Абревиатурни обозначения: ТД – Тракийска депресия; ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплекна структура; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга Фазата е понятие, сходно по значение с „вулкански фациес”, но в него отново е заложена комбинация от времеви и качествен смисъл. В хода на развитието на вулкана всеки етап има определен (пълен или не) набор от фази, следващи идеализирания ред: експлозивна ефузивна екструзивна интрузивна или субвулканска фаза (фациес), последната с гърловия (некове и пр.) субфациес.
Що се касае до зоната, или контролиращата структура на вулканско ситуиране (генериране), тя може да бъде по-конкретно или по-широкопонятие (напр. вулкано-седиментен трог, тензионна линеаментна зона) и да включва или обединява една или неограничен брой вулкански постройки.
Горните пояснения имат връзка с евентуалното обособяване на магматични групи, обоснованото детерминиране на които е допустимо и желателно, но не в литостратиграфски, а в чисто петрохимичен аспект.
4.1.2. Теригенен комплекс
Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Искра).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение (фиг. 2 и 24). В структурния сондаж ССС-1 при с. Спахиево между метаморфната подложка и вулканитите в интервал с дължина 203,5 m е отделена „палеогенска теригенна задруга” със специфично развитие, обособена като Моминкамъкска мергелно-песъчлива свита (Р. Иванов и др., 1988) с холостратотип – сондажният разрез. Тя има цикличен строеж с преобладание на алевритови до мергелни разновидности, по-малко участие на псамити и псефити и още по-рядко на мергелно-алевритови варовици. Поради неясната характеристика на типовия разрез и неговата недостъпност, а от тук и затруднена корелация с литостратиграфските единици на повърхността, ние се въздържаме от употребата на това име, като оперираме с неофициалните единици.
В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в комплекса единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия.
Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1995ф). Ние приемаме наименованието, включващо ранга на единицата като неофициална и литоложкия състав от първото и обособяване като „свита на конгломератите и пясъчниците” от Р. Иванов и др. (1956ф).
Задругата се разкрива на по-големи площи в околностите на яз. Тракиец, южно от с. Боян Ботево, както и в югоизточния ъгъл на картния лист. Тези седименти изпълват Ранилисткото понижение.
Единицата заляга трансгресивно и дискордантно върху дотриаската подложка или се отделя с разломна граница от нея при яз. Тракиец. В другите разкрития долната граница не се разкрива. Покрива се трансгресивно от скалите на Пъдарска свита или контакува с тях по тектонски граници. Просича и се покрива при яз. Тракиец от среднокиселите вулканити на Николовския вулкански подкомплекс. В околностите на с. Боян Ботево задругата контактува по разломна граница със скалите на Колецкия вулкански подкомплекс и с материалите на Ангелвойводската свита. В нея е внедрена и Караманската интрузия.
Характерен белег на единицата в изследваната площ е редуването на пясъчници, дребночакълни конгломерати, алевролити, мергели и наличието на тънки въглищни прослойки.
Участието на пясъчниците е доминиращо. Те са жълтеникави до сиво-зелени, разнозърнести, с полимиктов състав. Срещат се както най-фини разновидности с преход към алевролити и мергели, така и грубозърнести пясъчници с преходи към гравелити и конгломерати. Пясъчниците са с ивичеста или масивна текстура, на места с добре изразена коса слоестост. Зърната са слабо обработени, представени от кварц, фелдшпати, биотит, мусковит и др. Спойката е обилна, базален тип, рядко варовита.
Конгломератите са недобре издържани, лещовидно изклинващи и често прехождат в гравелити и пясъчници. Те са предимно с чакълни размери и много добра степен на обработка. Късовият състав е от разнообразни метаморфни скали – биотитови гнайси, слюдени шисти, пегматити, серпентинити, кварц и др.
На различни нива в единицата се срещат и неиздържани мергелни пачки. Мергелите са тънкоплочести, тъмносиви или жълтеникави, с неяснослоеста до масивна текстура и микрозърнеста структура.
Предимно в основата на единицата се установяват прослойки от въглища и въглищни шисти.
Дебелината на задругата варира от 100 до 300 m.
Приабонската възраст на единицата се определя въз основа на това, че тя прехожда постепенно в мергелно-варовиковата задруга, която е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995).
