Линейниструктурии посока на тектонски транспорт. Като линейните синметаморфни структури разглеждаме минералната и стриационна линейност.
Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Те са развити по плоскостите на фолиацията, която огъва плавно от североизток до изток–югоизток. Общо за цялата единица минералната линейност се ориентира в два ясно изразени тренда с посока СИ и И–ЮИ (Саров и др., 1998ф). В рамките на к. л. Комунига преобладава посоката към СИ.
Относително по-късната стриационна линейност по кварц и фелдшпат има същата ориентировка, което показва постепенен преход от пластични към крехко-пластични деформации.
3.2.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Конкретни термобарометрични определения в Централните Родопи са правени от редица автори (Колчева и др., 1986; Приставова, 1995; Чернева и др. 1997; Georgieva et al., 2002; Georgieva et al., 2003; Carigan et al., 2003 и др.), които характеризират отделните етапи от развитието на метаморфизма в различни части от разреза.
По данни на Овчарова (2005) условията на метаморфизъм в Ардинската единица бележат декомпресионния преход от полето на стабилност на кианита към силиманитовата зона. В ксенолитите от метапелити се наблюдава реликтова по-високо барична парагенеза, маркирана от ядрата на гранатовите порфиробласти при Т 670–600° и Р 9–7 kbar, докато високотемпературните условия и декомпресионния ход на матаморфизма съвпадат с тези на метагранитите. Температурния пик при 680–610°С и налягане 6–8 kbar се свързва с процесите на мигматизация и пластична деформация в изследваните скали, и образуването на монацит и циркон в подходящите по състав левкосоми. Декомпресионният ход на метаморфизма се бележи от преуравновесяването на минералните парагенези при Т 550–500°C и Р 6–3 kbar с преход от пластични към крехки деформации до Т<500°C и Р 3–2 kbar.
Възрастта на кристализация на анатектичните топилки в ортогнайсите на Ардинската единица варира в тесни граници по данни от U-Pb датиране 37–38 Ma за монацит и циркон от горната част на единицата (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003, Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005).
Субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията при температура 600–650°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит, датирани като 35 Ma (Peytcheva et al., 2004).
Установени са вида и възрастта на протолитите на ортогнайсите от Ардинската литотектонска единица. По данни на Ovtcharova et al. (2002), Овчарова (2005), Cherneva et al. (2002, 2003) и Peytcheva et al. (2000, 2004) протолитите на мигматизираните биотитови и двуслюдени метагранити от долината на р. Арда са херцински гранити с възраст 300–310 Ма.
Приставова (1995) характеризира протолитите на метабазити, разкриващи се в района на Ардино (южно от разглеждания картен лист). Тя отделя базични магматити (габроиди), амфиболитизирани габроиди и амфиболити, които характеризира като продукт на силно магнезиално наситена магма. По данни на Zakariadze et al. (1993) тези метабазити са продукт на примитивни островни дъги и по състав са най-близки до диференцираните толеити и в по-малка степен до скалите от калциево-алкалната серия.
