Суфозионно изнасяне. Представлява изнасяне на дребните фракции от почвения слой, което предизвиква образуването на разнообразни негативни форми. Западно от с. Рани лист в резултат на суфозионното изнасяне на дребните фракции от почвата се образуват различни по форма и размери кухини.
Преработка на брегове на изкуствен водоем. Резултат от активните ерозионни процеси е преработката на бреговете на яз. Кърджали. Тя се проявява при смяната на водното ниво, като предизвиква разрушаване, срутване и свличане на делувиалното подножие.
8. ГЕОЛОЖКИ ФЕНОМЕНИ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
На територията на картния лист се разполагат крепостта Перперикон и древният рудник за злато край с. Стремци.
Комплексът Перперикон се разполага на едно от големите възвишения в района на с. Горна крепост. Той е изграден всред скалите от пачката на киселите едровитрокластични туфи на Зимовинския вулкански комплекс. Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от заселване са от късната новокаменна епоха в края на VI – началото на V в. пр. Хр. Установени са следи и от каменно-медната епоха в края на V и началото на IV в. Ерозията е разрушила значителна част от културните напластявания и останки от тези времена са открити единственo в северната и северозападна част на комплекса и в скалните цепнатини. Вероятно от същото време датират и някои от грубо изсечените в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата и ранножелязната епоха. Голям разцвет Перперикон преживява през епохата на крито-микенската цивилизация през XVIII–XII в. пр. Хр. Доказателство за това са многобройните фрагменти керамика, които се откриват в скалните цепнатини из целия обект през последните археологически разкопки, както и в запазени на места пластове с дебелина над 1 m. Предполага се, че Перперикон е прочутото в древността светилище на бог Дионис на тракийското племе сатри. Комплексът претърпява нов разцвет през Късната античност, когато са построени няколко църкви. В една от тях е открит великолепен мраморен амвон, декориран с геометрични, растителни и животински орнаменти. През XIII–XIV в. Перперикон е областен център и епископско средище във Византия.
Древният рудник за злато се разполага в покрайнините на с. Стремци, на около 10 km североизточно от Кърджали. Той включва десетки на брой древни галерии, шахти, комини и кариери. Те са изградени в скалите на теригенния комплекс. Установено е, че съдържанието на злато в конгломератите на комплекса е до 4-5 g/t (Атанасов, 2002). В минните изработки е открита керамика от III-IV и XII-XIII в. Не съществуват данни за разработването на рудника след XIV в.
