Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Свободиновска вулкано-седиментна група

Изтегляне 5.14 Mb. страница 15/56 Дата 27.01.2024 Размер 5.14 Mb. #120116 Тип Задача

Навигация на страницата:

• 4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE 3 )
• 4.1.6.3. Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга (bsЕ 3 )
• 4.1.6.4. Органогенни постройки (lE 3 )

4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група Под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” разглежданата скална асоциация е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с). На геоложките карти на България в М 1:100 000 за разглеждания район вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” скалите на групата са означени от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”. С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж. Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен. Новопредложената за официална единица обединява скали на различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В изследваната площ попадат скалите на Лисичарската свита, Пъдарската свита, брекчо-конгломератно-пясъчниковата задруга, органогенните постройки от рифови варовици и вулканитите на Минзухарският и Войновският вулкански комплекси. 4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE3) Свитата е въведена от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек, където е направена и справка за предишните обозначения на единицата (Саров и др., 2008а). Свитата е широко площно разпространена в околностите на селата Даскалово, Дядовско и Стремци. Отделни по-малки разкрития се установяват западно от с. Снежинка при яз. Кърджали, северозападно и южно от с. Големанци, в землището на с. Люлаково, както и ЮЗ от с. Болярци. Единицата се явява базален брекчоконгломерат, маркиращ периферията и изпълващ придънните части на новозаложения Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Лисичарска свита заляга привидно съгласно с регресивна граница спрямо подстилащите я конгломератно-пясъчникова и мергелно-варовикова задруга. Покрива се с рязка литоложка граница или се зацепва в средните и горните си части с материалите на Пъдарската свита. Единицата е изградена от сивкави, хаотични уплътнени в различна степен поли- или мономиктови брекчи и брекчоконгломерати. На отделни места се наблюдават тънки мергелни и глинесто-песъчливи пластове. Късовият състав на брекчите е изграден предимно от органогенни варовици, но се срещат и разнообразни гнайси и шисти, амфиболити, мрамори, гранитоиди, среднокисели вулканити, мергели и др. Размерът на късовете варира в широки граници от чакъли и валуни до блокове. Скалата е класт- до матриксподдържана. Матриксът е варовито-глинесто-песъчлив, като на места напълно липсва. При с. Стремци брекчата е монокластична, изградена от чакълни до блокови олистостромни късове с най-разнообразни размери, изградени изключително от органогенни варовици. Матриксът е сивкав, варовито-глинесто-песъчлив, като на места оформя изчистени от кластика кални потоци (Йорданов, 1996ф). При селата Дядовско и Даскалово блоковете от метаморфната подложка са с изключително пъстър състав. Характерно е и присъствието на блокове от уплътнени брекчи и брекчоконгломерати, вероятно част от неподеления пълнеж на Крумовградска група. Северно от с. Дядовско се наблюдават мраморни олистоплаки с размери, надхвърлящи 200 m. Като „Даскаловска екзоолистострома” е охарактеризирана от Московски (1987). Скалите са описвани от Боянов, Маврудчиев (1961) като базални брекчи от основния приабонски хоризонт. Р. Иванов (1960) ги приема за разкрития на кристалина в зоната на Дядовския разлом. Московски (1987) отбелязва, че това са образувания, които са обусловени от първичен басейнов склон, като търси източника в областта, която се заема понастоящем от Боровишката калдера. По наше мнение Даскаловската олистострома представлява фронта на изключителна по интензитет скална лавина, хлъзната на СИ по североизточното крило (палеоборд) на Централнородопската подутина при троговото заложение. Обемът и инерцията на тази маса позволява преодоляването на дълбоко врязания ЮИ клон на трога и опиране на челните части (фронта) в