5.3.2.3.Звинишко-Ибреджекска комплексна структура (ЗИКС–южна и западна периферна част)
Като единна второразрядна единица и под горното наименование се дефинира при настоящите изследвания. Накратко, тя обединява част от т. нар. Лозенско-Ибреджешка структурна зона (Боянов, Горанов, 1997ф), Звинишката кръгова структура (ЗКС – Йорданов, 1996ф; Йорданов в: Саров и др., 2002) и Бряговско-Вълчеполското (или Бряговско) понижение (Боянов и др., 1963). Всяка от тях има самостоятелно положение и полиетапно специфично развитие. Самото им развитие е в тясна взаимовръзка, а общата им преработка и обединението им в единна комплексна структура съвпада с етапи на съвсем млада тектонска активизация. Пълна характеристика на второразрядната единица се предлага в обяснителните записки на картните листове Книжовник и Славяново – М 1:50 000. От нея на к. л. Николово са застъпени само части от Високополянското понижение, съхранени в обхвата на Белипластката разломно-блокова зона. Самата зона се разполага навън от ясно очертания кръгов периметър на ЗКС като западна част на ЗИКС, к. л. Книжовник – М 1:50 000), но има достатъчно основание да се предполага, че нейното развитие е в обвръзка с късните процеси, довели до оформянето на разглежданата второразрядна структура.
Високополянско понижение. Разположението на тази структура съвпада отчасти с т. нар. Ардинска грабен-синклинала (Р. Иванов, 1960) или се включва към периметъра на „Ардинската зона” (Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали).
Структурата е северен аналог на Плазищенското понижение от състава на второразрядната Момчилградска депресия. Залагането им е синхронно и е свързано със събития, съпътстващи изявата на междинен пиренейски подетап. Запълва се от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс най-вероятно чрез периодични насочени взривове и пирокластични потоци, генерирани от центровете по северния отрязък от външната дъга на Чифлишкия линеен вулкан. Като цяло това представляват дистални фациеси на Нановишката структура, но прехвърлящи границите на Момчилградската комплексна депресия.
Основното разпространение на понижението е на картните листове Кърджали, Студен кладенец и Книжовник (М 1:50 000), където е охарактеризирана подробно.
На територията на картен лист Николово блоково ограничен фрагмент от понижението се разполага като ивица с посока 130º между северно от с. Бели пласт и околностите на с. Черешица (к. л. Книжовник – М 1:50 000). Дължината ù в пределите на изследвания район е около 8 km, широчина 1–5 km, изцеждаща и повиваща на изток и СИ в източния си фланг. Западните дистални участъци на отлагане, реликти от които са съхранени между района на с. Скална глава и ивицата между с. Николово и вр. Каратепе (к. л. Комунига – М 1:50 000), са извън обхвата на ЗИКС. Те не кореспондират пространствено с материалите, изпълващи Високополянското понижение и очертават собствен периметър, обозначен условно като Ненковско понижение. По-пълни сведения за тази новодефинирана структурна единица са изложени в Обяснителната записка към к. л. Комунига – М 1:50 000.
Седимент-вулканогенният пълнеж на Високополянското понижение участва в крилата на Бряговската синклинала, разполагаща се основно североизточно и северно от изследваната площ. Деформациите му се обвързват с късен или, както считат Боянов, Горанов (1997ф), „свързан с проявата на Савската фаза структурен план”.
