Глава III — Обмен на информация без предварително искане

Комисията предлага известен брой промени в тази глава с цел да създаде логическа и лесно разбираема рамка за автоматичен обмен и спонтанен обмен, както и гъвкава рамка за правомощията на онези държави членки, които биха искали да стигнат по-далече от автоматичните обмени, посочени в раздел 4 от FESS. Предложението също така въвежда понятието „последващ обмен“, подобно на понятието за „обратна връзка“ при ДДС и прякото данъчно облагане. Това представлява доброволно докладване от запитващата или получаващата държава членка във връзка с полезността на получената информация. Това може да се отрази положително върху качеството на обменяната информация. Тази функционалност за момента не е част от EMCS.

Съществуващият регламент вече съдържа членове, които се отнасят до автоматичния или задължителен обмен, и някои държави членки са използвали правните възможности за обмен на месечни доклади и за препращане на информация. Съществува обаче неяснота в настоящия регламент по отношение на правата и задълженията, породени от тези членове, наред със съществуването на отделен член за EWSE, която всъщност е конкретен вид спонтанен или незадължителен обмен, заедно със задължителен механизъм за обратна връзка при предупрежденията.

Информационните съобщения в EWSE излязоха от употреба с идването на етап 2 от EMCS, тъй като тяхната роля беше поета от препращането на електронни административни документи (е-АД) от държавата-членка на изпращане. Оставащите предупредителни съобщения в EWSE излизат от употреба с идването на етап 3 от EMCS, включващ възможност за спонтанен обмен, който ще замени тази функция.

В член 15 от предложението държавите членки продължават да бъдат задължени да препращат информация на всяка друга държава членка когато е имало нарушение или нередност, или когато нарушение или нередност може да има ефект в друга държава членка, или когато има риск от измама, или загуба на акциз. Чрез този член също така се определя използването на съобщения в EMCS за извършване на този обмен на информация, когато тези съобщения са на разположение за въпросната информация. Чрез член 15 се определя и обменът на съобщения за докладване на изключителни ситуации, които могат да възникнат по време на движението на акцизни стоки, както се предвижда в раздел 4 от FESS. Целта е обменът на доклади за тези изключителни ситуации, които могат да възникат при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз да бъде задължителен. С акт за изпълнение ще бъдат определени различните категории информация, която може да бъде обменяна автоматично, както по отношения на задължителната, така и на незадължителната. Държавите членки ще могат да избират дали да използват автоматичния обмен или не въз основа на тези категории. Списъкът с категории ще се преразглежда ежегодно. В член 16 от предложението също се изяснява, че целта не е да се ограничават съществуващите между държавите членки договорености във връзка с двустранния или многостранния обмен на информация.

Тук са дадени някои примери за възможна употреба на автоматичнен обмен:

а) ситуации, при които има подозрения за измама в друга държава членка; Пример: когато не е върнато EMAS съобщение за получаване, нито е дадено някакво обяснение, и се подозира, че изпратените акцизни стоки са били отклонени в държавата-членка по получаване;

б) сиуации, при които има сериозен риск от измама в друга държава членка; Пример: акцизите се плащат в държава членка, където акцизната ставка е ниска и стоките се преместват чрез споразумение за акцизни стоки, освободени за потребление, но стоките никога не стигат до получателя, като същевременно са отклонени за пазара на държавата членка, където ставката е висока;

в) ситуации, при които е открита измама на територията на една държава членка, която може да се разпростира и в друга държава членка; Пример: държавата членка, която открива нередното физическо присъствие на акцизни продукти, подозира, че може да е извършена измама в държавата-членка по отпътуване, включваща недостатъчно или неправилно докладване на акцизни стоки в е-АД.

Член 16 позволява на държавите членки да предприемат препращане на информация, когато информацията не се вписва в категориите, въз основа на които държавата членка обменя информация автоматично, може би поради откриването на необичайна, но икономически значима наредност. В член 16 също се предлага възможност за установяване на последваща процедура, която да се използва от запитващия орган, за да посочи на запитания орган дали дадената информация е била полезна. Опитът в областите на ДДС и преките данъци показва, че такъв вид обратна връзка е добра мотивация за широкото използване на спонтанния обмен и може да помогне на запитващия орган да попълни информацията си за даден случай.

В заключение, предложението цели да определи рамка, която е както гъвкава, така и ефективна за тези видове обмен на информация между държавите членки.

