Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Сусам М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Наименована е на с. Минзухар. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисели вулканизъм”.
Скалите от единицата просичат или се разполагат с размив върху конгломератно-пясъчниковата задруга, съгласно, в някои случаи с преход върху Пъдарската свита. Покриват се от Зимовинския вулкански комплекс или Ангелвойводската свита. Вулканските прояви са съсредоточени в североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Минзухарският вулкански комплекс обединява вулканити с относително сходен химизъм (шошонити до латити, рядко до андезити), като в отделните подкомплекси се установяват вариации в алкалиите. Изграден е от лави, лавобрекчи, пепелни и агломератови туфи, както и епикластити. Установяват се и монцонитоидни интрузии и субвулкански тела.
В пълния си обем комплексът включва няколко единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му: Колецки, Буковски и Николовски вулкански подкомплекс, както и Ястребските шошонити. Всички те, без скалите на Буковския подкомплекс са представени на картния лист.
По стратигарафска позиция и K-Ar датировки, възрастта на скалите се приема за приабонска (Фиг. 3).
Колецки вулкански подкомплекс. Под това име единицата е означена за първи път от Р. Иванов (1972). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите ù са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „Колецки базалт-андезитов комплекс” те са означени от В. Георгиев, Милованов (2006а).
В пределите на картния лист скалите от подкомплекса се разкриват в околностите на селата Ангел Войвода, Караманци, Петелово и на юг към с. Пчеларово, като площно разпрстранение имат на север от разглежданата площ (к. л. Сусам – М 1:50 000). Изграждат Колецкия вулкан.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Мушински , 1980; Lilov et al., 1987; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Yanev, Pecskay, 1997; Marchev, Singer, 1999; Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), Georgiev et al. (2003), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975) Скалите лежат върху и процепват седименти от Пъдарската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Покриват се с размив от Ангелвойводската свита.
Единицата е съставена от среднокисели вулкански продукти с шошонитов (к. л. Сусам – М 1:50 000) до латитов, рядко до андезитов състав. В основата на разреза се разполага ниво от пепелни до лапилно-агломератови туфи. Нагоре се налага последователност от лавови потоци от лавобрекчи и лави, най-вероятно образувани в субаквална обстановка. Внедряват се секущи и субвулкански тела, както и изтрузивно тяло от дребнозърнести монцонитпорфири до монцодиоритови порфирити, обособени като Караманска интрузия.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K-Ar датировки отговаря на приабон.
Колецкият вулкански подкомплекс в пределите на картния лист е представен от две единици от слоести и секущи скали (от долу на горе): среднокисели вулканити и Караманската интрузия.
