Амфиболити(A/a). Амфиболитите са представени от неиздържани лещовидни тела, разпръснати в разреза на диатекситовите мигматити около махалите Загражден и Две тополи. Макроскопски са масивни, слабо нашистени. Скалообразуващите минерали са амфибол, биотит, плагиоклаз, а често и клинопироксен. Протолитът на амфиболитите най-вероятно е базична магматична скала – габро – масивно до ивичесто. Свидетелства за това са масивният характер на скалите, реликтовите структури, изобилието на титаномагнетит като акцесорен минерал. Северно от махала Две тополи сред масивните амфиболити са установени единични лещи от интензивно амфиболитизирани еклогити и силно променени ултрабазити (Саров и др. 2002ф). В действителност от еклогита са запазени отделни разпокъсани фрагменти, включени в кварц-фелдшпатов матрикс. Еклогитовата асоциация е представена от фрагменти от гранатови зърна, дребнозърнести клинопироксен-албитови симплектити, заместващи се от амфибол-плагиоклазови симплектити и обилен руден минерал, най-често свързан с разпадането на гранатовите зърна. Характерът на разреза показва белези на метаофиолитова асоциация, запазена като ксенолитов пакет сред разреза на ортогнайсите.
Мрамори (A/c).Мраморите са представени от тънки лещовидни пачки включени сред масивните амфиболити. Такива пачки се наблюдават северозападно от махала Две тополи и на пътя за с. Рибни дол. Те са дребно- до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи. Сред мраморите в района западно от с. Две тополи се установяват и тънки, лещовидно изклинващи пачки от двуслюдени шисти с дебелина до 1–2 m.
Фолиация. Фолиацията е основна синметаморфна структура, засегнала в различна степен всички скални разновидности от разреза на Ардинската литотектонска единица. Тя се проявява като добре изразени плоскости на нашистяване, получени в процеса на регионалния метаморфизъм и свързаните с него деформации. Тези плоскости са развити паралелно на плоскостта на подреждане на слюдените минерали, основно на биотита. Наблюдаваните плоскости на фолиацията затъват полегато и устойчиво на североизток. Налага се впечатлението, че ходът на фолиацията следи общо взето ориентировката на зоната на срязване Канарата, с която вероятно е свързана и генетичeски. В регионален план плоскостите на фолиацията оформят североизточната периферия на Централнородопската подутина.
