Златните треви нели Стефанова Стойчева Василева
Изтегляне 455.5 Kb.
|
|
И оголи ствола, неизбежно Се разпадна, мъртво бе стеблото. Във напуканата, стара тъкан разпознах изваяните нишки, Звънна тъжна песен за разлъка В стона тих на горските въздишки. Белег стар, преди стотици нощи, Някой с тънко ножче е направил, Свойта страст, любов и жар е вложил, Част от себе си е тук оставил. Огнена стрела насред сърцето, Капки кръв отцеждат се надолу, Как ли е изглеждало лицето И защо стрела го е проболо. Галя със ръка следите стари, Те са като приказка за мене, Нещо във гърдите ме удари, Чух смутена, как дървото стене. Като майка го прегърнах нежно, Преживях на миналото дните, Чувствам го, било е неизбежно, Тъй отсъдили са съдбините. Тръгвам си по горската пътека, Нещо ново в себе си понесла, Знание за мрака и човека, Вечността при мен го е донесла. 23.02.2008г. БЕЛИЯТ
Слънцето разтапя стари болки, Свърши вече зимната пързалка, Време е за летни кънки с ролки.
Смях и писъци се разпиляват, Трепват развълнувани сърцата, Кълнове пръстта преодоляват. Сиви гълъби ме обикалят, Суетят се с кимащи главици, Със възторжен вик мечтите палят Подранили сладкопойни птици. Плясък на крила и полет дружен, Даден знак получили са всички. Този полет ми е много чуден – Кой обединява тези птички? После пак долитат поотделно, Кацат, пърхат, смело приближават. Близо, близо. Мястото пределно Е дланта ми. С клюн си позволяват Да докоснат дрехите ми топли. Най-отпред е бял един, едничък Той споделя птичите си вопли, Като пред олтар трепти самичък. Чудя се, дали е безразличен Към това, че само той сияе, Може би е глупав и себичен, Или за късмета си нехае. Той е като лъч във тъмнината, Като песен сред сълзи и вопли, Вдъхнал е духа на красотата, За да може другите да топли. 23.02.2008г. КОЛИБАТА
Оцветяват в тайнство тишината, Броди стадо нейде в тия лесове, С ритъма, с дъха на планината.
Цялата натам съм устремена, Сякаш е пробуден легендарен мит, Крача любопитна, удивена. Залезът догаря, пурпурен, красив, Звуците притихват уморени, Ето там на хълма, с ямурлука сив, Търси сам овцете заблудени. Приближавам към кошарата по здрач, Огън е разпален пред нощувка, Плисва във душата ми сподавен плач, Глад за топлина и за милувка. Там, край огъня присядам мълчешком, Чувам стадото, нощта и мрака, Днес колибата ще бъде моя дом, Без стрелка отмерващо да трака. Късно е, клепачите до смърт тежат, Тук, на сламата глава ще сложа, Сенки чудновати тихичко кръжат, Някой ме загръща в овча кожа. Топло е, заспала съм пречистващ сън, Свито коте мърка в тъмнината, Със тоягата стои изправен вън, Силният човек от планината. 23.02.2008г. НАСТЪПВА УТРО Полето призовава ветровете - Разпръскват ранната виделина, Молитва шепнат дружно гласовете, Разлива се горяща светлина. Настъпва утро, пак отстъпва здрача, Земята шепне с неподправен глас, В гората близка чува се кълвача, Запяват птици в утринния час. В сърцата на стремящите се хора Прелива радост, нежност и възторг, Не чувстват болка, тежест и умора, Попиват сила, свежест и простор. Преплетени в прегръдка, като струна, Поднасят свойта радост на света, Към небесата литва всяка дума, Извира силата на пролетта. И тази сила слива се с душите, Поражда стълб, основен камък бял, А слънчевото злато във очите Изгрява океан любов, разлял Водите си, за да изпълни всичко, До всяко кътче, всеки тъмен бряг, Докосвайки едно сърце самичко, Да го помилва на изпроводяк. А птиците, простора и сърцата, Ще пеят, ще сияят, ще туптят, Да бъде нов живота на децата, Те в чисти цветове да разцъфтят. Земята да е райската градина, Човекът в нея да е пак блажен. Настъпва утро, мракът си замина, Светът е буден, топъл, освежен. 08.03.2008г. НАПРЕД
Със надежда греещи очи, Пътища под ранни листопади, Свят препълнен от безброй лъчи.
