Среднокисели вулканити. Скалите от единицата сe разкриват в северозападната част на картния лист, северно от с. Бряговец. Разпространение имат и северно от изследваната площ, в околностите на с. Румелия и на изток към с. Горни Главанак.
В пределите на картния лист вулканитите се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху Малкопоповската свита и лавови потоци от предходната единица. Рифови варовици от варовиковата задруга се разполагат върху и разделят двете разновидности, отделени в единицата. Покриват се съгласно от Менекенските латити. Просичат се от дайки с разнороден състав.
Единицата е представена от сиво-черни до черни дребно- до средно и средно- до едропорфирни латити, изграждащи лавови потоци. В някои случаи в тях се наблюдава добре изразена призматична напуканост. В основата си потоците често са брекчирани при придвижването си.
Дребно- до среднопорфирните латити(2KkλOl1)Изграждат призматично напукан лавов поток в района на вр. Коджакаракая (североизточно от с. Бряговец). В южната част на потока е развит площен сипей от колувиални срутищно-сипейни блокажи. Лавите са черни, кафеникави на изветряла повърхност, масивни, с гломеропорфирна (по плагиоклази) структура. Първичните минерали (20–25% от обема на скалата) са представени от плагиоклазови (андезин) субпорфири и порфири (до 4 mm), клинопироксен и опацитизиран биотит. Акцесорни са апатит и магнетит. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, ксеноморфни зърна К-фелдшпат, кристалити, рудни минерали, напълно опацитизирани биотитови люспи и незначително количество кафеникаво вулканско стъкло. Структурата е микролитова, а в участъците с повече вулканско стъкло – хиалопилитова.
Дебелината на лавовите потоци достига 110 m.
Средно- до едропорфирни латити (3KkλOl1). Разкриват се на малки площи северно от Тополовска река (десен приток на р. Арда), като по-площно разпространение имат на север от изследваната площ. Разполагат се върху дребно- до средно порфирните латити и рифовите варовици. Структурата на лавите е порфирна, гломеропорфирна по плагиоклаз и пироксен. Порфирните минерали са в количество до 15–20 % от обема на скалата. Представени са от зонални призматични плагиоклази (2–4 mm до 1,5 cm) с включения от вулканско стъкло, плочест санидин, клино- и ортопироксен, биотит (част от кристалите са изпълнени с иглест рутил – сагенит), рядко амфибол. Около някои от ортопироксеновите кристали се установява обвивка от клинопироксен. Акцесорните минерали са представени от иглест и дебелопризматичен апатит. Основната маса е съставена от голямо количество плагиоклазови микролити, К-фелдшпат?, дребни биотитови люспи, клинопироксени, кристалити и финопрашести рудни минерали.
Дебелината на лавовите потоци достига до 100 m.
