3.3.1. Обща характеристика, разпространение и граници
Разрезът на Старцевската литотектонска единица е с пъстър литоложки състав и мигматизирани в различна степен скали, обилно инжектирани от аплит-пегматитова инжекция. В разреза участват биотитови и амфибол-биотитови гнайси, амфиболити (метагабра и лещи от еклогити) и тела от серпентинизирани ултрабазити. Сред тях се наблюдават различно дебели пакети от мрамори, гранат-дистен-силиманитови шисти и биотитови гнайси с графит. Характерна особеност е присъствието на тела от метаморфозирани гранити.
В литостратиграфско отношение разрезът на единицата е причисляван (Боянов и др., 1990а) към Вишневската и Маданската свита на Арденската група от Прародопската надгрупа и към Чепеларската, Богутевската и Въчанската свита на Родопската надгрупа.
Метаморфизмът в рамките на единицата е високотемпературен с мигматизация от метатекситов тип. Мигматизацията е неравномерно проявена и зависеща от състава на протолитите. Отделената левкосома е подчинена по количество на мезосомата. Тя е конкордантна на фолиацията, често с инжекционен характер. Гранитоидният тип протолити са мигматизирани на място, без значително придвижване на топилката. Количеството на жилната фаза се повишава към горните части от разреза на единицата, както и в нивата с параметаморфити и в по-базичните орторазновидности.
Скалите на единицата се проследяват в долината на реките Арда и Давидковска малка Арда, около селата Чернигово, Китница, Песнопой, Любино, Канарата, Гайдарци, Малко Крушево, Тезето, Две тополи, Рибни дол и Планинско.
Долната граница се поставя по зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerjikov, 2001; Саров и др., 2004). Тя се маркира от милонитизирани мигматизирани гнайси и лещовидни тела от гранат-биотитови шисти с дистен и силиманит, проследяващи се в участъка между махалите Канарата, Тезето, Две тополи и Рибен дол.
Горната граница се поставя по Боровишката отседна зона на срязване (Саров и др., 2004). Тя започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити западно от селата Боровица, Аврамово и Русалско. Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания се наблюдават в опашката на яз. Кърджали в долината на р. Арда. Тези участъци са кулисообразно подредени спрямо установените отседни срязвания по зоната извън картния лист. Чисто екстензионните срязвания са по-късни. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. Милонитите по тях са крехки-до крехко-пластични.