Устни пресушени пак мълчат, Трънести пътеки в дебри гъсти, Там следите вече не личат. Колко е далече светлината, Знае ли разбитото сърце, Дебне ли опастност в падината, Топло ли е нежното телце? Пътищата, изпълзяли тънки, Водят ли към хоризонта син, Ще трептят ли гласовете звънки, За да произнасят стих любим? Колко крачки още ни остават Към безкрая и към вечността, Колко блясък още ще отдават Ярките звездици във нощта? Приказките, как ще се разплитат, Дъждовете пак ли ще валят, Птиците на юг ли ще отлитат Или на студа ще устоят? Спотаено равенство – победа, Стъпки, крачки, полет със отскок, Топъл слънчев лъч със щедрост гледа, Блика свежестта и жизнен сок. Следвай пътя, златен се извива, Бавен, тъжен, весел и велик, Тъй живота ден след ден прелива В образите и във всеки лик. Падаш, ставаш, тръгваш пак отново, Трябва да пребъдваш без да спреш, Ето виж, сърцето е готово, Да пулсира с жажда и копнеж. 09.03.2008г. ПРОЛЕТ
Крача днес усмихната и бяла, Ето ме, дочаках пролетта, Тъжна съм, но пак съм разцъфтяла.
Вдигнаха се мрака и мъглите, Призована нова сила, мощ Управлява на страха стрелите. 20.05.2008г. ПОКОЙ
Вълшебен свят от мрак и светлина, Сега ще се засмея и заплача, Коя съм аз сред тази тишина?
Вървя окъпана в гореща пот, В заблуда ли ще съм или ще зная Целта на подарения живот? През дните грях и съвест съюзени, Прекрачват пясъчните плитчини, Заспиват мислите успокоени, Че няма кой отвъд да ги вини. 19.06.2008г.
ЗАДУШНИЦА В деня, когато духовете слизат, За да докоснат близките си хора, Тълпи от вярващи навън излизат, Изпълват времето, света, простора. Но погледа си никой не повдига, В пръстта преливат кръв – червено вино. Небето връх на прелестта достига, Излива се наситеното синьо. Притихнал вятърът дори не шепне, Прозрачен, въздуха изгражда връзка, Листец красив не смее да потрепне, Пробудено сърце в гърдите блъска. Във тишина, покой, тъга смирена, Долитат гласовете на душите, Поспирва мисълта, тъй удивена, Разбирайки преврата на съдбите. Как тайната съвсем не е далечна, Как радостта и мъката живеят, Как чистата душа е жива, вечна, Как гласовете от небето пеят. 15.06.2008г. ВЕЛИЧИЕ И СЛАБОСТ Валящи мигове на радост и блаженство, Преплетени със грижа, болка и печал, Фантазии, мечти, желано многоженство, Хармония, любовен призив отзвучал. Надбягвайки се с вятъра – отлитат дните, Догонва ги задъхваща се тленността, Бълбукаща, извираща от дълбините, Разлива свойта древна сила мъдростта. С безстрашен скок, пълзейки или с малки крачки, В живота труден умореният човек, Отдава се на нерешените задачки, Безсмислено така отлита век след век. Днес великан безстрашен, утре малка мравка, Записва всяко дело, всеки карнавал, Отчаян, временно ще подаде оставка, В подема свой развява флаг, че е успял. Това е силата и слабостта човешка, Величието и бездънния позор, Невежеството плаща всяка своя грешка, Познанието е безкрайния простор. 21.06.2008г. ПРОДЪЛЖАВАМ Огнено кълбо ме упоява, Мислите ми спират да жужат, Този ден потаен задължава Сънищата ми да продължат. Търсейки в зори омайно биле, Без гнездо, едно самотно пиле, Носещо превратната съдба. А Луната хладно се усмихва – Възхитителна, красива, зла, Ранен час, светът за миг притихва, После глъч и плясък на крила. Сила пак избликва и насища Стръкчета, дървета и води, В моя сън надеждата отприщва, Просто пътят ми да продължи. Разгневена, съскаща Луната Е отплувала от моя свят, Вдъхвам на живота аромата, Къпя се във пурпурния цвят. Изгревът напира - разпилява Мириса на страх и тъмнина. Тук съм и животът продължава, Приказен, окъпан в светлина. 25.06.2008г. ГОРАТА
Коя съм аз, къде отивам? Отвърна тя със шепот на листа: Послушай! Тайна ти откривам!