Глава IV — съхраняване и обмен на информация, отнасяща се до стопанските субекти и статистически данни за сделки в рамките на Съюза

Четирите члена в тази глава съчетават обхвата на глава IV и на глава V от Регламент (ЕО) № 2073/2004. Със заменянето на EWSE и MVS от инструментите, предоставени от етап 3 от EMCS, членовете, свързани с тях, се премахват. Новият обхват на тази нова глава се определя по-ясно и представлява онези аспекти от административното сътрудничество, в които службите на Комисията предоставят оперативна подкрепа на дейностите по административно сътрудничество на държавите членки, както и имат съгласуваща и улесняваща роля.

Този член описва разпоредбите за разпределената електронна база данни, позната като SEEDv.1, която се различава в някои отношения от своя предшественик, описан в Регламент (ЕО) № 2073/2004. В този член също се описва задължението на държавите-членки и на централните служби на Комисията да гарантират, че подробните данни в регистъра са актуални и точни, така че движенията на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциза могат да бъдат незабавно извършени, докато движения към неразрешени дестинации не могат да се осъществят. Накрая, член 19 представлява ясно правно основание за услугата SEED-on-Europa, чрез която стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки могат да проверяват валидността на разрешителните на своите търговски партньори.

Член 20 обяснява, че стопанските субекти имат право да проверяват обществено достъпната информация в SEED-on-Europa във връзка с подробните данни на своето разрешително, като въведат номера на разрешителното за акциз. Те също така имат право грешките в обществено достъпната информация да бъдат поправени от държавата членка, която издава разрешителното. Комисията поема задължението да препраща такива искания за поправка до подходящия компетентен орган. За достъп и поправки на информация за стопанските субекти, която не е обществено достъпна, до която Комисията няма достъп, стопанският субект трябва да продължи да се обръща към съответния компетентен орган.

Този член постановява, че цялата информация, съхранявана в EMCS, следва да остане на разположение за най-малко 3 години, в зависимост от политиката на компетентния орган за запазване на данни и освен това тази информация следва да бъде достъпна онлайн за други държави членки. Това цели да се избегнат прекомерните забавяния, когато държавите-членки извършват анализи на риска на исторически данни.

Съгласно законодателството за защита на данните, след изтичането на периода на запазване, такива данни следва да бъдат изтрити или изменени, за да се премахне информацията, която може да се използва за идентифициране на лица.

Член 22 — Правила за прилагане за съхраняваната информация

В член 22 се предвиждат правилата за прилагане за съхраняване и поправки на данни.

В тази глава са групирани някои взаимни изисквания и ограничения за предоставянето на помощ.

Този член е пренаписан в предложението, за да се изрази значението му по-ясно. Преводите следва да са по-малко необходими, благодарение на по-доброто поддържане на многоезични интерфейси в EMCS.

Предлага се ново задължение, както за Комисията, така и за държавите-членки — да поддържат компютризирана система, така че поправките и актуализациите да се разработват и прилагат съгласно предварително определен договорен график. Подробностите за тези договорености ще се съдържат в споразумение за нивото на обслужване, в което се посочват взаимните задължения на Комисията и на държавите-членки. Комисията и държавите-членки ще поддържат също политика за сигурността на компютризираната система.

Съгласно този член запитаният орган има правото да откаже да извърши разследвания или да предостави информация, когато запитващият орган не е изчерпал обичайните си източници на информация, когато законодателните или административни практики на запитаната държава-членка във връзка с предоставяне на информация не разрешават на данъчните ѝ органи или да извършват такива разследвания, или да събират, или използват тази информация за собствени цели, или когато предаването на тази информация противоречи на обществения ред, или ще доведе до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна, или на търговски процес. Този член е актуализиран, за да се поясни, че това изключение не включва информация само защото е държана от финансова институция.

В член 25, параграф 5 от настоящото предложение се предвижда, че запитаният орган трябва да уведоми запитващия орган и Комисията за причините за отказ на искане за взаимопомощ.

Член 26 — Разходи

Този член е пренаписан в сравнение с неговия еквивалент в Регламент (ЕО) № 2073/2004. Да се разреши на запитания орган да иска изплащане на разходи, различни от разходите за външни екперти, противоречи на общото задължение на запитания орган да се отнася към исканията за административно сътрудничество по същия начин, по който би се отнасял ако исканото разследване е извършено от негово име.

