През втората половина на XX век паралелно с геоложкото картиране в региона са проведени разнообразни регионални и специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, структурата, възрастта и тектонската еволюция на областта.
По проблемите на метаморфните скали в Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява сложното развитие на идеите и основните дискусионни въпроси (принципи на стратиграфското разчленяване, метаморфни изменения, възраст, структурни особености, тектонска еволюция и др.).
Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961; Боянов и др., 1963; Вергилов и др., 1963; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971 и др.) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежът на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е доказана и има условен характер. По-късно Кожухаров (1984a,b; 1987а,b, Kozhukharov, 1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.
Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov et al., 1983; Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990a). Подобни схващания имат П. М Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984), Дабовски (1991) и др. Оригинални схващания за наличието на офиолитови скали в метаморфните разрези на Източните Родопи имат Кожухарова (1984) и Kolcheva, Eskenazy (1988).
През последните няколко десетилетия в Централни и Източни Родопи са извършени регионални, геолого-структурни, петроложки, геохроноложки и други специализирани изследвания, които в различна степен допълват с нови данни компресионно-екстензионния модел на развитие на Родопския масив (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998). В поредица от публикации са разгледани основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматитови ядра), строежните особености, генезис и етапи на метаморфните комплекси (Z. Ivanov, 1988; Пейчева, 1997; Peycheva et al., 2000; Arkadaskiy et al., 2000; Cherneva et al., 2002; Ovcharova et al., 2003; Герджиков, Саров, 2002; Sarov, Gergjikov, 2001, 2002; N. Bonev et al., 2006 и др.).
На палеогенските седименти и вулкано-седиментни комплекси от Боровишкото понижение и региона е посветена разнообразна литература, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, магматизъм, петрология, възраст, генезис, структурни и металогенни особености, модели на геодинамично развитие).
Първите конкретни сведения за палеогенските скали от района са обобщени в докладите от геоложкото картиране (раздел 2.1), които са послужили за основа на последвалите регионални и специализирани изследвания. Всред многобройните публикации са налице редица обобщителни работи с по-регионален характер (Р. Иванов, 1960, 1963; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964; R. Ivanov, Kopp, 1968, 1969; Г. Атанасов и др., 1969, 1970ф; Б. Каменов и др., 1971; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Боянов и др., 1980ф, 1990b, 1995; Горанов и др., 1992; Боянов, Горанов, 1994; и др.).
Болшинството от трудовете съдържат обобщени данни за палеогенския колизионен магматизъм, структурната му позиция и неговото място в разреза: Р. Иванов (1961, 1972, 1978); Боянов, Маврудчиев (1961); Боянов и др. (1963); Кацков, Шиляфов (1968); Маврудчиев и др. (1976); Харковска и др. (1997); Марчев (1981, 1985); Марчев, Фекелджиев (1981); Марчев и др. (1985); Янев и др. (1983); Lilov et al. (1987); В. Георгиев, Милованов (1989); Harkovska et al. (1989, 1994); Янев (1990); Yanev et al. (1986, 1995, 2005, 2006); Yanev, Pesckay (1997); Marchev et al. (2004, 2005) и др.
Във времето тези схеми са били допълвани и видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). През последните години някои автори (Harkovska et al., 1994, 1998; Yanev, 1995; Харковска и др., 1997; В. Георгиев, 2002) поставят под съмнение традиционно прилаганите литостратиграфски подходи (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов и др., 1990b, 1995) и предлагат нови схеми (В. Георгиев, Милованов, 2006 a,b;c,d) и идеи за късноалпийската магмена еволюция (В. Георгиев, 2007a, b).
Сведения за формирането и терциерното развитие на пониженията от Източните Родопи и Горна Тракия се съдържат в публикациите на Р. Иванов (1980, 1983, 1984), Янев, Бахнева (1980); Dabovski et al. (1989); Yanev et al. (1995); Боянов, Йосифов (1986); Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006); N. Bonev et al (2006) и др.
Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Тодоров, Латифян, 1984ф; 1986ф) и аерофизични – гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Дайски и др., 1991ф). Комплексни интерпретации на геофизичните данни са извършени от Йосифов и др. (1990), Цветков, Никова (2003).
Сподели с приятели: |