Само дърво расте прекрасно, Но лесно бурята ще го сломи, В гората, тук е безопасно. Едно дърво цъфти, разнася лъх, Но силата от сто дървета Отдава благодат, пречистен дъх, Живот за цялата планета. Едно дърво на воля си расте В градината с цветя засмени, В гората търсят нови светове, Нагоре всички устремени. Не се чуди сега, коя си ти, Бъди със нас – дърво в гората, Към Слънцето върха си протегни, Сред тържеството на зората! 03.07.2008г. СКАЛНИЯТ МАНАСТИР Вървим нагоре. Буйнала трева Е скрила стръмната пътека, Коприва жули босите крака, Преграда нежна пред човека. Сред капки пот и адска топлина Ще седнем, скалните останки Ще ни разкрият свойта тишина – Живот без граници и рамки. Жуженето на хиляди пчели, Напомнящо за мед и билка, Там ни обгръща със въпрос – дали В кръвта си носим стара жилка? Чрез шепота на топлата скала Тупти сърцето на земята, Потайно нещо вика те – Ела! Политаш над котловината. Усещаш любовта на този свят, Това те прави смел и силен, Наситен с аромат и цвят, Мигът е сладостен, обилен. 25.08.2008г. ДА ЛЕТИШ С ЛЮБОВ В полета си слънчевото утро Ме докосна с ласкави крила, Запулсира непокорно, лудо Спомена, че птица съм била. Смела победителка, свободна, Дишаща с дъха на любовта, Търсеща навред душата сродна, Слята със сърцето на света. Може би, когато се разпръсне Утрото и падне вечерта, Птицата в стената ще се блъсне, Ще премине тъмната черта. Пръснато на хиляди парчета, Пак сърцето ще се вкамени, Във забрава потопен обета, Любовта си как ще съхрани? Друго утро, друга песен носи, Друга жажда, устрем и борба, Но стоят пак същите въпроси, Заповядва същата съдба. Лесно е от вчера да избягаш, Трудно е да срещнеш този ден И ръце за помощ да протягаш, Страдайки, че бил си заблуден. Припомни си ласкавото утро, Дишай пак с дъха на любовта И ще разбереш – не е тъй трудно, Да преминеш с полет над света! 16.09.2008г. ПРАВОТО ДА ЗНАЕШ Питам се, защо текат реките, С бързащи, напиращи води И защо неспиращи стрелките Заличават старите следи! Извисила хубост планината, Шепне ли загадките пред мен Времето изтрива ден след ден! Жива ли е лунната пътека Или леден спомен за смъртта, Осветява пътя на човека, Тръгнал пак самотен по света! Колко са бездънни небесата, До къде преливат от лъчи И дали във утрото росата Е сълзи от плачещи очи! Любовта, понякога жестока, Може би дарява смъртен грях, Щастие над бездната дълбока, Къпе ли се в пустота и прах! Болка и тъга, и луда радост, Все едно ли са или нощта Оцветява в краски кръвожадно Времето, пространството, плътта! Питам, а сърцето отговаря, Там от дълбините си, без звук, Тайно мисълта ми преговаря – Кой съм аз и днес защо съм тук! 17.09.2008г. И ТУК - И ТАМ Където и да ида по света, Прекрасно чувство ме обгръща, Остава там във времето следа За бащин дом, за родна къща. Поема ли на път, към нова цел, Оставам свързана навеки Със онзи кът, но пътя е поел По нови друмища, пътеки. Във мен остава само обичта, Завиден миг съм преживяла, От сълзите – попили във пръстта, Една любов е разцъфтяла. И всеки огън в мен остава жив, Горящи въглени в сърцето, И тук, и там живота е красив, Нали бездънно е небето, Нали ветрецът тихо шумоли И тук, и там сред дървесата. И тук, и там душата ме боли, Но съм щастлива щом зората Целуне мойте плачещи очи И стопли бузите ми мокри, Божествен химн в душата ми звучи – И тук, и там аз имам покрив. Щом Слънцето е в моето сърце, Щом дишам