Този член дава на Комитета по акцизите правомощието да определи минимален праг на дължимите акцизи, за да се избегне непропорционалното използване на регламента.

В този член се уточнява кои са допустимите начини на използване на получената информация. Защитата на данните се разширява до защита на информация, която може да не бъде свързана с извършваните действия, до която длъжностно лице е имало достъп по време на извършването на неговите задължения. В други отношения няма значителна промяна от съществуващата разпоредба, с изключение на актуализирането на позоваванията на друго законодателство.

Обменяната информация е предмет на разпоредби за служебна тайна и може да се разкрива единствено за определени цели. Тези цели включват съдебни или административни производства, които могат да доведат до наказания и които са образувани по повод нарушения на данъчното законодателство. Тази информация може да се използва за определяне на данъчната основа, за събиране или контрол на акцизите, за наблюдаване на движението на акцизни стоки. Такава информация може също да се използва за определяне на други мита или данъци, които са обект на Директива 2010/24/ЕС от 16 март 2010 г. Този член представлява също правно основание за обмен между органи, отговарящи за акцизите, и други данъчни органи в една и съща държава членка.

Както и в съществуващия регламент, държавите-членки ограничават обхвата на задълженията, посочени в член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от Директива 95/46/ЕО, за да опазят, където е необходимо, финансовите интереси на държавите членки и на Европейския съюз, съгласно член 13 от Директива 95/46/ЕО. Тези освобождавания позволяват да не се разкрива разследването, както и повторното използване на данните за акциза, първоначално събирани от стопанския субект или други субекти за други цели.

Настоящият член установява основанието за достъп до данните на лица, упълномощени от Комисията, който е ограничен само дотолкова, колкото е необходимо за поддръжката и работата на системата.

Текстът на този член е същият като на член 32 от съществуващия регламент, с който се установява еквивалентност на доказателствената стойност между информацията, получена чрез обмен на информация, и доказателствата, получени от други органи в рамките на същата държава-членка.

Текстът на този член е същият като на член 33 от съществуващия регламент. Целита на тази разпоредба е да се гарантира ефективната координация на национално равнище и на равнището на ЕС, като се изисква от държавите-членки да предприемат всички необходими за това мерки.

Този член позволява на държава-членка да препраща информация от трета държава до други държави-членки, ако информацията е полезна и също така позволява препращането на информация до трети държави, ако третата държава е сключила споразумение да се отнася към информацията съгласно принципа на Директива 95/46/ЕО.

Този член обхваща услугата, предвидена в член 24, параграф 3 от съществуващия регламент, според който една държава-членка може да поиска от друга държава членка да извърши административно разследване с цел проследяване на липсваща документация.

Както е и в съществуващия регламент, целта на предложението е да установи ефективни разпоредби за взаимопомощ и обмен на информация, което да предотврати измамите при движението на акцизни стоки в рамките на Съюза. То възлага на Комисията отговорността за извършване на надзор на административното сътрудничество, но по никакъв начин не дава на Комисията оперативна роля в откриването и борбата срещу данъчните измами. При все това, поради вътрешното измерение на измамите в рамките на Съюза, включващи акцизи, от съществено значение е те да бъдат преодолени на равнището на Европейския съюз чрез обединените усилия на държавите членки и на Комисията. Отговорността за мерките, изисквани за преодоляване на измамите при движенията на акцизни стоки в рамките на Съюза е на държавите-членки, но Комисията играе координираща и улесняваща роля. Следователно държавите-членки предоставят цялата статистическа информация, необходима за взаимното оценяване на ефективността на административното сътрудничество. След като EMCS е вече въведена в действие данните, които се събират и методът на оценяване чрез докладване ще бъдат отново уточнени чрез акт за изпълнение след приключването на текущите обсъждания с държавите-членки. Този член представлява също правно основание за директно събиране на данни за движението с оглед изготвянето на статистически доклади, като се използва приложението CS/MISE, като по този начин до голяма степен се премахва необходимостта държавите-членки да събират статистическите данни ръчно и се подобрява точността и своевременността на докладването.

