Екзогенни гънкови структури. Установяват се няколко вида гънки от тази категория, с различен механизъм на формиране.
Подводно-свлачищни гънки. Този тип, условно F21 гънки (табл. 3) са образувани на фона на големите гравитачни гънки на плъзгане (F2) по крилата на синседиментационните негативни структури в двата клона на вулкано- седиментния трог. Те са образувани при комбинация от няколко благоприятстващи фактора – полупластичното състояние на преобладаващо тънкослойна турбидитна седиментация, конфигурацията на троговия басейн (склон и относително заравнени придънни участъци), както и съпътстващата седиментацията вулканска дейност (т. е. вулкански, сеизмични тласъци – Московски, 1987). F21 гънките са с преобладаващи метрови, мезоструктурни размери, като рядко превишават 100–200 m. Те често съпътстват интраолистостромните тела (с. Севдалина, с. Габрово), но в повечето случаи са видимо самостоятелни. Формата им е изключително разнообразна (Московски, 1987; Йорданов, 1996ф), като в т. ч. се наблюдават изоклинални преобърнати структури, на места създаващи впечатление за „пълна нагънатост”. Често се наблюдават вероятно тилни фрагментарни разкъсвания, при което отгорележащите седименти с напълно аналогични характеристики се разполагат с рязък контакт и съществен ъглов дискорданс спрямо подстилащите. При настоящите проучвания са установени и съществени вътрешноформационни скъсвания (фиг. 10).
Подводно-свлачищни гънки с по-значителни размери са установени в Средневския ръкав, но са съсредоточени главно по североизточното крило на Мастатепенската синклинала, като присъстват, но затихват към централните части на структурата.
Ориентировката на шарнирите и вергентността им, противно на ориентировката на големите гънки на плъзгане в крилото на структурата, не показват никаква закономерност или трайна ориентация на структурните
Фиг. 10. Подводно-свлачищни гънки и вътрешноформационно срязване всред седиментите на Пъдарската свита в шкарпа на пътя при разклона на шосето за с. Черна скала 1 – тънкоритмична алтернация на сиви тънкоплочести мергели и пясъчници (Пъдарска свита); 2 – интраолистострома – челна брекча от подводно свлачище с интракласти от варовити пясъчници; 3 – повърхнина на вътрешноформационно срязване
елементи.
Гънки на първични наклони в лавовите покрови. Този тип гънки (F22) имат широка възможност за изява в райони с изключително ефузивен характер на вулканската дейност. Те са обширно или локално развити, но техните характеристики, ориентация и размери в повечето случаи могат да бъдат интерпретирани само при реконструкцията на самостоятелно взет вулкански апарат. Йорданов (1996ф) описва подобни единични антиформни мезоструктурни гънки за локалитета, разположен на около 2,5 km западно от с. Широка поляна. Същите са оформени около малък, запълнен с латитови лавобрекчи център от ареала на Николовския вулкан, продуциращ 6 или 7 разтечени един върху друг, симетрично плавно огънати лавови потока, отговарящи на съответния брой слаби ефузивни импулса. В конкретния случай протоантиформния характер на структурите маже да се отдаде на първично пасивно обтичане (обличане) на по-стара изпъкнала форма на релефа. В този смисъл те следва да се разглеждат като псевдогънки (Хайн, 1973).
Гънки на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта (F23). С „активен натиск на лавовите потоци и въобще на механичен натиск, свързан с проявите на магматизма” редица автори (Г. Бончев, 1921; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964) обвързват генезиса на подводно-свлачищните гънки или всички специфични структури в тефро-турбидитната седиментация на късноеоценския басейн от конкретния район. За подобен характер на огъване беше вече споменато при описанието на някои от по-главните структури.
Под влияние на собственото тегло на вулканските продукти в подстилащите ги слаболитифицирани (неконсолидирани) високопластични седименти възникват екзогенни негативни огъвания. В изследвания район този тип гънки са представени от изключително синформно огънати плитки структури с твърде непостоянен мащаб, форма и ориентация, чиито контури обикновено строго следват контурите на вулканските ефузивни или експлозивни стратифицирани наслаги. Последните твърде често оформят техните ядрени участъци, около които структурните елементи на отдолу разполагащите се седименти повиват и вергират.
Според нас контурите на бедрата доста точно отразяват първичния контур на разпространение, т. е. първичния периметър най-вече на киселите пирокластични потоци (Йорданов, 1996ф).
Подстилащите водосъдържащи високопластични слабо литифицирани седименти се слягат, уплътняват и синформно огъват под тежестта на лавовите продукти и пирокластични маси на приабон-олигоценския вулканизъм. Приема се, че най-вече локално прекомпенсиращите кисели пирокластични отложения на субаквалния вулканизъм запълват и дооформят F2–първичните ядра, като около тези резистентни ядрени маси се дооформят крилата на доминиращите негативни структури.
Подобни гънки се очертават в района на върховете Йорлентепе, Демиркан, Мастатепе, селата Дъждовница и Скална глава, северозападно и южно от с. Мургово и пр.
Гънки на ерозионно разтоварване. Този тип гънки също следва да се разглежда като резултат от комбинираното въздействие на няколко благоприятстващи фактора. Поприще на изявата им е отново специфичната високопластична тънкоритмична алтернация на Пъдарската свита.
Към F7 структурите отнасяме хемиантиклинално огънатите тесни, напречно разположени (приблизително субмеридионално ориентирани в случая) линейни гънки от района на с. Пъдарци (Йорданов,1996ф).
F7 гънките представляват периферни позитивни структури (структурни носове), които могат да бъдат еднакво схванати като синхронни хемиантиклинално изпъкнали аналози на синклиналните гънки на вулкано-тектонско слагане под силата на тежестта. За целта следва да бъде изпълнено условието за непроменен вследствие ерозията първичен контур на пирокластичната (синклинална) ядка. Нехарактерният, несвойствен тренд и пълното съвпадение на осите с ориентацията на дълбоко врязания безименен дол, разположен западно от селото обаче ни кара да оприличим някои от тези структури с т. нар. „складки выпирания” (Хайн, 1973). Образуването им се свързва с локално отмиване на отгорележащите пирокластити по речната долина и течение на пластичната подстилаща формация във вертикално направление към ерозионния размив. Както уточнява гореуказаният автор, процесът е сходен с диапиризма.
Ориентацията на този тип гънки видимо зависи от ориентацията на долинната мрежа, която пък от своя страна е пряко подчинена от морфоложките особености на релефа.