с птиците в простора, Ще се усмихва моето лице И тук, и там с любими хора! 19.09.2008г. ПРОБУЖДАНЕ Избухва жаждата във утринния час, Гореща ласка въздуха насища. Напред посоката е вярна без компас, Назад чернеят прах и пепелища. Любов насища светлината на деня, Света се къпе в сладостна забрава, Пробудена тупти горещата земя, Целува вятър гъстата дъбрава. Пропукват се със гръм сковани ледове, Прониква полъх в гробниците древни, Прикриваното в мрака там от векове, Въздиша с гласовете си напевни. Сънуващите се пробуждат в утринта, За да открият – толкова са жадни, Пресъхналото мляко бликва във гръдта, Отдаваща храна за всички гладни. Блуждаещите призраци пищят от страх, Стопява сенките им светлината, Внезапно мрака претърпява сетен крах, Пред тази топла ласка непозната. Блестят прозрачни капки утринна роса, Прекрасен дар за прежаднели устни, Безкраен океан – бездънни небеса, Обгръща с топлина сърцата пусти. И пак е ден, и пак се вие прашен път, Безкраен свят за бродещите сенки, Излива слънцето лъчи във всеки кът, Отдава топлината без оценки. Малцината пробудени без дъх мълчат, Благоговеейки пред щедростта Му, Открити истини в сърцата им звучат, За мнозинството днес е твърде рано. Но блика любовта във тъмните очи, Усеща всеки топлината земна, Приветства радостно горещите лъчи, Трепти света с душата си обемна. 25.09.2008г. ЕСЕНЕН ХЛАД Отново идва есента, Окъпана в червено, в злато. Излива тиха красота Смирено слънцето познато. Отвява прелетният зов В безкрая птиците далечни. Проплаква синият покров – Измива болките сърдечни. Прииждат хладни дъждове, Изтриващи следите топли, На нежни, сладки грехове – Въздъхнати сред стон и вопли. Огнищата в горите спят, Забравили за свойта сила. Умиращи листа валят, Слана земята е покрила. Долита тъжна песен днес – Душа, живяла в топлината Се лута в есенния лес, Тя търси дом във долината. Любимият планински връх, Прикрит сред облаци и влага, Спотайва мощния си дъх. Започва есенната сага. От сълзите на този свят Ще спрат да дишат ветровете, Просъскващ, леден, зъл снаряд, Със дим ще пълни дробовете. Красавицата – есента, Ще се усмихва дългокоса. След нея идва пустота И хладина в душата боса. 26.09.2008г. КЪДЕ СА ПРИКАЗКИТЕ Различен днес е моят тъжен свят, От приказките, дето мама Разказваше ми всеки следобяд, Със обич. Вече съм голяма. Изчезна приказният замък син И принцът силен, всеотдаен, Потънаха в мъгла и лепкав дим Звезди, магьосникът потаен. Но кулите от злато и елмаз, В душата ми останаха да греят, Със силата на нежния й глас, В сърцето Приказките пеят. 26.09.2008г. София – 1505 Ж.к.”Суха река” Ул.”Петрохан” бл.214-А ет.9 ап.42 Тел: 02-846-77-95 0887-790-110 0878-72-56-81 Нели Стефанова Стойчева - Василева Каталог: authors authors -> Величка Гушева -кърпарова Чуй ме, време authors -> Владимир желев овчаров authors -> Не можем без икар authors -> Сборник " адг" пловдив, 2005 сто години просвещение authors -> Ангел сотиров зелени графомании 20 authors -> Едно момче с китара authors -> Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него authors -> Шипченски проход authors -> И димитър грудев удря рамо на алфред адлер! Ангел Сотиров authors -> Топлина. Топлина се разлива по цялото ми тяло. Какво друго може да прави топлината, освен да се разлива, разлива ! Браво! Добре съм, щом и след 100 години анабиоза* мога да се шегувам Изтегляне 455.5 Kb. Сподели с приятели:
|