Държавите-членки следва също да предоставят всякаква друга налична информация за използваните или предполагаемо използваните методи и практики за нарушаване на акцизното законодателството. Комисията докладва за всяка такава информация до останалите държави-членки, така че разпоредбите за административното сътрудничество съгласно настоящия регламент или съгласно акцизното законодателство да се подобряват постоянно и за да могат държавите-членки и Комисията да адаптират административното сътрудничество с оглед справяне с евентуални нови заплахи.

Член 35 — Комитет по акцизите

Член 35 от новото предложение актуализира член 34 от съществуващия регламент, за да се вземат предвид новите разпоредби във връзка с актовете за изпълнение съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

Конкретната отмяна на съществуващия регламент и постановяване, че всички съществуващи позовавания на него следва да се смятат като отнасящи се до новия регламент.

Член 37 относно докладване възпроизвежда текста в член 35 от съществуващия Регламент (ЕО) № 2073/2004.

Този член изисква държавите-членки да информират Комисията за всички съществуващи допълнителни двустранни спогодби. Комисията информира съответно останалите държави-членки.

В този член се уточнява датата на влизане в сила и датата, от която се прилага регламентът — 1 януари 2012 г.

2011/0330 (CNS)

Предложение за

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните³,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент⁴,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁵,

като взе предвид становището на Комитета на регионите⁶,

в съответствие със специална законодателна процедура,

1. 
   Регламент (ЕО) № 2073/2004 от 16 ноември 2004 година относно административното сътрудничество в областта на акцизите⁷ предвижда обща система, в която, за да се гарантира правилното прилагане на акцизното законодателство и, обратно, да се води борба срещу избягване плащането на акцизи и нарушенията на вътрешния пазар в резултат от него, държавите членки си помагат взаимно и си сътрудничат с Комисията. С оглед на натрупания опит и неотдавнашните изменения се налага внасянето на някои промени в този регламент. Следователно като се има предвид броят на тези необходими промени, регламентът следва да бъде заменен поради съображения за яснота.
   
2. 
   Изграждането на вътрешния пазар продължава да изисква система за административно сътрудничество в областта на акцизите.
   
3. 
   С оглед на ефективността, бързината и поради съображения, свързани с разходите, е необходимо обменът на информация да се осъществява все повече по електронен път. За постигане на по-бързо разглеждане на исканията за информация, предвид повторяемостта на някои от тях и езиковото многообразие в Съюза, от значение е да се гарантира по-широкото използване на стандартни формуляри при обмена на информация, за да се ускори обработката на исканията за информация. Тези изисквания могат да се постигнат най-добре чрез системно използване на компютризираната система съгласно Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 година за компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки⁸. Тази система сега предлага по-големи възможности, отколкото по времето на влизане в сила на Регламент № 2073/2004 и нейното разработване ще продължи. За тази цел от държавите-членки следва да се изисква да я използват винаги, когато това е възможно.
   
4. 
   Обменът на информация по въпроси, свързани с акцизите, е необходим до голям степен с цел да се установи достоверна картина на свързаните с активите дейности на определени лица, но в същото време държавите-членки не следва да се ангажират с опити за извличане на информация, нито да искат информация, която не изглежда да има връзка със свързаните с активите дейности на дадено лице или установима група, или категория от лица.
   
5. 
   За целите на правилното координиране на информационните потоци, необходимо е да се запазят разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004 за единно звено за контакт във всяка държава-членка. Тъй като поради съображения за ефикасност може да са необходими по-преки контакти между органи и длъжностни лица, разпоредбите във връзка с делегиране и определяне на компетентни длъжностни лица също следва да се запазят.
   
6. 
   С цел необходимата информация бъде налична своевременно, разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004, изискващи запитаният орган да действа възможно най-бързо и най-малкото в рамките на посочен период, следва да се запазят. При все това крайният срок за предоставяне на информация, с която запитаната държава членка вече разполага, следва да бъде по-кратък от стандартния краен срок.
   
7. 
   За ефективно наблюдение на акцизните процедури при трансгранично движение е необходимо в рамките на административното сътрудничество да се продължи възможността за паралелен контрол от държавите-членки и за присъствието на длъжностни лица на една държава-членка на територията на друга държава-членка.
   
8. 
   Трудностите, свързани с презграничното уведомяване за административни решения и мерки, следва да продължават да бъдат разрешавани като се запазят разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004 по тези въпроси.
   