срещуположния склон на басейна (ЮЗ крило на Габровската антиклинала). Този механизъм е по-близък до определението за „див флиш”, за което говорят Минчев и др. (1964). Дебелината на свитата в изследваната площ варира от 30 до 100 m. Строежът, разположението и генезисът на тази олистостромна единица са пряко свързани с колапса на вулкано-седиментния трог. Подводни течения примесват „проксималната” кластика, представена главно от опасващия бариерен разрушаващ се и преотлагащ се приабонски риф с разнородни по състав, размери и степен на обработка късове, продукт на различни подхранващи области. Свитата е с приабонска възраст, определена по стратиграфската и позиция спрямо биостратиграфски характеризираните като приабонски скали отдолу (мергелно-варовикова задруга) и отгоре (Пъдарска свита). 4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE3-Оl1) Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въвеждането и като официална литостратиграфска единица е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата. Особеност на единицата е непрекъснатата алтернация на нормални седименти и туфозни утайки, които определят флишоподобния и характер. Скалите на свитата се разкриват на големи площи в изследваната територия и се явяват основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Пъдарска свита се разполага с бърз литоложки преход въху Лисичарската свита, като между двете единици се установява и хоризонтално съчленяване чрез взаимно вклиняване. Покрива трансгресивно по същество с регресивна граница конгломератно-пясъчниковата задруга. Единицата се покрива с различна по характер граница от скалите на Зимовинския вулкански комплекс, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Чифлишкия вулкански подкомплекс. В нея са внедрени разнообразни вулкански, субвулкански и интрузивни скали от Свободиновската вулкано-седиментна група. Единицата е изградена от непрекъсната честа, преобладаващо незакономерна, латерално изменчива ритмична алтернация на мергели, алевролити, пясъчници, варовити пясъчници, туфити и среднокисели туфи. Тези скални разновидности постепенно или рязко прехождат помежду си. Макар и рядко, в алтернацията присъстват и характерни пясъчници с изразена градационна слоестост. Най-широко разпространение имат мергелите, които образуват тънки, добре издържани латерално пластове. Те имат светлобежов до сив цвят и са изградени от равномерно примесени микро- и дребнозърнест калцит с пелитови глинести минерали. На места количеството на варовития компонент се увеличава значително и скалата преминава в глинест варовик. Между селата Черноочене и Пчеларово мергелите изграждат самостоятелни и издържани пространствено пачки (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), което е едно от главните основания те да бъдат отнасяни към състава на мергелно-варовиковата задруга (Боянов и др., 1995). Подобна е седиментацията и в т. нар. Храбрецки ръкав (к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000). Пясъчниците изграждат издържани пластове със силно варираща дебелина. Те са жълтеникави, сиви, бежови или кремави, преобладаващо дребнозърнести. Текстурата най-често е масивна, а структурата – дребно- до среднозърнеста. Минералните зърна са представени от ортоклаз, кварц, биотит, гранат, епидот, апатит и др. Спойващата маса е неравомерно разпределена, варовита до глинесто-варовита, от поров или базален тип. Алтернацията варовити пясъчници – мергели без наличие на среднокисела пирокластика е характерна за ниските отдели от разреза на свитата, разкрити в шкарповете на шосето Кърджали–Черноочене. Така напр. северно от разклона за с. Патица отделните цикли са най-често от типа А-В, с дебелина на отделните слоеве 3–6 cm. Същата тънкослойна алтернация, обозначена като А+В=С, участва в цикли от типа А–В–С, където дебелината на отделните ритми е от порядъка на 30–60 cm до 1,2 m. При с. Черноочене алтернацията е изградена от дебелослоести (>1,5 m) тъмноивичести жълтеникави финозърнести алевритови пясъчници и дебели над 2–3 m пачка от сиви наплочени мергели и алевритови мергели. В редуването участват и споменатите по-горе много характерни сиви едро–грубозърнести пясъчници с градационна