Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Изтегляне 7.55 Mb.

страница	33/71
Дата	27.01.2024
Размер	7.55 Mb.
	#120123
Тип	Задача

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 71

Неподелени (смесени) лави (KkOl₁). Скалите се разкриват западно от яз. Ивайловград, в околностите на развъдник Кочаш, както и северно от с. Черничино.
Единицата обединява базичните до среднокисели вулканити (неподелени) от предходните две единици на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс. В околностите на развъдник Кочаш в долните части на разреза ú са по-широко застъпени черните масивни базалти до шошонити, които незакономерно прехождат във височина в лави с латитов състав.
Дебелината на разреза при Кочаш достига 150 m.

4.1.9.2. Малкоречки шошонити

Шошонитите се въвеждат като официална основна неслоеста литостратиграфска единица в настоящата обяснителна записка. Наименовани са на Малката ряка, в околностите на с. Малко Попово. Мотив за отделянето им е специфичният състав, формата на телата, които изграждат и пространствената им обособеност.
Единицата е със съвсем ограничен ареал на развитие в околностите на с. Малко Попово (само в к. л. Маджарово – М 1:50 000), който се определя и като типов локалитет.
Шошонитите просичат метаморфити от подложката и скали от Подрумченска свита, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Малкопоповска свита. Изграждат малки изометрични или линейно удължени в изток–западна посока субвулкански тела.
Малкоречките шошонити са черни до сивокафеникави, масивни, дребно- до среднопорфирни. Характерна особеност за някои от скалите е сферичното изветряне. Първичните минерали са представени от зонални плагиоклази – андезин до лабрадор (0,6–5 mm), клинопироксен, изцяло променен в хлорит, смектит и гьотит ортопироксен, рядко оливин и биотит. Акцесорни са апатити и магнетит. Основната маса е хиалопилитова или интерсертална. Съставена е от голямо количество безпорядъчно разположени, на места взаимно пресичащи се плагиоклазови микролити, между които се разполагат изометрични или призматично удължени клинопироксенови зърна, рудни минерали и малко вулканско стъкло. Последното е зелено-кафяво, заместено е от хлорит и смектити, и запълват пространството между микролитите. Установяват се и редки кристалити и финопрашести рудни минерали. Често скалата е процепена от къси неиздържани прожилки, запълнени с хидротермална минерализация – хлорит и смектити. Същите в някои случаи заместват както вулканското стъкло, така и фемичните минерали, което може да бъде признак за синхронност на процесите на изменение на скалообразуващите минерали и на запълване на прожилките. Някои от скалите имат петрографски характеристики на базалти.
К-Аr датировки на скали от единицата са в рамките на 32–32,5 Ма (Lilov et al., 1987), определящи рупелска възраст.

4.1.9.3. Варовикова задруга (lOl₁)

Скалите от задругата се установяват западно от вр. Петрово кале (северно от с. Бряговец), в околностите на разв. Кочаш, с. Черничино и в малко разкритие непосредствено южно от с. Румелия (к. л. Славяново – М 1:50 000). Изграждат поредица от изолирани рифови постройки, съсредоточени главно по периферията на Маджаровския вулкан.
В повечето случаи варовиците отделят лавите на Коджакаракаянския вулкански комплекс от Менекенските латити, като северно от с. Бряговец разделят и двете разновидности от среднокиселите вулканити на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс.
Задругата е представена от сиво-бели органогенни (рифови) варовици с множество организмови останки от корали, бивалвии и др. Характерна особеност за варовиците западно от вр. Петрово кале е тяхното окременяване.
Дебелината на варовиците е променлива, като максимално достига 50 m.

4.1.9.4. Менекенски латити (МkλOl₁)

