Среднокисели вулканити. Единицата е изградена от преобладаващо латитови, по-рядко до андезитови лави и лавобрекчи, изграждащи предимно лавови потоци.
В основата на единицата се разкриват лавобрекчи (1КlλЕ3). Съставът им е сходен с разположените отгоре латити (2КlλЕ3), изграждащи предимно лавови потоци, всред които лавобрекчите са в незначително количество. Представени са от тъмносиви, черни до сиво-зелени масивни дребно- до среднопорфирни латити. Първичните минерали са плагиоклаз (андезин – лабрадор), клино- и ортопироксен, биотит и амфибол. Акцесорни минерали са апатит, магнетит и илменит. Основната маса е хиалинна или с хиалопилитова структура. Всред лавите се установяват различни по големина миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Характерна особеност за скалите е почти повсеместната хидротермална промяна.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и К-Ar датировки (37 Ма на лавите при с. Сърница (к. л. Сусам – М 1:50 000) – Milovanov et al., 2005) е приабонска.
Караманска интрузия (KmμE3)Отделена е под същото наименование от Боянов, Маврудчиев (1961) и от Р. Иванов (1972). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, като е запазено същото наименование. Отнесени са към Колецкия вулкански подкомплекс поради сходство в химическия състав, пространствена привързаност и сходна възраст.
Караманската интрузия е изградена от няколко линейно удължени в изток–югоизточно направление тела в околностите на селата Ангел войвода и Караманци. Скалите са внедрени в седименти от конгломератно-пясъчниковата задруга и Пъдарската свита или пресичат лави на Колецкия вулкански подкомплекс. Контактите са интрузивни, стръмни, но в някои участъци са силоподобни.
Караманската интрузия е внедрена в хипоабисално до субвулканско ниво. Характерна особеност е сферичното изветряне на скалите. Изградена е от сиви до зеленикаво-сиви дребно- до среднозърнести масивни монцонити, монцонитпорфири до монцодиоритови порфирити. Структурата е хипидиоморфнозърнеста, порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз). Първичните минерали са представени от плагиоклаз, К-фелдшпат, клино- и ортопироксен и биотит. Основната маса е пълнокристалинна. Изградена е от микролити от зонален плагиоклаз, К-фелдшпат, фемични минерали, руден минерал, безцветен иглест апатит и кварц, обхващащ микролитите, създавайки впечатление за нетипична микропойкилитова структура.
Възрастта на скалите, определена по взаимоотношенията им с другите единици и K-Ar датировки (37 Ма – Milovanov et al., 2005), е приабонска.
