Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,1 до 5,0 М. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Регистрираното земетресение на 16.04.1906 г. с епицентър в Гърция е усетено в района от с. Пчеларово на юг към Кърджали с интензитет VІ степен. С магнитуд 4,70 и дълбочина на хипоцентъра 20 km е земетресението през същата година с епицентър при с. Костино. Катастрофалното земетресение на 09.08.1911 г. с епицентър в Мраморно море е усетено с интензитет VІІ степен. Слабо земетресение с магнитуд 2,89 и дълбочина на хипоцентъра 5 km е станало югозопадно от с. Яворово. На 20.02.2006 г. регистрираното земетресение с епицентър при с. Мургово е с магнитуд по-голям от 4,0 М. През следващите дни са станали общо 86 труса. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са – 1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от–0,5 mm/a до–1 mm/a.
Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Най-често се образуват малките, плитки, делапсивен тип свлачища. Те са с рядко добре изразен свлачищен откос с височина до 2–3 m. Размерите им са не повече от първите десетки m2. Активността им се влияе от режима на валежите, ерозията и техногенната дейност. Те нанасят сравнително големи щети. Съвременно активни са свлачищата по левия долинен склон на р. Перперек и при с. Три могили, които прекъсват пътя с. Черноочене – с. Стремци. В седиментите на теригенния комплекс са образувани малки плитки свлачища между с. Черноочене и с. Даскалово, както и южно от с. Лясково. Представляват потенциална опасност за пътната мрежа. Дълбоко условно стабилизирано е свлачището югозападно от с. Рани лист. Дълбочината му е около 20 m и има площ 8 dka. Морфологията на терена е типично свлачищна – стъпала и понижения в тилните им части. В момента е стабилизирано, като опасността от него е потенциална. Основен активиращ фактор може да се окаже несъобразената с конкретните условия техногенна дейност. Дълбоко, с периодична активизация, е блокажно-консистентното срутище-свлачище южно от с. Пеньово, в челните части на срутищните наслаги. То е голямо, сложно свлачище с дълбочина на основната хлъзгателна повърхнина 50 m и с площ около 0,25 km2. За съвременната му активизизация освен геоложкият строеж са действали и допълнителни дестабилизиращи фактори – линейната ерозия и интензивните валежи.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Срутищните процеси се проявяват в участъците със стръмни до отвесни склонове, изградени от здрави, но напукани скали. Размерите им се обуславят от наклона и височината на склона и напукаността на масивите. Блоковете са с големина до няколко кубически метра. Други фактори, активизиращи тези процеси са изветрянето, ерозията и техногенните въздействия. Големи, пространствено издържани са срутищата при с. Пъдарци и в района на с. Пеньово. Малки срутища с обем до 500 m3 се установяват по пътя Кърджали – с. Пъдарци, като има потенциална опасност от неговото прекъсване.
Кално-каменни порои. Възникват в периоди на обилни валежи, като се образува водонаситена подвижна кално-каменна маса, която се стича надолу по склона, увличайки допълнително отломъчен материал. Тези маси попадат в руслото на реката, където допълнително разрушават бреговете и увеличават обема си, формирайки мощен поток. Потенциална опасност от възникване на кално-каменните потоци има в долината на р. Бююкдере от с. Яворово до вливането и в яз. Кърджали. Факторите за възникването им са и интензивно разчленените оголени склонове, дълбоко всечената, с каньоновидни участъци долина, и др.