9. 
   С цел ефективната борба срещу измамите, разпоредбите във връзка с обмена на информация без предварително искане следва да се запазят. За да се улесни този обмен, следва да се уточнят категориите информация, която трябва задължително да се обменя.
   
10. 
    Държавите членки следва да продължат да имат възможността за незадължителен обмен на информация, необходима за правилното прилагане на акцизното законодателство, когато информацията не се вписва в категориите за информация, която се обменя автоматично .
    
11. 
    Обратната информация е подходящ начин да се гарантира непрекъснатото подобряване на качеството на обменяната информация. Ето защо следва да се въведе рамка за предоставянето на обратна информация.
    
12. 
    Електронното съхраняване от държавите-членки на някои конкретни данни относно разрешителните на стопанските субекти и складовете е изключително важно за правилното функциониране на системата за акцизите и за борбата срещу измамите. Те позволяват бърз обмен на тези данни между държавите-членки и автоматичен достъп до информацията. Това може да се постигне чрез използване на информацията, която вече се съдържа в националните компютризирани системи за акцизи, чрез разработване на анализ на риска за подобряване на информацията, съхранявана на национално равнище, във връзка със стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки и движенията на акцизните стоки в рамките на Съюза и чрез включването на определена информация във връзка с данъчно задължени лица и техните трансакции.
    
13. 
    За да бъде надеждна информацията, съхранявана в електронните бази данни, следва да се предвиди тяхната редовна актуализация.
    
14. 
    Стопанските субекти следва да могат да извършат бързо проверките, необходими за движенията на акцизни стоки. Следва да им се предостави възможност да потвърждават валидността на акцизните номера по електронен път посредством централен регистър, воден от Комисията и захранван от информацията, която се съдържа в националните бази данни.
    
15. 
    Националните правила във връзка с банковата тайна биха могли да попречат на ефикасността на механизмите, предвидени в настоящия регламент. В тази връзка държавите-членки следва да нямат правото да отказват предоставяне на информация единствено въз основа на тези правила.
    
16. 
    Настоящият регламент следва да не оказва влияние върху други мерки, приети на равнище Европейски съюз и спомагащи за борбата срещу нередностите и измамите в областта на акцизите, а следва да ги допълва.
    
17. 
    Разпоредбите във връзка с обмена на информация с трети страни при определени условия, по-конкретно отнасящи се до защита на данните, са се оказали полезни за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите и затова следва да се запазят.
    
18. 
    Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни⁹ регламентира обработването на лични данни, извършвано от държавите-членки в рамките на настоящия регламент. Дейностите по обработка на лични данни, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент, се уреждат с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни¹⁰.
    
19. 
    С оглед на ефективното прилагане на настоящия регламент може да бъде необходимо да се ограничи обхватът на някои права и задължения, предвидени в Директива 95/46/ЕО, по-конкретно правата, определени в член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от нея, за да опазят интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от същата директива, като се има предвид потенциалната загуба на приходи за държавите-членки и изключителното значение на информацията, покривана от настоящия регламент, за ефективността на борбата срещу измамите. Държавите-членки следва да бъдат задължени да прилагат тези ограничения, доколкото те са необходими и пропорционални.
    
20. 
    За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на член 8, член 16, член 19, член 20, член 21 и член 34 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията¹¹.
    
21. 
    Процедурата за разглеждане следва да се използва при приемането на тези актове за изпълнение, като се има предвид, че тези актове са мерки от общ характер по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 182/2011.
    
22. 
    Необходимо е да се наблюдава и оценява функционирането на настоящия регламент. С оглед на това следва да се предвиди разпоредба за събирането на статистическа и друга информация от държавите-членки и за съставянето на редовни доклади от Комисията.
    
23. 
    Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 година следва да бъде отменен.
    
24. 
    Тъй като целта на настоящия регламент, а именно опростяването и укрепването на административното сътрудничество между държавите-членки, което изисква хармонизиран подход, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки самостоятелно, а предвид на необходимото единство и ефикасност може да бъде постигната по-успешно на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, съдържащ се в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, формулиран в същия член, настоящият регламент не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели.
    
25. 
    Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно правото на защита на личните данни (член 8). С оглед на ограниченията, установени с настоящия регламент, обработването на такива данни, извършвано в рамките на настоящия регламент, не излиза извън рамките на необходимото и пропорционалното за целите на защита на легитимните фискални интереси на държавите-членки.