова искам предварително да поставя основа за нейното изграждане.
Добре... но и двете неща, за които твърдиш, че са много важни, ти отлагаш за по-късно. Беше казал, че отговорът ти на един мой въпрос би могъл да ме шокира, да ме стресне. Затова искаше да му подложиш „здрава основа”. Сега твърдиш, че ще ми разкриеш какво е „Светото Разследване”, но след като „поставиш основа за изграждане”. С всичко това ти много ме заинтригува.
Добре, смъртта е любопитна, интригуваща. Тя е вълнуваща, интригуваща и съвършено удивителна.
И тъй, ако Бог е бил там да приветства Мама, кажи ми как е изглеждал? Имам предвид, като те срещна, ще мога ли да те позная?
Как искаш да изглеждам?
Нима ще те видя такъв, какъвто бих искал да изглеждаш?
Да. Както при всички други неща, ти ще получиш онова, което си избрал. Да, да и още веднъж да.

Ако избереш да изглеждам като Мойсей, аз ще изглеждам като Мойсей. Ако очакваш, че ще изглеждам като Иисус, аз ще изглеждам като Иисус. Ако искаш да изглеждам като Мохамед, аз ще изглеждам като Мохамед. Ще приема всяка форма, която ти очакваш или която ще те накара да се чувстваш удобно в мое присъствие.

Или ще се чувстваш увит в пашкул или разтворен в безтегловен, ярък съд от абсолютно, безусловно одобрение. Същото чувство ще изживееш и ако се явя пред теб за пръв път в някаква физическа, материална форма. Накрая тази форма ще се разтопи в чувство и ти никога вече няма да имаш нужда да ме видиш в каквато и да било определена форма.

Но сега си спомни какво казах. Невъзможно е да умреш без Бог, но е възможно, да мислиш, че е така. Във втория етап на смъртта можеш да мислиш, каквото си искаш. Така енергията на моята Чиста Същност би могла да те окръжи, а ти да решиш, че трябва да я прогониш, да подтиснеш това изживяване, да го наречеш халюцинация или въобще да не му обърнеш внимание.
Никога не бих направил това. Защо да го направя?
Правил си го много пъти през живота си. Какво те кара да мислиш, че не би го направил и след смъртта си?
Тогава ще знам всичко по-добре. Надявам се, че като умра, ще знам всичко по-добре. Още повече, че, като умра, ти ще ми обяснили, че си Бог, че ме обичаш, че това мое изживяване си ти и че ме приветстваш У Дома.
Чуй ме.

Смъртта е миг на сътворяване. В мига, който наричаш „смърт”, протича регулиране на енергията. То фино настройва енергията, с която влизаш в този миг, като повтаря силата й и в нематериалния свят, в който току-що си влязъл. Така твоето изживяване, че твориш, продължава дори при преминаването ти в друг свят, в друга сфера. (Същото става и при раждането, само че в противоположната посока. Когато се родиш, енергията, която си донесъл със себе си от духовния свят, се преобразува, трансформира в материя. Това става чрез същото фино настройване на енергията, предизвикващо повтаряне на силата й в материалния свят, в който току-що си влязъл.) Спомни си какво казах по-рано: смъртта е портал и енергията, с която минаваш през него, определя онова, което се намира от другата страна. Сега ти можеш да сътвориш повторно нещо ново, което сам си избереш (също както можеш да го сториш и в живота), но в началото ще намериш там онова, което си очаквал да намериш.

Ако не вярваш в Бога и влезеш в смъртта, невярвайки в Бога, Бог ще бъде там, но ти няма Да го забележиш — още повече, че не си го забелязал и през време на живота си.

Трябва да знаеш, че Бог присъства, за да изживееш Божието присъствие.

Ако погледнеш някое цвете и знаеш, че Бог е в него, ти ще видиш в него Бога. В противния случай няма да видиш там нищо повече от едно цвете. Може дори да го видиш като плевел.

Ако погледнеш някого в очите и знаеш, че Бог е там, ти ще видиш там Бога. В противния случай няма да видиш нищо повече от едно човешко същество. Може дори да видиш и злодей.

Ако застанеш пред огледалото и се вгледаш в собствените си очи, като знаеш, че Бог е там, ти ще видиш там Бога. В противен случай няма да видиш нищо повече от човек, който се опитва да си представи кой е там. Може дори да видиш човек, който няма отговор на този въпрос.
Имаш предвид, че Бог няма да ме спаси от собственото ми невежество?
Бог ежедневно те спасява от собственото ти невежество. Знаеш ли това?
Предполагам, че е така.
Знаеш ли го?
Е добре, понякога.
Същото се случва и веднага след смъртта. Понякога хората го знаят, понякога не. И в каквото вярваш, това ще ти се случи.
Гледай ти какво научих. Определено очаквах повече от това. Очаквах да ми кажеш, че Божието присъствие След Смъртта ще въздейства като „прегазване”, заличаващо всичко, което пречи на вярата и изпълващо мига със Съвършено Великолепие.
Бог ще изпълни мига със Съвършено Великолепие, защото няма нищо по-великолепно от Акта на Чисто Сътворяване и Бог ще ти позволи в мига на своята смърт да сътвориш каквото изживяване си пожелаеш. Точно това се случва във втория етап на смъртта. В третия етап ще научиш една по-велика Истина за самия себе си — и тогава отново ще си спомниш как да я сътвориш. Защото ти си част от Бога, за когото говориш. Но дори и да продължиш да си въобразяваш, че не си част от него, ти можеш да сътвориш каквото изживяване си пожелаеш.

И тъй, сега разбери това: най-ранното си изживяване след смъртта ти сътворяваш тук и сега и ще продължиш Да го сътворяваш тогава и там с мислите и с надеждата си за него.

Надеждата играе чудотворна роля — и в живота”, и в „смъртта”. (Те, разбира се, са едно и също.) Никога не губи надежда. Никога. Надеждата е изява на твоето най-висше желание. Тя е израз но твоята най-великолепна мечта. Надеждата е мисъл, превърнала се в Божество.

Изживяването е портал към изразяването, изразяването е портал към ставането^, ставането е действието в целия Живот и единствената функция на Бога.

В това, на което се надяваш, накрая ще повярваш, това, в което вярваш, накрая ще узнаеш, това, което знаеш, накрая ще сътвориш, това, което сътвориш, накрая ще изживееш, това, което изживееш, накрая ще изразиш, това, което изразиш, накрая ще станеш. Това е формулата за всичко в Живота.

Тя е толкова проста.

Тя казва, че надежда е „движението, което преминава от очите до опашката на куче”. Не е ли великолепно това? Не включва ли то всичко? Ето един откъс от по-дългата й творба: