С указаният ранг и географско име се въвежда в настоящата записка. Наименованието произлиза от с. Габерово.
Скалите от единицата се разкриват северно от с. Малко Попово, като ограничено разпространение имат и на к. л. Славяново – М 1:50 000.
Габеровският вулкански подкомплекс е съставен от пепелни до агломератови туфи и лави от кварцлатити до трахидацити. В последните фази от развититето му се внедряват субвулкански тела от грубо- до едропорфирни кварцлатити.
В пределите на картния лист подкомплексът е представен в пълния си обем. Поделени са на три картируеми съставни единици (отдолу – нагоре): туфозна пачка, среднокисели вулканити и среднокисели вулканити – субвулкански фациес.
К-Аr датировки на скали от единицата при с. Габерово са в рамките на 27,7–30 Ма (Milovanov et al., 2005), a западно от с. Бориславци Ar–Ar датировки дават възраст 32,16 ± 0.08 Ма (Marchev, Singer, 2002). Въз основа на тези изотопни данни е определена рупелска възраст.
Туфозна пачка(1GbOl1). Скалите от пачката изграждат долните части от разреза на подкомплекса. Разполагат се върху скали от Малкопоповската свита, Менекенските латити и Юмурчалските латити. Върху тях се разполагат лави от подкомплекса, а всред тях са внедрени субвулкански тела от състава му.
Туфозната пачка е изградена от сиво-розови, с пъстър бежов или виолетов отенък пепелни до агломератови туфи с латитов до трахидацитов състав. Литокластите са ръбати до полузаоблени, с големина 5–20, рядко до 30–40 cm, идентични по състав с лавите на подкомплекса. Кристалокластите са представени от плагиоклаз, санидин, пироксен и биотит. Матриксът е неравномерно разпределен.
Дебелината на пачката е променлива, като максимално достига 200 m.
Среднокисели вулканити(2GbτζOl1). Скалите от единицата покриват и просичат Малкопоповската свита, Менекенските латити и Юмурчалските латити. В тях са внедрени субвулкански тела от подкомплекса. Просичат се от дайки на дайковата формация. Върху тях се разпологат съгласно, с рязка литоложка граница кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс и с размив – седименти от Вълчеполска свита.
Вулканитите са представени от сиви, розовати или кафеникави преобладаващо среднопорфирни масивни, в някои случаи флуидални кварцлатити и трахидацити. Изграждат секущи тела и лавови потоци. Първичните минерали са представени от санидин, кисел зонален плагиоклаз, биотит и единични субпорфири от кварц.Основната маса е съставена от голямо количество ксеноморфен К-фелдшпат (на места като криптокристален агрегат), редки плагиоклазови микролити, единични кварцови зърна и множество кристалити. Наблюдават се газови празнини и редки миндали с неправилна форма, запълнени с вторичен кварц. Често скалите са силно грусирани и променени.
Дебелината на лавовите потоци е в рамките на 50–120 m.