Под това наименование и ранг единицата се въвежда в настоящата записка. Наименованието произлиза от вр. Менекенски камъни.
Менекенските латити изграждат широки площи в периферните части на Маджаровския вулкан, попадащи както в картния лист, така и в по-северните райони (к. л. Славяново – М 1:50 000).
Вулканитите се разполагат върху скали от Малкопоповска свита, Кърджалийската вулкано-седиментна група и варовиковата задруга. Просичат и покриват лави от състава на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс. Просичат се и се покриват от Юмурчалските латити, Габеровския вулкански подкомплекс и Чифлишкия вулкански подкомплекс. В околностите на с. Долни Главанак (к. л. Славяново М 1:50 000) върху тях е развита изветрителна кора. Покриват се с размив от седиментите на Вълчеполската свита.
Единицата е съставена основно от дребно- до среднопорфирни латити с ограничено участие на латитови лавобрекчи – гърлов фациес (eb), както и на агломератови туфи (включващи епикластични късове) на различни части в разреза (at). Само по-големите (картируеми) тела от двете последни разновидности са показани на геоложката карта.
Типовият локалитет на единицата е югозападно от Маджарово, около вр. Менекенски камъни, където, освен лавовите потоци и покрови от латити, добре и с ясни взаимотношения на пресичане са представени и гърловите лавобрекчи.
К-Аr датировки на скали от единицата са в рамките на 32,5–33 Ма (Lilov et al., 1987), което определя възрастта като рупелска.
Дребно- до среднопорфирните латитите изграждат серия от лавови потоци и покрови от лави и лавобрекчи. Скалите са преобладаващо розови, червено-виолетови, кафеникави, масивни, като често се наблюдава плочесто напукване. Порфирните минерали са представени от плагиоклаз (андезин), санидин, клинопироксен и биотит, а акцесорните – от кафяв плеохроитен апатит и магнетит. Основната маса е микролитова, хиалопилитова. Стъклото обикновено е девитрифицирано, превърнато в микрозърнест анизотропен агрегат и е частично смектитизирано и хлоритизирано. Понякога скалите са в различна степен хидротермално и метасоматично променени. Широки площи на хидротермална промяна се установяват източно от вр. Менекенски камъни и южно от вр. Шиштепе.
На границата с базичните до среднокисели вулканити от Коджакаракаянския вулкански подкомплекс западно от с. Горно поле се наблюдават кафяво-виолетови кластолави с късове от фенолатити и фенобазалти.
Дебелината на лавовите потоци и покрови достига максимално 200 m.
Агломератовите туфи (at) изграждат издържани и неиздържани (извънмащабни) пластове и лещи на различни места в разреза на Манекенските латити. По-големи разкрития се проследяват от с. Малко Попово на север и север-североизток към вр. Балабана и яз. Ивайловград. Североизточно от с. Черничино са развити множество прослои и лещи, обединени с лавите на единицата.
По вид туфите са преобладаващо агломератови, но се срещат и среднокисели пепелни туфи, туфити и епикластити.
Максималната дебелина на скалите достига 100 m.
Гърловите лавобрекчи изпълват удължен в СЗ–ЮИ посока канал, изграждащ вр. Менекенски камъни и околностите му. Каналът просича лавите на единицата, а от своя страна в южните си части се просича от латитово тяло на дайковата формация.
Скалите са тъмночервени до керемидено червени, дребнопорфирни по плагиоклаз, биотит и рядко (клино- и орто) пироксен. Керемиденочервеният цвят вероятно се дължи на оксидация на желязото. Основната маса е съставена от наситени санидинови и плагиоклазови микролити (в т. ч. със субпаралелна ориентировка) и рудни минерали. Често скалите са интензивно променени. На места се наблюдават черни налепи от манганови хидроксиди.

4.1.9.5. Юмурчалски латити (YmλOl₁)

Въвежда се като официална основна неслоеста единица в настоящата обяснителна записка. Наименована е на вр. Юмурчал, непосредствено южно от с. Горно поле.
Юмурчалските латити се разкриват на големи площи в централните части на Маджаровския вулкан, като основния им ареал на развитие попада само в северната част на картния лист.
Вулканитите просичат и се разполагат върху скали от Коджакаракаянския вулкански подкомплекс и Менекенските латити. Просичат се и се покриват от Габеровския вулкански подкомплекс. В тях са внедрени монцонитоидни интрузивни тела и множество дайки и жили. Просичат се от риолити на Планинецкия вулкански комплекс и тела от комплекса на късния базичен вулканизъм.
Единицата е съставена основно от дребно- до среднопорфирни латити, изграждащи потоци от лави и лавобрекчи, линейни канали, както и незначително количество пирокластика под формата на агломератови туфи (at).
Лавовите скали изграждат преобладаващата част от обема на единицата. Представени са от сиво-зелени до тъмносиви масивни латити. Порфирните минерали (5–50 % от обема на скалата) са представени от плагиоклаз (андезин), клинопироксен, амфибол. В някои случаи се наблюдава присъствието на плагиоклазови кристали с различен състав – по-дребни от андезин и по-едри от лабрадор, което е възможно указание за смесване на магми. Акцесорни са апатит и магнетит. Основната маса е хиалпилитова, трахитоидна. Съставена е от бледокафеникаво разложено вулканско стъкло, в някои случаи частично до интензивно хлоритизирано и смектитизирано. Понякога е изградена от голямо количество плагиоклазови микролити, често със субпаралелна ориентировка, ксеноморфен К-фелдшпат, кристалити и редки рудни минерали.
Агломератовите туфи (at) имат ограничено разпространение и прослояват в различни части на разреза лавите на единицата. По-големи, мащабни и картируеми разкрития са установени югоизточно от вр. Къзкая, където са и отразени на геоложката карта. Скалите на единицата често са засегнати от хидротермални и метасоматични изменения.
Максималната дебелина на лавите достига 400 m, а на агломератовите туфи – до 120 m.
К-Аr датировки на лави при гр. Маджарово са рамките на 31–33 Ма (Milovanov et al., 2005), което определя рупелската им възраст.

Изтегляне 7.55 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 71

Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

4.1.9.2. Малкоречки шошонити

4.1.9.3. Варовикова задруга (lOl1)

4.1.9.4. Менекенски латити (МkλOl1)

4.1.9.5. Юмурчалски латити (YmλOl1)

4.1.9.3. Варовикова задруга (lOl₁)

4.1.9.4. Менекенски латити (МkλOl₁)

4.1.9.5. Юмурчалски латити (YmλOl₁)