Ковил-Пчеларски пояс. Поясът представлява част от „трансзоналната” Кърджалийска депресия, чийто характеристики са изложени при описанието на централната част от МГП. Изграден е от пирокластични потоци, пеплопадни туфи и туфити, възприети тук като южна дистална зона на отлагане на кисела пирокластика, продукт на Зимовинския вулкан. Центровете на същия са свързани със Звинишко-Ибреджекската комплексна структура и по-конкретно със Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000). Поясът се разполага като сравнително тясна издържана ивица със ССИ–ЮЮЗ направление, следяща се между землищата на селата Пчелари и Ковил (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) и с продължение на юг до района на с. Трайковци. Общата ù дължина е 21 km, при относително непостоянна (0,5–2,5 km) ширина. Пирокластиката на комплекса, свързана с ранните етапи на активизация, рядко прехвърля границите на трога.
Характеристика на гънково-блоковия комплекс.В пределите на картния лист развитие имат както гънкови, така и блокови структури.
Гънкови структури. Основната гънкова структура в пределите на картния лист е Ягодинската синклинала.
Ягодинска синклинала. Структурата (по името на с. Ягода, СИ от с. Ковил – к. л. Студен кладенец в М 1:50 000) се описва за първи път при настоящото проучване. Сходно трасе на синклинала в пределите на „Звездел-Крумовградската вулкано-тектонска структура” (Boyanov, Goranov, 2001) е маркирано схематично в някои от обобщителните трудове на същите автори.
Структурата има генерално СЗ–ЮИ направление (135º), съвпадащо с ориентацията на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и структурите от централната част на СИРП. Дължината по оста ù на повърхността възлиза на около 13,5 km. Северозападното ù продължение остава скрито под североизточната част на МГП, заето от периметъра на Нановишкия вулкан (извън пределите на картния лист). Максималната ù ширина е около 15 km. Центриклиналните участъци на структурата са очертани добре в района на с. Перуника (к. л. Черничино – М 1:50 000).
Структурата представлява сравнително плитка, отворена негативна брахигънка, заложена на илирския R23 подетап F21 (табл. 3). Наклоните в крилата ù рядко надхвърлят 30º и обикновено са в границите 10–20º.
На територията на изследваната площ е обхванато югозападното крило, изградено последователно от седиментите на Шаварската, Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Западното му продължение (западно от меридиана на Крумовград) се възприема като общ, преориентиран на етапа R41-1 елемент от югоизточното крило на Момчилградската синклинала.
Ядрените части на Ягодинска синклинала са заети от седиментите на Лисичарската, Пъдарската свита и основно от скалите на Ирантепенския вулкан. Към тях следва да се приобщят пирокластичните потоци от южните дистални зони на Зимовинския вулкан и фрагмент от Кърджалийската депресия около селата Морянци и Раненци (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000).
Началните етапи от развитието на структурата се свързват със залагането на вулкано-седиментния трог като F21 гънки на плъзгане към пониженото
пространство. Въздействие върху пластичната седиментна подложка и съответно върху облика на структурата оказват големите маси вулкански продукти на съсредоточения в троговите рамки Ирантепенски вулкан, с които се свързват F23 гънките на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта от етапа R2(4). В комбинация с тях са установените F23 гънки в лавовите и пирокластичните продукти на вулкана.
Табл. 3. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопско комплексно понижение
