Като официална единица с посочения ранг и наименование подкомплексът се въвежда в настоящата записка. Името произлиза от вр. Коджакаракая, разположен север–североизточно от с. Бряговец.
Скалите на подкомплекса маркират първия етап от развитието на Маджаровския вулкан.
Подкомплексът е представен от преобладаващо черни базалти, шошонити и латити, изграждащи основно лавови потоци и ограничено количество пирокластити с идентичен състав. Поделя се на няколко единици съобразно състава и особеностите на вулканитите, които ги изграждат. В пределите на картния лист е представен в пълния си обем.
Според К-Аr (33–33,5 Ma – Lilov et al., 1987) и Ar-Ar определения (32,66 ± 0,15 – Marchev, Singer, 2002), както и по взаимоотношенията със скали от другите единици, възрастта на скалите от подкомплекса се определя като рупелска.
Базични до среднокисели вулканити (1KkψOl1). Скалите от единицата се разкриват на ограничени площи източно и североизточно от с. Бряговец, както и в околностите на развъдник Кочаш, където са отразени на картата обединенo заедно с латити в неподелените (смесени) лави.
Разглежданите скали се разполагат в основата на разреза на Маджаровския вулкански комплекс. Разполагат се съгласно върху Малкопоповската свита. Покриват се от латити от единицата на среднокислите вулканити и Менекенските латити. За тях се захващат рифове от варовиковата задруга.
Единицата е съставена от лавови потоци от черни дребно- до среднопорфирни шошонити с прослои и пластове от лапилно-блокови и агломератови туфи с идентичен състав на късовете. Някои от лавите имат петрографски характеристики на базалти.
Лавите често са призматично напукани. Скалите са черни до тъмно сиви, с кафеникав оттенък, масивни с порфирна структура. Първичните минерали (10–40 % от обема на скалата) са представени от от плагиоклази – андезин, лабрадор (около 90 % от общото количество на порфирите), клинопироксен – авгит (около 10 %), ортопироксен, а при базичните разновидности – порфири (до 1 mm) и субпорфири от оливин (заместен в зелен влакнест боулингит, серпентин и индигсит). Акцесорни минерали са апатит и руден минерал. Основната маса е с интерсертална, хиалопилитова структура. Съставена е от плагиоклазови и пироксенови микролити, кристалити и жълто-кафяво до тъмнокафяво вулканско стъкло, голяма част от което е кристализирало в радиалнолъчести кафеникави сферолити. Стъклото е неравномерно хлоритизирано и смектитизирано.
Туфите изграждат прослойки и издържани пластове всред лавовите потоци на единицата. Представени са предимно от масивни до дебелопластови лапилно-блокови до агломератови туфи с късове, аналогични по вид и състав с лавите на единицата. Литокластите обикновено са ръбести до слабозаоблени. Матриксът е сив до сиво-бял, като в различни участъци доминира.
Максималната дебелина на лавовите потоци достига 100 m, а на туфите – 50 m.
