Туфитна пачкa (tl/tfOl1). Разкритията на туфитната пачка имат съвсем ограничено разпространение само в северозападния ъгъл на картния лист източно от с. Долно поле.
Седиментите на пачката следват с бърз литоложки преход скалите на варовиковата пачка или на Подковската свита. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница от материалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Пачката е изградена от кремаво-бежови или охрени финопепелни до пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание (варовити туфити и дори туфозни варовици).
Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълто-зелени. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура.
Туфозните варовици са най-често микрозърнести, бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови лещи. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.
Дебелината на пачката не надхвърля 10 m.
Олигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963 и др.).
4.1.8. Малкопоповска свита (MpOl1)
Свитата се въвежда в настоящото изследване. Наименована е на с. Малко Попово, северно от което се разполага типовият ù разрез.
Скалите на свитата са обособени при предишни изследвания като „среднобазични туфи, туфити и туфобрекчи с прослои от органогенни рифови варовици” в състава на „Маджаровски латитов комплекс” (В. Георгиев и др., 1999ф) или като „теригенно-туфитно-епикластична пачка” (Йорданов и др. в: Саров и др., 2005ф).
Дефиниращи белези на свитата са пясъчниците и туфитите със среден състав, съдържащи неравномерно разпределени и разнообразни по размери и степен на обработка епикластични късове от латити с предполагаема принадлежност към приабонския Ирантепенски вулкан.
Свитата се разкрива предимно в югоизточната периферия на Маджаровския вулкан, северно и западно от с.Сеноклас и с. Малко Попово, по левия бряг на р. Арда западно от с. Горно поле, както и в околностите на с.Черничино и северозападно от него. Повърхностните ù разкрития попадат изцяло в площта на картния лист.
Единицата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху скали на пирокластично-варовиковата задруга от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група или трансгресивно върху Подрумченската свита. Покрива се или се процепва от разнообразни вулкански продукти на Маджаровския вулкански комплекс.
Свитата притежава много общи белези с туфо-туфитната пачка от основата на Рабовския вулкански подкомплекс, респ. основата на Нановишкия вулкан.
Типовият разрез на Малкопоповската свита се разполага северно от с. Малко Попово – на 100 m северно от разклона за селото и 20 m преди левия завой по пътя за Маджарово.
Малкопоповска свита – холостратотип
Покривка:
(5) >10 m – Менекенски латити – червено-виолетови дребно- до среднопорфирни латити – лавови потоци.
-------------------------------------- рязка литоложка граница ----------------------------
Малкопоповска свита – 66 m
(4) 30 m – алтернация на дебело- и тънкослоести пясъчници, съдържащи полуобработени до обработени дребно- до среднопорфирни епикластични латитови късчета със сиво-лилав цвят. В рамките на дебелите пластове се наблюдава нормална градационна слоестост, като размерът на зърната достига до алевритов. Скалите не се различават видимо от скалите на пачка 2.
------------------------------------- рязка литоложка граница ----------------------------
(3) 3 m – едрочакълни до валунни (с размери на късовете до 40–50 cm) брекчконгломерати (плътностен поток) с туфитно-гравиен и псефитен матрикс. Късовете са епикластични, неравномерно разпределени, изградени от среднопорфирни латитови лави и лавобрекчи.
(2) 33 m – дребно- до среднозърнести жълто-кафяви туфозни пясъчници (туфити), съдържащи черупки от бивалвии в основата си. Следва алтернация на грубо- и тънкослоести пясъчници, съдържащи полуобработени до обработени дребно- до среднопорфирни епикластични латитови късчета със сиво-лилав цвят. В рамките на дебелите пластове се наблюдава нормална градационна слоестост, като размерът на зърната достига до алевритов. S0 320–345/10º
------------------------------------ рязка литоложка граница ------------------------------
Подложка: (1) >10 m – силно грусирани кристаловитрокластични бледорезедави кисели туфи с кристалокласти от биотит и кварц – пирокластично-варовикова задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група (рупел).
Единицата е изградена от жълто-кафяви, сиво-зелени, или бежови пясъчници с конгломератни прослои, туфити със среден състав, включващи епикластични късове от среднокисели вулкански скали.
Туфитите са псамитови, сиви до сиво-зелени яснослоести, в които седиментогенният компонент преобладава над пирокластичния. По-типични са за долните части на разреза на свитата. Седиментогенният материал е представен от дребнозърнест калцит и организмови останки от бриозои, криноидеи, фораминифери и др. Участват също така литити от обработени средни и кисели вулканити и кластични зърна от кварц и циркон. Пирокластичният компонент е от кристалокласти – средни и кисели плагиоклази, санидин, различни биотити (вероятно от различни магмени източници) и частично променени пироксенови кристали.
На някои места в разреза на свитата присъстват и туфобрекчи (В. Георгиев и др., 1999ф). Те са масивни, пъстри, с виолетов отенък. Изградени са от ръбести латитови късове и аналогичен по състав туфозен матрикс. Големината на късовете най-често е до 5–10 cm.
Дебелината варира, като достига максимално 60–80 m.
Преки данни за възрастта на седиментите от Малкопоповска свита няма. Въз основа на стратиграфските ù взаимоотношения с датирани лавови и пирокластични продукти от Маджаровския вулкански комплекс е възприета рупелска възраст.