слоестост и дебелина до 1m, върху които се разполагат дебели до 60 сm интраолистостромни пакети. Туфитите са жълтеникаво-сиви или зеленикаво-сиви здрави скали, със зърнест изглед, като образуват пластове и лещи с непостоянни размери. Текстурата е масивна, а структурата им е дребно- до среднопсамитова. Теригенният материал в някои случаи е над 50 %, като на места туфитите прехождат в туфозни пясъчници. В други случаи вулканотеригенният материал е в количество до 90 % от скалата и е изграден от ръбести до полузаоблени литокласти от среднокисели вулканити, рядко метаморфити, кристалокласти и стъклени фрагменти. Вулканомиктовият материал е с андезитов до дацитов състав (В. Георгиев и др., 1996ф), а кристалокластите са представени от плагиоклаз, кварц, биотит, мусковит и др. Туфите изграждат по-горните нива на единицата. Те са сиво-бежови среднопластови скали, с масивна, рядко ивичеста текстура. Структурата им е псамитна, витролитокристалокластична. Туфите са изградени от литокласти от среднокисели вулканити, зеолитизирано вулканско стъкло и малки количества кристалокласти (В. Георгиев и др., 1996ф). В чистите разновидности теригенният и варовит компонент е слабо застъпен, а при по-високи съдържания скалите преминават в разнообразни туфити. На различни нива в единицата се наблюдават пластове и лещи от органогенни, детритусни варовици. В околностите на селата Габрово, Железник и др. места всред седиментите на свитата се наблюдават множество интраолистостромни тела (io), повечето от които с неголеми (извънмащабни) размери. Характерен за тях е разнокъсовият, най-често груб полимиктов брекчоконгломератен състав и неравномерно разпределеният глинесто-варовит матрикс. Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ варира от 100–200 m докъм 400 m. Всред варовитите и мергелни нива е определена разнообразна приабонска фауна (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961). Тази възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и Саров и др. (2006ф). Присъствието на Isthmolithus recurvus Deflandre и Dictyococcites bisectus Hay, които се появяват в средата на приабона, Lanternithus minutus Stradner, изобилен до началото на олигоцена и Ericsonia formosa Kamptner, която изчезва в края на приабона, ограничават стратиграфският интервал на единицата в рамките на горния приабон. Установената нанофосилната асоциация е по определения на Д. Синьовски. 4.1.6.3. Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга (bsЕ3) Единицата е отделени и описана от Б. Йорданов (1996ф) за района на с. Багра, Бленика и околността. Значителна част от нея се възприема от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) като „олистостромна пачка”, което не отговаря на вещественния състав и съществено изменя позицията й в разреза на групата. В регионален план материалите на задругата заемат сравнително високи нива от пълнежа на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Те са развити в югозападния клон на структурата между селата Охлювец, Божурци, южно от Житница, с. Крушка и с. Багра. Друг обособен район в изследваната площ се очертава между селата Блатна, Бленика, Снежинка до района на Старо село (к. л. Кърджали – М 1:50 000). Единицата покрива с бърз литоложки преход или се зацепва латерално със седиментите на Пъдарска свита. Покрива се нормално от изолирани рифогенни постройки. Процепва се и се покрива от среднокиселите вулканити на Войновския вулкански комплекс. В незаети от тях пространства се покрива съгласно с рязка литоложка граница от разнообразните пирокластити от състава на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс). Скалите на задругата са представени от сравнително еднообразни грубо- неяснослоести кафеникави разнозърнести полимиктови пясъчници, прослояващи се на места от пачки латитови бомбени туфи. В по-долните си нива пясъчниците включват и мергелни пакети, посредством които се осъществява преходът към Пъдарската свита. Източно от с. Старо място в състава на задругата преобладават разнокъсови полигенни брекчоконгломерати. Пясъчниците са среднозърнести и изграждат средно- до дебелослойни добре издържани в пространството пластове без градационна слоестост. Структурата им