Проломен участък с повишена опасност от склонови процеси. Геоложки риск представляват долинните склонове, морфологията и строежът на които в съчетание с климатичния фактор могат да предизвикат активизация на ерозионните и гравитационните процеси. Такива са проломните участъци в долините на р. Бююкдере и притоците на р. Перперек.
Скални венци с повишена опасност от склонови процеси. Образуват се в резултат на отпрепарирането на сравнително устойчивите скали при селективна проява на екзогенните процеси. Скалните венци и откоси са образувани в периферията на вулканските покрови и потоци, под които се разкриват седиментни слабоустойчиви скали. Създават се условия за възникване на сипеи и срутища и преграждане на речните долини. Височината на скалните откоси достига до 20–30 m, а в югозападната част на площта – до 50 m и повече.
Сипеи. Представляват натрупвания на отломъчен материал в основата на скалните откоси и стръмни склонове на основните реки. Много често се активизират от обилните валежи, ерозионното и техногенно въздействие. Изградени са от ръбести късове с различни размери. Наблюдава се неясна диференциация – по-големите късове се натрупват в подножието, като с отдалечаването от него постепенно издребняват. По-рядко се наблюдават блокове с големина повече от 1 m. Около с. Бели пласт и югоизточно от него образуват издържани сипейни шлейфове с дебелина до 10–12 m. Характерна за сипеите е високата мобилност на повърхностния слой – до 1 m/a.
Ерозия. Към разрушителните процеси с непрекъснато действие се отнасят площната и линейната ерозия. Интензитетът им зависи от степента на изветряне на скалите, хидротермалната и тектонска промяна, климатичния фактор и стопанското въздействие на околната среда. Площната ерозия се проявява в билните заравнени, прилежащите им полегати склонове с наклон до 3° и обезлесените участъци, изградени от плиоцен-плейстоценските наслаги, неогенските седименти и силно изветрели ортогнайси. Нанася значителни щети на обработваемите земи, като разрушава почвения слой, унищожава плодородни земи и активизира гравитационните процеси. Рискът от площната ерозия се свързва с агротехническото и противоерозионно строителство и организацията на обработка на стопански усвоените площи. Дълбочинната линейна ерозия е проявена в терените с наклон над 8°, изградени от слабо споените наслаги и седименти. Образуват се ровини с различна степен на активност. С голяма интензивност е проявена по левия долинен склон на р. Перперек, между с. Черноочене и с. Даскалово и в околностите на с. Черна нива. Разрушават се склоновете, изградени от скалите на теригенния комплекс и Свободиновската вулкано-седиментна група, като дезинтегрираният материал се отлага в понижените участъци. При интензивни валежи е възможно да се образуват кално-каменни порои, които да прекъснат пътната мрежа.
Съвременна интензивна естествена акумулация. Разпространена е в заливната тераса на р. Перперек. Неблагоприятният ефект е, че при интензивни валежи се увеличава притокът на твърд отток и се припокриват алувиалните почви.
Затлачване на язовири. Това явление се проявява в крайбрежните участъци на яз. Кърджали и изкуствените водоеми, построени в седиментни терени, подложени на интензивни ерозионни процеси. В резултат на това се увеличава притокът на наносите към бреговете на водоемите, при което значително се намалява полезният им обем и срокът за тяхната експлоатация.
Изветряне. Процесите на изветряне са в зависимост от физичните, химичните, биогенни и климатични фактори и литоложките особености. Развиват се предимно по билните заравнености на рида Чуката. Дебелината на изветрителната покривка е от няколко сантиметра до 1 m. Имат неблагоприятен ефект по склоновете – намалява се устойчивостта и се активизират гравитационните процеси.
Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите и повърхностните води. Съществува опасност от замърсяване на подземните води в района, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. При съхранение на битовите отпадъци в открити сметища безвъзвратно могат да се замърсят обработваемите земи и подземните води. Опасност представляват и малките нерегулирани сметища в близост до населените места.
