Диатекситови мигматити (А/mig).Диатекситови мигматити, развити върху ортогнайси, се разкриват на широки площи в долината на р. Давидковска Малка Арда, около селата Планинско, Загражден, Вълчан дол, Две тополи, Сейменска махала и др. Те са представени от интензивно мигматизирани биотитови метагранити, превърнати почти изцяло в диатексити. В запазените участъци метагранитите имат ивичеста „очна” или диатекситова текстура. Мигматичните образувания са левкократни, кварц-фелдшпатови жили, конкордантни или секущи на фолиацията с различна дебелина. На места жилите са пластично деформирани, другаде са синкинематични и такива, внедрени по време или след прехода от пластични към крехки деформации. Структурата на метагранитите, подложени на мигматизация, е порфирокластична, лепидогранобластна, а за някои разновидности и гранитова. Фолиацията се определя от субпаралелното ориентиране на биотитовите люспи, съсредоточаването на кварца в изтеглени ивица с близка оптична ориентировка на зърната и линейното подреждане на зърната от плагиоклаз и калиев фелдшпат. Главните скалообразуващи минерали са биотит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц. Акцесорните минерали са представени от апатит, циркон, аланит, титанит, руден минерал.
Биотитът е основният мафичен минерал. Могат да се различат биотити от две генерации – магматична, която е реликтова и втора наложена метаморфна генерация.
Плагиоклазъте доминиращия саличен минерал. Представен е в удължени зърна и такива с по-изометричен хабитус. Често е с неравномерно потъмнение, а понякога и с плавен зонален строеж. В по-слабо деформираните участъци са запазени реликти от първичната магматична структура, маркирана от по-едрозърнести плагиоклази, ориентирани с дългата ос успоредно на фолиацията. В по-едрите зърна се наблюдават антипертитни отсмесвания – белег за по-нискотемпературни преобразувания. Порфирокластите са по-едри, късопризматични, относително автоморфни зърна, частично обхванати от калиев фелдшпат, кварц и биотит. На границата с калиевия фелдшпат се наблюдават мирмекити. Плагиоклазът от „очите”е по-спокоен отколкото този в основната маса, който е изтеглен, закръглен или разпаднал се на ситнозърнеста маса.
Калиевият фелдшпате неравномерно развит. Той е средно- до едрозърнест, рядко порфирен, срещат се и карлсбадски срастъци. В резултат на деформацията първичните зърна от калиевия фелдшпат са се разпаднали на субзърна, някои с различна оптична ориентиравка, което показва динамична прекристализация с ротация на субзърната. По пукнатини са отложени мирмекит-кварц-биотитови агрегати. В отделни случаи мирмекитите са привързани към местата с най-висок стрес и образуването им се свързва с деформациите. Оформянето на калиевофелдшпатовите кристали се контролира от ориентирани напрежения на средата, при сравнително високи температура и вероятно с активно участие на флуиди (Овчарова, 2005).
Кварцът е със зазъбващи се контури, понякога събрани в неправилни участъци и зърната му са удължени успоредно на ориентираните биотитови люспи. Срещат се и средно едри зърна, в които са развити субзърна по призма и базичен пинакоид (структура „шахматна дъска”), което е показателно за деформация при температури над 650° (Kruhl, 1996).
От акцесорните минерали се срещат едрозърнест автоморфен апатит, отделни едри аланитови зърна и тънкопризматичен циркон.
Анатектичната топилка е представена от жили и тела от анатектични гранити. Такива тела се срещат на редица места в разреза на единицата. Те са характаризирани петроложки и геохимично извън района около с. Баните и в долината на р. Арда в района на Дяволския мост. Подобни тела са установени и при вливането на Загражденска река в Давидковска малка Арда. Контактите на телата от диатекситов тип гранити с включващите ги биотитови мигматизирани гнайси са дифузни и това прави ясното им очертаване на картата невъзможно. Наблюдаваните макро- и микроскопски особености ги определят като образувани от мигматична топилка. В по-голямата част от тях липсва ясна, издържана фолиация. Там където я има, тя се бележи от частична подредба на биотита. Това са левкократни скали с масивна текстура и хипидиоморфнозърнеста – гранитова структура.
Геохимичните данни за разглежданите гнайси разграничават особеностите на протолитите от тези на новообразуваните анатектични гранитни топилки. Независимо получена, но много близка геохимична информация на протолитите дават Cherneva et al (2003), Peytcheva et al. (2004), Cherneva, Georgieva (2005) и Овчарова (2005). Интерпретацията им свързва произхода на протолитите с вулканско-дъгов гранитоиден магматизъм.
