Търсенето на полезни изкопаеми с прогнозна оценка на перспективността са извършвани на всички етапи от проведените геологопроучвателни работи и специализираните металогенни изследвания.
Обзор и анализ на многобройните търсещо-оценъчни работи са извършени и обобщени в геоложките доклади на В. Георгиев и др. (1995ф), Саров и др. (2002ф, 2006ф).
3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
Високата степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.
Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделени пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
съществени различия в литоложкия пълнеж;
забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
Метаморфният разрез на Ардинската литотектонска единица е разглеждан като част от Прародопската надгрупа – Арденска група – Вишневска свита (Кожухаров, 1984; Боянов и др., 1988), приемана за част от архайския метаморфен комплекс. Като Ардинска единица елемент от южновергентната алпийска навлачна постройка е описана от Z. Ivanov (1988). По късно Burg et al. (1990) характеризират същия скален разрез като пластина от компресионна синметаморфна навлачна система. Според тях единицата Арда е изградена от две части – Арда-1 и Арда-2. Двете части на единицата Арда се разделят от пластична зона на срязване, включваща лещи от еклогити. В модела за метаморфен ядрен комплекс (Z. Ivanov, 2000) е характеризирана като Ардинска екстензионна единица, изграждаща ядрото на комплекса. Това е най-късно изнесената при екстензията мигматизирана част от разреза, представен преобладаващо от диатекситови мигматити. Под името Ардинска литотектонска единица е отделена и описана от Саров и др. (2004). Изследванията показват, че мигматитовият разрез на тази единица е получен от високотемпературно преработена гранитоидна кора с херцинска възраст на протолита и еоценска възраст на кристализация на новообразуваната топилка (Peytcheva et al., 2000; Cherneva et al., 2002; Оvtcharova et al., 2003). В обхвата на к. л. Комунига Ардинската литотектонска единица е представена основно от диатекситови мигматити, сред които се срещат неиздържани, лещовидни тела от масивни амфиболити и метаеклогити, тънки пачки от двуслюдени шисти и мрамори. Скалите на единицата изграждат най-ниските части от разреза на Централнородопския метаморфен терен, които се разкриват по долината на р. Давидковска Малка Арда, около селата Планинско, Загражден, Вълчан дол, Две тополи, Сейменска махала и др.
От границите на единицата е установена само горната. Тя се поставя по милонитите от зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerjikov, 2001; Саров и др., 2004). Зоната се маркира от милонити по мигматизирани гнайси и в лещовидни тела от гранат-биотитови шисти с кианит и силиманит, проследяващи се в участъка Рибни дол (северно от с. Загражден) и около махалите Две тополи и Канарата. Срязването е извършено след термалния пик на метаморфизъм и се свързва с екстензионни движения с възраст от 34,5 Ma (Ovtcharova et al., 2003).