е псамитна до псамо-псефитна. Минералните зърна са изградени от фелдшпати, кварц, биотит и др. Спойващата маса е глинесто-варовита, от поров или базален тип. В много случаи се наблюдават литоложки преходи към туфопясъчници и туфити. При с. Бленика всред пясъчниците се установяват олистолитни блокови насищания (Йорданов, 1996ф), а в околностите на селата Старо място и Бленика – изолирани блокове и пакети с вариращи размери, изградени от моногенни (мраморни, амфиболитови и пр.) силно уплътнени брекчи, възприети като блокове или плаки от състава на Крумовградска група (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Материалите на брекчоконгломератната задруга се схващат като продукт на сортирана груба флуксо-турбидитна седиментация, изпълваща локално оформени минидепресии в подножието на басейновия склон. Дебелината на единицата достига 150 m. Всред пясъчниците на задругата в околностите на село Багра Минчев и др. (1964) описват прояви на див флиш. В пясъчников матрикс са вложени най-разнообразни по размери и степен на насищане блокове от висококристалинния фундамент – амфибол-биотитови гнайси, мрамори, амфиболити, мигматити, пегматити и пр. Московски (1987) обвързва този тип скали с екзоолистостромни явления, подобно на Лисичарска свита от района на селата Даскалово и Черна нива. Тези екзоолистостромни тела с характер на див флиш (wf) са показани на геоложката карта. Според нас подчертано „хомогенният” (в т. ч. наличието на блокове от брекчи на Крумовградска група) характер на пълнежа указва за относително късен емерзионен импулс в подуването от юг, свързан с процеси на обрушване и преотлагане по неговата северна периферия към окрайните и вътрешни части на късноприабонския басейн. В рамките на брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга са осъществени и типични интраолистостромни (ендоолистостромни – Московски, 1987) процеси, свързани с локални подводно-свлачищни явления. Подобно голямо интраолистостромно тяло (io) всред седиментите на задругата е установено и отделено на геоложката карта при с. Севдалина (Йорданов, 1996ф). В неговия състав преобладават епикластити от среднокисели вулканити. Приабонската възраст на задругата е биостратиграфски установена. Определената от Д. Синьовски варовита нанофосилна асоциация съдържа важни стратиграфски репери – Isthmolithus recurvus Deflandre и Ericsonia formosa Kamptner, които ограничават хроностратиграфския диапазон на единицата в рамките на късния приабон (Саров и др., 2006ф). 4.1.6.4. Органогенни постройки (lE3) На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са обединени към „ритмичната пачка” от „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Описваните скали се наблюдават като множество малки разкрития, разпръснати в почти всички части на картния лист. Те изграждат отделни обособени тела, заемащи различни нива на разреза. По тази причина не са обособени като единна литостратиграфска единица. Рифовите варовици се разполагат всред и в горните части на Пъдарската свита и брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга. Подстилат, прослояват се, захващат се по периферията на и се просичат от вулканити на Минзухарския и Войновския вулкански комплекс. Изграждат изолирани биохермни и биостромни рифови постройки. Варовиците са светлосиви до кремави, биодетритусни и органогенни, рифови. Наблюдават се множество фосилни останки (под формата на детритус или цели черупки и биоконструирани скелети) от фораминифери, фитогенни алгии, бивалвии, бриозои, криноиди, нумулитиди и др. Често присъства известно количество глинест и песъчлив материал, както и вулканска кластика. Когато се наблюдава повишено количество на тези компоненти, те преминават в силно песъчливи, глинести или вулканокластични варовици. Вулканският примес е представен от витрокласти, кристалокласти (плагиоклази, биотит, амфибол, кварц, пироксен) и литокласти от среднокисели вулканити. Максималната дебелина на скалите не превишава 30 m. Рифовите варовици са определени като приабонски въз основа на богати фосилни съобщества (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Даракчиева във: В. Георгиев и др., 1996ф). Изтегляне 5.14 Mb. Сподели с приятели: