Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999б). Новото наименование се предлага за първи път при настоящите изследвания на Източните Родопи. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат.
Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и неправилна в план форма, удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ú характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008e).
На територията на к. л. Крумовград са застъпени южните отдели от ЮИ фланг на структурата, като строежните елементи по части от периферията ù са: рифова бариера, очертаваща зоната на колапса; обрушване и активни олистостромни явления, съпътстващи регресията към същата зона; турбидитна седиментация в рязко удълбочения редуциран басейн, предшестваща или синхронна (в периоди на затихване) на активната вулканска дейност. От своя страна вулканските прояви на Ирантепенския вулкан са съсредоточени изцяло в нейните рамки.
Ирантепенски вулкан. Като „Ирантепенски стратовулкан” за първи път се обособява от Р. Иванов (1960). Горанов и др. (1995) отнасят продуктите му към т. нар. задруга на първи среднокисел вулканизъм. Съществуват различни становища за регионалната привързаност на тази вулканска структура. Йосифов (1991) я включва в единен „Звездел-Крумовградски” магмен център”. Саров и др. (1996ф) като „Калабашки вулкан” я причисляват заедно със Звезделския и Светиилийския вулкански център към „една обединяваща структура – Нановишка калдера”. Същевременно същите автори (по геоморфоложки и геофизични данни) определят вулкана като самостоятелна асиметрична кръгова структура. По специфична ториева радиогеохимична специализация Никова (във: В. Георгиев и др., 1997ф) предполага наличието на гранитоидна интрузия и евентуалната многофазна същност на магмената система в дълбочина.
Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) установява основните строежни елементи по периферията на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог между Крумовград и с. Чал. В този район се очертава югоизточният фланг на регионалната структура, генерираща късноеоценските среднокисели вулкани от илирския тектоно-магматичен стадий, един от представителите на които е Ирантепенския вулкан.
Структурата се разполага на значителна площ, обхващаща североизточните отдели на к. л. Крумовград и основно югоизточния квадрант на к. л. Студен кладенец (М 1:50 000). Малки периферни части от нея са представени на картните листове Маджарово и Черничево (М 1:50 000).
Съхранени фрагменти от приабонския бариерен риф обточват южната и източна периферия на вулкана, очертавайки външния контур на оформящото се корито. По късноеоценско време (35–36 Ма) по вътрешните части на бариерата се осъществява рязък колапс, съпроводен от отдръпване на басейна, бурно отлагане на олистостромната Лисичарска свита и преотлагане на рифа, примесен с продукти на слаби начални експлозии. След кратка, не така характерна тук турбидитна седиментация, директно следва активна вулканска дейност. Множество вулкански центрове са установени северно от селата Грапа, Пелин и Перуника. Заедно с центровете южно и западно от с. Чал, вр. Калабак (възприеман от някои автори като основен проводящ канал), както и тези северно и източно от с. Красино и южно от с. Сладкодум (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000), те оформят една дъговидно извита на ЮИ ивица, чието разположение е в пряка зависимост с линията, трасираща вътрешните, отпускащи се части на кората по бариерната зона.
Преобладаващата маса от скалите на Ирантепенския вулкански комплекс, представена от андезитови лавобрекчи и агломератови туфи, се възприема като комбиниран продукт на пирокластични и лавови потоци в субаквална обстановка. Същите са насочени предимно към понижените трогови части от северозападното подножие на полудъгата, маркирана понастоящем от корените на продуциращите ги вулкански центрове.
Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) проследява западното продължение на тези продукти до левия бряг на р. Крумовица на северния картен лист и установява преки взаимоотношения между тях и трансгресивно разполагащата се туфо-туфитната пачка на Рабовския вулкански подкомплекс от основата на Нановишкия вулкан. По този начин се доказва северозападното продължение на структурата по протежението на трога под наложената на по-късен етап полукръгова магматогенна структура. С този факт се обяснява присъствието на среднокисели резургентни (акцесорни) лапили всред киселата пирокластика от различни етапи на нейното развитие.
На места и в отделни моменти на затишие са регистрирани прояви на нормална трогова седиментация, алтернираща с вулкански продукти на възобновена активизация.
Допълнителни сведения относно строежа на вулкана са изложени в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b).
